ГЪРМЕНЕТО НА БОЖИЯ ГЛАС
Видение за Силата на Божието Величие

Братко мой! Верни ми приятелю! Искрено вярвам и се надявам Бог да е докоснал сърцето ти чрез посланието на предишното видение. Защото ето това – да потънеш, когато човеците край тебе търсят върховете на вълните и каютите на Вавилон – е свидетелството от Дух и Сила, че си избран от Бога и Отца, според извечното и неизменно Божие намерение – да те направи съобразен с Образа на Сина Си.
В настоящото време има толкова силни ветрове от дяволски заблуди и измами, щото не е никак чудно, че вълните на света стават все по-високи и за мнозина корабът “Великий Вавилон” се превръща в златен шанс за плътския им човек. Така, качени върху палубите на мерзостта, те стоят на мостика и гледат с презрение и религиозна гордост върху всичко, което се дави или потъва. Но тук и сега искам да те предупредя, че съдбата на този проклет кораб и на всичките му пътници е в огненото езеро, където те ще намерят жупела на Божия гняв и ще пият от чашата на гнева Му.
Когато Господ реши да ми покаже следващата от тайните на Божието Величие, Той ме посети с Духа Си и аз усетих, че Утешителят започна да извършва нещо ново в сърцето ми. Това беше едно вътрешно укрепяване и усилване на всичките ми духовни сетива. А едно от сетивата ми, докоснато както никога, се оказа собствения ми духовен слух. И аз, напрягайки ушите си, вече чаках от моя Господ да ми говори. А Той наистина дойде. И като ме докосна с ръката Си, вече ме питаше:
“Усети ли как Святият Дух работи в сърцето ти?”
“Да, Исусе! Усетих очите си по-бистри, а ушите си – по-чуващи. И сега дори Твоят Глас идва към мен някак променен. Понеже го усещам зареден от Божието Величие…”
Думите ми накараха Исус да се разсмее, а след това да ми каже:
“Ти все още нищо не си чул. И ако Святият Дух усили слуха ти, то е, за да станеш свидетел на следващата от тайните на Божието Величие. Понеже е тайна, свързана с Божия Глас. Кажи Ми тогава:
Как искаш Господ да говори на сърцето ти? С тих или с шумен Глас?”
“О, Господи! Ти вече Си водил сърцето ми при тихо течащите Силоамски води. И какво друго да искам, освен нежността и шепненето на Гласа Ти. Разбира се, че искам да ми говориш тихо. С Глас на посвещение и поучение…”
В отговор моят Господ протегна напред ръката Си, като ми казваше:
“Нека, преди да те заведа в Залата на Божията Слава, да те поставя в Моето Живо Евангелие. За да видиш и чуеш с какъв Глас Отец отговори на молитвата на Сина Си…”
След тези думи на Исус сърцето ми видя видение. И Господ стоеше всред мнозина човеци в това видение. На Лицето Му беше запечатано огромно вълнение. И Той, като се обърна към човеците, казваше им:
“Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми. Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час…” (Йоан 12:26-27)
След тези Свои думи Исус протегна ръцете Си към Небето, като казваше на Отца:
“Отче, прослави Името Си…” (Йоан 12:28)
След самия призив на Исус от самите небеса проговори Отец с Гласа Си. И Гласът Му, като страшен тътен и гръм слизаше върху човеците, тъй че Отец казваше на всичките събрани:
“И Го прославих, и пак ще Го прославя…” (Йоан 12:28)
Така, след самия Глас на Отец от небесата, човеците се спогледаха уплашено като си казваха един на друг:
“Гръм е… Ангел Му проговори…” (Йоан 12:29)
А Исус, слушайки реакциите им, проговори пак, като им каза:
“Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си…” (Йоан 12:30-32)
След тези Свои думи към човеците, Господ се обърна към мен в самото видение, като ме попита:
“Как разбираш думите Ми? Защо Аз казах на човеците около мен, че този Глас на Отец Ми не е заради Мен, но заради тях?”
