СВЕТКАВИЦАТА НА БОГ ОТЕЦ
Видение за Светлината на Божието Величие

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! Ето, че стигнах до онази тайна на Божието Величие, с която Исус запечата духа ми преди много години. Не в годините на зрелостта ми, нито в годините на младостта ми. Защото всичко се случи в годините на моето детство, когато съм бил три или четиригодишен. От онова време са избледнели всичките ми спомени, но е останал един, който е като дълбока резка в сърцето ми.
И до днес си спомням двора на бащината ми къща в малкото селце Славянци, което е на петдесет километра от Бургас. В този двор имаше едно сливово дърво, на което баща ми беше вързал люлка. И аз, като всяко дете, твърде много обичах да се люлея. Така, в една лятна привечер, аз стоя и се люлея на люлката, а небосводът е притъмнял от облаци. Задухва силен вятър и първите капки от Небето напомнят за бърза и проливна лятна буря. Но аз все така стоя и се люлея. И до днес помня как баща ми отваря прозореца и ми извиква:
“Бързо се прибирай, че заваля…”
А аз му казвам:
“Още малко, тате! Само още малко…”
Вятърът става все по-силен, а аз, вкопчил малките си ръчички във въжетата на люлката, никак не спирам да се люлея. И ето, че невидима сила повдига главата ми, за да гледам на притъмнялото небе. И в следващия миг блясва светкавица, която буквално разпорва небето. И там, в самата светкавица, аз виждам Исус. Застанал до светеща врата, Той ме поглежда, а след това вдига ръката Си и ме посочва. В следващия миг светкавицата угасва, а аз, изгубил ума и дума се пускам от люлката и бързам да се прибера в кирпичената къща. И с влизането през вратата, казвам на баща ми:
“Тате, тате! Светкавицата блесна и Той ме посочи…”
А баща ми, допушвайки цигарата си, погалва главата ми и казва:
“Какво? Кой те посочи? Да не видя някой от съседите? Чичо ти Кънчо до одеве косеше люцерната…”
Носех този спомен в детската си душа и никак не можех да го обясня. Носех този спомен през младежките си години и никак не можех да го споделя. Нося този спомен и до днес, когато с всичката любов на сърцето си паднах на молитва пред моя Господ, като Му казах:
“Исусе! Господи мой! Ти се яви в зората на живота ми. И като блесна онази светкавица, застана до вратата и ме посочи. Защо ме посочи, Господи? Защо се яви в светкавицата и обърна главата ми към облаците, за да Те гледам?”
В отговор Господ се яви пред сърцето ми, като ми казваше:
“Ти знаеш отговора от много години. Но за свидетелство на всичките Божии чеда ти казвам, че те посочих, за да участваш със служението си в пророческите думи на Човешкия Син към цялата Му Църква:
“Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:27)
Как мислиш тогава? Ако Светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, то няма ли тази Светкавица да утвърди и изяви Пътя Си по самото Небе? Няма ли тази Светкавица да има вестители и слуги, които да напомнят за нея по целия свят? Няма ли тази Светкавица да разтърси със Светлината Си мрака и тъмнината?
