БОЖИЕТО СЪВЪРШЕНО ЗНАНИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю! Сега преминавам към десетата тайна на Божия Суверенитет. Тайната, свързана с Божието Съвършено Знание. За последните десет години Господ ми даде привилегията и щастието да протягам ръцете си към Него, а Той да ме изпълва с всякакво знание, мъдрост и разбиране. Това ме кара при всяка среща със Спасителя ревниво да записвам всичките Му думи и видения, та да не изгубя и капчица от божественото Му благоволение и Милост. Така, докато едни разпиляваха Божията Благодат в живота си, аз я събирах. И не просто я събирах, но със Силата на Святия Дух се научих да я превръщам в дарове за всичките Божии чеда. Днес, когато Исус дава на сърцето ми Дух на своеобразна преоценка, аз все още не мога да кажа думите на Апостол Павел:
“Попрището свърших, вярата опазих…”
И ако някой мисли, че знанието ми на това поприще е станало твърде голямо, а откровенията и виденията – достатъчни, то на такъв казвам:
“Братко мой! Ако Господ ми е дал много таланти, Той един ден ще поиска да прегледа какво съм сторил с онова, което ми е дал. С какво ще Му се похваля тогава? С няколко дузини пророчески книги ли? Или с поне едно сърце, което е било напоено с чаша студена вода в име на ученик? Ще ме ползва ли знанието, ако не е довело мнозина при Бога? Ще ме ползват ли Небесните откровения, ако оня, който ги е чел, се съблазни поради мене? Ще ме ползват ли талантите на Господаря, ако съм станал препънка на слабия и не съм намерил най-благословения път към сърцето му?”
Казвам ти, братко мой, че от тежестта на Господния товар духът ми трепери до пръсване и аз все още имам много работа на Господното поприще. Защото Исус, като дойде към сърцето ми, започна да ми говори не просто за знанието, което повечето човеци са готови да трупат, като факти и обяснение, но за Божието Съвършено Знание, което Отец е заповядал за усъвършенстване на светиите. Ето и думите, които Той ми каза:
“Искам да смириш сърцето си, за да разбереш дълбоката тайна на Божия Суверенитет, която е свързана със Знанието. Защото, при все, че знаеш много, пак ти предстои изпит, за да се усъвършенстваш по Божията Воля. Затова сега си спомни какви бяха думите на Апостол Павел в “Посланието към Евреите”. Какво написа той на всички ви, за да ви одързости към усъвършенстване?”
Знаех стиховете от това послание и затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Апостол Павел написа на всички ни думите:
“Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане. Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото. Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи…” (Евреи 5:11-14, 6:1-3)
Исус ме гледаше с твърде внимателен поглед, докато цитирах стиховете от “Евреи”. А след като спрях да говоря, отново ме попита:
“Как ти разбираш думите на Моя Апостол? Какво ще рекат думите му да оставите първоначалното учение за Христа и да се стремите към Съвършенство? Защото именно тук е скрит ключът към тази десета тайна на Божия Суверенитет. И изобщо – имало ли е първоначално учение за Христа, което да бъде изместено от един по-дълбок стремеж към Съвършенство?”
Слушах думите на Спасителя, но те бяха твърде дълбоки, за да Му отговоря веднага. А Исус отново настояваше, като ме попита:
“Ти би ли се отказал от първоначалното учение за Мен, за да се стремиш към Съвършенство?”
“О, Господи мой! Аз първом трябва да разбера какво е имал предвид Апостолът с тези си думи. Защото, ако разбирам думите му така, че да се откажа от млякото, за да ям твърда храна, аз бих го сторил. В противен случай ще си остана дете…”
“А какви са децата? Какви са най-вече младенците? Не казва ли отново Павел думите:
“С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?” (1 Коринтяни 3:2-3)
Сега разбираш ли най-сетне думите за първоначалното учение? Разбираш ли кои касае то?”
