ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
За първи път изпитвам в сърцето си толкова силен и искрен страх от Бога. За първи път се замислям колко съдба е скрита в думите “слуга” и “служител”. И при все, че многократно съм употребявал думата “служител” като угодна на Бога, сега разбирам, че човек трябва да е преизпълнен от Христовия Дух, за да има смелостта и дързостта да се нарече “служител”. Защото в духа на значението си тази дума твърде бързо слиза от Небето на земята, за разлика от думата “слуга”, която възкачва от земята на Небето. И при все, че в “Книгата на пророк Исайя” Отец заявява за Исус:
“Ето, служителят Ми ще благоуспее…” (52:13)
…пак смея да твърдя, че Отец нарече Исус “служител”, понеже Синът Му се подвизаваше за Небесна Заплата, а не за земна такава. Ето затова те моля:
Заживей с вярата, че слугуваш, а не с вярата, че служиш! Защото който слугува, даром слугува, но който служи – иска заплата, най-често земна! И ако някога тази длъжност “служител” е била пълна със Святия Дух, та да касае човеци, които работят за Небесна заплата, пак ти казвам, че днес, във времената на Едом и Амалик, Мамон и Езавел, Корей и Ахан, тази дума “служител” вече е напълнена с осквернение. Тъй че между служители на фирма и служители в църква да не можеш да направиш разлика. Единият и другият – с трудови договори! И единият и другият – работещи за пари! И единият и другият – професионалисти! А Небесният Отец няма нужда нито от трудови договори, нито от сребролюбци, нито от професионалисти! Не!
Той има нужда от слуги по Сърцето Си!
И ето такъв един слуга започна да ми разкрива Исус във всичката Си Благост и Милост! Защото този слуга е Елиу! Слуга, когото Отец изпрати при Йов, за да разкрие всичката ослепителна Светлина на Сърцето Му и всичките тайни на Вечния Му Суверенитет! Затова нека отново да продължа с думите, които Господ Исус изговори на сърцето ми, миг преди самото видение с Божия слуга Елиу. Ето какво ми каза Той:
“Запомни от Мен, че ако и в “Книгата Йов” да се говори за Божият слуга Йов, станал на времето си най-праведният на земята, пак това не изключва възможността Отец Ми да има слуга по Сърцето Си, с който да изяви на Йов тайните на Своя Суверенитет. Защото ето това – да познавате Божия Суверенитет, ще рече да повторите думите от Моята Молитва към Отца Ми:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име! Да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята Воля, както на Небето така и на земята…” (Матея 6:9-10)
А какво значи Волята на Небесния Господар да бъде както на Небето, така и на земята? Не е ли това, щото всичките човеци да признаят Божият Суверенитет и да отдадат Слава на Отца Ми за всяко Негово дело в живота им?
Но ето затова Аз днес ще вдъхновя сърцето ти с всичките Святи думи, които Отец Ми даде на слугата Си Елиу, за да просвети сърцето на слугата Си Йов. И ти сега Ме последвай, за да видиш във видение как Елиу се яви в живота на Йов…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, тъй че пред очите ми се разкри и самото видение от живота на Йов. И ето, че очите ми виждаха Божият страдалец, покрит във вретището си и седнал на голата земя. Очите на Йов бяха твърде тъжни, бих казал – отчаяни, понеже в дългите спорове между него и тримата му приятели не беше се родила Истината. А и самите трима Йовови утешители, седнали край него, вече се бяха отказали да му отговарят. Гладейки белите си бради, те хвърляха втренчени погледи надолу, сякаш че търсеха отговор от земята, на която седяха, а не от Всемогъщия Отец на небесата. Но ето, че след миг погледът на сърцето ми вече виждаше Божия слуга Елиу. Млад и пълен с огнена ревност, той гледаше на Йов и на тримата му приятели, и вече отваряше устата си, за да им проговори. И ето, че гневният глас на Елиу започна да стоварва първите думи на Всемогъщия, като казваше на четиримата:
“Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение. Аз рекох: Дните нека говорят, и многото години нека учат мъдрост. Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява. Не че човеците са велики, затова ще са и мъдри, нито че са стари, за това ще разбират правосъдието. Прочее, казвам: Слушайте мене: Нека явя и аз мнението си…” (Йов 32:6-10)
Едва бях чул първите думи на Елиу, когато Исус се приближи до него. И като даде знак с ръката Си, каза ми:
“Как мислиш? Не яви ли Отец слугата Си, за да покаже и на четиримата, че е време да оставят всичките си разбирания за Мъдрост и Разум? Защото върху кого не са идвали всякога тези човешки разбирания? И не казват ли и днес мнозината:
Дните нека говорят Разум, и многото години нека учат Мъдрост!”
