ЕЛИУ – БОЖИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ IV – II ГЛАВА

МОРСКОТО ДЪНО И СВЕТЛИНАТА
Видение за дълбочината и височината на Божието Величие

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Държа да знаеш, че преди това второ видение за Божието Величие аз бях поставен под невероятно тежка преса. Това беше преса на угнетение, което на моменти преминаваше и в отчаяние. Тази преса ме натискаше до пръсване, сякаш че самият Сатана беше дошъл против живота ми. Това продължи цяла седмица и в един миг дори си мислех, че писането на тази пророческа книга е станало невъзможно. Казвам ти истината, че сърцето ми не помни по-голямо страдание и по-жесток натиск от тоя, който преживях през тази седмица. Ето защо, когато седнах пред белия лист хартия, аз се чувствах като някой, който прави първите си крачки след дълго обездвижване. Тогава всяка стъпка е придружена с остра болка в жилите и костите. Така и аз, стъпвайки в Духа, призовах моя Господ, като Му казвах:
“Моля Ти се, Исусе! Бъди ми подкрепа и опора! Простри ръката Си и ми помогни да се изправя, понеже отмалях от голямата тежест и от постоянния натиск над сърцето ми…”
А Исус, като докосна с ръка сърцето ми, вече ми казваше:
“Никак да не се уплашиш, нито да отпада вярата ти. Укрепи се в Мене и никога не забравяй, че си съд за Божия употреба, който съм използвал многократно. А такива съдове не се създават и подготвят лесно. Тъй че, след като съм те утвърдил, Аз винаги ще говоря на сърцето ти и ти ще Ме слушаш и ще виждаш виденията Ми. Но заедно с Моето говорене и водителство, ще трябва да приемеш и гонението, и скръбта. Понеже тези двете са сянката на Божието присъствие, която е преследвала Божиите слуги на всяко време и място. Не ти ли казва това и Апостолът Ми Яков? Не говореше ли той за оня пример на злострадание, който е присъщ за живота на Божиите пророци?”
“Така е, Исусе! Но в тези последни дни сянката на Твоето присъствие стана твърде остра и болезнена за мен…”
“И не би могло да бъде другояче. Защото сега сърцето ти е поставено да разбира и проумява най-високото и най-дълбокото от Божия Суверенитет, а именно – Божието Величие. А поставените в подобно разбиране и проумяване преживяват толкова по-голямо гонение и скръб, колкото по-съдбоносни и святи са думите на Оня, Който ги е извикал при Себе Си.
Виж тогава тайната, която предстои да разкрия на сърцето ти…”
След тези Свои думи Господ ме въздигна нагоре, а очите ми отново видяха Залата на Божията Слава и облакът от Божии свидетели. И ето че Исус, стоящ отново на златния Си Трон, вдигна ръката Си и посочи напред към залата и там отново се отвори светлия екран на Духа. А сърцето ми отново чу как Елиу говореше и казваше за Бога:
“Ето, простира светлината Си около Себе Си, и се покрива с морските дъна. (Понеже чрез тия неща съди народите; дава храна изобилно)…”
След думите на Елиу екранът в Залата се раздвижи. И за един кратък миг аз видях огнените ръце на Всемогъщия Бог. Те се простряха напред, сякаш че загребваха нещо, а след това се дръпнаха назад и се кръстосаха пред самото Божие Сърце. А тогава екранът се покри от непристъпна Светлина, която не просто светеше, но заслепяваше всеки, който би поискал да я гледа. Това ме накара да наведа главата си, понеже никак не можех да издържа на Божиите лъчи. И стоейки наведен, попитах моя Господ:
“Какво стана, Исусе? Аз видях как за миг огнените Божии ръце се простряха напред, а след това се върнаха назад и се кръстосаха една до друга пред Божието Сърце. И ето сега – тази ослепителна Светлина, която не ти дава да я гледаш, а камо ли да пристъпиш към нея….”
В отговор Исус ми каза:
“Това, което сега виждаш, е височината на Божието Величие. И Моят Отец, според думите на Елиу, наистина простря Светлината около Себе Си и стана непристъпен за сърцето на който и да било човек…”
“Каква е тази Светлина, която прави непристъпен моя Отец, Господи?” – попитах отново аз. А Господ вече ми казваше:
“Това е Божията Святост, момчето Ми! И ето, казвам ти, за да запомниш и предадеш на братята и сестрите Ми:
Святостта е непристъпната Височина на Божието Величие!
И Моят Отец простира Светлината около Себе Си.
