II. СИМВОЛИТЕ НА ХРИСТОВАТА ВЯРА

3. ВИДЕНИЕТО В СФЕРАТА НА ДЪРВЕНИЯ КРЪСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С всичките помисли в сърцето си зная, че Господ ми дава да пиша една от най-съдбоносните книги в живота си. И всичката ми вяра в Исус днес е обърната към Стените на Скъпоценния Камък, Който е Той. Ако бих имал нужната власт и възможности, аз бих занесъл това пророческо послание във всеки дом на всеки човек. Бих извикал от всичките най-високи места на света на всичките човеци да се оставят от съблазните и суетата, за да се подготвят за Вечността. Защото Вечността ще дойде, а за мнозина идването й ще е толкова изненадващо, колкото изненадващ може да се окаже следващият пример, който искам да ти дам.
Представи си, братко мой, че влизаш в един киносалон, в който дават филм за Живота на Исус. И като сядаш на един от столовете, започваш да гледаш прожекцията. А тогава пред очите на теб и останалите зрители се разиграва нещо чудно и необяснимо. Понеже отделни зрители стават от столовете си и се качват на сцената, за да докоснат Спасителя. И тогава самата Светлина на прожектиращия лъч ги изпраща директно в самия филм, тъй щото те изчезват от сцената и се смесват сред всичките последователи на Божия Син. Така филмът продължава да се прожектира, докато идва миг зрителите да видят и последната му част, свързана с Второто Пришествие на Исус. Точно тогава най-много зрители, подобно на другите преди тях, стават и изскачат на сцената. А Светлината на прожектиращия лъч изпраща и тях при Господа. Така идва миг филмът да свърши и да започнат да текат финалните надписи. И ето, че край изходите на киносалона мигновено се появяват страшни демони с остри копия и железни куки в ръцете си. А на сцената излиза самият дявол и Сатана, като казва на зрителите:
“Мили мои грешници! Спасението на Исус приключи! А сега, без да създавате паника, минете покрай моите демони, за да ви прободат с копията на моите учения, и да забият железните си куки в сърцата ви…”
И ето, че в киносалона настъпва ужасно недоумение. “Какъв е този маскиран артист?” – питат едни. “Какви са тези глупости, които този ръси?” – роптаят други. “Та нали това беше само филм?” – крещят трети. А тогава дяволът отново им проговаря от сцената:
“Хи, хи, хи! За вас, които не вярвахте в Исус, това наистина беше само филм. Но за други, които повярваха в Него, беше Спасение и избавление.
Ха, ха, ха! Защо не станахте по време на прожекцията, за да ви освети Светлината на Святия Дух и да бъдете част от Живота на Исус? Не видяхте ли, че неколцина го сториха и отидоха в Неговия Живот, в Неговия Завет, и в Неговите обещания? Но докато те отидоха, вие бяхте просто зрители. Нали така?
Хо, хо, хо! За тези, които не ме познават, държа да кажа, че съм дяволът! Този дявол, който никога не приемахте сериозно и се усмихвахте на карикатурите му, рисувани по вестници и списания!
Хе, хе, хе! Защо сега роптаете и негодувате? Не разбирате ли, че изходите от този киносалон водят само към едно място? И това място е моят огнен ад!
Ш-ш-шт! Престанете с тези диви крясъци! Има място, където да крещите и то не е в този киносалон! Да не съм чул повече роптания и викове! Вие имахте своя шанс и го профукахте! Затова сега нямате никакво право да крещите и да правите гримаси!”
Въпреки, че е възможно да реагираш, че имам силно развито въображение, аз ще ти кажа, че именно такава ще бъде съдбата на целия свят. Защото докато Святият Дух две хиляди години е свидетелствал за Истинския, Свят и Реален Живот на Господ Исус Христос, човеците са предпочитали да живеят като червеи и къртици, заровени в пръстта на плътското мислене. Докато Святият Дух две хиляди години е разпръсквал Светлината на Евангелието и ни е призовавал да станем част от Вечния Живот на Бога, мнозина са намирали хиляди извинения и причини, само и само да не се приближат при Кръста на Голгота и да помолят Божия Син за опрощение на греховете си и за Спасение на душите си.
