ЕЛИУ – БОЖИЯТ СУВЕРЕНИТЕТ I – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
С чувство на огромно благоговение и трепет аз отново сядам пред белият лист, за да ти предам едно от най-дълбоките духовни послания, които Господ Исус Христос е давал на сърцето ми. За себе си зная, че това е книгата, към чиито истини съм се стремил през целия си живот на вяра и упование в Бога. Защото вярата идва в сърцето, излиза от сърцето и се стреми да намери Сърцето на Оня, Който я подари на човешките сърца. И ето този път на нашата вяра до Божието Сърце Исус ми разкри с всичките удивителни видения и послания в тази книга.
През последните няколко седмици, преживяващ утеснение от постоянна демонична ярост, аз започнах да усещам, че стоя пред прага на ново откровение от Бога, много по-силно и завладяващо от всичко, което Той някога ми беше откривал за Себе Си. И при все, че всяка пророческа книга е като един бисер, изваден от дълбочините, то този път сърцето ми усещаше как в Святия Дух има не просто бисер, но цяла броеница от неземни послания и тайни. Това ме накара в късните вечери да оставам на молитва и общение с Божието Слово, понеже не знаех точно къде Духът ще ме докосне и вдъхнови. А Бог наистина работеше в сърцето ми, понеже мисли, по-различни от всички предишни, започнаха да се възпламеняват в ума ми и да ме приближават все повече и повече до Святото Му присъствие. Така дойде миг, когато паднах на коленете си, като казах на моя Господ:
“Исусе! Усещам Огъня Ти в духа си! Усещам мислите си пламнали, повече от всякога! Какво искаш да говориш на слугата Си, Господи?”
В отговор Господ се сниши над сърцето ми. И като ме докосваше с ръцете Си, каза ми:
“Аз имам много да ти говоря! Имам да ти говоря така, както Господарят говори на слугата Си и както слугата очаква от Господаря си. Защото твоето сърце се е стремило към тайните на тази книга през всичките години, когато те посещавах и докосвах. И ето, че Отец Ми протегна ръката Си и отново те посочи. За да станеш настойник на най-святите Му тайни, които трябва да дадеш на всичките Божии чеда. Защото с разпечатването на тези тайни вашите сърца ще се слеят със Сърцето на Отца Ми. За да бъдете едно с Отец Ми, както Аз и Отец едно сме…”
Думите на Исус бяха не просто прекрасни. Те бяха по-живи от всякога. И последното, което Той каза за единението на Отец и нашите сърца, ме накара още по-ревниво да Го попитам:
“Как да Те разбирам, Господи мой? Та нали с всяка книга до сега Отец е искал да бъде едно с нас и ние да бъдем едно с Него? Какви са тези най-святи тайни, за които Той иска да ни говори?”
В отговор на думите ми Исус протегна ръка и докосна сърцето ми, като казваше:
“Ако ти си слуга, а Отец Ми – Господар, то не трябва ли слугата да познава Волята на Господаря си? Не трябва ли да знаеш върху каква основа почиват отношенията между Господаря и слугата Му? Или нека те попитам така:
Ти защо служиш на Отца Ми? И какви чувства и мисли има в твоето сърце като слуга към Господаря, Който те е пратил?”
“О, Исусе! Аз обичам моя Бог и Отец! Обичам Духа Му, обичам Сина Му! Обичам Него Самия! И не искам да имам в сърцето си никакви други чувства и мисли, освен чувствата и мислите на Неговата Любов, която ме изпълва…”
“А какви са мислите на Божията Любов? И дава ли Отец Ми на всички да Го обичат с Неговата Любов?”
