ПРИВЛИЧАНЕТО НА ВОДНИТЕ КАПКИ
Видение за дължината и широчината на Божието Величие

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако досега си мислил, че като четеш пророческите книги от Хълма Мория, то брат Стефан е голямата работа, то аз не просто те моля, но настоявам пред Бога да се отречеш от подобни помисли. Защото днес над сърцето ми най-големият товар не е броят на пророческите книги или гонението от дявола, а изпитанието да ставам толкова по-малък, колкото повече Исус ме употребява. Вярвай ми, че подобно изпитание се заплаща с цената на смърт. И самата смърт е като огън, в който горят и се превръщат на пепел всичките сладникави мисли за слава, кариера и лесен живот.
За съжаление, има едно човешко дамгосване, което преследва всичките Божии слуги на всяко време и място. И горко на оня Божий слуга, който позволи сърцето му да бъде дамгосано от човешкото величаене и ласкателство. Такъв, най-добре, да разкъса дрехите си, както това го сториха Павел и Варнава, но никак да не позволи на човешката заблуда да го дамгоса с величаене и обожествяване.
Отново ти казвам, отречи се от всяка помисъл да правиш знак за равенство между чешмата и Извора. Защото за вярата на сърцето ти е ценен Изворът, а не чешмата. Водите на Духа, а не оня, който ги пуща в сърцето си. Аз и досега плача в сърцето си от това, че за момент се видях противен на Бога в огледалото на Духа. Но благодаря Богу за всичката Му Благост и Милост, с които ме изобличава и поправя. Защото, искам или не, ще нося съдбата си от Него, каквато и да е тя. И голямото ми щастие и сладка радост за сърцето ми ще е тази – да видя човеци, влюбени в Божието Сърце и готови да прославят Исус на всяко време и място. А сега нека да продължа със самото видение, което Исус даде на сърцето ми. Ето думите, които Той ми каза, миг преди самото видение:
“Ако досега Аз водех сърцето ти, за да гледа на Божия слуга Елиу, за да проумееш думите му, то в тази последна част ще те въздигна в Залата на Божията Слава. За да гледаш не просто на Елиу, но на Духа, Който го е изпълвал, за да изговори думите на Божието Величие. Тъй че ти вече ще виждаш думите на Елиу, като изява на същинското Божие Величие. И Аз ще водя сърцето ти сред чудесата на Божието Величие за да ги изявя на Моите братя и сестри…”
След тези думи Господ докосна главата ми, а сърцето ми се въздигна с Него нагоре, към вечните сияния на Небесния Ерусалим. И ето, че очите ми отново видяха Залата на Божията Слава. А Господ, като пристъпи към нея и отвори вратите й, ми подаде ръка, за да вляза с Него. А тогава сърцето ми отново видя облака от Божиите свидетели, седящи на златни престоли. И Исус, като премина покрай свидетелите Си, седна на Собствения Си златен Трон, като ме постави в самите Си нозе. А след това, вдигайки ръка и сочейки напред, вече ми казваше:
“Гледай момчето Ми. Защото думите на Елиу са Дух и Живот от Духа и Живота на Всемогъщия…”
И действително, че след думите на Исус в самата Зала се отвори екран, а сърцето ми чу как Елиу вече казваше:
“Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; числото на годините Му е неизследимо. Той привлича водните капки, които таят дъжд от парите Му, които облаците изливат и оросяват върху множеството човеци…”
Докато чувах думите, екранът пред очите ми засия. И аз видях как Отец простира десницата Си към земята, призовавайки с думите:
“Явете се, чеда Мои!”
След самите думи, от пръстите на Божията ръка излязоха облачни пари. И като се снишиха над земята, започнаха да докосват хълмовете и долините й, градините и поляните й, планините и проломите й. А отсред цялата земя към Божията ръка се въздигнаха множества от бисерни капчици. И Божията ръка, като ги събра в шепата си, въздигна ги в пухкавите бели облаци над земята. Това беше чудно красиво видение, което ме остави без дъх. А Исус, като посочи към екрана в Залата, вече ми казваше:
“Нека отидем при тях! При Отец и бисерните Му капчици! За да видиш за какви дела ги подготвя Всемогъщият. Защото тези дела са дължината и широчината на Божието Величие…”
С вълнение хванах ръката на Исус, Който се изправи от Трона Си. А след това двамата пристъпихме към самия екран, като влязохме в него. И ето, че сърцето ми усети свежест, като че ли дишах озон. А Господ, прегръщайки ме със силните Си ръце, вече летеше с мен към белите облаци на Бога и Отца. Така, не след дълго, аз вече забелязвах и самите бисерни капчици в облаците. Това бяха образи на Божии праведници, от които лъхаше твърде голямо смирение. И аз, посочвайки към самите капчици, попитах Исус:
“Господи мой! От тези капчици ли иде такава свежест към сърцето ми? Понеже се чувствам така, сякаш, че дишам въздух след буря…”
А Исус, като ми се усмихна, каза:
“Точно така е. Защото Отец Ми въздигна бисерните Си капчици в облаците Си, за да ги изпълни, освети и изпрати отново към земята…”
“А как, Господи мой, да разбирам облачните пари, които излязоха от пръстите на Божията ръка? Защото сякаш, че именно чрез тях Отец призова Своите праведници…”
В отговор Исус ми каза:
“Разбирай облачните пари така, щото Сам Отец Ми свидетелства за Себе Си на ония, които е предузнал и призовал. Понеже вярата на всяко сърце има един копнеж и една мечта – да полети нагоре и да пребъдва в Небесните места. Кажи Ми тогава:
От какво благовестие се нуждае една бисерна капчица, за да полети към Отца? Или кога капчиците биха се въздигнали към Небето?”
