БОЖИИТЕ НАКАЗАНИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Иска ми се да вярвам, че когато Исус говори на сърцата ни, ние всички непременно сме се преклонили пред нозете Му. За да бъдем като Мария от Словото Му и да вземем добрата част, която никой не може да ни отнеме. През изминалите години на моето общение с Божия Син аз имах нелеката задача да въртя Божия Меч и да запиша на книга всичките думи на Божиите изобличения към църквите. Някои видяха това въртене на Меча като заяждане и черногледство. Сиреч – този Стефан вместо да се радва на всичката Святост на Божиите хора – гледа под лупа греховете им и се заяжда с девиците на Младоженеца. Нека да ти кажа, братко мой, че ако ставаше въпрос за грехове, видими само под лупа, аз бих бил безкрайно щастлив, че ни е нужно много малко очистване, за да се явим пред Господаря без петно и бръчка. Но Истината на Бога ми говори друго. Тя ми казва в сърцето, че не греховете, но плодовете на Божията Правда вече се виждат само под лупа. А колкото до греховете на последния Вавилон – те вече се въздигат до Небето и натрупват Божия яростен гняв. Ето затова сърцето ми беше достатъчно развълнувано, когато Господ Исус дойде отново при мене, за да ми говори за следващата тайна на Божия Суверенитет, която касае Божиите наказания.
Когато чуят за наказание, мнозина от нас извръщат главите си и не искат да слушат. Защото за тях наказанието е нещо, достойно за презрение. Нещо, което дори не трябва да става тема за разговор. “Говори ни за Божиите поощрения, братко, а не за наказания!” – казват мнозината. Но такива едва ли са разбрали, че най-прекрасната обхода, която Отец може да има със синовете Си, е именно в наказанието. Защото Отец бичува и наказва онези, които люби. С такова отношение към Божиите наказания аз стоях и чаках моя Господ да ми проговори. А Той, като дойде, отвори устата Си и думите Му вече пълнеха сърцето ми.
“Как мислиш? Не са ли човешките сърца твърде много уплашени, когато става въпрос за Божиите наказания?”
“Исусе! Докато очаквах да ми говориш, аз мислих върху това. И сърцето ми, като издири всички впечатления от годините, позна, че никой от човеците не би искал да е обект на Божиите наказания. Но ето, че тези наказания са част от Божия Вечен Суверенитет и не е възможно да бъдат прескочени или игнорирани. Просто защото по една или друга причина всички сме обект на Божиите наказания…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това отново ме попита:
“Ако всички вие сте обект на Божиите наказания, то не е ли това по причина, че сте твърде скъпи на Небесния си Баща. И Сам Той не ви ли наказва, понеже не иска да ви изгуби?”
“О, Господи мой! Като зная колко пъти Отец е наказвал бунтовната ми душа и е смирявал сърцето ми, то си мисля, че без Неговите наказания и до днес да съм продължил да препускам по надолнището на греха. Но ето, Отец е верен да ме удари. И като ме нарани – да ме превърже. Тъй че – гледайки назад – да виждам във всичко провидението на Неговата Свята Любов…”
В отговор на думите ми Исус погали главата ми, като казваше:
“Нека тогава да те заведа във видението с Божия слуга Елиу. Защото всички вие трябва да погледнете на Божиите наказания с очите на просветеното сърце и със смирението на бичуваната душа. Защото колкото по-голямо е Божието наказание над вас, толкова по-явно е и очистването вътре във вас…”
Така Господ отново показа на сърцето ми видението с Елиу. И аз вече чувах как Божият слуга казваше на Йов думите на Божието наказание върху човека:
“Той бива и наказан с болки на леглото си, да! С непрестанни болки в костите си, така щото душата му се отвръща от хляба, и сърцето му от вкусното ястие. Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, а невидимите му по-преди кости се подават. Да! Душата му се приближава при гроба и животът му при погубителите…” (33:19-22)
Елиу бе спрял да говори, когато Исус влезе в самото видение. И като се приближи до Йов, даде ми знак с ръка да отида при Него. А когато аз пристъпих във видението, Господ започна да ми говори, като казваше:
“Внимаваш ли в думите, които Елиу изговори на Йов? И забеляза ли от тези думи къде е прицелът на Божието наказание?”
“Да, Исусе! От думите на Елиу разбрах, че Бог наказва човека с болки на леглото му. С непрестанни болки в костите, та наказаният се отвръща от вкусния хляб и от ястието си…”
В отговор моят Господ посочи към Йов, като ми заповяда:
“Докосни се тогава до костите на Йов. За да разбереш същинското знамение на Божието наказание…”
Погледнах на страдащия Божий праведник. И като протегнах ръка към него, докоснах се до костите му. А тогава една страшна болка нападна на собствените ми кости, тъй че изохках и колената ми се свлякоха до Йов. А Исус, като ме погледна със строг и твърд поглед, отново ми каза:
“Нека сега да ти предложа Хляба Си и ястието Си. За да видим как би се хранил с тях…”
Така Господ бръкна в мантията Си и извади бял и дъхав Хляб, а след това и паница с печена риба. И като ги постави пред мене, каза ми:
“Яж, Стефане!”