Нямаше как да не разбера, понеже божествените аргументи на Исус бяха твърде силни. Затова Му отговорих:
“Господи мой! Плътта е тази, която първоначално чува учението за Теб. И понеже плътта остава плът, тя плътски го разбира. Ето затова и Павел ни призовава да оставим плътското разбиране, понеже е първоначално учение, но да се стремим към Съвършенство…”
“А какво друго да е Съвършенството, освен това – да превърнете Божието Знание в Дух и Живот? Понеже, ако някой знае, че Бог е Любов, но не се посвети да показва тази Любов, то ще го ползва ли знанието му? Ако някой знае, че Бог е Свят, но стои в места на мерзост и запустение, то ще се усъвършенства ли? Не разбирате ли, че ако Отец Ми е Изворът на всяко знание, то Той ви дава знанията, за да се стремите към Моя Образ, да стоите в Моя Образ, да пребъдвате в Моя Образ? И ето това е стремежът към Съвършенството, за което ви писа Павел. Но ти сега Ме последвай. За да видиш с какви думи се обръща Елиу към Йов…”
След тези думи на Исус пред очите ми отново се яви видението с Елиу. А той, надвесен над Йов, продължаваше да му говори, като казваше:
“Потърпи ме малко, и ще ти явя, защото има още нещо да ти кажа за Бога. Ще черпя знанието си отдалеч, и ще отдам правда на Създателя си; защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; един, който е усъвършенстван в знание, стои пред тебе. Ето, макар Бог да е мощен, Той не презира никого – макар да е мощен в силата Си да разсъждава. Той не запазва живота на нечестивия, а на сиромасите отдава правото. Не оттегля очите Си от праведните, но даже ги туря и с царе да седят на престол завинаги, и те биват възвишени…” (Йов 36:2-7)
Елиу спря да говори, а Господ влезе и се приближи до него във видението. А след това, протягайки ръката Си към Небето, улови Небесен лъч и в десницата Му се появи златна корона. И Той, като поставяше короната върху главата на Божия слуга, се обърна към мен, като ми казваше:
“Виждаш ли какво сторих, момчето Ми? Виждаш ли царската корона, която Отец заповяда да бъде поставена върху главата на слугата Му? Как мислиш? Не са ли твърде прекрасни думите на Елиу? Не дава ли Отец Ми на чедата Си да седят с царе на престоли завинаги?”
“О, Исусе! Та нали Ти Си Цар на царете и Господ на господарите? Нали Твоята Благост ми показа облака от Божии свидетели, които седяха на златни престоли? И сега, като слушам със сърцето си всичките думи на Елиу, разбирам, че той наистина е бил усъвършенстван от Божието Знание и черпи Знанието отдалеч, за да отдаде Правдата на Създателя си…”
В отговор Господ ме попита:
“А искаш ли и ти да седиш с Моите царе на престол завинаги? Искаш ли онова възвишаване, което Отец е приготвил за всеки, който люби Неговото Съвършено Знание? Искаш ли, най-сетне, короната на Божието Съвършено Знание?”
“О, Исусе! Ти познаваш сърцето ми и виждаш всичките ми копнежи. Ти Сам знаеш, че не искам и миг от живота си да бъда вън от Твоето присъствие. Ето защо гледам на тази златна корона, като на най-сладка мечта на сърцето си…”
В следващия миг Господ извърши нещо неочаквано. Защото, като взе короната от главата на Елиу, подхвърли я нагоре, към светлите лъчи на Святия Дух, като ми казваше:
“Иди тогава и си вземи короната. Защото вземеш ли я – твоя е. А стане ли твоя – цар си от царете Ми и господар от господарите Ми. И престолът на Небето ще те очаква. И свидетелите в облака ще те приемат като един от тях…”
Погледнах към короната, която светеше във високото и казах на Исус:
“Господи мой! Не мога да скоча толкова високо, ако Ти не ми помогнеш!”
А Господ, като се усмихна, ми отговори:
“Всеки, който Ме е призовал, получил е помощта Ми. Затова и ти ще я получиш…”
След тези Свои думи Господ се издигна до самата корона във височините. И като простря ръцете Си към мен, направи така, щото Светлината от ръцете Му озари главата ми. А след това ми каза:
“Помниш ли първото видение, което ти даде Святият Ми Дух?”
“Да, Исусе! Помня видението Ти!”
“Виж тогава, че сега си поставен в същото видение. Защото получи Светлината от ръцете Ми, за да се просветиш с нея. И като знаеш, че Светлината идва от Господните ръце, помисли как да се въздигнеш с Господните нозе…”
Погледнах надолу от себе си, за да видя нозете Господни, но не ги видях. Тогава попитах Исус:
“Какво става, Господи мой? Виждам ръцете Ти, но не виждам нозете Ти…”
А Господ отново ми каза:
“Непременно ще ги видиш! Но първо трябва да Ми покажеш, че наистина искаш да се оставиш от първоначалното учение и да се стремиш към Съвършенство. Затова погледни стълбата, която ти давам…”
Докато Исус ми говореше, самата Светлина на Духа се превърна в стълба, която достигаше до собствените ми нозе. И аз, щастлив и доволен както никога, направих крачка, за да стъпя…
Братко мой! Не зная дали някога си проумявал що ще рече ревнив Бог, но аз в пълна степен разбрах това. Защото Исус не ме пускаше на стълбата Си. Нещо повече – от самата стълба се показа острието на Меч, Който прободе стъпалото ми със Светлина, тъй че кракът ми прокърви. Това ме накара за миг да отстъпя, но тогава Исус извика към мен:
“Защо се отказа? Не искаш ли короната?”