Защото така казва на всичките Си чеда:
“Не търсете високото, понеже е твърде Свято и ще ви заслепи! Не търсете високото, понеже то е сетнина и награда, а не моментен прицел на вашата вяра…”
Думите на Исус ме накараха да си спомня стихове от посланието на Апостол Павел към Тимотей. Така аз отново Го попитах:
“Исусе! Това ли е имал предвид Павел за Теб, когато ни е писал думите:
“Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин…” (I Тимотей 6:15-16)…”
“Точно тия са думите на Апостола Ми!”
“А аз, Господи мой? Как Ти ми даваш да Те видя, след като Апостолът Ти говори, че никой човек не може да Те види? Как Ти ръководиш и изпълваш сърцето ми през всичките тези години? Как ми даваш да гледам на Лицето Ти, след като никой не може да види Теб и Отца в непристъпната Светлина на Святостта? Не е ли парадокс това?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Няма парадокс, момчето Ми! Но има различни изяви на Божието Величие. И ако височината на Божието Величие е в непристъпна Светлина, тъй че никой да не може да види Отца и Сина, то има и една друга изява на Божието Величие, при която става възможно за Божиите да пристъпят до Бога, както и ти пристъпи към Мене и Отца Ми…”
“Каква е тази друга изява, Исусе?” – попитах аз. А Господ ми отговори:
“Тази изява е дълбочината на Божието величие. Защото, както ти казва Елиу, Отец Ми не само простира Светлината около Себе Си, но също така се покрива и с морските дъна. Как мислиш тогава? Ако Светлината е във високото, то морските дъна не са ли в дълбокото?”
“Така е, Господи мой!” – отговорих аз, а сърцето ми се разтапяше от мъдростта на Исус. Но ето, че Той вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“След като видя височината на Божието Величие, то виж сега и дълбочината. Понеже затова си извикан тука…”
Отново гледах към екрана в Залата на Божията Слава, когато забелязах как огнените ръце на Отца отново станаха видими за сърцето ми. И ето, че тези ръце се снишиха от самото Небе, като слизаха надолу към земята. А когато пръстите на Отца докоснаха развълнуваното море на земята, те потънаха през самите води на морето и продължаваха да слизат надолу, докле стигнаха на дъното. А там, на самото дъно, Божиите ръце се обвиха в Огън и се свиха в шепи. И в самите шепи на Божиите ръце се появиха хлябове, грозде, риба, мехове с вино и купи с мляко. И самият Огън на Отца стоеше като преграда между водите на морето и изобилието от храна в шепите Му. А за вярата на сърцето ми станаха твърде ясни думите на Елиу:
“Ето, простира светлината Си около Себе Си, и се покрива с морските дъна. (Понеже чрез тия неща съди народите; дава храна изобилно)…”
И аз, възхитен от видяното, побързах да попитам Господа:
“Исусе! Ако вярно съм разбрал виденията на този екран, то излиза, че чрез височината си Божието Величие ще съди народите. Понеже е самата Божия Святост, против която народите воюват с греховете си. Но ето, че освен височина, има и дълбочина. И освен съд, има и Божия изобилна Благост, която дава на човеците Божията храна…”
“Точно така е! Но ти сега тръгни след Мене, за да те заведа в дълбочините на Отца Ми. Защото ако на човеците не е дадено да пристъпят във височината, то Отец Ми е призовал всички ви в дълбочината и на самото дъно. Там, където и до днес се намират Божиите шепи, пълни с храна и Небесни дарове за човеците…”
След тези Свои думи Исус стана от златния Си Трон. И като хвана ръката ми, тръгна към самия екран в Залата. Така аз и Господ преминахме през Светлината на Духа и само след миг очите ми вече виждаха развълнуваното море на земята. И при все, че то беше черно и бурно, а вълните му – високи, пак сърцето ми видя как от дълбините пламтеше Огънят от шепите на Божиите ръце. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Какво е това море? Не е ли то гордият и противен на Бога свят, чиито вълни блъскат и завличат нечестивите?”