Погледнах на Хляба и в този миг знаех, че храната на Исус е твърде Свята, за да я пожелаят устните ми. Погледнах и на печената риба. И в този миг знаех, че съм твърде недостоен за Огъня, който я беше изпекъл. Затова, със сълзи на очите си, казах на моя Господ:
“Боже, не ми давай Хляба Си, когато над мене тежи бичът Ти. И не ми предлагай трапезата на Увещанието, защото не я заслужавам…”
В отговор Господ отново ме попита:
“А защо не заслужаваш Хляба и трапезата Ми?”
“Господи мой! Костите ми са като смазани и болката в тях е от Твоя удар. Как да пожелая Хляба Ти, след като и първата хапка би ми преседнала? Как да пожелая рибата Ти, след като съм обект на Твоето наказание, а не на Твоето благоволение…”
След последните ми думи, все така строг и твърд Исус отново посочи към Йов, като ми казваше:
“Докосни се сега до изнурените меса на Йов. За да видиш с очите си “невидимите му по-преди кости”…”
Отново погледнах на Йов и протегнах ръката си, за да се докосна до изнуреното му тяло. И ето, че когато го докоснах, зърнах и невидимите му кости. А когато докоснах и тях, край мене самия притъмня и очите ми видяха земята под Йов като отворен гроб, а погубителите му – само на крачка от душата му. Това ме накара да извикам с всичката горест на сърцето си:
“Милост, Исусе! Видях зло, което сърцето ми не може и не иска да понесе. Защото ето – гробът сякаш отваря устата си над Йов, а погубителите му простират ръцете си към душата му…”
Миг след скръбния ми възглас, Господ вече беше докоснал снагата ми, а Светлината от Него пропъди Злото и сърцето ми вече не виждаше нито гроба, нито погубителите. Това ме накара да въздъхна с огромно облекчение. А Исус, посочвайки отново към Йов, ме попита:
“Добре ли ти беше? И какво почувства, когато се допря до костите на Йов? Или какво видя, когато се допря до невидимите му по-преди кости?”
“Исусе! Болка завладя костите ми, понеже сърцето ми видя в Тебе строг Съдия. При все, че Ти ми даде Хляба и ястието Си, не ядох от тях, понеже чувствах себе си недостоен. А когато се докоснах до изнурените меса на Йова и до невидимите му по-преди кости, сякаш собственият ми живот се приближи до гроба и погубителите. И сега – как да разбирам Божиите наказания – сам не зная…”
В отговор моят Господ, сочейки към Йов, ми каза:
“Когато Отец Ми ви накаже с болки в костите, тогава съвестта на всеки от вас е изобличена и ужилена. А такава съвест не може да има охота към Хляба и ястието Господно. И тя, като изобличения Симон, е готова да каже на Господа:
“Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек…” (Лука 5:8)
Но тогава Господ, вместо да Си иде, усилва болките на съвестта, догде “невидимите по-преди кости” се подадат навън. Защото ето това – всеки от вас да види “невидимите си по-преди кости” ще рече очите ви да се отворят и сами вие да видите, че със самото наказание Отец Ми ви предпазва от гроба и силата на погубителите. Защото тези “невидими по-преди кости” отговарят на силата на покаянието, с което човек отново се възправя, за да служи на Отец Ми с неразделено сърце и със смирена душа. Затова нека всеки запомни думите Ми:
Божиите наказания са назначени да ви доведат до Покаяние! За да се оставите от силата на греха и да се привържете към силата на Святостта! Защото едва тогава, когато душите ви се приближат при гроба и животът ви – при погубителите – ще прогледнете и видите сетнината на всеки грях и всяко беззаконие. И невидимите ви по-преди кости ще ви възправят на нозете ви. За да се възвърнете при Оня, от Когото сте отстъпили, макар Той никога да не е отстъпвал от вас…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Сърцето ми е преживяло много опитности. И във всяка от тях Исус е искал да прогледна и да свидетелствам за онова, което ми е било дадено да видя. Ето, сега свидетелствам и викам към Всемогъщия с всичката сила на сърцето си:
“Отче мой! Ако сърцата са готови да Те благославят, когато ги благославяш, аз Те благославям стократно, когато ни наказваш! Защото сега разбирам и виждам, че много по-страшно е да бъдем лишени от Твоите наказания, отколкото да сме лишени от Твоите благословения! Моля Те, Отче мой! Наказвай ни днес, докато ни възвърнеш при Себе Си! Защото в Твоите наказания има повече Любов, отколкото сме способни да понесем и повече Милост, отколкото сме способни да проумеем! Защото които Си лишил от наказанията Си, тях Си лишил от сетнината на праведните. А които Си ударил с болки в костите, тях Си възлюбил довека! Амин и Амин!”