ЕЛИУ – БОЖИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ II – IV ГЛАВА

БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ

Братко мой! Верни мой приятелю!
Цялата сила на врага днес е застанала против сърцето ми. И дяволът, разтреперан и съкрушен повече от всякога, събира едно голямо число от врачки и чародейки, та дано би спрял делото, което Отец е започнал чрез слугата Си. Ето затова и всеки ред от тази книга се пише с голяма болка и утеснение. Казвам ти всичко това, за да разбереш, че неотвореното вино на Святия Дух е изпълнило духа ми до краен предел. И не аз, но Отец е Този, Който ревнува за чистите и Святи думи, които дава на слугите Си. Затова и ти, като се смириш и покориш на Гласа Му, гледай на тия Божии видения именно като на Спасителни въжета, хвърлени от Небето, за да те привлекат или възвърнат при Него. Защото за човешкото сърце няма по-голямо богатство от Силата на оня Разум и свидетелството на оная Мъдрост, с които Бог ни научава да Го познаваме и разбираме.
Когато Исус дойде отново към сърцето ми, за да ми говори за осмата тайна на Божия Суверенитет, аз получих от Него Дух на размишление и поучение. И самите води на Духа, като повдигнаха сърцето ми, извисиха ме нагоре, за да гледам на моя Небесен Отец, като на Оня, Който е въплъщение на Съвършената Справедливост.
Да, братко мой! Отец е Справедливият! И самата Му Справедливост е корона на Славата Му и украшение на Силата Му! А това – да познаваш Отец като Справедливия – ще рече да просветиш сърцето си с най-могъщите Му съдби, които Той върши на земята. За паднал и отречен дух като дявола няма по-голяма амбиция и прицел от това:
Да накара човеците да се усъмнят в Божията Справедливост!
И самите съблазни и провокации, които идват в живота на всеки човек, са заредени именно с мисълта:
“Колко несправедлив е Бог! Колко неверни са везните в ръката Му!”
Трябва да ти кажа, братко мой, че ако сърцата ни са чаши, то не от Бога, но от нас зависи с какво съдържание ще ги напълним. Някои търсят изворите на човешкото и демонично нечестие. И като се напълнят с виното на насилието и измамата, биват омаяни и измамени. Но други, които внимават на Божието Слово, ще повдигнат главите си нагоре. За да използват всеки ден и час от живота си в търсене и познаване на Божията Воля и Божието Слово. Така и аз, получил от Исус Тоя Дух на размишление и поучение, бях издигнат от моя Господ във височините. И именно там Той ме срещна и започна да ми говори, казвайки:
“Знай от твоя Господ, че ето това – да познаеш Отец Ми, като Справедливия, ще рече никога и нито за миг да не се усъмниш в съдбите Му над всичките човеци. Как мислиш тогава? Приемат ли човеците безрезервно съдбите на Моя Отец или се усъмняват в Него?”
“О, Исусе! След като Ти ми даде да се издигна с водите на Твоя Свят Дух, то аз вече зная в сърцето си, че човеците не просто се съмняват в Божията Справедливост. Не! Те дръзват да се бунтуват срещу Бога и дори да Го хулят и обиждат…”
“А не е ли това сигнал за всички чисти и благоразумни, че е дошло последното време на земята? Най-малкото – кажи Ми:
Къде ти видя най-голямата човешка съблазън в съдбите от Моя Бог и Отец?”
