ЕЛИУ – БОЖИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ III – III ГЛАВА

БОЖИЕТО ВЕЗДЕСЪЩО ПРИСЪСТВИЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
С чувство на дълбоко благоговение и възторг аз преминавам към тази най-прекрасна тайна на Божия Суверенитет. Тайната на Божието Вездесъщо Присъствие. Тайната, която Господ Исус освети пред сърцето ми, за да почувствам славната свобода, в която Отец въвежда всичките Си чеда.
През изминалите години сърцето ми е ставало свидетел на една осакатена човешка вяра. Вяра, която е препускала по домашни групи, събрания и конференции, за да намери Божието присъствие. Вяра, която е ограничавала Бог в стените на някоя зала или стая, без да размисли, че Духът на Този Бог изпълва Небето и земята. И до днес си спомням как седя с братя и сестри в домашна група. Хвалим Бога, пеем на Името Му и чакаме идването на Божия помазаник. И ето, че той идва… Отваря врата и ни поглежда. А след това казва:
“Да паднем на молитва, защото го няма Божието присъствие. Грях има тука! Грях, грях! Пак ще трябва да полагам ръце…”
И започва клатенето на езици, а с него и натискането на празни глави от празни ръце, докато накрая Бог наистина вдигне присъствието Си от сърцата. А когато това стане – лидерът успокоен отваря библия, за да чете препратките под стиховете… Ограбени, унижени, съсипани – бързаме да си кажем “Слава на Бога” и да се приберем в домовете си в очакването на следващото събиране, когато Бог може би ще стане по-реален и ние ще бъдем променени и докоснати от Него…
Аз зная, че всеки от нас има подобни спомени в сърцето си. А при някои тези спомени са постоянно настояще. С това, разбира се, не искам да хвърлям укор върху онези събрания, където Исус царува, проповядва и изцелява. Въпросът е друг, а именно:
Как да задържим Божието присъствие завинаги? Как да останем в Духа на Бога и никога повече да не излезем от Него? Как да придобием вярата на оня Божий слуга, който казва в псалома:
“Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти Си там; ако си постеля в преизподнята, и там Си Ти. Ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните краища на морето, и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи…” (139:7-10)
Виждаш ли, братко мой, че псалмопевецът Давид е намирал Божието присъствие навсякъде? И думите му, ако и да са смущаващи, са твърде верни. Божият Дух е навсякъде!
Той е в Рая – “ако възляза на Небето, Ти Си там…”
Той е и в ада – “ако си постеля в преизподнята, и там Си Ти…”
Къде тогава не е Божият Дух? Ето това беше дълбокият въпрос, който излезе от устата ми, докато Исус ми даваше да мисля върху тази единадесета тайна на Божия Суверенитет. И аз, като паднах на колене пред моя Господ, започнах да Му се моля, казвайки:
“Исусе! Говори на сърцето ми! Дай ми да разбера думите на Давид и да проумея защо мнозина трябва да търсят Божия Дух, след като Той е навсякъде?”
В отговор Господ отново дойде към сърцето ми. И като ме докосна с ръцете Си, вече ми казваше:
“Духът на Моя Свят Отец наистина е навсякъде! И разумните непременно ще си спомнят думите на Апостола Ми Павел, който се обърна към гърците относно жертвеника, посветен на непознатия Бог:
“Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: “Защото дори Негов род сме”…” (Деяния 17:23-28)
И ако всички вие, несъмнено, живеете, движите се и съществувате в Духа на Бога и Отца, то как някои ще определят, че Той присъства на едни места, а отсъства от други, след като всички живеят в Него?”
Слушах думите на Исус и те ме накараха да Го попитам:
“И все пак, Господи! Как да Те разбирам? И как да разбирам в пълнота думите на Апостол Павел?”
В отговор Господ ми каза:
“Разбирай Ме така, че всички живеят в Божия Дух, но Божият Дух не живее във всички. И ето тук човеците се препъват, като говорят, че тук или там го има или няма Божието Присъствие. Защото за тях то би станало реално, само, ако Божият Дух живее в нечие сърце. Но ако Този Дух не живее в сърцата, то тогава Той е игнориран като отсъстващ изобщо.
