III. СИМВОЛИТЕ НА ХРИСТОВАТА НАДЕЖДА

1. ВИДЕНИЕТО В СФЕРАТА НА ЗЛАТНАТА ТРЪБА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
След като в изобилната Си Благост и Милост Господ ни даде да познаем първите три символа на Неговата Вяра, положени върху Стените на Скъпоценния Камък, ние трябва да продължим нататък – към следващите три символа, които са свързани с Христовата Надежда. За разлика от Христовата Вяра, която е свързана с утвърждаването и отстояването на Божието Слово на земята, Надеждата на Исус е свързана с Неговите обещания към Църквата. Ние всички имаме сърца, които могат не само да вярват, но да се надяват.
Аз съм сигурен, че с пророческите книги от Хълма Мория ти вече имаш ясна представа какво извършиха дяволските заблуди в последните времена на земята. С тях Сатана се прицели не само против Христовата Вяра, но и против Христовата Надежда. Както бяха фалшиво подменени Скиптърът, Чашата и Кръста, така се подмениха и Тръбата, Пръстена и Короната. А да повярваш на заблуда и да се отречеш от обещанията, дадени от Исус на Църквата, то значи категорично да се изключиш от тяхното получаване. Защото в крайна сметка всичко опира до простичките въпроси:
Кой от двата свята е по-скъп на сърцето ти? Светът на дявола или светът на Бога? Царството на дявола или Царството на Бога?
Дяволът затрупва със злато на земята тези, които му се поклонят! А Бог дава наследство сред златните улици на Небесния Ерусалим на поклонниците Си в Дух и Истина.
Едва ли ще ти бъде трудно да разпознаеш кой на кое царство принадлежи. За нас, повярвалите в Името, Примера и Делото на Исус, Раят е на Небето, а светът е място на привременна скръб и страдания. Докато за дяволските чеда раят е на земята, а сетнината им – в неугасимите пламъци на ада, където ще изплащат поклона си пред Сатана, без никога да могат да го изплатят. Сега разбираш ли, че за нас като християни е твърде съдбоносно да познаваме Стените на Христовия Камък, свързани с Надеждата? Понеже Надеждата ни не е за този свят, който преминава, но за Вечно Царство, което предстои да се открие със Славното Пришествие на Господ Исус Христос. Именно в това Пришествие Небесният Камък ще се яви със Златните Си символи – с Тръбата, Пръстена и Короната. И всички, които приживе са били съградени като камъни върху Стените Му, ще наследят Царството Му и ще Му бъдат свещеници за вечни векове.
И понеже оттук нататък пророческият прицел на виденията е именно Божието Царство, то е съвсем естествено, че дървените символи на Вярата ще отстъпят на Златните символи на Надеждата. Нека и аз да пристъпя към виденията, свързани с тях.
Духът ми все така пребъдваше в Залата на Скъпоценния Камък от Сион, когато Исус проговори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой! Нека сърцето ти се възрадва, въпреки яростните отмъщения на Сатана и въпреки змийската отрова, която трябваше да превъзмогнеш. Защото нищо от Славата, която ви предстои да наследите, не заслужава да се сравни с цената, която плащате на земята. Виж тогава следващите Ми три сфери. Защото в тях се намират Златната Тръба, Златният Пръстен и Златната Корона. Как мислиш? Има ли днес Църквата Ми нужда от тези три символа? Трябва ли повярвалите в Името Ми да знаят какво олицетворяват Тръбата, Пръстенът и Короната?”
“О, Исусе! Та как бихме устояли на умноженото беззаконие на света, ако сърцата ни не се съхраняват в Надеждата по това, което е горе? Как бихме устояли на сатанинските съблазни, ако не се закрепим в Твоите Святи и Истински обещания? Аз наистина не искам нищо друго в този миг, освен да премина през тези три сфери и така напълно да позная великата Надежда, към която Ти Си ни призовал…”
Господ се усмихна на последните ми думи, а след това отново ми проговори, като казваше:
“Правдиви са думите ти, слуго Мой! Но ето затова, следвайки божествения Си план, твоят Господ първом ти даде да поразиш стените на тъмния дяволски камък. За да видят Божиите чеда онази съблазън, която ги е възпирала, за да се извисят при Мене. А когато Моите вече истински поревнуваха за Скъпоценния Камък от Сион, Аз ги посетих с видения, каквито на Божий слуга не бяха давани. И сега какво друго да сторя, освен да ти посоча първата от сферите на Моята Надежда и да ти кажа да преминеш през нея?