“Така е, Господи мой! Защото ние всички сме готови да се впечатлим от беловласите глави и от аргументите на възрастта…”
В отговор Господ протегна ръка към тялото на Елиу, като ми казваше:
“А няма ли дух вътре в Божия слуга? И не е ли този дух същинският свидетел на Мъдростта и Разума?”
Погледнах към Исусовата ръка, когато забелязах как духът на Елиу започна да свети. И ето, че очите ми видяха как самото Божие дишане, самият Дъх на Отца влизаше в духа на Елиу и го правеше да свети. Това ме накара да извикам към Исус, като Му казвах:
“Исусе! Виждам Дъха на моя Отец! Той влиза като Сила в духа на Елиу и го прави да свети…”
Господ се усмихна на реакцията ми, а след това, сочейки все така духа на Елиу, ми отговори:
“Не просто да свети, момчето Ми! Не! Защото ти сега виждаш първата от тайните на Божия Суверенитет. И това е тайната на Вдъхновението. Тайната, с която Отец Ми вдъхва Дъх от Дъха Си и Дух от Духа Си в сърцето на човека. За да го вразуми и направи да познава Волята Му и пътищата Му. Но ти сега се приближи до Елиу. За да видиш и самото действие на Божията тайна…”
С вълнение послушах моя Господ и се приближих към Божия слуга, когато забелязах, че Божият Дъх, Който вдъхновяваше Елиу, докосваше вътре в сърцето му хиляди малки искри. И когато Дъхът на Отца духваше върху тези искри, те мигом се възпламеняваха. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Всичко в духа на Елиу е твърде красиво. И самото му сърце е като огнище, та когато Отец духа върху огнището, разпалва Огъня. И ето – хиляди малки искри се възпламеняват, за да направят Елиу вдъхновен от Бога…”
“А какво са тези искри? Не са ли хиляди Божии думи, заредени с Любов от Всемогъщия? И когато едно сърце е пълно с думите на Бога, то няма ли думите да извикат Дъха, Който ги е родил?”
“Така е, Господи мой! И сега разбирам, че ето това е първото, което трябва да направим всички, за да бъдем слуги на Отца – да изпълним сърцата си с Неговите думи. Защото, ако имаме искрите, ще имаме и Дъха, Който е силен да ги разпали вътре в нас. За да бъдем вдъхновени…”
Исус слушаше думите ми с внимание. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Човешкото сърце може да пропилее години и въпреки това – да остане невдъхновено и непосетено от Духа на Отца Ми. Защото думите на Отца Ми са искри от Дъха Му. Но една искра умира в студеното сърце. Тя не може да задържи Огъня на място без Огън. И при все, че сърцата на старите хора са складове на хиляди и милиони думи, пак ти казвам, че никак не ги ползва, ако нямат Огъня, с който да задържат искрите. Защото искри без Огън се превръщат в сажди. И ако искрите са силни да пламнат, саждите са силни да омърсят. Ето с такива сажди приятелите на Йов го съдеха, изпитваха, изобличаваха, укоряваха, поучаваха. Но нищо от техните усилия нямаше ефект. Сега разбираш ли още по-добре първата тайна на Божия Суверенитет?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че тайната на Вдъхновението е в нашата Любов към Бога и Отца. Защото ако ние любим Бога, то любим и думите Му. А ако любим думите Му – те остават искри в сърцата ни – готови да пламнат, когато ги лъхне Дъхът на Всемогъщия…”
“Така е, момчето Ми. Ето затова са твърде верни думите на Елиу:
“Не че човеците са велики, затова ще са и мъдри, нито че са стари, затова ще разбират правосъдието…”
Истинската Мъдрост идва с Любовта към Бога и истинското правосъдие – с преклонение пред Неговата Правда. Но ти сега продължи да слушаш думите на Елиу. Защото Вдъхновението на Всемогъщия не идва само, за да изпълва. То иде, за да се излива…”
След тези Свои думи Исус се отдалечи от Елиу, а Божият слуга отново започна да говори на четиримата, като им казваше:
“Нека отговоря и аз от моя страна, нека явя и аз мнението си. Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове. Ще проговоря, за да ми стане леко; ще отворя устните си и ще отговоря. Далеч от мене да гледам на лице, или да полаская човека. Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага…” (Йов 32:17-22)
Докато Елиу говореше, аз все така наблюдавах сърцето му. И ето, че там, в сърцето му, забелязах как Святият Дух на Отца започна да върши нещо чудно и прекрасно. Защото лъчите на Духа докосваха водите в духа на Елиу и ги правеха да се превръщат на Вино. А самото Вино, искрящо и пенливо, изпълни Елиу до краен предел. Но въпреки това духът на Елиу беше твърде здрав и задържаше Виното в себе си. И аз, като гледах на Божието чудо, казах на Исус:
“Господи мой! Как така след Огъня на Вдъхновението се роди Виното в духа на Елиу? Защото, ето, лъчите на Святия Дух докоснаха водите в духа на Божия слуга и ги превърнаха на Вино…”
Исус се усмихна на въпросите ми. И като се приближи до Елиу започна отново да ми говори, като ми казваше:
“Огънят е първата част от Вдъхновението на Всемогъщия, а Виното е неговата съвършена изява. Затова ти гледай на това Вино, като на желанието на Божието Вдъхновение да се излее чрез устните на Елиу. Защото това казва и Божият слуга:
“Ще проговоря, за да ми стане леко…”
Но ти виж по-същественото в неговата изповед. Защото, колкото до Огъня, неговият прицел е да гори и изгаря. А колкото до Виното, неговият прицел е да напоява и запленява. И ако Отец е изпратил Елиу до слугата Си Йов, то за изгаряне ли го е изпратил, или за напояване? Не беше ли Огънят в Йововото страдание преголям, за да му дава Отец Ми още Огън? Но ето, Елиу говори с устата си и казва ясно:
“Ето, коремът ми е като Вино неотворено, близо е да се разпукне като нови мехове…”
За какви мехове говори Елиу тука? И не прозира ли в неговата изповед самото желание на Отец Ми – да вдъхнови всички, които слушат слугата Му?”