“О, Исусе! Аз не вярвам, че лично към Тебе Отец би се обърнал с такъв гръмлив и разтърсващ Глас. По-скоро Той би Ти говорил нежно, като Баща на Син…”
“А защо Отец Ми тогава използва гръмливия Си Глас? Или що ще рекат думите Ми, че сега е съдба на този свят и че князът му ще бъде изхвърлен вън? Кое е вътрешното на княза, за да бъде изхвърлен вън? И как става самото му изхвърляне…”
Слушах въпросите на Исус и трябваше да призная в сърцето си, че те бяха твърде дълбоки. Затова Му казах:
“Господи мой! Тези Твои думи винаги са били тайни за сърцето ми. И аз никога не съм успявал да разбера какво имаш Ти предвид, когато говориш за изхвърлянето на Сатана. Понеже Сам Ти казваш:
“Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън…”
А аз все още не разбирам кое е вътрешното на дявола, за да бъде изхвърлен вън…”
В отговор моят Господ ме погледна с твърде дълбок и проницателен поглед. А след това ми каза:
“Виж тогава вътрешното на дявола. Защото така ще разбереш защо Отец Ми използва гръмливия Си Глас…”
Пръстът Господен вече ми посочваше сърцето на един от човеците. И ето, че аз видях как в самото сърце бяха издигнати високи крепости. А там, вътре, зад самите крепости, стоеше дяволът. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Виждам дявола вътре в сърцето на този човек. И не просто това, Исусе! Защото виждам крепости, които дяволът е издигнал, за да се крие зад тях.”
В отговор Исус ми каза:
“Чуй тогава отново думите Ми:
“Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън…”
И като внимаваш на думите Ми, кажи Ми:
Как дяволът може да бъде изхвърлен вън от това сърце?”
“О, Исусе! Първо трябва да рухнат крепостите и едва след това дяволът да бъде изхвърлен вън…”
“А как рухват крепостите? И не е ли свидетелствал Моят Отец на народа Си как да събаря крепостите на противника?”
Думите на Исус бяха пропити от такава мъдрост, и устните Му – от такава Светлина, щото без всякакво съмнение Му отговорих:
“Господи мой! Гръмливият Глас на Бог Отец е силен да събори крепостите и да изхвърли дявола вън. Защото Отец е, Който в древността заповяда на Исус Навин да използва седем гръмливи тръби против крепостите на Ерихон. А на седмия всичките Божии люде извикаха с гръмливи гласове, тъй че крепостта рухна…”
“Разбират ли тогава братята и сестрите Ми защо Аз изговорих думите Си против Сатана? Разбирате ли защо казах, че сега е съдба на този свят и князът му ще бъде изхвърлен вън?”
“Да, Исусе! Ти Си знаел колко силен е гръмливият Глас на Бога и Отца. Глас, който е силен да събаря крепости. И затова, като погледна на човеците, рече им:
“Този глас не дойде заради Мене, но заради вас…”(Йоан 12:30)
Защото именно в техните сърца имаше крепости, зад които се криеше дяволът…”
В отговор Исус ми каза:
“Понеже сърцето ти се просвети и ти разбра Духа и силата на думите Ми, то последвай Ме сега в Залата на Божията Слава. За да видиш тайната на Божието Величие, свързана с гръмливия Глас на Моя Бог и Отец…”
След тези думи на Исус видението от Живото Евангелие се прекрати и Господ ме въздигна със силните Си ръце в Залата на Божията Слава. И като седна отново на златния Си Трон, вече ми казваше:
“Слушай сега думите на Елиу. И виж със сърцето си, за да разбереш Силата на Божието Величие…”
Така аз отново видях екранът на Святия Дух и слушах думите на Елиу, който казваше за Всемогъщия:
“Слушайте внимателно гърма на Гласа Му, и шума, който излиза из устата Му. Праща го под цялото небе и светкавицата Си до краищата на земята; след нея реве Глас, гърми с Гласа на Величието Си и не ги възпира щом се чуе Гласът Му. Бог гърми чудно с Гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме…”
След самите думи на Елиу екранът на Духа се раздвижи пред очите ми. И ето, че очите ми вече виждаха огнените Божии устни, които се отваряха, за да говорят. А когато проговориха, самото пространство пред тях се разклати, като тласък от твърде силни вълни. И Гърмът от Гласа на Отец се спусна от небесата по цялата земя. Така самият Гръм намираше сърцата, посочени от Святия Дух. И като удряше със Сила крепостите им, правеше ги да рухнат, тъй че демоните на лукавия побягваха от сърцата с ужасни крясъци от този Гръм и бързаха да се скрият в тъмнината, от която бяха дошли.
