ВИДЕНИЕТО ОТ ЗЕМЯТА УЗ

Братко мой! Верни ми приятелю! Сълзите на Исус разплакаха и моето сърце. Защото разбрах от Него, че днес е времето, когато Бог Отец най-много е наскърбяван, а Сърцето Му е станало свидетел на милиони мерзости по грешния свят. И ако светът е грешен, понеже лежи в лукавия, то какво щат в него църквите? И ако някой е искал тлъста заплата за труда си, то защо не е станал министър, кмет, сараф, търговец, бизнесмен, а е посегнал на Божия Свят Амвон? Защо не е отишъл да продава къщи, техника, автомобили, часовници, дрехи, но е решил да продава вярата на стотина или двеста неутвърдени души? Каква е тази вяра, която не вижда Светлините на Сион и Божиите жертвени Олтари, но вижда цифрите под църковната ведомост? Каква е тази любов, която търси да й бъде платено по договор от църковните дарения и десятъци, а е забравила сълзите на Апостол Павел и искрените му думи към Ефеските презвитери:
“Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал…” (Деяния 20:33)
Та нали днешните вълци и кръволоци пожелават златото и среброто от всекиго? И като живеят “завидния” живот на разкошествата и гуляите, банкетите и екскурзиите, никак не се притесняват да си слагат табелки по реверите. “Пастир…”, “Дякон…”, “Презвитер…”, “Старейшина…” А всъщност е трябвало да си извезат с огромни букви, ясно и четливо, та всичките им овце да го прочетат: “Служител на Едом, пожелал дял от двата свята!”
Да, но никой от едомците няма да направи това. Защото в помрачените им сърца духът на Едом е Самият Бог Отец, а червеното им ястие – помазанието на “непогрешимите” им сърца. Затова нека и аз да продължа с видението, което Исус разкри пред очите ми. Ето какво ми каза Той:
“По Своята изрична Воля Отец Ми те призова, за да изявиш Святия Му Дух и да съкрушиш духа на Едом. Защото Едом е духът, който превърна мнозина от църковните служители в лапачи и изедници. Така Едом роди дъщерите си и ги направи да живеят в земята Уз, според словото на пророк Еремия, който писа за тези Едомски църкви:
“Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под Чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями. Радвай се и весели се дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш! Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти…” (Плачът на Еремия 4:20-22)
Как мислиш? Защо Едомската дъщеря живее в земята Уз, а Сионовата дъщеря в този миг е наказана?”
“Господи мой! Ти вече Си ми давал видения за тази земя в чудесната пророческа книга за Веемота. И аз зная, че ако Едомската дъщеря живее в земята Уз, то е, понеже благоденствието й е станало огромно, каквото беше то и при праведния Йов, който живееше в тази земя. Колкото до наказанието на Сионовата дъщеря, то зная, че поради нечестието на Едомската дъщеря въздишат и страдат всичките Божии чеда…”
“Спомни си тогава за цялата история на праведния Йов. Защото виденията в тази пророческа книга, която ти се дава, ще се преплетат изключително с “Книгата Йов”. И сега Ми кажи:
Имаше ли причина Отец Ми да наложи изпитания над слугата Си Йов? Не беше ли Йов най-праведният човек на земята? И защо тогава Отец Ми допусна той да бъде изпитан?”
“Господи мой! На едно от събиранията на Божиите синове, между тях се яви и Сатана. Тогава Отец посочи на Сатана слугата Си Йов, като му каза:
“Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?” (Йов 1:8)
А Сатана, понеже не можеше да преглътне думите на Всевишния, подбуди Божието Сърце, та Йов да бъде изпитан…”
“А с какво Сатана подбуди Отца Ми? Какво Му каза в отговор!”
