ЕЛИУ – БОЖИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ II – III ГЛАВА

БОЖИИТЕ ИЗОБЛИЧЕНИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Искрено вярвам, че с предишните две видения Господ е докоснал сърцето ти. За да застанеш пред Него и да направиш явно всичко, което е заставало като преграда между Небето и теб. Защото тази е голямата сила на дявола – да накара човеците да се крият в тайно. И като безумни да се оставят на пораженията на греха, сложили по една смокинова препаска от собствена праведност.
Колко обречен и грешен е тоя свят! Свят, готов винаги да повтаря греха на Адам и Ева! Да се крие от Бога, когато трябва да бъде явен за Него и да бъде явен за змията, когато трябва да се скрие от нея.
Къде да търсим изход от тази наследствена обреченост? И как да се опазим от нея? Истината е, че трябва да преоткрием нашият Небесен Отец не просто като Господар, но като най-милостивия и нежен Баща, Който е готов да ни прости и да ни очисти. Защото в Неговия божествен план за всеки от нас има един период, който стои преди присъдата Му и въздаянието Му. Това е периодът на Отеческото дълготърпение, когато Бог ни чака да се върнем при Него. И през този период, воден от Благостта и Милостта Си към нас, Отец поставя един своеобразен печат на Своя Суверенитет в сърцата ни. Печат, с който Той ни казва:
“Върнете се, Мои чеда! Приближете се при Оня, от Когото сте отстъпили! Аз все още ви чакам и все още ви призовавам!”
Когато Исус започна да ми говори в сърцето за този печат на Божия Суверенитет, аз усетих в Гласа Му такава съвършена загриженост за нас, щото разбрах за себе си, че Бог обича еднакво всичките Си чеда и у Него няма лицеприятие. Без значение дали сме малки или големи, силни или слаби, Той ще покаже Милостта и Благостта Си към всеки, който е паднал или е отстъпил от Него. Защото за големия падането е голямо и той се нуждае от помощ, за да се изправи и върши голямото в Божия план. За малкия падането е малко, но той се нуждае от помощ, за да се изправи и върши малкото в Божия план. Но и единият, и другият, като синове на Бащата, непременно ще познаят печата на Божието дълготърпение. Затова нека и аз сега да ти предам думите, които Исус започна да говори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението с Елиу. Ето какво ми каза Той:
“Как мислиш? Нямаше ли нещата за човешкия род да са твърде трагични, ако твоят Отец се ръководеше единствено от принципите на Своя Суверенитет, свързани с присъдите и въздаянията? И изобщо – можеш ли да си представиш Отец като един, който дебне човека, за да го осъди за най-малкото му падане и залитане?”
“О, Исусе! Аз не мога да си представя Отец по този начин. Защото Ти дойде от Лоното на Всемогъщия, за да ни Го изявиш като Отец. Не толкова като Всевишен и Всемогъщ Господар, но като Отец. И аз, като слушам и внимавам на всичките Ти думи, зная, че Отец е нашият Небесен Баща, Който ни люби с Любов, неизмеримо по-голяма от любовта на земните ни бащи. И ако те, които са ни родили по плът, е трябвало многократно да ни прощават когато съгрешаваме и да ни подкрепят, когато падаме, то колко повече Отец на небесата е вършил в живота ни всичко това. Най-малкото, когато мисля за Него, като за моят Истински Баща, аз винаги Го виждам с вярата си, като Оня, Който се радва за завръщането на блудния Си син и е готов да го облече с най-хубавата риза и да сложи на ръката му скъпоценния пръстен. Защото синът Му, ако и мъртъв да е бил, оживял е, и ако и изгубен да е бил, намерил се е…”
“А защо мъртвият е оживял и изгубеният се е намерил? Не е ли имало невидима връзка между Бащата и сина? И не е ли опъвал Бащата тази връзка, за да възвърне сина Си от пътя на погибелта? Най-малкото – кое накара блудният син да се върне при Баща си? Кое го накара да захвърли рошковите от шепата си и да поеме мъчителното завръщане в Бащиния си Дом?”
