БОЖИИТЕ ПРИСЪДИ И ВЪЗДАЯНИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю! Колкото страшни и отговорни да са думите на Съдията към сърцата ни, аз те моля никак да не отстъпиш от тях, но да се закрепиш в Бога на Спасението си. Защото, без всякакво съмнение, съблазните на погиващия свят ще продължат да стоят пред очите ни. И мнозина от нас ще продължат да негодуват, че на земята правосъдието се изкривява и Божията правда не се зачита. А как иначе да бъде? Та нали дяволът е княз на света? Нали целият свят лежи в лукавия? Защо тогава се чудиш, че престъпниците са силни да избегнат или да смекчат земните си присъди? Та нали моралният кодекс на всеки земен съдия става толкова по-слаб, колкото по-силно шумолят парите в сърцето му? И такъв земен съдия, като не познава Съдията на небесата, се е измамил, че може да се отчита единствено пред демоничните си съветници. Но утре, в Деня на Страшния Съд, Отец ще напомни на всички земни съдии, че отдавна е заявил против тях думите Си:
“Сега, прочее, вразумете се, о царе; научете се земни съдии. Слугувайте на Господа със страх, и радвайте се с трепет. Целувайте Избраника, за да се не разгневи, та погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговия гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него…” (Псалом 2:10-12)
Замисли се тогава. Колко са днес царете и съдиите, които целуват Избраника? И колко са просветените, които да знаят, че ето това – царете и съдиите да целуват Избраника – ще рече устните им да са станали извор на Христовата Правда. Понеже е писано:
“Който дава прав отговор, той целува в устни…” (Притчи 24:26)
Нека ти кажа, че живееш във времето, когато мнозина се надпреварват да целуват Избрания. Но не с целувката на Правдата, а с целувката на Юда. И ето затова скоро ще пламне гневът на Всемогъщия. Понеже когато Сърцето Му е чакало да се яви Неговата Свята Правда, земните съдии са явявали оправдателни присъди за престъпниците. Когато Отец е искал да се защити правото на вдовицата и сирачето, служителите на Темида са защитавали правото на този, който е готов да им бутне повече пари. И в тази надпревара от поклони към Сатана е действала и ще действа съблазън към сърцата на всичките човеци. Съблазън, за която Словото казва:
”Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чеда е всецяло предадено да струва зло…” (Еклесиаст 8:11)
Някой би реагирал:
“Как така не се изпълнява скоро присъдата? Та нали си има полиция, прокуратура и съд?”
И какво като ги има? Не са ли всички те човеци от плът и кръв? Не са ли, най-често, езичници, които не познават Бога и Святите Му правила и съдби? При все, че Съдията дълго търпи и не прави Съда Си явен приживе, то да кажем ли, че Бог не съди беззаконните? Истината е, че подобно твърдение би било беззаконие в устата ни и хула против Небесния Съдия. Истината е, че трябва да смирим душите си, когато не познаваме тайните на Неговия Вечен Суверенитет. Защото Божиите присъди се явяват, когато поиска Той, а не когато поискаме ние. И ако Той осъди, ние не можем да оправдаем. Или ако Той оправдае, ние не можем да осъдим. За разбиране на всичко това ни е нужна Божията Светлина и Неговото водителство. Затова нека да продължа и със самите думи, които Исус започна да ми говори, миг преди да ми покаже самото видение с Елиу. Ето какво ми каза Той:
“Всички Божии чеда трябва да познават добре тази шеста тайна на Божия Суверенитет. Понеже нейното непознаване отваря врати за съблазняване и бунт против Моя Бог и Отец. Затова като начало нека те попитам:
Каква е разликата между присъдата и въздаянието?”
“Исусе! Присъдата е, когато Небесният Съдия определи тежестта на наказанието според тежестта на беззаконието. А въздаянието е самото изпълнение на наказанието…”
“Как мислиш? Има ли време между присъдата и въздаянието?”