“Исусе! Сатана каза на Отец думите:
“Дали без причина се бои Йов от Бога? Не Си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко що има? Благословил Си делата на ръцете му, и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице…” (Йов 1:9-11)
“Сега разбираш ли, че Сатана показа на Отец Ми условия от живота на Йов? И не просто ги показа, но имаше дързостта да твърди, че именно тези условия са причината Йов да се бои от Отца Ми и да пази праведността си. Как мислиш тогава? Може ли в любовта на един слуга към Господаря му да има условия? Не трябва ли слугата да люби Господаря си заради самия Него, а не заради това, което би получил от Него?”
“Точно така е, Исусе! Защото това е Съвършената Любов, която Отец иска да имаме в сърцата си…”
“Знай тогава, че ето тази Съвършена Любов Отец искаше да провери и у сърцето на Йова. И именно затова каза на Сатана:
“Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка…” (Йов 1:12)
Как мислиш, момчето Ми? Какво ще стане с Едомската дъщеря, когато Отец заповяда разорението на всичките й блага? Какво ще стане с онези Едомски църкви, когато бъдат лишени от всичките си благословения и видят край себе си само праха и пепелта на разорението си? Защото и те, по думите на пророка, живеят в земята на Йов. Ще продължат ли да служат на Бога? Ще се завие ли лъскавият проповедник на просперитета с вехтото одеяло на бедния Лазар, за да проповядва Бога на Спасението си? Ще смени ли църковният първенец копринените завивки в скъпия си дом за мръсния кашон на тротоара? Ще издържи ли любовта му към Бога, ако бъде лишена от условията?”
“Господи мой! Ако някой люби Бога с Неговата Свята Любов, той би издържал и дори като Йов би казал:
“Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име…” (Йов 1:21)
И ето така, подобно на Йов, не би вдигнал ръка против Личната Воля на Господаря му да го изпита, сиреч, против Неговия Суверенитет…”
“Ами ако този някой люби благата повече от Господаря? Няма ли смъртта на благата да е смърт и на любовта към Господаря му? Но ето, виж видението, което ще ти покажа. Защото то непременно ще се сбъдне в Божието време…”
След тези Свои думи Исус разкри пред очите ми видението в земята Уз. И ето, че очите ми видяха цялото възможно изобилие, което може да се роди в една човешка представа на земята. Прекрасни къщи и градини бяха накацали по всичките хребети и хълмове на земята Уз. Едно неизброимо количество от луксозни возила пъплеше навсякъде по пътищата й. И човеци, облечени като за най-тържествен празник, ходеха усмихнати по тази земя, като ликуваха и се поздравяваха с “Алелуя”. В този миг Господ ме приближи във видението, за да видя, че тези човеци наистина бяха въплъщението на благоденствието и богатството. Носещи златни накити и пръстени с благородни камъни, самите човеци спокойно можеха да се определят като цветът на земната аристокрация. Но видът им издаваше, че бяха по-скоро църковен, отколкото светски елит. Златни кръстове по вратовете им, библии с позлатени корици в ръцете им – това подсказваше заможни църковни първенци, а не светски богаташи. И самото “Алелуя” в устата им – мазно и въздушно – бе красноречиво доказателство, че бяха употребили всичките условия на любовта си, за да се радват на благоденствие и завиден престиж.
Но ето, че небосводът над земята Уз стана тъмен и мрачен. И всред самите пътища на земята се явиха тръбачи, облечени във вретища, които надуха тръбите, а след това викаха към църковния елит:
“Изтича часът на Божията Милост! Молим ви от Христова страна – спечелете си кесии, които не овехтяват, а благата си дайте за милосърдие и състрадание!”
Видели тръбачите по пътищата и най-вече – дрипавите им вретища – човеците от земята Уз вдигнаха пухкавите си ръчици, като ги поставяха пред устните си. А след това, обърнати едни към други, си казваха:
“Боже, какъв ужас! И в нашата земя се яви тази смрад! Този укор към Божия просперитет! Но както е казал Господ, в последните дни земята ще се напълни с фалшиви пророци!”
И като се обръщаха към тръбачите, викаха им с пискливи гласове:
“Махайте се оттук! Махайте се, уродливи! Не мърсете с присъствието си чедата на Авраам!”