“Исусе! Наистина е имало връзка между Бащата и сина. Защото никой от нас не може да се върне при Отца, ако не преживее спасителното покаяние, което е дар от Него…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Нека тогава да ти дам видението от живота на Елиу, когато той изявява на Йов и приятелите му седмата тайна на Божия Суверенитет. Защото тази е тайната, свързана с Божиите изобличения, които са връзките на Отец със сърцата на отпадналите от Него. Понеже с тези връзки едни ще се върнат при Баща Си, а други ще се откажат от родството си с Него…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се разкри и видението с Елиу. Аз виждах как Божият слуга вече отваряше устата си, като казваше на Йов и приятелите му как Отец се обхожда с отпадналите от Него:
“А във вериги, ако са вързани, и хванати с въжета на наскърбление, тогава им явява делата им и престъпленията им, че са се възгордели, отваря и ухото им за поука, и заповядва да се върнат от беззаконието; и ако послушат и служат на Него, ще прекарат дните си в благополучие и годините си във веселия; но ако не послушат, ще загинат от меч, и ще умрат без мъдрост…” (Йов 36:8-12)
След тези думи на Елиу Исус влезе в самото видение и ми даде знак с ръката Си, за да се приближа до Него. А когато аз пристъпих Той вече ми говореше, като казваше:
“Забеляза ли колко верни и правдиви са думите на Елиу? Забеляза ли, че той говори за Отец Ми не като за пасивен господар, който чака беззаконните да умрат, но като за Баща, Който прави всичко възможно, за да привлече отново чедата при Себе Си?”
“Да, Исусе! Забелязах всичко това в думите на Елиу. Нещо повече – в думите му има тайна, понеже той говори за едни, които са вързани с вериги, и за други, които са хванати с въжета на наскърбление. Понеже и на едните и на другите Отец им явява делата им, като заповядва да се върнат от беззаконието си. Тъй че ако някой послуша Гласа Му, да се възвърне при Него и да прекара дните си в благополучие и годините си във веселие…”
“А как ти разбираш тая тайна на Божия Суверенитет, която Елиу разкрива като връзки от Бога? Понеже едните връзки са въжета на наскърбление, а другите са вериги…”
“Господи мой! Явно е, че има голяма разлика в самите връзки. И аз Те моля да ми разкриеш какво означават те…”
В отговор Исус протегна ръката Си, като докосна главата ми и вече ми казваше:
“Нека тогава да ти дам двете видения, свързани с въжетата и веригите. Понеже в тях ще се открие и седмата тайна на Божия Суверенитет. Затова като начало виж видението с въжетата на наскърблението. Понеже е видение, свързано със завръщането на блудния син…”
Докато Господ ми говореше, пред очите ми се появи и самото видение. И ето, че аз виждах млад мъж, който газеше с нозете си в тиня и нечистота. Край него, грухтящи и самодоволни, пъплеха десетки свине. И като се навеждаха над мръсни дървени корита, мляскаха и поглъщаха от рошковите, които им бяха дадени. А той, с тъжен и отчаян поглед, гледаше на рошковите и свинете. И като направи няколко крачки в тинята, приближи се до едно от коритата, като се опита да вземе от помията в ръката си, за да задоволи глада си. Но едва прострял ръката си към рошковите, той беше избутан от лигавата зурла на свинята, която никак не му даваше дела си. Тогава очите на човека се напълниха със сълзи и той възрида с всичката горест на сърцето си:
“Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!” (Лука 15:17)
Плачът излезе от устата му, като вик към Отца на небесата. И ето, че изсред самите небеса се простряха ръцете на Отец. И Той, като върза сърцето на сина Си с въжета на оскърбление, дръпна ги силно, тъй че младият човек реагира. И с още по-ридаещ и горчив плач погледна към Небето, като казваше в сърцето си:
“Ще стана да ида при Баща си и ще Му река: Тате, съгреших против Небето и пред Тебе; не съм вече достоен да се наричам Твой син; направи ме като един от наемниците Си…” (Лука 15:18-19)
Така човекът излезе от тинята. И като изми нозете си и ръцете си, без никак да се обръща назад, тръгна отново към Бащиния си дом. И колкото повече вървеше, толкова повече въжетата на Отец ставаха все по-светли и светли, докато накрая, видял Дома на Баща си, младият човек вече влизаше в дворовете Му с просветлено сърце, готов на всичко, за да заслужи отново привилегията да стои в присъствието Му. Това беше твърде прекрасно потвърждение на какво са способни въжетата на оскърблението. И аз, като се обърнах във видението към моя Господ, попитах Го:
“Тази ли е силата на Божиите въжета, Господи? Тази ли е прекрасната сила на Божиите изобличения?”