“Господи мой! От това, което сърцето ми е гледало през всичките тези години на света, мога да кажа, че има беззакония, при които присъдата и въздаянието вървят ръка за ръка, за да няма никакво бавене между тях. Но има и други беззакония, при които между присъдата и въздаянието е поставен огромен срок. Толкова огромен, щото мнозина започват да мислят, че въпреки присъдата, въздаяние няма да има…”
Господ слушаше твърде внимателно думите ми. А след като спрях да говоря, поклати одобрително главата Си, като казваше:
“Точно така е, момчето Ми. Ти наистина си разбрал, че има разлика между беззаконията, които определят и разликата в присъдите и въздаянията. Но Аз нека сега да те заведа в самото видение с Елиу. За да чуеш със сърцето си думите, които Божият слуга ще изговори на Йов…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се разкри и самото видение. Така отново виждах Елиу, който вече отваряше устата си и казваше на Йов и приятелите му:
“Няма тъмнина, нито мрачна сянка, гдето да се крият ония, които вършат беззаконие. Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога. Без дълго изследване сломява силните, и поставя други вместо тях. Прочее, Той познава делата им; и събаря ги нощем, та те се смазват. Удря ги като нечестиви явно, там гдето има зрители, понеже се отклониха от Него и не зачитаха ни един от пътищата Му, така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, та Той чу викът на угнетените…” (Йов 34:22-28)
Елиу беше спрял да говори, когато Исус влезе в самото видение. И като застана до Божия слуга, призова ме с ръката Си, като ми казваше:
“Как мислиш? Не са ли думите на Елиу истинският ключ към познаването на Божиите съдби, свързани с присъдите и въздаянията? Най-малкото – виж как Божият слуга говори, че “няма тъмнина и мрачна сянка, където да се скрият ония, които вършат беззаконие”. И като внимаваш на тези първи думи на Елиу, кажи Ми:
Обичат ли престъпниците тъмнината и мрачната сянка?”
“О, Исусе! Та нали тъмнината е липса на Светлина? И ако в Светлината всички дела са явни, то в тъмнината те са скрити. Ето защо престъпниците наистина обичат тъмнината…”
“А защо тогава Елиу заявява, че “няма тъмнина и мрачна сянка”, където те да се скрият?”
“Господи мой! Елиу говори това, за да покаже колко превъзходно велика е Силата на Небесния Съдия, с която Той издирва всичките дела на всичките човеци. Понеже затова и думите на Елиу продължават, като казват:
“Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, за да дойде на съд пред Бога. Без дълго изследване сломява силните, и поставя други вместо тях…”
“Точно така е, момчето Ми! Но ти виж отново първите думи на Елиу, свързани с тъмнината и мрачната сянка. Защото именно сянката и тъмнината определят самите Божии присъди и въздаяния. Понеже присъдата на човека ще е според мрачната му сянка, а въздаянието – според тъмнината му…”
Думите на моя Господ бяха твърде дълбоки, за да ги разбера в първия момент. Ето защо аз Го попитах:
“Какво имаш предвид, Исусе! Как да разбирам?”
А Исус ми отговори:
“Разбирай Ме така, че пред погледа на Моя Отец има два вида присъди и въздаяния. Има явни присъди и явни въздаяния. Но има и тайни присъди с тайни въздаяния…”
“А как, Исусе, да разбирам разликата между явните и тайните присъди и въздаяния? Защото, без всякакво съмнение, в човешкия живот има явна тъмнина и тайна тъмнина. Явна мрачна сянка и тайна мрачна сянка…”
След последния ми въпрос Исус се приближи до мен. И като докосна главата ми, казваше ми:
“Нека в следващите две видения да ти покажа явното и тайното. Защото всички Божии чеда трябва да разберат тази шеста тайна на Божия Суверенитет, свързана с Божиите присъди и въздаяния…”
Докато Господ ми говореше, пред очите ми се появи и първото видение. И ето, че аз виждах селски двор, който беше огрян от меката светлина на залязващото слънце. А тогава Исус ми каза:
“Приготви се да видиш каква е явната тъмнина и явната мрачна сянка, която престъпникът ще използва за явното си беззаконие. За да го постигне явната присъда и явното въздаяние…”
След думите на Исус ние чакахме известно време, докато слънцето залезе зад хоризонта и сумракът погълна цялото село. А когато напълно се смрачи, аз видях и самия престъпник, който се приближи до оградата на селския двор. И като я прескочи, приближаваше се до курника с кокошките, решил явно да открадне яйцата на някоя от тях. А точно когато той пъхаше ръката си в полога, за да вземе снесените яйца, зад самия него в изневиделица се появи стопанинът на селския двор заедно с още четирима свои приятели. И като вдигна запален фенер и освети престъпника, извика със силен глас:
“Пипнах ли те най-сетне, разбойнико!”
Точно в този момент Исус простря ръката Си към престъпника, като ми казваше:
“Виждаш ли как стопанинът на кокошките освети крадеца? Виж тогава и Ми кажи каква е сянката, която престъпникът хвърля встрани от себе си?”
Погледнах натам, накъдето сочеше показалецът на Исус и видях как тялото на крадеца хвърляше сянка върху самия полог на кокошките. Затова отговорих на моя Господ:
“Исусе! Този крадец има мрачна сянка, оставена от собствената му плът. Понеже тази плът беше осветена от фенера на стопанина…”
“А какви са делата на плътта? Явни или тайни?”