“Господи мой! Аз не зная това, понеже не съм сърцеведец. Но от виденията, които Ти Си показвал досега на сърцето ми, мога да потвърдя, че не всички любят Отца с Любовта, с която Той ни люби…”
След тези мои думи Господ посочи с десницата Си нагоре, като ми казваше:
“Нека сега да те въздигна до Светилището на Отца Ми. Защото Той лично ще говори на сърцето ти и ще ти каже за тайните, които ще ти открие…”
Така Исус хвана духа ми и ме въздигна след Себе Си, тъй че не след дълго пред очите ми заблестяха сиянията на Господния Хълм. И Господ, като летеше с мен, приближи ме до Божието Светилище на върха на Хълма. А докато аз чаках Той да отвори вратата от нежен планински кристал, Исус тръгна някак встрани, като ми каза:
“Влез сам в Светилището, защото Отец Ми те призовава при Себе Си. А Мене ще видиш отпосле – като прицел, пример и видение…”
След тези думи Господ изчезна от погледа ми, а аз – с благоговение и страх натиснах самата врата, за да вляза. И ето, че когато вратата се отвори, бях облян от Божията Светлина и Огън. И ако Светлината влизаше в очите ми, Огънят влизаше в сърцето ми. Това ме накара, едва направил две крачки, да падна на коленете си, защото Славата на Отца беше твърде голяма. И ето, че сърцето ми вече чуваше Гласа на Отец, Който ми казваше:
“Сине човешки! Аз съм Господарят ти и ти си слугата Ми! Аз днес те призовах с ръката Си, за да направя явни пред тебе дълбочините на Моето Сърце. Защото в това последно време Сърцето Ми жадува да бъде познавано и докосвано от Вярата на чистите, от Огъня на ревностните, и от Страха на благоразумните. А всички тези, като избрани от Мене, имат сърца, на които съм дал да познават Личната Ми Воля и Вечният Ми Суверенитет. Кажи Ми тогава – позна ли ти Сърцето Ми? Позна ли самотата в живота си? Позна ли какво е да протягаш ръце, а да няма кой да ги приеме? Позна ли какво е да въздишаш, а човеците да не чуват въздишките ти? Позна ли какво е да любиш онези, които недолюбват или да храниш онези, които не благодарят?”
Отец говореше на сърцето ми, а Огънят Му стана твърде силен вътре в мене – като божествена ревност, която бе готова да ме погълне. И аз, навел още повече главата си, Му отговорих, казвайки:
“Отче мой! Аз копнея да познавам Сърцето Ти! Но сега усещам, че ако моето сърце се насити на самота, то Твоето се е преситило от нея. И ако аз протягах ръце, които мнозина не приеха, то колко по-отхвърляни бяха Твоите Святи ръце, Отче мой! И ако аз въздишах, докато обичах и хранех мнозина охладнели, то колко ли повече Твоето Сърце е въздишало, докато Ти Си изливал сълзите Си?”
В отговор Отец отново ми проговори, като казваше:
“Ето, сине човешки! Сега не съм самотен, защото имам на земята сърце, което Ме чува и разбира. А такива са само сърцата на Моите слуги. Защото само сърце на слуга може да чуе Гласа Ми и да разбере Съвършената Ми Воля…”
“А как, Отче мой, да разбирам сърцата на слугите Ти? С какво тези сърца се различават от сърцата на всичките други човеци?”
В отговор на думите ми Светилището се раздвижи от Огъня и Светлината на Всемогъщия. И ето, че из самия Огън аз видях да пристъпва Господ Исус във великолепна златна дреха и с царска корона на главата Си. А Гласът на Отец отново ми казваше:
“Гледай на Сина Ми, Исус, сине човешки! Гледай на Тоя, Който е Бог, но стана Човешки Син. Защото в Него е отговорът за сърцата на всичките Ми слуги! Ето, поставям те до Него! Защото Той ще ти открие дълбочините на Сърцето Ми…”
След тези думи на Отца от самото Светилище се простряха огнените Му ръце. И Той, като ме възправи, понесе ме към Себе Си и вече ме поставяше до Исус. А само след миг аз и Господ полетяхме през сноп от Светлина, като падахме надолу към земята. И колкото повече падахме, толкова повече Исус се изменяше пред очите ми. Защото царската корона изчезна от главата Му, а дрехите Му мигновено се промениха. Цялото Небесно великолепие на моя Господ бе сменено от едно наметало, една бяла ленена дреха, кожени сандали и торба. Но въпреки промяната погледът на Исусовите очи оставаше същият – пламенен, нежен и най-вече – смирен. А когато моите и Неговите нозе вече стъпваха на земята, Той ме погледна с дълбоките Си и Святи зеници, като ми казваше:
“Приеми Ме такъв, какъвто Ме виждаш сега! Защото само така можеш да бъдеш слуга по Сърцето на Отца Ми!”