Братко мой! Господ е давал много видения на сърцето ми, в които съм виждал дявола, уплашен и разтреперан от Божието смъмряне и от Божията Сила. Но в това последно видение на екрана в Залата на Божията Слава аз виждах не просто Гръмливия Глас на Отца, но Божията помитаща мощ. Князът на света не просто биваше изхвърлен вън от човешките сърца, но самите му крепости ставаха на прах от гърменето на Божието Величие. Това ме накара да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Господи мой! Да разбирам ли, че Отец гърми с Гласа Си винаги, когато трябва да се събарят крепости и князът на света да бъде изхвърлян вън от сърцата?”
В отговор Исус ми каза:
“Разбирай Гърма на Божия Глас, като Силата на Божието Величие. Разбирай този Гръм като пълна и съвършена изява на стиховете от посланието на Апостола Ми:
“Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание…” (II Коринтяни 10:3-6)
И ето, Господ вашият Бог заповядва на всички ви, като ви казва: Пристъпете към Божието Величие и молете Отец Ми да ви въоръжи с Гръма на Гласа Си. Понеже на земята и до днес стои оня омразен дух, който издига нечестивите си помисли високо против познанието на Бога и строи крепости от гордост, себеправедност и сребролюбие в сърцата на човеците. Ще съборите ли тези крепости с шепнене? Или ще отворите сърцата си за Гръма на Божия Глас? Ще стоите ли още всред последния Ерихон, когато Моят ангел в Откровението вече заповядва изпълнението на пророческите стихове:
“И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове. И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа…” (Откровение 10:1-4)
И ако някога Йоан запечата това, което изговориха седемте гръмове на Бога, то няма ли Господ да разпечата за вас Гърма на Божия Глас към седемте гръмове? Ето, казвам ви, че непременно ще го сторя…”
След тези Свои думи Исус се изправи от Трона Си. И като хвана ръката Ми, тръгна към екрана в Залата. А когато двамата с Него преминахме през самата Светлина на Духа, Той вече ми казваше:
“Нека да заведа сърцето ти в скришното място на Божия Гръм. За да се изпълнят пред тебе и стиховете на Божия псалом:
“В скръбно време ти Ме призова, и Аз те избавих; отговорих ти в скришно място на гръма…” (Псалом 81:7)
След думите на Исус пред очите ми се появи видение. И ето, че аз виждах самите огнени устни на Всемогъщия Отец. Божият Дъх излизаше от тях като огнен пламък и аз неволно вдигнах ръка, за да покрия лицето си. А Господ веднага ме попита:
“Какво стори, Стефане?”
“О, Исусе! Като погледнах огнения Дъх на Отца, аз се уплаших и вдигнах ръка, за да покрия лицето си…”
Тук Господ отново ми каза:
“Отец Ми е Огън пояждащ и е напълно нормално така да се уплашиш от Дъха на устните Му. Но ти сега виж, че Аз те доведох в скришното място на Гръма. Защото тук всеки от Моите може да получи съвършено освобождение на сърцето си. И ти сега гледай какво ще се случи в това скришно място с оня поклонник на Отца, който идва, за да Му се покланя в Дух и Истина…”
И действително, че след думите на Исус аз видях човек, който се приближаваше към Дъха на Божиите устни. Той беше твърде нещастен, понеже сърцето му беше оковано от крепости. Но въпреки крепостите, в самото сърце пламтяха искрици от Божия Огън. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Не затова ли Отец допуска този човек при Себе Си, понеже Го е призовал в скръбно време? И не правят ли тези искрици в сърцето твърде силно желанието за искреност?”