Ето затова те посочих и избрах. Ето затова Отец Ми заповяда служението ти и в годините Аз те пресрещнах и намерих, за да Ми служиш със сърцето си. Как мислиш тогава? Онази Светлина от Светкавицата, която влезе в детското ти сърце, не беше ли с твърде силен заряд? И не започна ли Светкавицата да изпуща лъчите Си отсред тебе, за да осветява живота на Божиите избрани? Ето, казвам ти, че добре си сторил, като си смирил сърцето си и с години си запазвал тази тайна утаена вътре в тебе. Но днес е ден, когато Отец Ми прави явни всички тайни. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно и скрито, което да не се открие. Понеже, ако беше изявил избирането си от Бога преди точното време, то би станал мед що звънти или кимвал що дрънка. Но когато от сърцето ти са излезли лъчите на Светкавицата и тя е осветила и променила живота на мнозина, то казвам ти, че никой от Божиите няма никак да се усъмни в искреността ти. Понеже Аз съм я подпечатал с Духа Си и свидетелствам на нея с устата Си. Да, момчето Ми! Аз съм Светкавицата на живота ти и блажени са всички, които ми позволят да стана Светкавица в живота им. Но ти сега Ме последвай! Защото отново ще издигна сърцето ти в Залата на Божията Слава…”
След тези благодатни и Святи думи, Господ ме докосна с ръката Си, а духът ми отново се издигна с Него в Залата на Божията Слава. И ето, че Господ, сядайки на златния Си Трон, вдигна десницата Си и посочи напред, като ми казваше:
“Слушай думите на Елиу и гледай на екрана в тази Зала. За да разбереш и проумееш всичко…”
Със затаен дъх аз вече гледах към екрана в Залата, която просветля от Светлината на Духа. И ето, че сърцето ми чу думите на Елиу, който казваше за Бога и Отца:
“…покрива ръцете Си със светкавицата, и заповядва й где да удари; шумът й възвестява за това, и добитъкът – за пламъкът, който възлиза…”
“Да! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си. Слушайте внимателно гърма на гласа Му, и шума, който излиза из устата Му. Праща го под цялото небе и светкавицата Си до краищата на земята…”
След тези думи на Божия слуга екранът в Залата се раздвижи. И аз отново видях огнените Божии ръце. Те се събраха една до друга, така, както Божиите молители докосват дланите на ръцете си. А в следващия миг Божиите ръце заблестяха от ослепителна Светлина. И от самата Светлина излезе Светкавица, която мигом се стрелна към земята, образувайки в пространството невероятна волтова дъга. И след няколко секунди на блестящо греене и осветяване Светкавицата се заби в самата земя, като изчезна от пространството пред екрана. А тогава Исус ме докосна с ръката Си, като ми казваше:
“Искаш ли да видиш тази най-свята тайна на Божието Величие? Искаш ли да проумееш как се яви Светкавицата в огнените ръце на Бога и Отца?”
“Да, скъпоценни мой Господи! Искам да видя и проумея тази Свята тайна!”
След отговора ми Исус стана от златния Си Трон, като хвана ръката ми и тръгна към екрана в Божията Зала. А когато двамата с Него преминахме през Светлината на Духа, Той отново ми проговори, като казваше:
“Сега ще се отделя от тебе и ще ида при Отца Ми. А ти гледай, гледай, гледай. За да видиш всичко от Началото до Края…”
Така Исус пристъпи напред и ето, че аз видях как Той влезе в самия Огън на Божието Сърце. А тогава видението пред очите ми се промени. Защото изпод нозете ми се появи тъмнината на света, олицетворявана от облаци на бунт и грях. Тези облаци се въздигаха нагоре, сякаш, че искаха да се докоснат до самите Божии височини. Но ето, че Бог Отец проговори в Сърцето Си, като казваше на Сина Си:
“Исусе! Възлюбен Мой Сине! Нечестието се въздига между човешките синове и грехът им възлиза като остър дим в ноздрите Ми. Но как да отсека и унищожа тези, които любя? Милосърдието Ми е запалено и Аз любя човешките чеда с цялата Сила на Сърцето Си. Ще спасим ли този човешки род, Сине Мой?”
Самото Сърце на Отец заблестя като Слънцето в Силата Си. А Исус проговори из Сърцето на Отца, като Му казваше:
“Отче Святи! Твоята Любов е Моята Любов! Твоят копнеж – Мой копнеж. Твоето желание – Мое желание! Нека да ги спасим и да им дадем Любовта Си и Силата Си! Нека стана един от тях, за да станат и всички те едни от Нас!”
В отговор Отец каза на Сина:
“Иди и освети земята с Духа Ни!”
Ето, че Отец простря огнените Си ръце напред, а Исус излезе от Сърцето Му и премина през ръцете Му като Светкавица. И като освети земята, докосваше посочените от Божията ръка. А след това Светкавицата отново се въздигна и влизаше в Божието Сърце, като казваше на Отца.