Гледах на Исус, а сърцето ми все още не беше разбрало всичко. Затова Му отговорих:
“Господи мой! Ти Си приел не просто образ на Човешки Син! Ти Си приел образ на слуга, готов да служи на Небесния Господар. Но как Ти, Исусе, беше готов да се лишиш от Славата на Бог и Небесен Господар, за да станеш слуга? Как беше готов, за да служиш не само на Отца, но и на онези, при които Той Те изпрати на земята?”
В отговор Исус докосна гърдите Си, а Сърцето Му мигом заблестя. И Той, като протегна ръце и ме призова, каза ми:
“Докосни Сърцето Ми! Виж Сърцето Ми, за да разбереш отговора!”
С вълнение се приближих до Сърцето на моя Господ. И ето, че меката и Свята Светлина на Исусовото Лоно погълна очите ми, а аз отново видях Светилището на Отца и Огънят всред него. Това ме накара да прегърна гърдите на Господа и да Му кажа:
“Исусе! Аз виждам Сърцето Ти и то сякаш никога не е напускало Божието Светилище. Няма никаква преграда или бариера между Тебе и Отца, при все, че Ти Му стана Слуга, а Той Ти стана Господар…”
В отговор Исус ми каза:
“Така е! Наистина няма никаква преграда или бариера между Слугата и Господаря Му. Защото Аз станах Човешки Син и Слуга на Отца Си без да Му поставям условия. Отец не получи условия от Сина, за да стане Синът Му Слуга. Синът поиска да Му бъде Слуга с онази Любов, с която Отец Го люби! Сега разбираш ли защо видя Светилището в Сърцето Ми?”
“Да, Спасителю мой! Сега разбирам, че Божията Любов е Любов безусловна! Любов заради самата себе си!”
След тези мои думи Исус ме погледна, а в очите Му заблестяха сълзи. И Той вече ми казваше:
“Колко от вас се вдъхновиха от Примера Ми, за да любят Отца Ми с Любовта на Сина, приел образ на Слуга? Не поставят ли мнозина условия пред Отец Ми, за да Му слугуват? И как тогава такива искат да спечелят Сърцето Му?”
Въпросите на моя Господ ме накараха да Му отговоря твърде тихо:
“Исусе! Твоят Пример е прекрасен. Той е най-истинското свидетелство, което някога сърцето ми е виждало. Но колкото е по-светъл Примерът Ти, толкова по-тъмен и грозен е човешкият егоизъм, който дръзва да поставя условия пред Небесния Отец…”
А тогава Исус със строг Глас продължи да ме пита, като казваше:
“Коя е тази любов, която търси своето си? Не е ли тя човешка и пресметлива любов, която не слиза отгоре? Не е ли тя любов на служители, които си търсят интереса, но не и на слуги, които любят Сърцето на Господаря си? Защото, казвам ти, голяма е разликата между слугата и служителя! Толкова голяма, колкото Небето е по-високо от земята. Защото служителят има службата си, а слугата – слугуването си! Службата е договор, а слугуването – обричане! Службата е договор с условия, а слугуването – безусловно обричане! И ето затова Отец Ми те призова в Светилището Си, понеже не си Му служител, но слуга! За да ти разкрие копнежите на Сърцето Си, свързани с Неговия Суверенитет. Защото отсега и до свършека Отец Ми ще издири и намери слуги по Сърцето Си, готови да Го любят безусловно. А спрямо служителите, поставили договори и условия в службите си за Него, Отец ще им докара съблазън, която ще погуби самите договори и условия. И едни ще се препънат в тази съблазън, а други – ще бъдат възвърнати и извисени. Тъй че всеки от Божиите слуги ще познае тайните на Божия Суверенитет, а мнозина от служителите ще се измамят в сърцата си…”
Думите на Исус, макар и ясни, съдържаха в себе си голяма тайна. Ето защо отново Го попитах:
“Господи мой! Как да разбирам това, че Отец ще докара съблазън, която ще погуби условията пред служителите? Каква е тази съблазън? И как така ще бъдат погубени договорите и условията?”