Защо ти разказах тази история с киносалона? Именно защото искам да повярваш на писаното в тази книга и да станеш участник във видението, което ще ти се разкрие. Понеже в това видение става дума за Дървения Кръст на Господ Исус Христос. Кръст, който всеки от нас трябва да носи през целия си живот на вяра в Бога. Кръст, с който не можеш да заблудиш или излъжеш Бога, понеже Той вижда всичко от Небето. Точно тук е моментът отново да си спомниш за киносалона. Понеже огромната част от двумилиардното Християнство на земята е решило, че ще впечатли Небесния Бог, като започне да носи не Христовия Кръст, а кръстчета за украшения, вързани на синджири. Колко ли им тежат тези кръстчета? С какво ли гигантско усилие на волята те ги носят на вратовете си? Каква ли вяра проповядват рапъри и попзвезди, на чиито вратове понякога висят килограми от злато? Каква ли вяра проповядват брадясалите попове, които бързат да хвърлят един килограм метал на дъното на някоя река, та после стотици кандидати за религиозна слава да се гмурнат, за да го извадят? Да беше паднало дете и да се дави – то тогава Сам Бог от Небето би се усмихнал на саможертвата на някой спасител. Но да се гмуркаш в ледена вода, за да вадиш метален кръст, а сърцето ти да отстои твърде далече от Евангелието на Исус и от Святите Му заповеди, то тогава непременно си бил от зрителите в киносалона, а не от тези, които искат да съединят живота си с Христовия Живот и сърцата си с Неговото Сърце. Затова аз вече ще продължа с видението, което Господ разкри на сърцето ми в Залата на Скъпоценния Камък.
Аз все така стоях пред сферите и сърцето ми очакваше следващите думи на Исус, когато Той ми проговори, казвайки:
“Пристъпи към третата Ми сфера, слуго Мой! Пристъпи към Дървения Кръст на Моята Вяра. И като го хванеш в ръцете си, последвай Божия Дух, Който е свидетел на Моето Разпятие и Моето Възкресение…”
С огромно вълнение послушах думите на Исус и пристъпих към третата сфера, която обливаше със слънчев блясък сърцето ми. И ето, че Господ усили зрението ми, тъй щото видях Дървения Кръст и протегнах ръцете си, за да го хвана. Точно тогава Божият Дух обгърна мен и Кръста, като ми казваше:
“Последвай Ме, слуго Господен. Защото Аз съм Духът на Христовото Разпятие и Възкресение. И на теб ще дам да свидетелстваш за Кръста Господен на всичките Божии светии…”
След тези Свои думи Духът ме понесе надолу, към земята. Така след едно известно време ние отново се намерихме на един от върховете на високата планина. И когато стъпихме на него, Духът взе Кръста от ръцете ми и го изправи. А след това ми проговори, казвайки:
“Простри встрани ръцете си и се прилепи до Дървения Кръст. А след това призови твоя Господ от Небето, за да ти даде Сила и да те благослови с Духа Си, за да издържиш на изпитанията на Кръста…”
Приближил се до Кръста и прострял встрани ръцете си, аз погледнах към Небето, като извиках:
“Господи Исусе! Моля Те, дай ми Сила и ме благослови с Духа Си, за да издържа на изпитанията на Твоя Кръст!”
Едва бях изговорил молитвата си, когато мълния излезе от Кръста и се стрелна към Небето. А тогава там се отвориха врати. И Сам Господ се показа пред вратите, като ми казваше:
“Ако иска някой да Ме последва, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва. В този миг Аз ти давам Сила и те благославям с Духа Си. И нека Моят Кръст да стане твой личен кръст, и Моите изпитания – твои лични изпитания…”
След тези думи на Исус мълнията се върна от Небето и подпали Дървения Кръст, тъй щото той вече гореше, но не изгаряше. А тогава Божият Дух ми проговори, казвайки:
“Понеже Кръстът Господен стана твой личен кръст, то и затова ти трябва да издържиш изпитанията, свързани с него. И ето какви са самите изпитания:
Първото изпитание е това, че Дървеният Кръст трябва да бъде положен на земята, а ти да легнеш върху него. Така се изпълняват думите на Исус, че ако искаш да Го последваш, трябва да се отречеш от себе си.