“Господи мой! Ти виждаш сърцето ми и аз няма да скрия от Тебе, че човеците се съблазняват най-много от благоденствието на нечестивите и от мизерията на праведните. Те никак не се вълнуват от факта, че Сатана обогатява онези, които му се поклонят. Те искат и Отец да обогатява, когато Му се покланят. Тъй че мнозината желаят Бог и дявола, седнали на масата на статуквото. Сиреч – Бог да се обхожда със Своите така, както и дяволът се обхожда с неговите. Но понеже Отец не зачита обходата на дявола с неговите, то затова мнозина се съблазняват в Него и не искат да признаят Неговата Справедливост. Защото за тях Отец би бил справедлив, ако подейства според както искат те, а не според както решава Той. И ето тук е голямата съблазън. Понеже никой не иска да бъде Лазар в очите на Бога…”
Господ ме гледаше с твърде дълбок и изпитващ поглед, а искрите в очите Му ми подсказаха, че съм видял онова, което Той е заповядал. Но ето, че Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Ако Отец Ми е Дух, то не трябва ли истинските поклонници на Отца Ми да Му се покланят в Дух и Истина? А да се покланяш в Дух и Истина не ще ли да рече да се уповаваш на Божията Воля за живота си? И ако Моят Бог дава на верните богатството на Духа, то как някои искат от Него богатството на света? Не са ли такива уловени от духа на света, а не от Духа на Отца? Кой е тогава тоя неразумен човек, който казва на Святия Ми Дух:
“Бъди като духа на света и ми дай, според както дава дяволът!”
“О, Исусе! Това е човек с извратена вяра. Той е забравил думите Ти, че Ти не ни даваш, както светът дава. И такъв, като е презрял Твоето благовестие и Небесните блаженства, направил е в сърцето си дявола като Господ, тъй че и думите на Господ вече му се струват дяволски. И на такъв Божията Справедливост вече е твърде чужда…”
След последните ми думи очите на Исус се просълзиха. И Той, като протегна ръката Си и докосна главата ми, вече ми казваше:
“Нека сега отново да те заведа във видението с Елиу. За да разбереш каква е осмата от тайните на Божия Суверенитет. Защото тази е тайната на Божията Справедливост. И с разпечатването на тази тайна Отец Ми веднъж завинаги ще затвори устата на колебливите и ще утвърди устните на праведните. И ако някой проумее тайната Му, никога повече да не се съблазни от съдбите Му над всичките човеци…”
Докато Исус ми говореше пред сърцето ми се появи видението с Елиу. И ето че Божият слуга с огнена ревност в очите си вече казваше на Йов:
“Ще властва ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник, Който казва на цар: Нечестив си, на князе: Беззаконници сте, Който не лицеприятства пред първенци, нито почита богатия повече от сиромаха, понеже всички са дело на Неговите ръце? В една минута умират – да! В полунощ; людете им се смущават и преминават; и мощните биват премахнати не с ръка. Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, и Той гледа всичките му стъпки…” (Йов 34:17-21)
Докато Елиу говореше думите си, Исус влезе в самото видение. И като ми даде знак с ръка да се приближа до Него, каза ми:
“Как мислиш? Не са ли твърде силни и огнени думите на Елиу? Не са ли те изява на Божията Справедливост? И може ли Йов да изкара за виновен мощния Праведник на Небето?”
“Господи мой! Какво да Ти кажа аз, след като думите на Елиу са толкова изобилни и мъдри? Та ето, Елиу ясно и категорично изявява Отец като Справедливият, Който не лицеприятства пред първенци, нито почита богатият повече от сиромаха. Понеже и единият и другият са дело на Неговата ръка. И в това отношение Божията Справедливост е толкова по-висока от човешката, колкото Небето е по-високо от земята. Защото земните човеци почитат богатия повече от сиромаха. И никой от тях не иска да види какво е сърцето на богатия и какво – сърцето на сиромаха…”
В отговор на думите ми Исус отново каза:
“А забелязваш ли, че и богатият, и сиромахът са дело на Божията ръка? Как разбираш това твърдение на Елиу?”
“Исусе! Разбирам го именно като изява на Божията Справедливост. Защото именно в тия думи се крие тайната на Божия Суверенитет…”
“Точно така е, момчето Ми. И ти сега виж следващите думи на Елиу, свързани със съдбата на богатия и сиромаха:
“В една минута умират – да! В полунощ…”
Защо и богаташът, и сиромахът, умират в една минута, в полунощ? И каква е сетнината им, след като умрат?”