Без да ми отговори, Исус простря ръцете Си над морето, а от дланите Му излезе Светлина. И самата Светлина, като освети морето, даде ми да видя, че то наистина беше светът. Във вълните на това море плуваха милиони и милиарди човеци. Едни от тях имаха малки и порутени корита, с които се задържаха над водите. Но други пътуваха в луксозни яхти и представителни круизи. Всеки от човеците в морето виждаше за смисъл на живота си именно това – да се закрепи върху вълните му по всякакъв начин, само и само да не потъне. И ето, че Господ ми даде знак да гледам, а само след миг очите ми видяха кораб, многократно по-голям от яхтите, коритата и круизите по вълните. С десетки етажи и палуби, гъмжащ като кошер от милионите си пасажери, този кораб надуваше свирките на комините си и тътенът от звуците му се разнасяше на стотици километри в морето. А вълните, които се вдигаха встрани от него, обръщаха всички по-малки морски съдове по пътя си. Тъй че изпадналите във вълните от малките корабчета и корита, плуваха със сетни сили, та дано биха се качили на големия гигант. И те наистина успяваха и се качваха на големия кораб. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Защо ме държиш над повърхността на морето? Защо ми даваш да гледам тоя голям кораб и всичките други, по-малки от него? Нека слезем долу, Исусе! Долу, на дъното, при огнените шепи на Бога и Отца…”
А Исус ми отговори:
“Понеже Ме попита защо те държа на повърхността, то ето – отговарям ти. Отец Ми те призова да станеш свидетел на всичките тайни на Величието Му. Но освен Величието на Отца, на света има и други величия, които се стремят да докажат, че са част от Неговото Величие. Ето този голям кораб, който виждаш. Напомня ли ти той за нещо, в което вече съм те посвещавал?”
Можех ли да не помня в какво ме е посвещавал Исус? Разбира се, че не! Ето защо Му отговорих:
“Исусе! Без всякакво съмнение тоя кораб е великият Вавилон, който плува надигнато по широчината и дължината на света. Той е, който съблазнява милионите човеци и ги кара да се качат на него, вместо да търсят дъното и Божиите шепи. Той е, който казва: “Аз съм Божието Спасение, Божието благовестие и Божието Величие!”, когато всъщност е измамата на дявола и дяволското собствено величие…”
“А защо мнозината бързат да се качат на палубите му? Защо не искат да потънат? Защо не искат действително да видят къде е истинското Божие Величие?”
“О, Господи мой! Тия човеци не познават Тебе, нито Бога и Отца. Те вярват на това, което виждат и искат живот без гонение и скръб, но с блясък и светско величие. И за тях самата вяра, която изповядат, е вяра в тоя свят, а не вяра в бъдещия. А какво по-удобно за извратената им вяра от един гигантски кораб, с който да пътешестват над вълните. Та нали така от тях побягват мизерията и нещастието, скръбта и гонението…”
След последните ми думи Исус замълча, а очите Му се напълниха със сълзи. Но ето, че в един миг Той простря ръката Си към Небето, а от самите височини се появи Небесна стълба. И тази стълба, като слезе към морето, проби вълните и вече слизаше надолу, към огнените шепи на Отца. А тогава Исус, посочвайки ми стъпалата на стълбата, вече ми казваше:
“Виж какво пише на всяко от стъпалата на тази стълба. Понеже писаното е Съвършена изява на Божия Суверенитет…”
Навел се на едно от стъпалата, аз видях, че то е от най-чисто злато. И в самата му златна повърхност бяха издълбани думи от посланието на Апостол Павел, които гласяха:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с Образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя, а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30)
Едва прочел думите на апостола, аз се надигнах от стъпалото на стълбата, като попитах Исус:
“Господи мой! Да разбирам ли, че чрез тая стълба Отец ни призовава да потънем при Него на дъното?”
А Исус ми отговори:
“Не просто трябва така да разбираш думите на Божия Суверенитет. Но да знаеш, че те са непоклатими, неизменими и необратими. Виж, най-сетне, че Отец Ми иска да ви направи съобразни с Образа на Сина Си. А какъв е Образът на Сина?”
