III. СИМВОЛИТЕ НА ХРИСТОВАТА НАДЕЖДА

2. ВИДЕНИЕТО В СФЕРАТА НА ЗЛАТНИЯ ПРЪСТЕН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
С чувство на най-голяма отговорност и трепет пред Волята на Господа и Неговите праведни съдби аз пристъпвам към пророческото видение, което ще се открие в главата на тази пророческа книга. И за да разбереш защо е толкова голяма отговорността ми и трепетът на сърцето ми, аз тук ще ти дам някои размишления, с които Святият Дух ме подготвяше за петата сфера на Скъпоценния Камък. Знаеш ли, братко мой, че непременно ще дойде денят когато Църквата и Христос ще станат едно пред Лицето на Бога и Отца и пред протегнатите ръце на Небесната Му благословия? За това съчетаване между Христос и Църквата ни говори цялата Библия. Още пророк Исайя заявява в книгата си:
“Защото както момък се жени за мома, така и Твоите люде ще се оженят за Тебе; и както Младоженецът се радва на невестата, така и Твоят Бог ще се зарадва на Тебе…” (Исайя 62:5)
И така, братко мой, Църквата непременно ще се ожени за Христос и Сватбата непременно ще се състои. Но тук вече въпросът не е дали ще се състои, а дали всички ще участват в нея. Сам Исус ни дава някои категорични белези на последните времена, за да укрепи нашата бдителност. Ето тези белези, записани в “Евангелието от Матея”:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя. Две жени ще мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ…” (24:37-42)
А сега нека те попитам: Какви бяха Ноевите дни? Не бяха ли това дни, когато тогавашното човечество се беше отдало на масов разврат и на морална деградация? Не се ли огорчи Господ твърде много в Сърцето Си, че създаде човека по Своя Образ и подобие, а на земята вече вилнееха човеци с друг образ и по друго подобие? Но ето, че сред тези човеци се яви един праведник на име Ной. Той чу Божия Глас в сърцето си и разбра за погублението, което ще сполети нечестивия свят. И тогава, подбуден от Бога, Ной започна да строи ковчег. Сигурно е бил твърде много подиграван от съвременниците си за това начинание. Сигурно твърде много угнетение и присмех е отнесъл, докато е вършел заповяданото от Господа. Но ето, че когато потопът започва да вали на земята, всички хулители, присмехулници и подиграватели са се издавили, докато Ной и потомците му са оцелели. И ако Исус ни предупреди, че Неговото пришествие ще бъде с белезите, както в дните на Ноя, то е, за да разбереш, че удостоените да се явят на Сватбата в мига преди Второто Пришествие няма никак да са много. Защо няма да са много? Ами виж отново изреченото от Исус:
“Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”
Виждаш ли, че се започва с ядене и пиене, преминава се към оженване и омъжване, и се стига до страшните думи “и не усетиха”. Точно тук моля Святия Дух да отвори духовните ти очи, за да видиш онова, за което мнозина са слепи. Четейки тези Христови думи, ти не трябва да ги разглеждаш като нахвърляни фрагменти от различни събития, но като белези на едно-единствено събитие. Кое е това събитие? Аз ще го напиша, а ти го запомни:
ТОВА СЪБИТИЕ Е СВАТБАТА МЕЖДУ ДЯВОЛА И ЧОВЕЦИТЕ!
Хайде сега да те убедя, че това е така. С какво започва една сватба? Естествено – с ядене и пиене. Но това казва и Исус – “ядяха и пиеха”. С какво продължава една сватба? Естествено – със самото бракосъчетание. Но това казва и Исус – “женеха се и се омъжваха”. Защо Исус употребява тук глаголи в множествено число? Именно, за да подчертае, че в последните дни ще има масово отстъпление от Неговия Завет и при това отстъпление много демонични началници ще се женят за покварените от заблуда невести, и много невести ще се омъжват за сатанинските духове, които са възлюбили. А с какво продължава времето след сватбата, или по-точно – първата брачна нощ? Естествено, че тя преминава в сношение, след което има и сън. Но това предупреждава и Исус – “и не усетиха”. Моля те сериозно да се замислиш над това, което пиша. Не е ли свързано времето след първата брачна нощ и с непробуден сън? След толкова много вълнения, танци и изпито шампанско не стигат ли младоженците до изтощение? Но какво ще се случи на следващата сутрин? Какво ще се случи, когато настъпи грабването, а изтрезняващите от тежък махмурлук невести разберат, че са пратили Новия Завет по дяволите? Няма ли тогава да се сбъдне писаното, че ще отидат и ще чукат на Небесната врата, викайки:
“Господи, Господи! Отвори ни!”