Ето, слуго Мой! Посочвам ти сферата на Златната Тръба и ти повелявам да пристъпиш към нея и да вземеш Тръбата в ръцете си! А след това да последваш Божия Дух, Който свидетелства за нея…”
С огромно вълнение от думите на Господа, аз пристъпих към четвъртата сфера, която заслепяваше със слънчев блясък очите ми. Но и този път Господ усили духовните ми сетива, тъй щото вече виждах ясно Златната Тръба. А когато я хванах в ръцете си, Божият Дух в сферата обгърна мен и Тръбата, като ми казваше:
“Аз съм Духът, Който е Свидетелят на Грабването! Последвай Ме, слуго Господен, защото ще ти дам да свидетелстваш за Златната Тръба на всичките Божии светии!”
След тези думи Божият Дух ме направи да полетя с Него надолу към земята. Така аз отново видях високата планина на Христовото Преображение, а Духът ме приземи на един от върховете й. И ето, че тогава Той докосна Златната Тръба в ръцете ми, като казваше:
“Слуго Господен! Господ Исус ти е дал да предидеш в Духа и Силата на Илия! Аз съм Този Дух! Аз съм Свидетелят на Грабването и сега ти казвам да коленичиш на върха на тази планина така, както Илия беше коленичил на върха на Кармил. И като вдигнеш с ръцете си Тръбата към Небето, призови с всичката сила на сърцето си Исус, твоят Господ! Защото Той ще ти даде Мъдрост как да употребиш Златната Тръба…”
Послушал Божия Дух, аз коленичих на върха. И като вдигнах Тръбата към Небето, извиках към моя Господ, казвайки:
“О, Исусе! Спасителю мой! Надеждо на сърцето ми! Дай ми Мъдростта и благоволението Си, за да употребя Златната Ти Тръба по Твоята Воля и според Твоето очакване!”
След последните ми думи отсред Тръбата излезе мълния, която се стрелна в облаците на Небето. А тогава там се отвориха врати. И малък и бял облак, като човешка длан, започна да се приближава към мен. И ето, че отсред облака се появи моя Господ, Който казваше:
“От дните на Йоана Кръстителя и до днес Небесното Царство насила се грабва, и ония, които се насилят, го грабват…”
Насили се, слуго Мой, за да грабнеш Царството! Защото оня, който е грабнал Царството, то и него Царството го грабва! Нека Златната Тръба ти послужи първом да грабнеш Царството. Защото отпосле то ще те грабне чрез нея!”
След тези думи на Исус, белият облак продължи да се приближава към върха на планината. А Божият Дух ми проговори, като казваше:
“Готов ли си да се насилиш, слуго на Моя Господ Исус? Готов ли си да разбереш как действа Златната Тръба?”
“О, Божий Духо! Каквото трябва ще сторя, но аз непременно искам да се насиля!”
“Нека тогава двамата с тебе да слезем в долината под високата планина. Защото именно там става насилването, за да грабнеш Царството!”
След тези съкровени и все още тайни за сърцето ми думи, Духът ме хвана и двамата с Него полетяхме към една от долините под високата планина. А когато слязохме върху нея, аз забелязах, че там мигновено започнаха да растат крепости. Те буквално изникваха от пръстта и започнаха да се издигат високо. Това ме накара да стисна ръката на Божия Дух. Но тогава Духът взе Златната Тръба от ръцете ми, като казваше:
“За просветен и лично утвърден от Царя слуга, ти вече си се насилил и си грабнал Царството. Но Волята на Исус е сега да бъдеш поставен в ситуация, когато не си го грабнал. Затова между Мен и теб ще се издигнат крепости. И не друг, но самият дявол и Сатана ще поиска да ти попречи да грабнеш Царството.
Ето, Аз ще стоя зад крепостите и ще чакам да Ме призовеш. А те ще ти пречат. Да, непременно ще ти пречат…”
След последните думи на Духа, между мен и Него се появиха крепости. Те бяха високи и страшни, направени от черен гранит, покрит от смола. И ето, че крепостите не просто ми пречеха. Не! Те натискаха вратата на сърцето ми и искаха да влязат вътре в мен, за да ме закрепостят. И самият Сатана, яростен и злобен, изникна като зловонен образ сред черния гранит, като ми казваше:
“Къде си тръгнал, без да ме питаш? Моят гранит ли искаш да събориш? Моите предразсъдъци и предубеждения ли искаш да повалиш? Не знаеш ли, че с тези крепости аз владея целия свят? Не знаеш ли, че светът за мен е Ерихон, тъй щото никой не влиза, но и никой не излиза? Да не си посмял да направиш и крачка, защото аз ей сега ще те притисна до дъното на сърцето ти!”