А Исус ми отговори:
“Всеки, който е отпаднал от Бога, непременно ще преживее дърпането от тези въжета. И ако сърцето му се покори на Божието дърпане, първом ще се наскърби, а след това ще се покае. И не са ли изявени тези въжета от стиховете на псалома, които говорят именно за завръщането на блудния син:
“Горделивите изковаха лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите правила. Тяхното сърце надебеля като лой; но аз се наслаждавам в закона Ти. Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча Твоите повеления…” (Псалом 119:69-71)
Докле блудният син стоеше всред свинете, той трябваше да гледа как сърцата им надебеляват като лой. Но когато сърцето му си спомни за Небесния Хляб на Отца, той отказа повече да стои всред рошковите и свинете и реши отново да се наслаждава в Закона Господен. Точно тогава Отец дръпна силно въжетата на наскърблението. За да научи сина Си на Своите повеления…”
Исус все така ми говореше, а сърцето ми се пълнеше от Светлината на устните Му. И аз, като паднах в нозете Му, казах Му:
“Господи мой! Научи всички ни да се покоряваме на тези въжета. И като любим Бога и Отца – скоро да се върнем в Дома Му. Защото Той е твърде верен на Словото Си и сега думи от Духа Му изпълват сърцето ми:
“Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; но послуша, когато извика той към Него…” (Псалом 22:24)
“А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиши, Боже, Твоето Спасение…” (Псалом 69:29)
В отговор Исус протегна ръцете Си и ме възправи, като ми казваше:
“Блажени всички, които слушат думите на Господа своя Бог, за да ги превърнат в Спасение и Живот за сърцата си. Защото ето това – да бъдете наскърбени от Божието изобличение – ще рече да отворите път на Животворящия Дух на Отца, Който е силен да ви възвърне и утеши. Но колцина са човеците, които искат и търсят Божиите изобличения? Колцина са блудните синове, които имат искрената вяра да заявят:
“Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него…” (Псалом 141:5)
И ако някои днес всячески се противят на тая Благост и на това Миро върху главите си, то такива не препускат ли към другите връзки на Божието изобличение, които не са въжета, но вериги? И ако с въжета удавникът бива избавян от морските вълни и грешният от ямата, то какво им се пише на човеци с вериги?
Ето, виж и второто видение. Понеже ти се дава не за тия, които се спасяват чрез скръбта си, но за тия, които се погубват в гордостта и алчността си…”
Отново гледах на онова, което ми показваше моят Господ. И ето, че очите ми виждаха същата тиня и същите рошкови. А сред тях – същите тлъсти свине, грухтящи и мляскащи над коритата си. Но този път младият човек всред свинете не изглеждаше никак нещастен. Напротив – като гледаше на свинете и на лигите, които течаха от зурлите им, каза си в сърцето:
“Тия слуги на Отца Ми имат толкова излишък от блага, та аз ли да не се възползвам от благата им…”
Така младият мъж клекна сред самите свине. И като зарови ръцете си в тинята, пъплеше като тях, за да отиде при коритата. А след това, като наведе главата си над едно от коритата, вече мляскаше и ядеше от рошковите, понеже свинете му позволиха. А след това, като надигна главата си към Небето и бършеше лигите си, извика:
“Алелуя, Отче! Тия са благата на Твоя дом! Тоя е просперитетът, който всякога съм искал…”
В отговор на възгласа му, от Небето се простряха ръцете на Отца. И Той, като върза сърцето на човека с въжетата Си, дръпна ги, за да го извади от тинята. Но наместо да се покори на Божиите въжета, човекът се възпротиви, като ги опъна с всичките си сили. И като държеше коритото с помия, продължаваше да лочи от нея. В тоя миг Отец повторно опъна въжетата Си. Но тогава човекът с още по-голямо усърдие се вкопчи в коритото, като казваше на свинете край себе си:
“Не съм ли и аз чедо на Авраам, както сте и вие? Амин казвам на това! Амин, Амин!”