И няма ли от Своя страна Младоженецът да им каже:
“Истина ви казвам: Не ви познавам!”
Толкова сме близо до изпълнението на това пророчество, щото струва ми се нещата вече са премерени, претеглени и за всеки е заповядано да стои на мястото си и да не мръдне от него, щом толкова много му харесва. Но все пак, за да пиша тази книга, то значи, че Господ е видял един остатък, който непременно ще смени мястото си и в останалото време ще принася на Небето дела, достойни за покаяние и истинско възвръщане към първата си любов. Това е напълно в божествения характер на Исус, Който в “Откровението” казва на един от свидетелите на една от църквите:
“Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш…” (2:4-5)
И така, братко мой, имаме ли ние шанс да запазим първата си любов и до грабването ни от Исус да вършим първите си дела? Истината е, че Господ ни е дал не просто добър, но превъзходен шанс да се съхраним в любов към Него и да не разменим Неговата Сватба с никакви други сватби. Защото другите сватби са от другия. От проклетия дявол и Сатана, който простира нокти да завлече каквото може, понеже това и ще му остане.
И така – кой е превъзходният ни шанс? Това е да погледнем нагоре, към петата от Стените на Скъпоценния Камък. Защото в нея блести Златният Пръстен на Христовата Надежда – Символът на Христовата Чистота и Непорочност. Когато Църквата сложи този Пръстен на ръката си, то тогава тя ще покаже пред целия свят, че вече е съдбоносно обвързана с Исус и няма да Го размени за проклетите пръстени на дяволската съблазън. Затова нека сега да въздигна горе сърцето ти с видението, което Господ ми даде в Залата на Скъпоценния Камък.
Аз все така оставах духовно в самата Зала и духът ми пребъдваше в присъствието на Исус, когато Той отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Тебе съм благословил и посочил, за да бъдеш пратеник на Младоженеца. И с тебе Аз дадох много и скъпоценни дарове на Моята Невяста, за да я подготвя за мига на Сватбата. Но ето – един от най-скъпоценните дарове сега стои в петата от Моите сфери. И този дар е Златният Пръстен – духовното ви обвързване с Господа, което има ефект на запечатване със Спасение и Вечен Живот. Пристъпи към петата Ми сфера! И като протегнеш ръце към Пръстена на Моята Чистота и Непорочност, вземи го в ръцете си. И нека петият от седемте Божии Духове, да ти разкрие тайната на самия Пръстен!”
Едва ли бях изпитвал по-силно вълнение и огън в сърцето си, от тези, които нахлуха в мен с думите на Исус. Ето защо, навел главата си в поклон пред Него, аз погледнах към петата сфера, която заслепяваше със слънчев блясък очите ми. Но и този път Господ усили зрението ми, тъй щото вече виждах Пръстена в сферата и протегнах ръката си, за да го хвана. А когато го взех в дланта си, Божият Дух в сферата ме обгърна, като ми казваше:
“Аз съм Духът на Христовия Пръстен! Духът на Христовата Непорочност и Чистота! Затова сега Ме последвай, слуго Господен! За да свидетелстваш на всичките Божии Светии за това как да пребъдват с Пръстена до деня на Сватбата!”