“О, Исусе! Отново Павел в “Евреи” ни казва, че Ти прие образ на слуга. И смири себе си до смърт, даже до смърт на кръст…”
В отговор Исус започна да слиза по Небесната стълба към самите вълни на морето, като ми казваше:
“Последвай Ме тогава! Смири и ти сърцето си до смърт. Даже до смърт на кръст. За да разбереш отпосле защо Отец Ми се покрива с морските дъна и именно от там шепите Му хранят Божието домочадие…”
Послушал Господ, аз започнах да слизам след Него по стълбата. И при всяко докосване на нозете ми, от стъпалата на стълбата към сърцето ми нахлуваха отново и отново стиховете на Божието предузнание и предопределение. Така твърде скоро тялото ми усети студените води на морето, а аз все така продължавах да слизам след Исус. Водите вече покриха главата ми, а очите ми – вперени в самите дълбочини на морето, гледаха все така на огнените Божии шепи, а това ми даваше сила да продължа. Не зная колко дълго слизах надолу по стълбата след моя Господ, но в един момент почувствах, че налягането на водата е готово буквално да ме смачка и пръсне. Затова извиках към Исус:
“Господи мой! Спри за малко, понеже натискът над сърцето ми е огромен. Водите ме покриват и искат да ме смажат. Духът на света ме мрази и иска да ме убие…”
А Исус ми отговори:
“Дерзай, Стефане! Защото Аз победих света и всеки от Моите трябва да повтори Моята победа. Слизай надолу, надолу, надолу. Към бездната на смирението и към огнените шепи на Божието Величие…”
Братко мой! Едва сега разбрах защо ми е било тежко през всичките дни, докато Исус е подготвял сърцето ми за дълбочината на Божието Величие. Налягането! Това страшно и тежко налягане от духа на света. Този натиск до пръсване, тази болка в ушите, това стягане в гърдите, тази скръб от тишината, тази самота в пътя. И най-вече – тази смърт, на която Отец предава избраните Си! Всяко стъпало от стълбата надолу бе като пробождане от хиляди ножове. И ако за едно стъпало надолу ми трябваше седмица, за следващото вече ми трябваше месец. И самото потъване към дъното бе като преживяване на нова смърт, по-страшна от предишната. Но аз, усещайки с нозете си стиховете на Павел, вече знаех за себе си, че този е единственият Път към Отца. Към Сърцето на моя Небесен Баща! Към огнените Му шепи, които бяха пълни с Небесното Му изобилие. И колкото по-учестено биеше сърцето ми от налягането на водите, толкова по-ясно разбирах, че живея толкова повече, колкото повече умирам…
Така дойде миг, когато не можех да мръдна и крачка надолу. А Исус в Милостта Си ме хвана със силните Си ръце и буквално ме завлече до самото дъно, а аз виждах огнените Божии ръце, свити в шепа и пълни с Небесни блага и изобилия. А когато Господ ме въведе в самия Огън на ръцете, то тогава една съвършена и Свята свобода заля цялото ми същество. И въпреки, че над сърцето ми стояха милиарди тонове от водите на светския дух, пак там, в огнените шепи на моя Небесен Баща, нямаше и помен от страшното налягане. И ето, че Исус погали главата ми, като ми казваше:
“Седни в някоя от гънките на Божиите шепи и слушай със сърцето си какво ще ти каже Отец Ми. Защото сега си един, който по Милост и Благост Господна е познал дълбочината на Божието Величие…”
Така аз седнах в Божията шепа, а Огънят от Божиите пръсти покри сърцето ми и вече ми казваше:
“Сине човешки! Аз съм Оня, Който се покрива с морските дъна! Аз съм, Който призовавам чедата Си на всяко време и място като им казвам думите на Апостола Ми:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…”
Всяко твое идване към Моите шепи е било с цената на потъване. Всеки хляб и вино, всяко грозде и риба, всяко благо от устните Ми ти си давал на чедата Ми, като си слизал тук, при Мен. И ако в първите години на Моя Призив към тебе, Исус удържаше водите, за да не ги усещаш и да слизаш с по-малко скръб и гонение, то сега е мигът да разбереш, че Пътят до шепите Ми и Сърцето Ми преминава през дъното. И ако Моите чеда се научат да потъват и да смиряват себе си до смърт, те наистина ще намерят достъп до най-дълбокото в Сърцето Ми. А който е слязъл най-дълбоко, него ръката Господна ще възвиси най-високо. Защото ето това – да потънеш – ще рече да приемеш образ на слуга, когато другите край теб са приели образи на търговци и престъпници. Ето това – да потънеш – ще рече да покажеш на целия свят, че Образът на Моя Син е по-ценен за сърцето ти от богатствата и разкоша на великата блудница. Така потъваха през вековете всичките Ми слуги. От Моисей и Илия до Петър и Йоан. От Еремия и Даниила до Павел и Варнава. Те, които не счетоха света достоен за тях, намериха дъното и шепите Ми. Те, които станаха измет на света, последни във всичко, станаха първи в Сърцето Ми, понеже пожелаха Образа на Сина Ми, Когото любя. И ако някой би пожелал Същият Образ в Същия Дух и Сила, то на такъв казвам, че Аз съм Оня, Който никога не се изменям. И ако преди няколко хилядолетия Елиу заяви за Мен, че се покривам с морските дъна, то и до днес думите му стоят. Защото Аз все още стоя на дъното и ви чакам да дойдете при Мене.
А колкото до тия, които пожелаха вълните на света и измамния уют на Вавилон, то такива ще бъдат толкова по-далече от Мене, колкото Небето е по-високо от земята, и дъното – по дълбоко от вълните на морето. А сега стани и последвай Сина Ми. За да видиш и другите тайни на Моето Величие…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s