“О, Исусе! Една капчица трябва да се изпари, за да се съедини с облаците на Всемогъщия…”
“А кога капчицата се изпарява? Не тогава ли, когато е предала цяла себе си на Огъня на Божията Любов?”
“Така е, Господи…”
“Виж тогава, че Отец Ми направи именно това – изпрати облачните Си пари – като видение и призив към всяка от капчиците Си. Защото с това видение и с този призив Отец Ми казва на всеки от вас:
“Аз съм Любов и сега те призовавам, за да те осветя и изпълня със Себе Си!”
Сега разбираш ли защо към облаците на Отец се въздигнаха всичките Му бисерни капчици?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че всеки от тези Божии слуги иска да бъде усъвършенстван в Божията Любов…”
В отговор Исус посочи самите капчици, като ми казваше:
“А какво ще рече да бъдеш усъвършенстван в Божията Любов? Не е ли това – да предадеш себе си на Бога, за да станеш част от дължината и широчината на Божието Величие? Но ти гледай сега какво ще стори Отец Ми в Благостта и Милостта Си към изгубените по земята…”
След думите на Господ аз погледнах към капчиците. И ето, че Божията ръка отново ги събра в шепата си. И Отец, като започна да движи десницата Си на изток и на запад, и на север и на юг, изливаше капчиците Си към самата земя. А тогава към земните места започна да вали Благодатният Дъжд на Всемогъщия. И онези бисерни капчици започнаха да оросяват живота на всичките човеци по дължината и широчината на земята. Те докосваха помрачени сърца и ги изпълваха със Светлина. Докосваха болни и им даваха изцеление. Докосваха нещастни и им даваха утеха. Докосваха изгубени и пленени и им даваха път и свобода. Така дойде миг, когато по цялата земя заблестяха капчиците на Бога и Отца, а от гърдите ми се изтръгна вик:
“Исусе! Цялата земя е оросена и освежена! И капчиците извършиха всичко, което им заповяда Отец. А сега какво следва?”
В отговор Исус сърдечно се усмихна, като ми казваше:
“Ако Отец е Този, Който изпраща Своите по дължината и широчината, то Синът е Този, Който ги събира. Затова нека двамата с теб да отидем на Господния Хълм, за да видиш какво ще сторя оттам…”
След тези Свои думи Господ отново ме прегърна и двамата полетяхме към Господния Хълм. И ето, че като застана на Хълма Си, Исус простря ръцете Си, като казваше:
“В деня, когато събирам Силата Си, Моите млади ще Ми се представят доброволно, в Свята премяна! Моите млади ще се явят при Мен, като росата из утробата на Зората…”
Думите Му излязоха като лъчи от устните Му. И самите лъчи, като докосваха бисерните капчици по дължината и широчината на земята, накараха ги да започнат да се събират при Него. Така пространството около Господния Хълм заблестя, като най-богатата и Свята съкровищница на Троицата. И аз, като гледах на чудесното видение, успях да промълвя:
“Господи мой! Та Ти изрече Святите Си думи от сто и десети псалом, за да събереш росата Си, а Отец беше Този, Който я приготви и освети в облаците Си, като поръси с нея земята…”
“Точно така е, момчето Ми! Ти сега имаш щастие и привилегия да гледаш на първото от виденията в Залата на Божията Слава! Видението за дължината и широчината на Божието Величие! Видение, с което казвам и повелявам на всичките Си братя и сестри:
Послушайте призива на Отец Ми в сърцата си. Защото днес Той ви призовава и издига към Себе Си. За да ви даде Неговата Любов, с която да оросявате живота на всичките човеци по земята. Онези от вас, които се въздигнат в облаците на Отца Ми, непременно ще се нарекат Божия роса по лицето на земята. Защото са познали дължината и широчината на Божието Величие. А които са Божия роса, тях Синът ще събере при Господния Хълм. За да ги въздигне в Слава и да им даде Вечния Живот, който са раздавали на мнозина…”
Братко мой! Аз зная, че това видение от Исус е твърде истинско, за да не сме почувствали и ние как Отец ни е оросявал с капчиците Си. Защото Той е намерил и нас – някъде по дължината и широчината на земята.
Затова сега те моля:
Ако почувстваш, че си бил освежен и докоснат от Божията роса, то въздай Славата на Божието Величие. Защото Отец има капчиците Си и знае кога и къде да ги изпраща. Бъди и ти една от тях! Амин и Амин!