Второто изпитание е това, че ти трябва да легнеш на земята, а Дървеният Кръст да покрие тялото ти. И тогава да станеш, да се изправиш и да започнеш да го носиш. Така се изпълняват думите на Исус, че ще вдигнеш кръста си и така ще Го последваш.
Готов ли си за изпитанията, слуго Господен?”
Гледайки пламналия Дървен Кръст и изпълнен с Духа на Христовото благословение, аз отговорих на Божия Дух, казвайки:
“Готов съм, Божий Духо! Води ме в самите изпитания!”
След последния ми отговор, Божият Дух хвана Дървения Кръст с ръцете Си и го положи на земята. А след това ми заповяда, казвайки:
“Легни с цялата си дължина върху пламналия Кръст и разпери ръцете си встрани по него!”
Послушал Духа, аз се наведох над Кръста и легнах с цялата си дължина върху него, като разтворих ръцете си по страните му. А тогава Огънят от Кръста нападна тялото ми, като започна да го изгаря. Това ми донесе ужасна болка, но стиснал зъби аз търпях, доколкото можех. И ето, че в един момент болката стана нетърпима, тъй щото възридах пред Божия Дух, казвайки Му:
“Ах, Божий Духо! Докога ще продължава това мъчение?”
А Духът ми отговори:
“Докато старият ти човек тежи върху Кръста, ти все още не си готов да го носиш! Старият човек трябва да изгори и да се превърне на пепел, за да не тежи върху Кръста. Едва тогава Кръстът ще ти позволи да го носиш…”
Братко мой! Аз не зная дали си даваш сметка какво ще рече Огънят Господен да превърне на пепел всичките мисли на плътския ти човек и да го обезсили до такава степен, щото тежко плътско тяло да има лекотата на пепел. Но именно това се случваше докато лежах върху Кръста. Самата тежест на стария ми човек беше собствената му уязвимост от огъня. Той тежеше върху Кръста, а огънят го изгаряше все повече и повече. Но ето, че накрая дойде миг, когато Божият Дух хвана духа ми, за да ме въздигне…
О, чудо! Духът ми се надигна от Кръста, а от него падаше пепелта на стария човек. И аз се чувствах лек. Толкова лек, сякаш че цялото ми същество беше от въздух. А тогава Божият Дух ми проговори, като казваше:
“Не бързай да се радваш, че си лек. Защото, при все, че си лек, Кръстът Господен твърде много тежи. Затова сега пристъпи към второто изпитание, което е по-тежко от първото. Защото в първото ти разпна себе си за Господа, но във второто други ще те разпъват заради това, че свидетелстваш за Господа. Затова сега легни на земята, а Аз ще положа Кръста върху тебе…”
Послушал Духа, аз легнах на земята. А тогава Духът положи Кръста върху тялото ми, тъй щото почувствах как поради Божия Огън Кръстът буквално се срасна с мен. И ето, че Свидетелят на Христовото Разпятие и Възкресение ми подаде ръка, за да ме изправи. А след това посочи надолу, към долините под високата планина, като ми казваше:
“Съразпването с Исус става винаги във високото. Но разпъването поради Исус става в ниското. Там – където са ниските човеци с низките си страсти и влечения. Затова сега ще те поставя между тях – с примера ти, с жертвата ти, с всичкото ти подвизаване за Господа твоя Бог…”
След тези думи Божият Дух ме хвана и полетя с мене надолу, към една от долините под високата планина. И като ме постави на видно място сред множества от човеци, каза ми:
“Претърпи, слуго Господен! Защото Голгота тежи повече от себеотричането!”
След тези думи Духът се скри от погледа ми, а аз станах видим за всичките онези човеци в долината. И те, като видяха пламналия Дървен Кръст, съединен с тялото ми, вкупом изкрещяха против мене, казвайки:
“Защо се опитваш да ни убеждаваш, че си нещо повече от нас? Какво искаш да ни кажеш с този Кръст, а? Защо трябва да се чувстваме гузни, когато те гледаме? Не е ли по-добре в тоз час да те прободем, за да не смущаваш сърцата ни?”
