УЛОВЕН ОТ ХРИСТА ИСУСА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю! След като написах първата част от книгата за тайните на Божия Суверенитет, аз получих в сърцето си нови и прекрасни импулси от Господа, за да продължа да размишлявам върху всичките думи на Божия слуга Елиу. И трябва да ти призная, че няколкото страници от “Книгата Йов”, където Елиу говори за Божия Суверенитет, за мен се оказаха място на проглеждане, осветяване и изпълване със Святия Дух. Защото ето това – да познаем Божието Сърце и да се явим пред Бога и Отца с копнежа да Му бъдем слуги – е свидетелството от Дух и Истина, че сърцата ни са били преобразени според Божието намерение и Божията Воля. Затова и самата личност на Елиу се явява като вдъхновен библейски прицел на всичкото ни желание да познаваме Бога и проявленията на Неговия Свят Дух в сърцата на човеците.
Когато започнах да размишлявам върху тази втора част на книгата, аз получих видение от моя Господ. С него Той искаше да покаже на сърцето ми колко сериозен и отговорен е пътят, свързан с познаването на Божия Суверенитет. Така, в късните часове на една от нощите, към сърцето ми дойде Образ, Който беше забулен от мощен ореол, тъй че от светлината на ореола аз не можех да видя ясно Образа. Самият ореол плуваше и слизаше надолу от Небето, а след това се издигаше нагоре. И в един миг тръгваше надясно, а след това свиваше наляво. Но колкото и да се опитвах да задържа Образа от ореола в сърцето си, Той постоянно трептеше и се изместваше от погледа ми. А когато само за миг успявах да го задържа пред очите си, стрела от Светлина се забиваше в мен, а цялото ми тяло настръхваше от твърде дълбоко докосване. И тази своеобразна игра на Образа продължаваше отново и отново, тъй че думи на моление започнаха да извират в сърцето ми и аз ги изговарях към Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Обясни ми видението Си! Обясни ми защо Този Образ танцува пред сърцето ми обвит от ореол, та да не мога да Го задържа и разгледам спокойно?”
В отговор на думите ми изсред самия Образ към сърцето ми дойдоха думи, които гласяха:
“Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца…”
А аз, чул познатите думи от Образа, вече знаех и тяхното продължение. Защото те бяха част от “Посланието на Апостол Павел към Ефесяните”, което продължава с думите:
“…тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни, да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота…” (Ефесяни 3:17-19)
Ето какво беше Образът пред сърцето ми! Той беше цялата Божия пълнота, обвита от ореола на своята недостижимост! Този Образ беше широчината и дължината, височината и дълбочината на моя Господ Исус Христос. И аз, развълнуван твърде много от думите на Образа, отново извиках към Спасителя, като Му казвах:
“Исусе! Нека видя ясно Образа Ти! Нека Той се успокои пред сърцето ми, за да Го зърна ясно. Защото и до този миг Образът Ти, обвит от ореола, плува по широчината и дължината, или се издига и спуска във височината и дълбочината. А аз сега копнея с всичката си любов да Те видя и проумея…”
След последните ми думи Образът никак не се успокои, но продължи да плува пред сърцето ми. Но отсред Него към мен дойдоха думи, с които Господ ми казваше:
“Когато един слуга е тръгнал по пътя на съвършеното познание, той трябва изцяло да Ми предаде сърцето си. Защото само тогава Образът ще се изобрази в него и Божията пълнота ще се възцари в духа му…”
“А как, Господи мой, да Ти предам изцяло сърцето си? Какво да сторя, за да се изобрази Образът вътре в мен?”
В отговор Исус ми каза думи, които бяха твърде дълбоки и разтърсващи:
“Ако досега си чел и размишлявал над Божиите думи в изповедта на Елиу, то сега се приготви да предадеш и покориш сърцето си на Божиите думи. Защото не си ти, който трябва да четеш думите на Всемогъщия, но Словото на Отец Ми е това, което трябва да чете вътре в теб. Докато четеш думите на Отца Ми, ти си, който решаваш кое да влезе в теб и кое – не. Но когато Духът на Отца Ми започне да чете вътре в теб, то тогава Той сам ще постави широчината и дължината, височината и дълбочината. Защото тази е великата тайна на Божия Суверенитет:
Не ти да изследваш Бога, но Бог да изследва теб! Не ти да четеш думите на Святия Дух, но Святият Дух да чете думите Си вътре в теб! За да изчисти, подреди и изгради сърцето ти като обиталище на Всемогъщия!