Но отсъства ли Божият Дух от земята? Не е ли по-вярно другото, а именно, че човеците затварят сърцата си за присъствието Му? Не е ли по-вярното това, че човешката вяра ограничава Божието Присъствие само на онези места, които човеците считат за Святи и Божии? Как тогава четете думите на Апостола Ми Павел? Как разбирате твърдението му за Бога, че Той:
“…не обитава ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко…”
Не се ли събират човеците най-често в ръкотворни храмове? Не приклоняват ли вярата си в служенията на човешките ръце, когато трябва да се покорят на служението на Божиите ръце? Най-малкото – как се яви Светлина от Духа на земята?”
“О, Исусе! Тя дойде на земята чрез Твоите ръце и се въздигна от земята чрез Твоите нозе…”
“Разбират ли тогава всичките Ми братя и сестри, че трябва да се стремят към служението на Божиите ръце, а не към служенията на човешките? Разбирате ли, че е нужно да се съберете в неръкотворния Храм на Отца, а не в тухлите и кирпичите на човешката религия? Ето затова сега ще те посветя в тази най-прекрасна тайна на Божия Суверенитет. Тайната на Божието Вездесъщо Присъствие. Тайната да намерите Божия Дух и да останете завинаги в Него…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми отново се яви видението с Божия слуга Елиу. Застанал до Йов и приятелите му, той беше вдигнал ръцете си към Небето, като им казваше:
“Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата Вселена? Ако прилепи Той Сърцето Си само към Себе Си и оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си, то ще изсъхне заедно всяка плът, и човек ще се върне пак в пръстта…” (Йов 34:13-15)
След тези думи Елиу спря да говори, а Исус влезе в самото видение. И като ми даде знак с ръка да се приближа до Него, вече ми казваше:
“Виждаш ли колко дълбоки и мъдри са думите на Божия слуга? Виждаш ли как той казва за Моя Бог и Отец, че дава Духа Си и Дишането Си на цялата земя и на всяка твар? Помисли тогава какво ще стане, ако Отец Ми оттегли Духа Си и Дишането Си само към Себе Си…”
“О, Исусе! Тогава би настъпила вечна смърт в цялото творение. Не би имало живот за нито една твар, за нито едно растение, за нито едно сърце. Но аз благодаря Богу и се прекланям пред Неговия Животворящ Дух. Понеже ни дава живот от Живота Си, дишане от Дишането Си, дъх от Дъха Си…”
“Думите ти наистина са светли и пълни с любов към Отца Ми. Но ти сега Ме последвай. За да разбереш защо всичко е в Бога, но Бог не е във всички…”
Така Исус тръгна напред, а аз Го последвах. И ето, че не след дълго спряхме на едно извисено място, което беше Господният Хълм. А тогава Господ ми каза:
“Гледай сега към Небето. Защото ще видиш Божието Сърце както никога не ти е давано да го видиш…”
Погледнах към Небето. И ето, че сърцето ми беше разтърсено от твърде прекрасно и живо видение. Защото аз виждах Божието Сърце, като гигантска звезда от Огън и Светлина. Тази звезда пулсираше, като се свиваше и отпускаше. И при всеки неин тласък към цялото творение излизаха милиарди лъчи от Живот и Светлина. Тези лъчи влизаха навсякъде. Те бяха в кълна на зелената тревичка. Те бяха в сърчицата на малките врабчета и в крилата на могъщите орли. Те светеха в очите на жребеца и даваха дъх на току що роденото агънце. Те движеха вятъра и раждаха розовите пъпки на дърветата.
Те бяха Дъхът и Животът на цялото Божие Творение!