“Искам я, Исусе!” – отговорих аз и продължих: – “Но Мечът Ти прободе петата на крака ми и ме заболя…”
Гласът на Господ отново долетя до ушите ми и в него нямаше и капчица съчувствие. Защото Исус ми казваше:
“Давай! Опитвай отново и отново! Отново и отново! Отново и отново!”
Така аз направих опит и с другия си крак, но и този път Мечът ме поряза със Светлина. Стиснал зъби, реших на всяка цена да премина първото стъпало. И ето, че краката ми наистина стъпиха на него, въпреки ужасната болка. Но когато побързах да отида на второто стъпало, Мечът отново се заби в десния ми крак, този път още по-болезнено, а аз се свлякох на самата стълба. И като вдигнах поглед към Господа, казвах Му:
“Исусе! С всяко пробождане на Меча Ти в мене влиза прекрасно Знание от Небето. Но то не ми носи удовлетворение, а болка и печал…”
Тук Господ каза:
“Щом си решил да увеличаваш Знанието за Бога, научи се и да търпиш последствията, за които е писано:
“…и който увеличава знание, увеличава и печал…” (Еклесиаст 1:18)
А сега стани и продължи нагоре…”
Отново станах и тръгнах по стълбата. А тогава всяка моя стъпка отново беше пробождана с Божията Светлина. И аз отново падах, и отново ставах. Падах и ставах. Ставах и падах. И постепенно преминатите стълби се увеличаваха. Така дойде миг, когато бях досами Исус. И Той като се усмихна сърдечно на измъченото ми лице, каза ми:
“Понеже Ме попита в началото на стълбата къде са нозете Ми, то сега можеш да видиш отговора, като погледнеш какво стори Мечът на твоите нозе…”
Изненадан погледнах на нозете си. Така забелязах, че те бяха станали огледални, като нозете на Исус, които видях в първото видение. А Господ вече ми говореше:
“Сега непременно би Ме попитал дали ще ти дам короната. Но Аз ще ти кажа, че пътят ти не е приключил и Божието Съвършено Знание все още не е изпълнило докрай духа ти. Тъй че стълбите са много повече от тези, които преодоля, и цената на Съвършенството не се плаща с едно видение, а с цял един живот. Разбираш ли това?”
“Да, Господи мой! Аз зная, че ми даваш това видение за всичките ми братя и сестри…”
Господ се усмихна и погали главата ми. А след това, с голяма топлина в Гласа Си, ми каза:
“Кажи на всичките Божии чеда да се оставят от първоначалното учение, което е било учение за плътта им. А след това, като се покорят на Божието Съвършено Знание, да претърпят на всичкото изобличение и очистване от Меча Господен. Защото това – Мечът да пореже нозете ви – ще рече, че Моите знания се превръщат у вас в Дух и Живот. Дух и Живот, с които ще тръгнете по Пътя Господен с нозете Господни! Понеже Знанието е острието на Меча Ми. И всеки, който приеме това острие, ще пострада по плът, за да се извиси по Дух. Ето, явявам ви десетата тайна на Божия Суверенитет. Тайната на Божието Съвършено Знание:
Да приемете Знанието на Бога ще рече всякога да насочвате острието на Меча първо към себе си! Именно тогава идва и усъвършенстването, сиреч, онова преобразяване на ума и сърцето, при което Божието Знание няма причини против вас и вие нямате причини против Божието Знание!
И ако някой би ми казал, че тази тайна на Божия Суверенитет е твърде болезнена и дори противна, то на такъв напомням думите Си:
“Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница…” (Матея 5:25)
Братко мой! Верни ми приятелю! Усещал ли си това, че самият Божий Меч ти става противник? И колко пъти, паднал на Пътя, си мислел, че това е краят на вярата ти? Ето, аз имам добра новина за теб:
Не бой се, защото не те е бутнал дяволът, но Мечът Господен те е порязал! И това не е краят, но мигът преди началото на истинската вяра! Затова се спогаждай с този най-прекрасен приятел на твоята вяра, ако и плътта ти да го счита за противник. Защото сетнината на това спогаждане е твърде прекрасна, за да се откажеш да я преследваш. Понеже мнозината днес губят сетнината да бъдат царе на Исус и не искат да приемат, че Бог е Суверенът, Който ни наказва според както Той иска, за да ни усъвършенства. Но ето това – да бъдеш просветен чрез виделината, ще рече да пожелаеш нозете Господни. И като паднеш на колене, да кажеш на Исус:
“Господи! Ако Твоите нозе бяха прободени за мен, то нека и моите нозе да бъдат прободени за Теб! Амин и Амин!”