“Точно така е, момчето Ми. Защото тази е тайната, с която можете да пристъпите в скришното място на Божия Гръм. Тъй че ако някой е искрен, то такъв непременно ще потърси Бога на Спасението си. Но ти виж какво ще стори Божият поклонник…”
Отново погледнах към човека, когато забелязах как той падна на коленете си и възрида пред Бога, като Му се молеше и казваше:
“Помогни ми, Боже мой! Защото съм твърде грешен и грях владее сърцето ми. На Тебе съм съгрешил и от Тебе чакам прошка и утеха…”
След тези думи човекът отново възрида, а тогава Божиите устни реагираха. И Божият Гръм излезе от устните на Всемогъщия, като нападна на крепостите на човешкото сърце. Но при все, че Божият Гръм излезе от Божиите устни, пак тътен и шум нямаше никакви. Напротив – всичко стана тихо за Божият поклонник. Тъй че крепостите му падаха и се превръщаха на прах. А тогава Исус посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Ако Божият Гръм беше тих за човека и сърцето му, то виж дали той е тих за демоните, които са го помрачавали и измъчвали…”
Отново погледнах към сърцето на човека. И ето, че от там с крясък и ужас изскочиха демони. И самите духове на лукавия, държащи ръцете си на ушите си, побързаха да избягат надалеч и надолу, към мрака от който бяха изпълзяли. Това твърде много ме удиви и аз се обърнах към Исус, като Го попитах:
“Как да разбирам това, Господи мой? Защо ние не чухме Гръма на Божия Глас, нито го чу ридаещия човек, а го чуха демоните? Каква е тази тайна в скришното на Гръма?”
Исус се усмихна на въпросите ми, а след това ми каза:
“Може ли Бащата шумно да крещи на чедото Си, което се кае пред Него и търси утехата Му? И може ли Бащата да говори нежно на убийците и притеснителите, които са помрачавали и измъчвали детето Му? Ето, казвам на всичките Си братя и сестри една от най-дълбоките тайни на Божия Гръм. И тази тайна гласи:
Божият Глас е гръмлив за нечестивите и тих за праведните!
И ако някой е имал Божиите искри в сърцето си, та искрено да се покае и застане в скришното на Гръма, то такъв ще бъде освободен от крепостите си тихо, а притеснителите и гонителите му ще бъдат изгонени шумно. Но ако друг няма искреност в сърцето си и люби крепостите на дявола, то на такъв Божия Глас ще дойде като Гръм, а на притеснителите и убийците зад крепостите ще им бъде тихо. Въпросът е къде са сърцата ви! Понеже отсега и до свършека едни ще дойдат в скришното на Гръма, за да рухнат крепостите им, а други ще бягат надалеч от гърменето на Божия Глас, за да запазят крепостите си.
Но ето, ще дойде ден, когато Отец ще запокити в огненото езеро всички, които са чували гръмливия Му Глас и не са се покаяли за злите си дела. Защото дяволът в сърцата им ги е карал да бягат, за да съхрани крепостите си. А колкото до Божиите, те всякога ще идват в скришното на Гръма. И като паднат на колене, ще изповядат думите на Святата Давидова Молитва:
“Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми…” (Псалом 51:6)…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Спомни си как в Евангелието Отец отговори на Сина Си:
“И прославих Го, и пак ще Го прославя!”
Каква беше реакцията на човеците? Не казаха ли едни: “Гръм е!” И не рекоха ли други: “Ангел Му говори!” Знай тогава, че тези, които любеха крепостите на дявола в сърцата си, наистина чуха Гръм и побегнаха от Господа. А другите, които имаха искреност в скришното на сърцата си, дочуха нашепване на ангел и Го последваха. Дано посланията в тази книга дойдат до тебе като нашепване на ангел. И нека моят Отец, Комуто служа с духа си, да ти даде мъдрост в скришното на сърцето ти. За да отидеш и ти в скришното на Божия Гръм. И като изплачеш пред Небесния си Баща всичката болка и страдание от крепостите на греха, да Му позволиш да ги събори, а теб самия да прегърне с всичката Благост и Милост на Духа Си. Амин и Амин!