ВИДЕНИЕТО С ВОДОПАДА И ВЪРХА НА БОЖИЕТО ВЕЛИЧИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още в самото начало на тази четвърта част от книгата за Божия Суверенитет, аз искам да благодаря на всичките искрени Божии чеда, които подкрепиха делото на Божия слуга с молитвите и приносите си. Казвам това, защото сърцето ми и до днес чувства подкрепата им и аз зная, че не бих направил и стъпка към Божиите тайни, ако Бог не слушаше и не зачиташе молбите на чедата Си. Но ето това, че Той за сетен път приклонява ухото Си и движи десницата Си, за мен е най-дълбокото удовлетворение и радост за духа и сърцето ми.
Как да започна? И с какви думи да ти предам видението, с което ме посети Святият Дух? Нека да започна с това, че видях Святия Дух като Водопад, Който се изливаше върху главата ми с всичките Си развълнувани води. Този Водопад бе твърде голям, а когато погледнах нагоре, аз видях, че другият Му край белееше в далечината на неизмеримо висок връх. И самите води на Духа, заредени с послания от върха, вече говореха на сърцето ми, като ми казваха:
“Бъди малък! Като всяка от капките, които те оросява! Стани малък – като върха, към който Отец те призовава…”
Слушах думите от водите на Духа и в следващия миг вдигнах ръцете си в самите води на Духа, като Го попитах:
“Святи Душе! Как да разбирам посланието от водите Ти? Та ето, аз съм малък и нищожен пред Тебе!”
А водите на Духа отново започнаха да говорят на сърцето ми, като ми казваха:
“Въздай Богу подобаващата на Името Му Слава! Защото ти не би станал изобилен и преизпълнен, ако Той Сам не беше станал Изобилието и Пълнотата на сърцето ти. Върни на Бога онова, което Той ти даде! И бъди в Духа Му така, както са всичките Му смирени чеда…”
След тези думи във водите на Духа се отвори пространство, подобно на правоъгълник. Само след миг аз видях духа си в самия правоъгълник и разбрах, че Святият Дух беше поставил огледало пред сърцето ми. Видът на духа ми ме смути. Понеже от сърцето ми излизаха думи, лишени от Божията Светлина. И тези думи ми говореха, като казваха:
“Ние идваме от сърцето на Стефан, за да даваме на Божиите чеда Светлината на Бога…”
А някъде там, зад мен, блестеше Божията десница, явно пренебрегната от собственото ми сърце. Това ме шокира, тъй че паднах на коленете си. И като закрих с ръце лицето си, извиках към водите на Духа:
“Господи мой! Да не бъде! Аз съм никой! Един безполезен слуга, когото Ти Си призовал в Милостта Си. Моля Те, накажи сърцето ми, ако се е възгордяло. Но не оттегляй ръката Си от мене, за да не изсъхна! Защото всички думи на Вечен Живот идват от Твоето Сърце, а не от моето! Ти Си Изворът на Живота! Ти Си Вдъхновението и Светлината! Ти Си Святата Причина да съм това, което съм!
Моля Те, Отче мой! Ако сърцата са като капки в Духа Ти – направи ме по-малък и от капката. Скрий ме така, че никой да не вижда мене, но всички да гледат на Тебе. Не желая никое човешко възхищение, никоя човешка благодарност, никакъв респект и никаква похвала от ничие сърце. А ако слагам името си под Твоите видения, то е, за да нося отговорност за Истината и да имам привилегията да пострадам за Тебе…”
В отговор на думите ми водите над сърцето ми се усилиха. Тогава усетих, че започнах да се топя и стопявам. И колкото по-малко ставаше сърцето ми, толкова по-големи и величествени ставаха водите на Святия Дух. Така дойде миг, когато Духът повдигна главата ми, за да се огледам отново в огледалото пред сърцето ми. А тогава очите ми видяха една огнена и Свята Ръка, чиито пръсти бяха свити в шепа. И някъде там, в гънките на шепата, видях себе си. Като капчица, която е готова да се изгуби и изчезне във Величието на Всемогъщия…
Нямаше думи, които да казват, че идват като Светлина от сърцето на Стефан. Нямаше дори и спомен, че съм нещо в Бога, понеже бях нищо. А точно тогава Божията ръка ме повдигна нагоре. И като ме въздигаше с гигантска скорост, направи ме да гледам как върхът на Божието Величие ставаше все по-малък и малък. Докато накрая той се превърна във връх на тънка игла. И Бог, като ме търколи от шепата Си, постави ме на острия Си връх, като ми казваше:
“Виждаш ли колко е малък върхът?”