И ето, че с човека настъпваше ужасна трансформация. Защото вратът му мигом придоби тъмен цвят, подобен на желязо. А Отец, като отпусна въжетата от Небето, предаде ги на демони, които изпълзяха от дълбините на земята. Тогава въжетата мигом станаха железни. И като се увъртаха от чевръстите ръце на демоните, превръщаха се на вериги, които задърпаха сърцето на човека към ада. А той, в цялото си безумие, усетил промяната в дърпането, казваше на свинете край себе си:
“Вече съм достоен да се нарека Божий син, чедо на Авраам. Защото всичко, което Бог има, имам го и аз. О, алелуя!”
Това ме накара да погледна към моя Господ и ужасен да Му кажа:
“Исусе! Не стана ли тоя човек коравовратен за Бога? Защото, ето, вратът му е като железен и той никак не поиска да се обърне. А тогава и въжетата станаха железни, понеже Отец ги предостави на демоните, та да ги направят на вериги. Така ли да разбирам видението Ти?”
А Господ ми отговори:
“Разбирай видението Ми като изпълнение на онези стихове от Божието Слово, които гласят:
“Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще се съкруши, и то без поправление…” (Притчи 29:1)
Когато някой закоравява сърцето си към Божиите изобличения, то тогава такъв казва на Отца Ми:
“Не желая да Те слушам и не искам да Ти се покорявам! Остави ме да вървя в пътя си и да намеря сетнината си…”
И когато, въпреки повторния призив на Отца Ми, той остане като свиня в тинята и калта, то тогава въжетата на Отца непременно се превръщат във вериги на Сатана. А колко от вас знаят, че веригите се приготвят за тия, които отиват във вечната тъмница? Колко от вас знаят, че няма нищо по-пагубно и гибелно от това – да се противят на въжетата, които ги спасяват, за да намерят веригите, които ги осъждат и пленяват? Не казва ли псаломът за всичкото нечестиво поколение на земята:
“Защо се разоряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им…” (Псалом 2:1-3)
О, безумни и нечестиви, които възлюбихте дявола! О, роде на проклетите, които никога няма да видят виделина! Този, Който седи на небесата, ще се смее! Този, Чиято Благост и Милост отхвърлихте, ще ви се поругае! А на Неговите Сам Той ще каже:
Престанете да гледате на земните царе и да завиждате на земните управници! Защото всички те са кучета на бълвоча си и свине в тинята си! Защото който гледа на земните царе, ще разкъса връзките си с Небесния Цар и който иска користите на земните управници – ще отхвърли от себе си въжетата на Вечното Спасение!
Ето, предупреждавам ви:
Въжетата на наскърблението са Спасителната тайна на Божия Суверенитет! С тая тайна Отец Ми издирва и възвръща отпадналите от Името Му и Присъствието на Духа Му!
Веригите на закоравяването са осъдителната тайна на Божия Суверенитет! С тая тайна Отец Ми предава на запустение и проклетия всички, които любят дявола и користите му!
Към коя от тайните ще се стремиш ти, Църкво Моя? Дали да бъдеш хваната и наскърбена от Божиите слуги, пророците, та да запалиш светилника си и да Ме посрещнеш като Жених на Вечното Спасение? Или да бъдеш вързана с веригите на собственото си закоравяване към Гласа на Духа Ми, та да намериш сетнината си като блудница на вечното осъждение?
Ето, Аз ще дам на слугата Си дълбокото в тези две тайни на Божието изобличение. За да ги видите и проумеете…”
След тези Свои думи, със строг и ревнив поглед Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Двете тайни на Божия Суверенитет – спасителната и осъдителната – имат свое духовно продължение, което Отец Ми е изявил чрез слугата Си Елиу. Затова нека отново да те заведа във видението с него…”
Отново бях във видението с Елиу и гледах как Божият слуга отваряше устата си, като казваше на Йов:
“А нечестивите в сърце питаят яд, не викат към Бога за помощ, когато ги връзва; те умират в младост, и животът им угасва между мръсните. Той избавя наскърбения чрез скръбта му, и чрез бедствие отваря ушите им. И така би извел и тебе из утеснение в широко място, гдето няма теснота; и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина. Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; затова съдбата и правосъдието те хващат, внимавай да не би жегата на страданието да те повдигне против удара; тогава нито голям откуп би те отървал. Ще важи ли викането ти да те избави от бедствие, или всичките напрежения на силата ти?”(Йов 36:13-19)
Елиу отново спря да говори, а Исус погледна към мен, като ме попита:
“Как разбираш думите на Елиу? Не са ли те най-сериозното предупреждение за всеки, който отказва да изтърпи Божието изобличение и отхвърля от себе си Божиите въжета?”