“Господи мой! Твоят Апостол Павел ни говори в “Посланието към Галатяните”, че делата на плътта са явни, тоест, те не могат да се скрият…”
“Точно така е, момчето Ми. Делата на плътта наистина са явни. И тези явни дела карат плътта да хвърля явната си мрачна сянка, използвайки явната тъмнина за явно беззаконие. Затова ти виж каква ще е сетнината на това явно беззаконие…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как стопанинът на селския двор казваше на четиримата си приятели:
“Вържете този разбойник и заведете го в участъка. За да плати за беззаконието си…”
Така яките мъже хванаха престъпника и го вързаха, като го подкараха към селския участък. А Исус, като посочи отново към престъпника, вече ми казваше:
“Ето, Стефане! Очите ти ясно видяха каква е явната мрачна сянка и явната тъмнина, която този престъпник използва за явното си беззаконие. Как мислиш тогава? Каква ще е Божията присъда и въздаяние за неговото престъпление?”
“Исусе! При този престъпник ще има явна присъда и явно въздаяние. Понеже човеците ще го вържат и заведат в участъка. А от участъка ще го предадат на съда. И в съда ще го осъдят явно, за да плати за беззаконието си…”
“А защо този престъпник ще бъде осъден явно? Не затова ли, понеже и беззаконието му е явно и има явни свидетели?”
“Точно така е, Господи!”
“Знай тогава, че ето така изглеждат явните Божии присъди и въздаяния. Това са присъди и въздаяния върху земните беззакония на земните човеци. Понеже земният човек е използвал земната тъмнина, за да извърши земно беззаконие. А при тези беззакония присъдата и въздаянието вървят ръка за ръка, понеже свидетелите и обвинителите са земни. Но Аз сега искам да видиш едни други Божии присъди и въздаяния, заповядани не срещу явните, но срещу тайните беззакония. Затова виж и следващото видение, което ти давам…”
Исус отново докосна главата ми, а пред очите ми се разкри и второто видение. Очите ми виждаха църква, в която бяха събрани около стотина човека. Над самата църква отново светеше залязващото слънце. Но този път Слънцето беше Самият Исус, а Небесните Му лъчи бяха прострените Му ръце над самата църква. И аз, като гледах как Слънцето залязва, попитах стоящия до мене Господ:
“Исусе! Защо залязваш? Защо не грееш над тази църква в цялата Си Сила?”
А Господ ми отговори:
“Силата на твоя Господ е в Неговия Свят Дух, а Силата на Святия Дух е в съгласието между мислите, думите и делата на тези, които се изпълват с Него. Но когато мислите, думите и делата не са съгласни, то тогава пътят на Божиите лъчи е бил прекъснат поради тайно беззаконие. Затова Слънцето залязва, понеже човеците са обикнали тъмнината повече от Светлината, и дявола повече от Бога. Но ти гледай какво ще стане, когато Слънцето изцяло залезе и се скрие зад хоризонта…”
Така аз вече наблюдавах самата църква, докато огненочервеният диск на Небесното светило вече се скриваше зад планинските хребети. А когато и последният лъч изчезна, там, край църквата, наизскачаха демони. И най-големият сред тях, като скочи върху църковния първенец, облада сърцето му, тъй че край човека се появи мрачната му сянка. А той, като усети присъствието на демона, извика със силен глас:
“Отворете сърцата си, Божии души. Защото Господ е всред нас и иска да ни изпълни с присъствието си. Кажете “Амин” на присъствието му!”
Така човеците в църквата започнаха да викат “Амин”, а демоните, гледайки на отворените им сърца, влизаха в тях и побързаха да разкъсат всяко зачатие на божественото естество…
Това беше не просто страшно, но ужасно беззаконие. Защото, за разлика от първото беззаконие, жертвата в него беше божественият зачатък на моя Господ в човешките сърца. И аз, като погледнах на Исус, попитах Го:
“Исусе! Защо никой от човеците в това видение никак не можа да регистрира ужаса и проклятието, в което участва? Не видяха ли тези човеци, че Ти залезе зад хоризонта? И не усетиха ли тези човеци мрачната сянка на църковния си първенец? Не проумяха ли, че в съгласието си с неговите думи си навличат страшно осъждение?”
Слушайки думите ми, Исус отговори, казвайки:
“Когато става въпрос за явна мрачна сянка и явно беззаконие, то всеки е готов да ги види и осъди. Понеже делата на плътта са явни.
Но ти сега Ми кажи какви са духовните дела – видими или невидими?”
“Исусе! Духовните дела са невидими. И за тях е нужно упражняването на вяра…”
“Отговори правилно!” – ми каза Господ и продължи:
“Ако духовните дела са невидими, то не остават ли те в тайно? И ако остават в тайно, то няма ли и дяволът да използва тайното, за да подтиква обладаните от него към тайни беззакония? Най-малкото – тази мрачна сянка у църковния първенец явна ли беше или тайна?”