Въпросът на Исус бе твърде дълбок, за да Му дам отговор. И аз, като Го погледнах умолително, казах Му:
“Ти, Господи мой, знаеш тайната в думите на Елиу. Ти знаеш тайната на Божията Справедливост…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека тогава да ти дам видението с богатия и сиромаха. За да разбереш и самата тайна на Божията Справедливост…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се появи и самото видение. Аз виждах Път, който имаше два края. И ако единият край стигаше в Небесните места, то другият край слизаше в дълбините на ада. И ето, че Спасителят възлезе на пътя, като ме попита:
“Какво е нормално да се случи на един Път? Не вървят ли по Пътя хора? И такива не се ли срещат?”
“Да, Исусе! Така е. Нормално е на Пътя да вървят хора и да се срещат…”
“Виж тогава какъв ключ ти е дала Божията Мъдрост в Соломоновите притчи. Защото това е ключът за разбирането на Божията Справедливост…”
Устните на моя Господ светеха толкова силно, щото сърцето ми видя и позна стиховете на Мъдростта, които гласяха:
“Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях…” (Притчи 22:2)
И тогава Му казах:
“Исусе! Та това са същите думи, които и Елиу изговори на Йов. Къде тогава да търся ключа в тях?”
А Господ ми отговори:
“Думите наистина са същите. Но ключът е в това, че богатият и сиромахът се срещат… Кажи Ми тогава:
Когато двама човеци се срещат, то те не са ли вървели един срещу друг? И ако са вървели един срещу друг, то няма ли след като се срещнат и да се разминат?”
“Така е, Господи мой! Срещата означава, че двамата вървят в различни посоки. В противен случай не биха се срещнали, но по-скоро биха били спътници…”
“Виж тогава Пътят във видението, което ти давам. Защото на този Път ще се срещнат богатият и сиромахът…”
И действително, че след думите на Исус в самото видение се появиха богаташът и сиромахът. И ако сиромахът идваше от долната страна на Пътя, като вървеше нагоре, то богаташът идваше от горната страна на Пътя, като вървеше надолу. Така настъпи миг, когато двамата се срещнаха. И ето, че сиромахът протегна съсухрената си ръка към богаташа, като му казваше:
“Имайте милост, господине! Помогнете на един бедняк, за да преживее идещата нощ! Защото, както виждам, идете от високото, където царува Благият и Милостивият…”
В отговор на бедняка, богаташът се отдръпна с погнуса от него, като му казваше:
“Аз наистина идвам от високото. А такива като тебе считам за измет и укор на Божието благоденствие. Как смееш да протягаш ръката си и да искаш от благата ми, след като не си платил цената да ги притежаваш? Не е ли жалък животът ти, понеже е жалка вярата ти? Но ето, ако ме последваш, и ти ще се облечеш като мене и ще имаш блага, като моите. Но ако не – заслужил си вретището си…”
Думите на богаташа блъснаха сиромаха като вятър. Но той, като вдигна съсухрената си ръка към Небето, каза в отговор на богаташа:
“Господине! Ти идваш отгоре, но аз отивам нагоре! Как да обърна пътя си, като сърце не ми дава? Колкото вяра имам, доволно ми е, че Господ ми я даде. И аз не съм Го познал така, както ти Го познаваш. Ще прощаваш, ако съм те обидил с думите си, но от мизерия го сторих. Тъй че върви ти в пътя си и аз в моя, докле стигнем и намерим онова, което търсим…”
Думите на сиромаха накараха богаташа да се смръщи. И той, като го изгледа с презрение, каза му:
“Господ се гнуси от такива като тебе. С това вретище и с тая бедност ти свидетел не можеш да Му бъдеш. И ако не тръгнеш с мен, та да намериш благословенията, скоро ще те настигне проклетията…”
На тия думи на богаташа беднякът отговори, като казваше:
“Господ нека да отсъди между мене и тебе! Понеже Той е Справедливият. Каквото дойде над мене, от Него да дойде! И каквото дойде над тебе, от Него да дойде!”
