БОЖИИТЕ БЛАГИ МИЛОСТИ

Божиите благи милости! Двете монети на Самарянина! Или двете прободени ръце на Оня, Който ни възлюби с всичката Любов на Сърцето Си! Как няма да съм развълнуван, когато отново и отново Исус е готов да ми яви Себе Си, като Оня, Който е Божията Благост и Божията Милост? Как няма да съм развълнуван, когато отново и отново Божието Слънце свети в Силата Си, а лъчите Му докосват и изцеляват човешките сърца?
Казвам ти Истината, братко мой, че сърцето ми се радва да види и познае в Исус всичките Благи Милости, които днес ни дава Небесният Отец. Защото ако е вярно, че риданието на каещото се сърце и сълзите на плачещите очи са угодни на Бога и Отца, то колко по-угодни пред Лицето Му са тези, които Го славят и се радват в Неговия Свят Дух? Та има ли баща, чието сърце не се стопля от усмивката на чедата му и от звънкия смях на устните им? Наистина е прекрасно, когато Бащата е събрал около Себе Си чедата Си, а те всички до един са възлюбили Закона Му в сърцата си. За да Го хвалят и въздигат! За да Го изявяват и прославят!
Колкото повече моят Господ ми показва скритото в думите на Елиу, толкова повече разбирам, че ако в нивата на Свещеното Писание има имане, заради което си струва да оставим всичко друго, то това имане са тайните на Божият Вечен Суверенитет. Затова, лично за мен, “Книгата Йов” е пълната изява на Божието Сърце, и блажени са човеците, на които Отец е дал достъп до Себе Си чрез тази книга. А сега нека отново да продължа с непосредствените думи, които Исус проговори в сърцето ми, миг преди да ми даде видението с Елиу. Ето какво ми каза Той:
“Искам да говориш на всичките Божии чеда и да им кажеш, че познаването на Божия Суверенитет е най-големия връх на вашата вяра, Венецът на главите ви, който не увяхва. Защото Отец Ми в Благостта Си и Святостта Си е казал чрез пророка Си:
“Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си, и богатият да не се хвали с богатството си; но който се хвали нека се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя…” (Еремия 9:23-24)
И сега, като прочиташ думите на пророка, кажи Ми:
Кое е първото, което Отец Ми извършва в живота на човеците, за да бъде познат като Оня, Който е?”
“О, Исусе! Отец е Господ, Който извършва Милост!”
“А какво е Милостта на Отца Ми? Не е ли тя Любовта, с която далече по-горното докосва далече по-долното? И на това дело в живота на човеците кой е способен?”
“Господи мой! Ти така Си устроил времето, щото животът на човека се състои от години. Годината – от месеци, месеците – от седмици, седмиците – от дни, дните – от часове, часовете – от минути, минутите – от секунди. И аз зная, че не само годините и месеците, не само седмиците и дните, но дори и часовете, минутите и секундите са пропити от Божията Милост за човешкия живот. Защото всички ние живеем само поради нея, Божията Милост.
А какво бихме правили, ако Отец не беше толкова благ и милостив към нас? Какво бихме правили, ако Той не помнеше, че сме пръст? Та нали слугата Му каза в псалома си именно това:
“Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв до века. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст…” (103:8-14)
“Точно така е, момчето Ми. И ето затова вашите сърца всячески трябва да се стремят да познават Сърцето Му. Защото, ако и да сте пръст, пак Отец Ми е положил съкровищата Си в пръстни съдове. За да изявява Благостта и Милостта Си към всичките човеци. Но Аз нека сега отново да те заведа във видението с Елиу. Защото трябва сам и с очите си да видиш какви чудеса вършат Божиите Благи Милости…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред очите ми се яви видението с Елиу. И ето, че Божият слуга продължаваше да говори на Йов и приятелите му, като казваше:
“Тогава, ако има ангел с него, посредник пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право, и ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете. Той се връща в дните на младостта си; ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека правдата му. Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, и не ми се въздаде според греха ми; Той избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види виделината. Ето, всичко това върши Бог дваж и триж с човека, за да отвърне душата му от рова, но да се просвети с виделината на живота…” (Йов 33:23-30)
Елиу отново спря да говори, а Господ Исус влезе в самото видение. И като вдигна ръката Си и ме посочи, каза ми:
“Гледай на знамението, което ще извикам чрез думите на Елиу. Защото това е знамение за всички, които се уповават на Божиите Благи Милости…”
След тези Свои думи Исус вдигна главата Си и погледна към самите небеса, като казваше на Отца:
“Отче Мой! Яви Посредника Си, пръв между хиляда, за да възвести на всичките Ти чеда онова, което е право. Защото Милостта Ти е голяма като цялото Небе и прегръща всичките човеци с лъчите на Любовта Ти…”
След думите на моя Господ стана знамение. Защото небесата над главата Му се отвориха. И лъчи от Сърцето на Отца Го обвиха, тъй че Той заблестя със силата на слънцето. А Отец от небесата проговори на сърцето ми, като казваше:
“Гледай на Единствения Посредник, сине човешки! И като гледаш на Посредника, мисли за Него, като Откуп. И като гледаш на Откупа, мисли за Него, като за Моята Съвършена Милост и благосклонност към всичките човеци, които биха я пожелали…”
Отец спря да говори на сърцето ми, а очите ми – вперени в Посредника, виждаха Го като Откуп. И ако Посредникът светеше като Избраният между началства, власти и господства, то Откупът аленееше със Святата Си кръв по ръцете Си и нозете Си. И ето, че Гласът Му дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Приближи се до Мене! За да възвестя чрез тебе на Моите онова, което е право. Ела при Мене! Приближи се!”