И докато аз гледах и се наслаждавах, Господ докосна с ръка гърба ми, като ми казваше:
“Колкото до творенията, които Го слушат и Му се покоряват, ти наистина си видял предела на всяко Съвършенство. Но сега погледни едни други творения, на които Отец е дал богатството да имат избор. За да видиш дали и при тях Божият Дух се движи толкова свободно и волно…”
След думите на Исус очите ми вече виждаха човеци в долината под самия Господен Хълм. Лъчите на Духа се стрелваха към тях и искаха да ги докоснат и преобразят. Но самите човеци никак не искаха да пуснат лъчите на Божия Дух в себе си. Напротив – пуснали в сърцата си демони-прилепи, те прилепяха живота си само към себе си, а оставаха затворени за Светлината, тъй че мрак и тъмнина пълзяха вътре в тях. И при все, че в дълбокото духът на всеки от тях улавяше Дишането на Бога, за да дишат и самите те, пак никой от човеците не искаше да пусне в себе си Светлината на Бога, за да се възцари Духът Му вътре в сърцата… Самата гледка изпълни сърцето ми със сълзи. Чак сега разбирах защо всички живеят в Бога, но Бог не живее във всички. И като се обърнах към Исус, попитах Го:
“Господи мой! Не дойде ли Ти на земята, за да ни научиш как да влезем в Божието Присъствие? Не ни ли даде Примера Си, за да не прилепяме сърцата си само към себе си, и да не оттегляме духа си и дишането си само за собствения ни живот?”
В отговор Исус ми заповяда:
“Постави ръцете си на устните си. А след това дишай, дишай, дишай…”
Послушал Господа, аз поставих ръцете си на устните си и започнах да дишам в самите си длани. И ето, че от топлината на дъха ми ръцете ми започнаха леко да парят. А тогава Господ ме попита:
“Какво усети, момчето Ми?”
“Исусе, усетих топлина от собствения си дъх. Тя затопли ръцете ми…”
В отговор Исус отново ми заповяда:
“А сега протегни ръцете си и ги постави на Моите устни…”
С вълнение протегнах ръцете си и ги поставих на устните на Исус. И ето, че Дъхът Господен излезе като Огън от устните на Исус. И като подпали ръцете ми, заля ме с невероятна, чиста и прекрасна Любов. А ръцете ми, пламнали от тази Любов, бяха готови да прегръщат, докосват и вършат всичко, което би зарадвало Сърцето на Отца. А точно в този момент с Глас на Съвършена и Свята Любов Исус ми каза:
“Иди и дай думите Ми на всичките Божии чеда, като им кажеш каква е тайната на Божието Вездесъщо Присъствие. Защото тази тайна гласи:
Ако някой отвори сърцето си за ближните, за да им даде дъха си и дишането си, той е отворил сърцето си и за Божият Дъх, и за Божието Дишане! Но ако друг каже, че не може да намери Божието Присъствие, то е, понеже Божието Присъствие не го е намерило!
Разберете думите Ми! Не можете да влезете в Божието Вездесъщо Присъствие със сърца, които са прилепени само към себе си! Не можете да влезете в Божия Дух с дъх, който не топли, и с дишане, което не дава Живот и добро на човеците! И нека никой повече не казва пред Лицето Ми, че Божието Присъствие го няма някъде. Защото Божието Присъствие го нямат онези, които не го допускат в себе си!
Но ако сърцата ви станат даващи, отворени, обичащи, то тогава те вече са били съединени със Сърцето на Отец Ми! И ако днес плътта изсъхва, а човеците търсят мрака на пръстта и прилепянето от прилепите, то е, понеже се отказаха да любят с Любовта на Човешкия Син. Отказаха се да топлят с Дъха на Човешкия Син! Отказаха се да дишат с Живота на Човешкия Син! Но ако някой е бил познат от Отец Ми като Негов, той никога не може да прилепи сърцето си само към себе си, но ще го отвори, за да даде на човеците Живот от Живота на Отца Ми. Дъх от Дъха Ми и Светлина от Духа Му! Защото много чудеса е вършил Божият Дух на земята, но Животът на Отца Ми е Чудото на чудесата, и блажени са всички, които Го имат!”
Моят Господ продължаваше да ми говори. А аз, като гледах Огъня на устните Му, разбрах, че ето това – да имам дъх от Дъха Му и дишане от Дишането Му – ще рече да съм познал всичко, което трябва да позная, и да съм намерил всичко, което трябва да намеря.
Дано така Го познаят и намерят всичките Божии чеда!
А колкото до онези, които обичат пръстта и прилепят сърцата си и живота си само към себе си, то на такива сетнината е справедлива. Защото е сетнина на къртици и прилепи! Амин и Амин!

Вашият коментар