А след това, вдигнали празни погледи към смръщеното небе, казваха:
“Махни ги тези, Боже на Авраам! Махни ги тези!”
В отговор на думите им Небето се смръщи още повече. А Гласът на Отец проехтя като Гръм, който църковните първенци никак не разпознаха и не приеха. И самият Гръм вече им казваше:
“Доволно си се радвала, дъщерьо Едомска, която живееш в земята Уз. Но ето – и до тебе дойде чашата! Аз ще те опия в скръб и ще те заголя в нещастие!”
След тези думи Гърмът докосна с Небесни лъчи тръбачите, като им казваше:
“Свърши се наказанието ви, Сионови чеда! Вие вече няма да сте под плена на едомците и под позора на подигравките им, защото сега наказвам всичкото им нечестие…”
Дочули Божиите думи в сърцата си, тръбачите напуснаха земята Уз. И от самите Отечески небеса произлязоха светкавици, които се забиваха в покривите на красивите къщи и паркираните коли, като ги възпламеняваха и обръщаха на пепел. А след светкавиците – ужасен тътен разтърси земните хълмове на земята Уз. И те, като се разцепиха от тътена, отвориха паст към земните недра, а от мрака на дълбините наизскачаха демони на злощастие, подобни на хиени и чакали. Тези демони, като се нахвърлиха върху тичащите в паника църковни първенци, разкъсаха дрехите им. И като заграбиха златото им, накитите им и парите им, оставиха ги – наръфани и голи по самата земя. А богаташите, преживели злощастието, закрещяха с вдигнати към Небето глави:
“Как можа да ни сториш това, Господи? А? Как можа да допуснеш този укор към най-титулуваните Си слуги? Кой тогава да вярва в Тебе, след като безмилостно опозоряваш и опропастяваш служителите Си? Кой да проповядва благовестието на жесток Бог като Тебе?”
Но Отец никак не им отговори, тъй че агонията и ужаса на едомците беше пълен. Но вместо да се покаят, те отново и отново хулеха Небесния Бог поради раните и загубите си. Рани на унизената им гордост и загуби на богатството им… И аз, като погледнах към Исус, попитах Го:
“Как да разбирам трагедията на едомците, Господи? Къде се препънаха те, та да не се смирят и покаят?”
А Исус ми отговори:
“Има да видиш твърде много от Мен, за да разбереш отговорите на въпросите си. Но сега ти казвам, че всеки, който възроптае против Божия Суверенитет и откаже да познае Отец като Единственият, Който посочва и избира слугите Си, ще преживее падение, несъизмеримо с което и да е падение на който и да е езичник.
А на всички Мои, които искат да послушат Гласа Ми и да станат слуги по Сърцето на Отца Ми, казвам:
Едомската дъщеря и до днес живее в земята Уз. Земята на благоденствието, разкоша и несметните богатства. Но утре тя ще пие горчивата чаша на Божия гняв, защото Сам Отец Ми ще я лиши от договорите и условията, които е поставила в любовта си, за да изпита сърцето й и така да й определи място между проклетите.
Праведният Йов живя някога в земята Уз. И при все, че трагедията го сполетя ненадейно, той смири душата си. И при все, че изгуби благата си, не изгуби любовта си към Бога. А в мига, когато огънят на Йововото страдание вече превишаваше допуснатата мярка от Отца Ми, Той изпрати при Йов слугата Си Елиу. За да му разкрие Сърцето Си! И да му яви всичките тайни на Своя Вечен Суверенитет. Днес Аз ще изявя тези тайни на пророка Си! Защото с разпечатването на Своя Суверенитет Отец Ми отново ще издири и възвърне човеци, които ще станат слуги по Сърцето Му! Слуги, които любят Бога и ближните с Неговата безусловна Любов!
Защото ето това – да имате Любовта, която не търси своето си – ще рече всякога да превъзмогвате над Едом и да познавате във всеки миг каква е Личната Воля на Моя Отец, а именно:
Да познавате Вечния Му Суверенитет!”