“Исусе! Та нали и Ти в Евангелието ни учеше, че никой не налива ново Вино в стари мехове. Ето затова разбирам и думите на Елиу, като пророчески. Защото когато Виното на Всемогъщия се разпукне, за да излезе от устните му, то тогава и сърцата на онези, които го пият, трябва да бъдат нови мехове…”
“Верни са думите ти! И ето тази е първата голяма тайна на Божието Вдъхновение, че то няма да се яви в сърцата на човеци, които са останали стари мехове! Защото новото Вино пробива стария мех и изтича, а мехът се съдира, и Виното никак не ползва. Тази тайна на Божието Вдъхновение е ненарушима. Защото първо в сърцата идва Огънят на Отца, а едва след него се явява и Виното. Защото Огънят подготвя новия мех, а Виното го изпълва.
И ето, Господ вашият Бог пита всички ви:
Възлюбихте ли всичките Божии думи в сърцата си, за да задържите искрите на Всемогъщия? Пламнаха ли сърцата ви от Дъха на Отца Ми? Завряха ли водите на утробите ви, та да превърнете Божиите думи в учение, а учението във Вино? Подготвихте ли мехове за Виното и сърца за Божието учение? Защото Елиу ще каже на всички ви и такива думи:
“Далеч от мене да гледам на лице, или да полаская човека. Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага…”
След тези Свои думи Исус отново се обърна към мен, като ме попита:
“Как мислиш? Не е ли ласкателството смърт за Вдъхновението от Всемогъщия? И трябваше ли Божият слуга Елиу да погледне на Йов, като на най-праведния на земята и да му каже:
“Прекланям се пред праведността ти, Божий човече!”
Какво би станало тогава с Божието Вдъхновение в сърцето на Елиу?”
“О, Исусе! Това Вдъхновение съвсем би се стопило и изчезнало. Понеже да ласкаем някого, ще рече да му кажем думите, които той би искал да чуе. А това означава, че сърцето ни би взело от неговите сажди и би презряло Божиите искри. А няма ли тогава самото ласкателство да е човешко вдъхновение, сиреч, чародейство от човека, когото е трябвало да изобличим? Защото сме дошли при него с думите на Всемогъщия. И вместо да изговорим тях, сме почерпили от неговия дух, а не от Божия…”
Господ поклати одобрително главата Си на думите ми, а след това отново каза:
“Иди и предупреди всичките Божии чеда, които искат да станат слуги по Сърцето на Отца Ми, че убиецът на Вдъхновението е ласкателството на устните. То е наливането на старо вино в стари мехове и като такова е смърт на всяко вдъхновение от Бога!
Без значение дали е отпаднал голям или малък в Божието Име, без значение дали вие сте големи или малки, когато бъдете изпратени от Всемогъщия, вие представлявате Неговия Суверенитет, който е неизмеримо по-голям от авторитета и величието на всичките човеци. И ако някой голям служител се е възгордял пред Бога и е паднал, а малкият се е възвисил в смирението си, то в Божия Суверенитет големият е станал малък, а малкият – голям. Тъй че възгорделият се ще понесе Божието изобличение, а Вдъхновението на малкия слуга ще го направи като самите Господни уста…”
Слушах думите на моя Господ и гледайки Елиу за първи път разбирах колко голяма е Силата на Божието Вдъхновение. Защото то е първата от тайните на Божия Суверенитет. Тайна, с която Отец ни дава Дъх от Дъха Си, за да разпали Огъня Си в нас, Дух от Духа Си, за да ни изпълни с Виното Си. И ако до вчера сме търпели “дните да говорят, и многото години да учат мъдрост”, то нека в останалите ни дни на земята да говори Дъхът на Всемогъщия, и Неговото Вино да запленява с Мъдростта си. Амин и Амин!