След тези Свои думи Духът ме понесе надолу, към високата планина на Христовото Преображение. А когато стъпихме на един от върховете й, Духът ми проговори, като казваше:
“Вдигни Пръстена към Небето, слуго Господен! И като призовеш твоя Господ, помоли Го да ти даде Сила, за да се обвържеш с Него чрез Пръстена Му! Помоли Го да те изпълни с добродетелите Си, с характера Си, и с Твърдостта Си! За да се наречеш венчан за Господа и така да се нарекат всички, които повярват на свидетелството ти!”
Послушал думите на Божия Дух, аз вдигнах Пръстена към Небето, като призовах Исус и Му казвах:
“Святи мой Господи! В Тебе е влюбено сърцето ми и Теб искам за Вечен дял в Небето! Дай ми Сила, за да се обвържа с Тебе чрез Твоя Пръстен! Изпълни ме с добродетелите Си, с характера Си и с Твърдостта Си! Дай ми да бъда чист и непорочен, за да се удостоя с най-пламенния копнеж на сърцето ми – да бъда венчан за Тебе и Ти да се венчаеш за мене!”
След последните ми думи мълния излезе отсред Пръстена, като се стрелна към Небето. А тогава в облаците се отвориха врати. И Господ се показа пред вратите в Свята младоженческа премяна, като ми казваше:
“С Любов Ме повика, слуго Господен! И с Любов ще отговоря на Любовта ти! Нека Огън от Светилището на Отца Ми слезе върху Моя Пръстен! И нека с този Огън бъдеш опазен ти, и всички останали, които искат да се венчаят с Мене!”
След последните думи на Господа, Огън излезе от Сърцето Му и започна да слиза като стълп към върха на високата планина. Така върхът на Огъня, насочен към мен, влезе през отвора на Пръстена и го взе от ръката ми. А след това стана знамение. Защото Пръстенът започна да увеличава размерите си. Той стана толкова голям, щото спокойно можех да провра тялото си през него. И ето, че Божият Дух хвана Пръстена с ръцете Си, като ми казваше:
“Виждаш ли, слуго Господен, че Пръстенът има вътрешни и външни стени?”
“Да, Божий Духо! Виждам това!” – отговорих аз. А Духът продължи:
“Знай тогава, че външната стена на Пръстена е Непорочността на Исус, а вътрешната стена е Чистотата Му! И понеже си поискал да се венчаеш за Исус, то пристъпи сега при Мене! Защото Аз ще положа Пръстена около гърдите ти, та да пази всякога сърцето ти!”
С вътрешна радост и прелял от благоговение аз пристъпих към Божия Дух. И ето, че Той наистина прекара Пръстена през главата ми и го положи на гърдите ми. А тогава самият Пръстен се срасна с духа ми и изпълни цялото ми същество с Огъня, който го беше разширил. И докато с треперещи от вълнение пръсти, аз галех пръстена и се възхищавах на блясъка му, Божият Дух отново ми проговори, като казваше:
“Радвай се, слуго Господен! Но също така се приготви и за изпитание! Защото в това последно време Господ ще провери всеки човек, който се нарича с Името Му. За да види дали Му е Верен и дали пази като Свята Надежда обещанието Му за Сватбата. А както сам знаеш, изпитанията не са тук горе, на високата планина на Исус. Те са долу, в долината на човешко-демоничните религии. Затова и Аз сега ще те заведа долу…”
След тези думи Духът ме хвана, и двамата с Него полетяхме към долината. Не зная колко продължи слизането ни, но ето че накрая Духът ме постави сред множества от човеци, като ми казваше:
“Помни, че Пръстенът е на гърдите ти и благославя сърцето ти! Помни, че отвътре на Пръстена е Чистотата на Исус, а отвън – Неговата Непорочност! А сега се приготви да ги опазиш!”
Ето, че Свидетелят на Пръстена се отдалечи от мен. А тогава мигновено ме заобиколиха човеци. И като не можеха да понасят блясъка на Пръстена, започнаха да крещят против мене, казвайки:
“Ти на най-святият ли ще се правиш, а? Какво значи това, че ще страниш от нашите конференции и семинари? Какво значи това, че ще даваш книгите си даром, та в очите на човеците ние да изглеждаме зли? Какво значи това, че ще отказваш общение с нас?”