В отговор Господ отново започна да говори, като казваше:
“Някога Аз казах на Моите ученици, че който жъне с Мен, получава заплата и събира Плод за Вечен Живот. И ако първите Ми апостоли разбраха ясно думите Ми, тъй че до един станаха слуги на Отца Ми и се нарекоха такива, то днешните последни поколения разбраха думите Ми в Евангелието с интереса на неумрелия си егоизъм. Така, вместо да има слуги по Сърцето Си, Отец Ми трябваше да гледа как на земята се пръкват служители-службогонци. А тогава – вместо слугуване между братята – се появиха службици от амвона. И всеки от тия, които превърнаха слугуването в службица, бе готов да се закълне, че има трудов договор от Небето и че условията на този договор са поръсени от Святата Ми кръв. Знай тогава, че Отец Ми отдавна е дал да се разбере кои са слугите Му! И днес, в това последно време, именно чрез слугите Си, пророците, Той ще скъса всички трудови договори в църквите и условията им ще предаде на огън. Защото там, където има условия, няма Истинска Божия Любов! Църкви, в които има служби, а не слугуване, отдавна са направили брак по сметка. Но ето, казвам на всички ви, че младоженецът в техния брак не съм Аз! Защото първенците им, всички до един, счетоха за презрително да наричат себе си “слуги” и решиха, че много повече им подобава “служител” вместо “слуга” и службица вместо слугуване. Няма ли Отец Ми да въздаде на такива измамници? И не са ли станали църквите им Едомови дъщери, които искат дял от двата свята? Кажи Ми, Стефане! Не е ли духът на Едом тоя, който излъга мнозина да работят в Моята Църква за земни користи, а не за Небесен Плод?”
“Исусе! Едом е коварният дух на службогонците! И той е, който излъга мнозина да поставят условия в любовта си към Бога и Отца…”
Сълзите в очите на моя Господ станаха още повече. И Той, със скръбен Глас продължи да ми говори, казвайки:
“Днес Аз и Отец ще те изпратим отново и за сетен път към онези, които размениха Божията Любов за користи и Божието благовестие за земни печалби. За да познаят, че са застанали против Божия Суверенитет и са стъпкали Божията Правда. Защото когато Отец Ми в Личната Си Воля и Избор е искал да въздигне в Църквата Ми пламенни, чисти и безкористни чеда, то човешката алчност и пресметливост никак не са искали да напуснат амвона. А наместо това мнозина са си написали и утвърдили скъпоценни църковни ведомости, където са решили да осребрят вярата си, поставяйки условия на Небесния Господар.
На Кого сте дръзнали да поставяте условия и трудови договори, черепки от земните черепки? Кого мислите, че сте излъгали, като сте казвали, “Църква Божия сме!”, когато Бог не е в църквата ви и църквата ви не е в Бога? Не видяхте ли, че Едом пропълзя като змия от пукнатините на Канарата, за да ви отрови с нечестието си? И колко от вас помнят къде е обещаната земя за Едомовите дъщери?
Ето, ще покажа тази земя на слугата Си! Защото в нея ще ви постигнат Божиите знамения и вие сами ще изпиете чашата на Божия гняв…”
След тези Свои думи, строг и твърд, Господ докосна главата ми, а сърцето ми беше пренесено в едно разтърсващо видение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s