Една дума от многословието на дявола мигом блесна в сърцето ми. И тази дума беше “Ерихон”. А самата дума доведе след себе си и друга, която беше “тръба”. Та нали крепостите на Ерихон бяха повалени от звука на тръби? Това ме накара да извикам с всичката си сила:
“О, Божий Духо! Свидетелю на Грабването! С цялото си сърце викам към Тебе, за да ми помогнеш! С всичката си сила Те призовавам да ме освободиш от крепостите, които ме притискат!”
След викането си очаквах Духът да се обади, но Той мълчеше зад крепостите, а викът ми само озвери Сатана, който още повече ме притискаше. Това ме накара още по-силно и категорично да извикам:
“Божий Духо! Засвири със Златната Тръба на Исус, моят Господ! Засвири сред това царство Ерихон! Засвири така, както някога над Исус се яви гръмливият Глас на Бога и Отца! Засвири така, че да се изпълнят думите на Исус, когато казваше на събраните около Него:
“Този глас не дойде заради Мене, но заради вас. Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си…” (Йоан 12:30-32)
След последните ми думи стана чудо. Защото Божият Дух засвири със Златната Тръба, а отсред нея се яви гръмовният Глас на Бога и Отца, Който казваше на Сатана:
“Махни се отпред Мене, Сатано! Да не би Златната Тръба да разкъса крилата ти, и гръмливия й звук да те пръсне по цялата земя! Нека рухнат крепостите ти, защото сега е съдба на този свят! Съдба, с която Бащата освобождава дечицата Си от затвора на твоите крепости!”
Докато Златната Тръба все още свиреше, черният гранит се разпука и сгромоляса, а Сатана със зверски глас изрева от отчаяние и побърза да избяга. И тогава очите ми отново видяха Божия Дух. А Той, като ми подаде Златната Тръба, се усмихна, казвайки:
“Ти наистина се насили, слуго Господен! И не просто се насили, но Ме призова с Мъдрост от Исус! Но ето, свидетелствам на всичките Божии чеда, че ето това ще рече да грабнете Царството:
Да призовавате Духът и Силата на Илия, докато напълно рухнат крепостите, които ви разделят от Исус! Защото този пророк Илия затова и не видя тление. Понеже тръгна от Ветил, премина през Ерихон, а Йордан отдръпна водите си пред него! Защото от дните на Йоана Кръстителя, който предидеше в Духа и Силата на Илия, Небесното Царство насила се грабва, и които се насилят, грабват го! А когато Златната Тръба ви запечата в Святия Дух, като напълно освободени от крепостите на Сатана, то тогава идва и обещанието от вашия Господ! След като насила сте грабнали Царството, то и Царството да ви грабне в Белия Облак от върха на високата планина! Но Аз нека отново да те върна на върха на планината. За да видиш продължението на думите Ми…”
Ето, че Божият Дух отново ме издигна на върха на планината. А тогава аз видях, че белият облак вече беше на няколко метра от върха. И за моя върховна почуда Господ излезе от облака и се приближи до мен, като ми казваше:
“Запиши на книга това Свято видение и проповядвай благовестието на Златната Тръба! Защото тя ще затръби при Гласа на Архангела! И Моите непременно ще бъдат събрани духовно на върховете на Моята планина. И от тази планина ще скочите в белия облак, за да бъдете Моята благодатна кошута, Невястата на Младоженеца, Царицата до Небесния Цар!
Осветете се, люде Мои! Призовете Духа и Силата на Илия, Божият Дух, Който е Свидетелят на Златната Тръба! Призовете Го, за да се разрушат крепостите, които дяволът е поставял между Мен и вас! Призовете Го, за да бъдете свободни от властта на Езавел! Призовете Го, за да имате Свята Надежда, че в идещото време и в мига на Грабването, вие ще бъдете Мои, и Аз ще бъда ваш!
Ето, книгите на пророка Ми бяха надуването на Златната Тръба! И тези, които ги приеха с вяра и отдадоха Слава на Господа, непременно се освободиха и възкачиха на високата планина!
Който не ги е прочел, нека ги прочете! Който е останал сред Ерихон, нека излезе! За да намери Сион и неговия Цар!
Аз, Скъпоценният Камък от Хълма Сион, все още говоря и не млъквам!”