“Така е, Исусе! Защото Елиу казва, че “нечестивите в сърце питаят яд и не викат към Бог за помощ когато ги връзва…” А това напълно доказва видението, което Ти ми даде. Защото животът на тия нечестиви угасва между мръсните свине. Но аз повече се радвам на следващите думи на Елиу, свързани с Бога и Отца. Защото Отец наистина избавя наскърбения чрез скръбта му и чрез бедствие отваря ушите на Своите отпаднали чеда…”
“А колко от вас са силни да изтърпят на огъня от изобличението и на тежестта на скръбта? Лесно ли е да влезеш в огъня и да останеш в него, докле изгори всичко, което е противно на Отца Ми?”
“О, Исусе! Ти вече Си ме поставял в огнените пещи на Отца. И за себе си зная, че цената да остана в огъня е равносилна на Спасението и Вечния Живот…”
“Виж тогава най-дълбоките думи, които Елиу каза на изобличения Йов. Защото той твърде сериозно го предупреждава, казвайки:
“…внимавай да не би жегата на страданието да те повдигне против удара; тогава нито голям откуп би те отървал…”
Кой е Откупът, с Който Отец спасява всичките Си чеда?”
“Ти, Исусе! Ти Си Откупът!”
“А защо някой би изгубил дори Силата на Откупа?”
“Господи мой! Ако жегата на страданието ни повдигне против удара, то тогава ние бихме дръзнали да похулим Святия Дух. Защото Неговите Небесни лъчи са въжетата на наскърблението, с които Отец ни връща при Себе Си. Но ако някой похули Святия Дух, то за такъв не остава нито Откуп, нито Спасение и Вечен Живот…”
“Какво тогава да остава за Моите, освен това – да претърпят Божието изобличение и да се закрепят в Божиите въжета? И на това дело кой е способен?”
“Исусе! Направи ни смирени като Теб. Направи ни кротки като Теб. Направи ни търпеливи като Теб. Защото гордостта и презрението са тия, които закоравяват човешкото сърце и то не иска да слуша Гласа на Святия Дух…”
В отговор Исус отново посочи към Елиу, като ми казваше:
“Чуй тогава и последните думи на Елиу, свързани с тая седма тайна на Божия Суверенитет. И нека с теб думите му да чуят всички, при които Отец се е обхождал като Изобличител…”
Погледнах към Елиу, който вече говореше на Йов, като му казваше:
“Не пожелавай нощта, когато людете изчезват от мястото си. Внимавай! Не погледвай беззаконието; защото ти си предпочел това повече от наскърблението. Ето, Бог е възвишен в силата Си; кой е господар като Него? Кой Му е предписал Пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил Си беззаконие? Помни да възвеличаваш Неговото дело, което човеците възпяват, в което всичките човеци се взират, което човекът гледа отдалеч…” (Йов 36:20-25)
Божият слуга все още говореше, когато Господ докосна рамото ми. И Гласът Му, пълен с изненадваща нежност, вече ми казваше:
“Иди и кажи на Моите братя и сестри да не пожелават нощта, когато Божии изобличения запалят сърцата им. Иди и предупреди всичките Божии чеда да се възпротивят на отчаянието, което е мрачната сянка на дявола, готова да погълне малодушните. Защото и днес, както някога, мнозина гледат на силата на беззаконието, а не на силата на наскърблението. Но ето, думите на Елиу говорят, че Бог е възвишен в Силата Си. И тая превъзходно велика Сила е способна да ви изтръгне от греха и да ви възвърне в Правдата. Защото и днес, както някога, мнозина човеци стоят в двора на първосвещеника и греят ръцете си на чуждия огън. И днес, както някога, петелът пропява три пъти, а устните три пъти пожелават нощта! И днес, както някога, мнозина събличат връхната си дреха и се хвърлят в морето. Но и днес, както някога, Спасителят ходи по брега и е готов да ви даде от Хляба и рибата Си. И след като ви изобличи, да ви помилва. И след като ви помилва, да ви изпълни с ревност и дързост. За да Му бъдете Верни и искрени! Приели изобличението, претърпели наказанието, разбрали поуката!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s