“Да, Отче мой! Ти ми даде да видя това…”
А Бог отново ми каза:
“Виж тогава, че колкото по-малък е върхът, толкова по-огромно и велико е Небето над него…”
Погледнах от върха към самото Небе, което буквално ме поглъщаше със Святостта и Любовта Божия. И ето, че очите ми видяха Реката на Живота, която изливаше водите си надолу от върха, а това бяха и водите на Небесния Водопад, Който очите ми видяха долу. Това ме накара да наведа главата си и да кажа на Отца:
“Отче мой! Ти ми даваш да видя пределът на всяко величие и слава. Защото тук, на върха, са Твоето Величие и Твоята Слава…”
В отговор Отец вдигна ръката Си, а пръстите Му осветиха цялото Небе. Тогава ми каза:
“Сине човешки! Малцина са човеците, на които съм давал да гледат Величието Ми. Но сега ти казвам, че ти не би станал свидетел на Моето Величие, ако не бе се превърнал на малка капчица в шепата Ми. Но понеже се отказа от името си и прегърна Божието Име, то и затова Аз ще продължа да те употребявам както досега.
А ти сега тръгни по шепата Ми, за да говориш със Сина Ми Исус. Понеже Той вече те чака…”
След тези Свои думи Отец ме постави в самите Небесни места, до един от бреговете край реката на Живота. И ето, че очите ми видяха моя Господ, Който се усмихваше и се приближаваше към мен. Това ме накара да падна на коленете си и да Му се поклоня. А Той, като докосваше гърба ми, вече ми казваше:
“Разбра ли видението, което ти се даде от Отец Ми?”
А аз Му отговорих:
“Да, Исусе! Разбрах, че съм смятал себе си за нещо, когато съм нищо. Понеже съм започнал да превъзнасям себе си поради многото видения и откровения…”
Тук Исус ми каза:
“Не че ти си искал да се превъзнасяш. Но една част от онези, до които е стигало пророческото слово, са изместили прицела от Оня, Който те вдъхновява към безполезния слуга, който го явява. Те са решили, че ти си великият слуга, а не че е Велик Оня, Който те е призовал и изпратил. А тогава по невидим път тяхното величаене е натегнало и върху твоето сърце. Тъй че Духът на Отца ти даде да се видиш в огледалото. Кажи Ми тогава – как се почувства?”
“О, Исусе! Почувствах се така, щото за мен би било по-желателно да бях умрял и никога да не бях получавал толкова много от Тебе и Отца, отколкото да го получа и да тръгна по пътя, свързан с греха на Сатана…”
Исус се усмихна на думите ми и ме хвана с ръцете си, като ме възправи. А след това ми каза:
“Запомни, че ако има причина дяволът да е най-нещастната личност в творението, то тази причина е скрита в Сърцето на Моя Отец и в Силата на Неговия безпределен Разум да действа винаги с една или няколко стъпки преди него. Затова, където и да отиде дяволът, Отец Ми вече го чака там. А Сатана беше решил, че ако не може да те събори с гонение, сребролюбие или чародейство, то ще успее с гордост и превъзнасяне. Но ето, че Отец Ми те призова и изобличи с водите на Духа Си. И като те направи малък, въздигна те на върха, от който се наблюдава Божието Величие.
Кажи Ми тогава коя е причината човеците да не забелязват Божието Величие?”
“Господи мой! Аз виждам тази причина в силата на “аз-а”. Защото човешкото его е това, което въздига величието на човека, а не Величието на Бога. Но когато Отец Ми показа върха, от който се наблюдава Неговото величие, аз видях, че той е твърде малък, като върха на игла. А на такъв връх може да се събере само една нищожна капчица. Капчица, толкова малка, щото в собствената си нищожност да бъде способна да оцени и прослави Божието Величие…”
В отговор Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“А колко от Божиите слуги днес са такива малки и нищожни капчици, за да бъдат действително свидетели на Божието Величие? Не сменят ли мнозина Отец, Сина и Святия Дух с “аз, мене и моето”? Не се ли главозамайва теологът от едната си книга, която дори няма Дух на мъдрост и на откровение? Не става ли пастирът голям в собствените си очи, когато си сложи табелка с работно време и приемни часове?”
“О, Господи мой! Думите Ти ми напомнят за греха на Ефрем. Защото Словото казва за него:
”Когато Ефрем говореше с трепет, той се издигна в Израил; а когато съгреши чрез Ваала, тогава умря…” (Осия 13:1)
“А не е ли този Ваал демоничният началник на Вавилон? Не е ли той лъжепророкът, който подкопава основите на църквите, за да въздига в тях човешката гордост и превъзнасяне? Сега разбираш ли защо Отец Ми ти даде това видение? Именно защото свидетели на Величието Му винаги ще бъдат малките, а не големите.
И ето, Господ вашият Бог днес призовава всички ви:
Бъдете малки, а не големи! Павловци, а не Савловци! Защото само малките ще преживеят Величието на Бога и Отца! И като получите виденията Ми от слугата Ми, знайте, че Бог го е видял малък, за да му повери голямото. Понеже тази е първата от тайните на Божието Величие:
Божието Величие е толкова по-голямо, колкото по-малки са тези, които го наблюдават!
Но ако някой не може да гледа по-далеч от дипломата си и по-високо от поста си, то на такъв човек осъждението е справедливо. Понеже такъв вече е умрял в гордостта си и се е отлъчил от Бога с първенствуването си. Но на всички Мои казвам:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на слугата Си. Защото, приели тези видения, вие ще имате съдбата да бъдете малкото Ми стадо, на което Отец ще даде Царството, всред големите стада, които вече са получили своята награда…”