Славата на моя Господ и Спасител беше твърде голяма. Защото Той светеше и аленееше едновременно. И аз, с развълнувано сърце, се приближих до Святата Му осанка, като коленичих пред нозете Му. И ето, че Отец отново проговори от небесата, като казваше на Исус:
“Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих Тебе, като Откуп за него…”
Тогава Спасителят протегна прободените Си ръце и ги поставяше върху рамената ми. И ето, че Сила от Исусовите ръце премина по цялото ми тяло. А тази Сила, като разгоря с Огън всичките ми вътрешности, направи ме да се чувствам невероятно по лек и същевременно – уникално освежен и здрав. Това ме накара да погледна на ръцете си и да видя в тях розовина и свежест, каквито не бях виждал и познавал от времето на детството си…
Аз бях дете! Дете в помислите си! Дете в чувствата си! Дете в тялото си! Дете във всичките си вътрешности! Това ме накара с глас на възторг да попитам моя Господ:
“Какво е това чудо, което ми стори, Спасителю?”
А Исус ми отговори:
“Това е чудото на Божиите благи милости. Чудото, за което Елиу казва на Йов:
“Тогава, ако има ангел с него, посредник пръв между хиляда, за да възвести на човека що е за него право, и ако Бог му бъде милостив и рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп за него, тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете. Той се връща в дните на младостта си…”
“А защо, Исусе, месата ми се подновиха като месата на дете?”
С усмивка на Лицето Си Исус отново ми каза:
“Защото всеки, получил Милостта на Отца Ми, е Негово дете. И как иначе ще влезеш в Небесното Ми Царство, ако не се превърнеш в дете? Но ето, казвам на всички ви тайната на Божията Милост:
Милостта на Отца Ми е назначена да ви превърне в дечица! Незлобиви като дечица! Доверчиви като дечица! Искрени като дечица! Чисти като дечица! Защото оня, който расте в мислите на възрастта си, той и остарява в плена на гордостта си. Но ако някой е останал дете, той във всичко е решил да се уповава на Небесния си Баща, като смирява сърцето си и душата си! А на такъв радостта му ще бъде пълна…”
В думите на Исус имаше не просто Светлина. Те самите бяха извор на Радостта, тържество на щастието, пълнота на чудесното и прекрасното. И аз, докато стоях под Исусовите ръце, за първи път разбирах цялата истина от думите на Елиу, свързани с оня, на когото Отец е показал Милост:
“Той се връща в дните на младостта си; ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, и му дава да гледа лицето Му с радост; и възвръща на човека правдата му. Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, и не ми се въздаде според греха ми; Той избави душата ми, за да не отиде в рова; и животът ми ще види виделината. Ето, всичко това върши Бог дваж и триж с човека, за да отвърне душата му от рова, но да се просвети с виделината на живота…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Пей пред човеците, когато Бог ти е показал Милостта Си и не е зачел греховете ти! Пей пред човеците, когато ръцете на Благия и Милостивия са избавили душата ти, за да не иде в рова! И най-сетне – нека радостта ти бъде пълна, когато сърцето ти съзира Виделината на Живота, Посредникът на вярата, Откупът на Спасението. Защото Той днес превръща всички ни в дечица. За да гледаме Лицето Му с радост и Сърцето Му с веселие! Амин и Амин!