Този път богаташът никак не отговори, но изсумтя, като продължи надолу по пътя си. И ето, че нощта наистина настъпи. А тогава Исус ми каза:
“Гледай сега как умира беднякът в полунощ…”
Така аз погледнах във видението, където демони на присмехулство и презрение нападнаха с тъмнина сиромаха, като крещяха против сърцето му:
“Къде е твоят Господ, за да те избави? Не остави ли Той душата ти, та да умреш никому ненужен? Не стана ли ти укор на Името Му и позор на благовестието Му?”
А беднякът, като се свлече с нозете си на Господния път, възрида пред Бога и Отца, като Му казваше:
“Господи мой! Нечестивите ме наскърбиха до смърт, но аз не се отделих от Пътя Ти и не отидох подир съвета на нечестивите или в събранието на присмивателите. Ти ми отреди тоя Път и Ти ми даде тая съдба. И аз Ти благодаря за нея. Каквото имах – от Тебе го имах и каквото нямах – от Тебе го нямах. Да бъде благословено Твоето Име…”
В тоя миг беднякът предаде на Бога духа си. И Божии ангели го въздигнаха нагоре – към светлините на Сион. За да се срещне сиромахът със Създателя си. И да намери блаженствата си…
Но ето, че Исус ми даде знак, като ми каза:
“А сега ела да видиш как умира богаташът в полунощ…”
Така аз тръгнах след моя Господ надолу по пътя, докле двамата с Него стигнахме в самия му край – там, където пътят се превръщаше в хлъзгав улей към ада. И ето, че очите ми видяха и самият богаташ. Застанал над куфар, напълнен с пари, той протягаше ръцете си и вдигаше банкнотите, като ги пускаше върху главата си. А след това – с глас на затрогващо щастие извика:
“Господи мой! Благодетелю мой! Ти си Ел-Шаддай на сърцето ми! Ти ме направи украшение на силата си, корона на славата си, рубинен пръстен на ръката си. Въздигни служителя си, Господи! Направи ме да светя по цялата земя!”
В отговор на думите му изсред дълбините на ада изпълзя оная старовременна змия, която е дявол и Сатана. И като отвори устата си пред сърцето му, погълна го със смолисто черен мрак, като го отнесе със себе си в дълбините. Това беше страшно и ужасно видение. Но не страхът и ужасът, а Съвършената Божия Справедливост ме накара да притая дъх пред Исус. А Той, като ме погледна с острия Си поглед, каза ми:
“Иди и запиши на книга всичко, което ти се даде от Моя Бог и Отец. Защото днес е времето Божиите чеда да познаят Отец Ми като Справедливия. И да знаят тая тайна на Неговата Справедливост, която гласи:
Богат и сиромах се срещат на Пътя Господен! Господ е Създателят на всеки от тях! Стъпките на богатият отиват надолу, защото отгдето иде богатството, натам и дърпа пленените от него! Стъпките на сиромаха отиват нагоре! Защото който трупа съкровища в небесни места остава сиромах на земята!
Да речете ли тогава, че Отец Ми не е справедлив? Да искате ли дела на целия свят, когато имате на небесата Дом неръкотворен, вечен? Да трупате ли земно богатство, та да ви дърпа надолу, или да събирате съкровища на Небето, та да ви изтеглят горе?
Ето, днес на земята е полунощ! И в една минута днес умират сиромахът и богаташът! Нощта на сиромаха е в човешкото презрение и присмехулство, в човешката подигравка и погнуса! Но след тая нощ той ще изгрее в Лоното на Авраам и ще се утеши поради злините си. Нощта на богаташа е в неспирната алчност и сребролюбие, в поклоните към дявола и в почестите от всичките човеци. Но след тая нощ той ще се помрачи в дълбините на ада, запечатан от сърцето на самия дявол.
Който проумее и приеме думите Ми, нека тръгне нагоре по Пътя! Който мрази и презира думите Ми, нека слезе надолу от Пътя!
Аз, Господ и Бог, Справедливият, изрекох с устата Си това!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s