Защото кое друго да има широчина и дължина, височина и дълбочина, освен обиталището за Образа? И кой друг да сътворява това обиталище, освен Оня, Който идва да живее вътре в теб?”
След тези последни думи на моя Господ аз наистина разбрах и самото видение, което Той ми беше дал. Защото моят подход към думите на Всемогъщия не беше Неговият. Аз бях тръгнал да изследвам Бога, вместо Той да изследва мен. Аз бях тръгнал да строя нещо, което може да построи само Той. Това ме накара да падна на колене пред моя Господ и да Му кажа:
“Исусе! Ето ме пред Тебе в дух, душа и тяло. Толкова по-малък, колкото Ти Си по-голям. Толкова по-неук и незнаещ, колкото повече Ти Си въплъщение на Мъдростта и Знанието. Толкова по-предаден на Тебе, колкото е нищожното пред Божията пълнота. Моля Те, довърши Святото Си дело чрез слугата Си! И дай ми достъп до утаените думи на Всемогъщия, които не разбирам…”
В отговор на думите ми самият Образ във видението излезе от ореола и се приближи до сърцето ми. И аз вече виждах моя Господ – превъзходно реален за сърцето ми. А Той, като протегна ръка и погали главата ми, каза ми:
“Посвещението, което ти получи от Отца Ми, за да разбереш и прогласиш Неговия Личен Суверенитет, е нож с две остриета. И ако едното острие на Духа прониква до всичките утаени думи на Отца Ми, то другото прониква в най-дълбокото на собственото ти сърце. Това е точно така, защото дълбоките Божии думи трябва да бъдат поставени дълбоко, сиреч, да се вдълбочат в сърцето ти. Високите Божии думи трябва да бъдат поставени на високо, сиреч, да се извисят вътре в тебе. Широките Божии думи трябва да бъдат поставени на широко. И дългите Божии думи трябва да бъдат поставени в дължината на твоето разбиране. За да познаеш най-сетне дълбочината и височината, широчината и дължината на Божия Суверенитет. Сега разбираш ли по-добре видението с Образа Ми? Разбра ли защо Образът витаеше и танцуваше пред сърцето ти и не можеше никак да намери покой?”
“О, Исусе! Ти Си Този, в Когото обитава телесно всичката пълнота на Божеството. И ако Апостол Павел ни говореше да се впуснем към прицелната точка на горното от Бога призвание, то сега разбирам, че не Твоят Образ, но моето сърце е треперело, докато е гледало видението на Духа. Тъй че не Образът Ти е бягал пред мене, но аз съм бягал от Образа. Понеже съм искал аз да чета думите на Отца, а не Духът Му да чете вътре в мен. Аз някак да уловя Образа, а не Образът да улови мен. Но ето – думите на Твоя Апостол Павел изобличават сърцето ми, понеже Божият слуга ми говори, като казва:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса…” (Филипяни 3:12)
…и аз не бих могъл да уловя Твоя Образ, ако Ти първо не уловиш мен!”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че с разпечатването на останалите тайни на Божия Суверенитет Моят Образ ще заблести пред сърцата им, както заблестя и пред твоето във видението на Духа. А тогава Аз непременно ще уловя покорните и смирените, за да ги утвърдя като слуги на Отца Ми. Защото думите на Всемогъщия, с които Той напълни устата на слугата Си Елиу, ще издирят и изпитат дълбочините и височините на сърцата ви. И Отец Ми ще ви докосне и благослови с ръцете Си. За да Му бъдете последното поколение, което Го разбира и познава. Поколение на широчината и дължината, височината и дълбочината на Божията пълнота.
А сега тръгни след Мен. За да видиш останалите тайни на Божия Суверенитет…”