“Елате и вие при Исус!” – отговорих аз и продължих: – “Той има нужда от сърца, които да носят Неговото иго, и да участват в Неговото бреме!”
“Ще ти дадем на тебе ние едно иго и едно бреме!” – изкрещяха отново човеците. А след това най-злият измежду тях ме посочи с ярост, като казваше:
“А бе защо трябва да го търпим този? Той ново християнство ли ще измисля? Нови традиции ли ще ни налага? Исус ли ще измества от погледа на сърцата ни, та да носи кръст, досущ като Неговия? Нека веднага да го прободем и да умре, за да не ни пречи на християнството!”
“Да го прободем, да го прободем!” – закрещяха останалите. И тогава, извадили остри гвоздеи от собствените си сърца, човеците ги забиваха в ръцете ми и нозете ми, като крещяха:
“Още ли твърдиш, че си свидетел на Христос, а? Още ли си въобразяваш, че Той ти говори и Той те е пратил?”
“Ах, човеци! Моля ви, за Бога! Не ми правете това злодеяние!” – извиках ридаейки аз. Но човеците никак не се трогнаха от риданието ми. Тъкмо напротив – с още повече злоба забиваха гвоздеи в ръцете ми и нозете ми, а най-лукавите впиха ноктите си в главата ми, като казваха:
“Бяс има този! Излез от нечестивеца, душе нечисти!”
Така, поругали се докрай с духа ми и сърцето ми, човеците най-накрая ме оставиха, казвайки:
“Господ не се намеси да го опази. Значи наистина е бил най-проклет от най-проклетите. Да го зарежем и да си ходим!”
Докато ридаех, разпнат от злите, аз вече не знаех какво става със сърцето ми. Живо ли беше то или мъртво? Приключил ли бях Делото Господно на земята или Исус имаше милостиви причини да опази живота ми? Но точно тогава Божият Дух отново се появи до мен. И като протегна ръце, за да ме освободи от гвоздеите, с благ и нежен Глас ми проговори, казвайки:
“От всичките Стени на Скъпоценния Камък от Сион, Стената на Дървения Кръст е най-болезнената, най-мъчителната, но и най-славната. С нея Христовият последовател придобива Вечното свидетелство на Разпнатия и Възкръсналия – да има Неговите рани, уподобен в Неговата Свята Саможертва. Но Аз нека вече да те въздигна при Исус. Защото стената на твоя камък вече се съедини със Стената на Неговия…”
След тези последни думи Духът ме въздигна до третата сфера и аз излязох от нея, а очите ми се срещнаха с очите на Исус. И тогава Той се приближи и ме прегърна, като казваше:
“Не веднъж или дваж, но многократно Аз ти давах да преминаваш през тази Моя сфера и да съединяваш стената си със Стената на Моя Кръст. Но днес, повече от всякога свидетелствам на всичките Божии чеда, като им казвам:
Престанете да носите суетните кръстове на плътския човек, но пристъпете към Мене, за да ви дам да носите Дървения Кръст на Човешкия Син.
Кръст на който ще разпнете стария човек с всичките му плътски помисли и страсти, за да оживее новият Небесен човек, създаден по Моя Образ, в Правда и Святост на Истината.
Кръст, на който ще бъдете разпнати от опакото и извратено поколение на Вавилон, за да свидетелствате пред Погледа на Моя Бог и Отец, че долният свят не е вашия дом, и Вавилон не е вашето отечество. Но непременно идва денят, часът и мигът от часа, когато ще вдигна прободените и разпнатите и ще накажа пробождащите и разпъващите! Защото прободените и разпнатите ще наследят Царството на Прободения и Разпнатия, за да Му бъдат свещеници за вечни векове, а на пробождащите и разпъващите ще определя мъчителен дял всред всичкото рогато поколение на нечестивия!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, все още ви призовавам и не млъквам!”