“Исусе! Тя остана в тайно, понеже никой от човеците в тази църква никак не можа да я регистрира. И като се съгласиха с думите на лидера си, тези човеци си навлякоха страшно осъждение…”
“А какво е осъждението? И помнят ли тези човеци думите Ми в Евангелието, с които казах на всички ви:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21)
Когато Светлината е на света и Примерът на вашия Господ е в Евангелието, а човеците обичат повече примера на тъмнината, то такива не се ли стремят съзнателно към Божиите присъди и въздаяния? И ако някой не отива към Светлината, та да се открият делата му, то такъв няма ли мрачна сянка в живота си? И не иска ли да върши греха си в тайно? Но ако такъв върши греха си в тайно, то няма ли над него да се яви тайна Божия присъда и тайно Божие въздаяние? Ето, Господ вашият Бог пита всички ви:
Коя друга присъда да е тайна, освен присъдата, с която Отец Ми е осъдил всичките блудни църкви, станали Вавилон? Не пише ли на челото на блудницата “Тайна”, за да подскаже на всички ви, че и греховете й са тайни? И ако присъдата на Отец Ми над блудницата е тайна, тъй че днес никак не я виждат църквите на Вавилон, то няма ли и въздаянието Му да е тайно, та Отец Ми да го забави до Деня на Страшния Съд? Ето, казвам на всички ви и ви предупреждавам:
Повече надежда има за тези, които са получили явни присъди и явни въздаяния, отколкото за ония, върху които е дошла тайната Божия присъда и въздаянието след нея. Защото за земния човек, извършил земни престъпления и получил земна присъда и земно въздаяние, Небето остава отворено. Точно така, както бе отворено за оня престъпник на кръста, който погледна на Разпнатия Господ и Го помоли да си спомни за него в Царството Си!
Но горко на тези, които Ме разпнаха в последното време, като последваха мрачните сенки на вдъхновителите си. Горко на тези, които Ме прободоха в сърцата си, викайки “Алелуя” и “Амин”! Горко на тези, които пожелаха религиозната тъмнина на Вавилон, за да извършат греховете си в тайно, та да останат праведни в собствените си очи. За такива наистина няма зазоряване, понеже вече са убили Слънцето, Което е било Виделината на живота им.
Ето, явявам ви шестата тайна на Божия Суверенитет:
Явните Божии присъди и въздаяния преследват явно съгрешилите. И за такива има надежда, понеже Отец Ми не ги осъжда в тайно! Тайните Божии присъди и въздаяния преследват тайно съгрешилите! И за такива надежда няма, понеже Отец Ми не ги е осъдил явно!
Разберете ли тази тайна на Божия Суверенитет, вие непременно ще поискате да отидете към Светлината. За да се явят делата ви! Защото всеки грях, който от таен, става явен, бива осветен и променя Божията присъда и Божието въздаяние над него! Тъй че ако някой направи явен тайния си грях, той ще получи явна присъда и явно въздаяние, но пътят към Небето ще остане отворен за него. Но ако друг реши да задържи греха си в тайно, за да избяга от явната присъда и въздаяние, той ще задържи в сърцето си тайната присъда и тайното въздаяние от Бога. За да се яви пред Съда на Съдията, Който ще съди тайните дела на човеците…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Човек трябва да е изгубил всичкият си ум да разсъждава, за да не разбере колко ненарушим е принципът на Божиите присъди и въздаяния. Защото, казвам ти, че тайният грях на един поклонник на Вавилон превъзхожда по мерзост и поквара явните грехове на всичките човеци. Защото с този таен грях той пробожда Оня, Който не бива да бъде пробождан и мрачната му сянка помрачава Виделината, Която не бива да бъде помрачавана. Ето с такива тайни грехове пълнят сърцата си днешните поклонници на Вавилонската мерзост и поквара. И те, като гледат как мнозина земни престъпници получават земните си въздаяния, вдигат пухкавите си ръчици и казват:
“О, Боже! Благодарим ти, че не си ни направил като тези ужасни престъпници…”
За това ли благодарите на Бога, безумци? Чуйте тогава как благодари един Божий слуга, та дано се покаете:
Аз благодаря на моя Господ за чудесата, с които възвеличава Собствения Си Суверенитет. Благодаря Му, че в Неговото Евангелие има една Голгота и един каещ се престъпник, погледнал от своя кръст към Кръста Господен. Защото думите на този престъпник и силата на неговото благовестие са по-ценни и спасителни за сърцето от лицемерието на всичките варосани гробници, скрили в тайно покварата и нечестието си. Амин и Амин!