“Отче Мой! Синът Ти пророкува за Себе Си и докосна слугите Ти, за да явят намерението на Любовта Ни. А Ти сега реши кога Синът Ти ще стане Човешки Син и ще яви Любовта Ни на земята…”
След последните думи на Исус видението се забави, понеже в земните места преминаваха времена върху времена и векове върху векове. Но ето, че Отец отново простря огнените Си ръце, като казваше на Сина:
“Аз дотолкова възлюбих света, щото давам Тебе, Единородния на Сърцето Ми, за да не загине ни един, който вярва в Тебе, но да има Нашия Вечен Живот…”
Така огнените ръце на Отца отново се простряха надолу, тъй че Светкавицата излезе от Сърцето Му и премина през ръцете Му. Но този път самата Светкавица заблестя в земните места. И като ги удари, направи ги да пламнат от Огън. И лъчи от Светкавицата се възнесоха към Божието Сърце, като казваха:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49)
А Отец, като се сниши от самите небеса, простря ръцете Си в облак и се приближи към Сина Си, Който възлизаше пред Него като Светкавица на една висока планина. И като гледаше на спътниците Му, казваше им с Гласа Си:
“Този е Моят Възлюбен Син! Него слушайте…”
И ето, че Всемогъщият отново въздигна облака Си, а Светкавицата, като потъна в дълбочините на земята, мигом се стрелна към Него, носейки по протежението на лъчите Си светии, изкупени за Божията Слава. Така Исус отново влезе в Сърцето на Отца. И отново преминаха времена върху времена и векове върху векове по земята. Така дойде миг, когато Отец отново казваше на Сина:
“Сине Мой! Иди отново на земята и събери последните Ми живи. Понеже старият свят на греха и тъмнината вече преминава пред очите Ми и за него не остана време, нито място под слънцето…”
И този път Отец простря ръцете Си напред. А Светкавицата, като излезе от Сърцето Му, премина през ръцете Му. И като се стрелна към Господния Хълм на земята, мигом въздигна Божиите пред Бога и Отца, като влизаше отново в Божието Сърце. А тогава, за последен път Отец казваше на Исус:
“Вземи сега Светкавичния Облак от Престола Ми! И като слезеш с него на земята, въздай на нечестивите от гнева Ми и ги порази в нечестието им…”
След тези думи Божиите ръце се протегнаха напред, като държаха Облака, а Светкавицата, излизаща от Божието Сърце, влезе в Облака, като слизаше с него на земята. И ето, че Светкавичният Облак на Отца се насочи към тъмния облак на нечестието в поднебесните места, покрил цялото протежение на земята, от изток до запад. И самата Светкавица, като излезе от Облака, разсече тъмния облак по цялото му протежение с гърмове и трясъци. А от Божия Облак излязоха и други светкавици, които нападнаха демоничните парцалени облаци, като ги унищожаваха във височината.
Това бе краят! Защото Светкавицата, разрушила тъмния облак на нечестието, слезе с лъчите Си на Господния Хълм. И заедно с нея слезе и Божият Облак, за да се възцари световното Царство на Бога и Отца и Неговия Христос. В следващия миг видението пред очите ми се прекрати, а Исус излизайки от Божието Сърце, ме попита:
“Видя ли Светкавицата? Разбра ли пътя й? Проумя ли Светлината й?”
“О, Господи мой! Ти Си Алфата и Омегата! И аз видях всичко, което Ти ми показа. От Алфата, с която слизаше като Светкавица при древните Си пророци, до Омегата, когато се яви като Светкавица на земята, идещ в Облак със Сила и голяма Слава…”
“Иди тогава и кажи на всички Мои, че днес е последното време. Не час преди часа, но вече миг преди мига, когато ще ви взема при Себе Си. И ако някой е приел Любовта на Отца Ми и е просветил сърцето си със Светлината Ми, такъв непременно ще разбере, че копнежът на една Светкавица е да се стрелне от Небето и да подпали земята с Огъня Си.
Огън дойдох да хвърля на земята, Църкво Моя! Чиста и Свята Божия Любов, която да се възцари в сърцата ви! И ако някой днес влезе в Сърцето на Отца Ми, та да бъде с Мене, то такъв ще види, че Светкавицата все още копнее да хвърля огън по земята.
До последния ден и час Аз ще любя, изцелявам и спасявам.
До последния ден и час Моите ще носят на света Огъня на Светкавицата и Светлината на лъчите й. И въпреки, че в очите на охладнялото мнозинство слугите Ми ще си останат самотни дървета, пак казвам на всички ви, че Светкавицата обича да слиза върху самотните дървета и на тях да дава Огъня Си и Светлината Си!
Блажени тези, които я познават!
Защото Тя е Светлината на Божието Величие!”