“О, човеци!” – отговорих аз – “Исус ни иска непорочни! За да блестим като светила сред опакото и извратено поколение на света. Не сте ли никога прочели тези думи на Апостол Павел в посланието му към Филипяните? Не искате ли да му подражавате?”
“Ти нас опаки и извратени ли наричаш? Само защото нито веднъж не можа да събереш и пет човека на конференция, затова ли ни обиждаш и ни завиждаш? Само защото не можеш и десет лева да спечелиш от книгите си – затова ли ги даваш даром? Не разбираш ли, че не струваш бе?”
“Не струвам, понеже съм благодатен, а Божията Благодат пари не струва!” – се опитах да кажа аз. А тогава човеците докоснаха Пръстена с мръсни пръсти, като оставяха върху него петна от собствената си нечистота. И аз с ужас забелязах, че колкото и да се опитвах да изтрия петната, те още повече полепваха по Пръстена. Това ме накара да потърся с поглед Духа, а след това в сърцето си да извикам с всичката си сила:
“О, Господи мой! Дай ми да опазя Твоята Непорочност! Дай ми да превъзмогна над тази зла атака, както някога превъзмогваше слугата Ти Йосиф! Дай ми Благочестие, Исусе! Да стоя в духовно превъзходство над всичките ми гонители!”
Не зная как излязоха думите на тази молитва от устните ми, но ето, че сред разбеснялата се тълпа се приближи Божият Дух. И като протегна ръка и докосна Пръстена, каза ми:
“Сам Христос ме извика от сърцето ти, слуго Господен! Сам Той призова за превъзходната защита на Своята Непорочност. Защото, ето, Благочестието е защита на Непорочността! И точно сега Святият Огън ще свидетелства на него!”
След думите на Духа Пръстенът пламна от Огън. И самите пламъци на Огъня, като горяха твърде силно, очистиха Пръстена от мазните и мръсни петна на религиозното посегателство. В този миг Божият Дух отново ми проговори, като казваше:
“Иди и предай на всичките Божии Светии, че само с Благочестие можете да опазите Непорочността на Златния Пръстен. Защото ето това – да бъдете благочестиви – ще рече да издигнете помислите си в Огъня на Божията Любов, тъй щото да не давате място на човешките хули, човешката завист и човешката злоба.
Но Аз сега отново ще те оставя. Защото Пръстенът има не само външна стена, но и вътрешна. И ако външната се атакува от човеците, вътрешната се атакува от самия дявол и Сатана!”
След последните Си думи Духът отново се отдалечи от мен. И ето, че сред тълпите от хора към мен се приближи дяволът. И като вдигна костеливата си ръка, размаха я и посочи всичките човеци, като ми казваше:
“Как смяташ да спечелиш тези човеци, без да се опиташ да разбереш техния свят? Как смяташ, че ще пожънеш жетва за Исус, след като презираш нивата? Не казва ли Библията, в която вярваш, че Бог дотолкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има Вечен Живот?
Ами възлюби тогава моя свят, за да се уподобиш на Бога, в Който си повярвал? Какво значи това, че ще страниш от всичко светско и ще наричаш църквите “блудници”, понеже използвали светски термини и изрази? Какво значи това, че ще сложиш клеймо “дяволско” върху семинари и конференции, върху теология и религия? Бог дотолкова възлюби света! Ще отречеш ли писаното, а?”
В този миг костеливата ръка на дявола бръкна във вътрешното на Златния Пръстен. И от самите му нокти върху Пръстена остана смола. И ето, че хванал вече с две ръце Златния Пръстен, той се вкопчи в него и не искаше да го пуска, като ми крещеше:
“Признай света ми! Веднага го признай! Бог дотолкова възлюби света! Ще отречеш ли писаното, а?”
Докато гледах на мътносивите зеници на дявола, в които играеха пламъчетата на лукавството му, аз хванах ръцете му и с всичката си възможна Сила, дадена ми от Исус, ги отблъснах, като му казвах:
“Махни се от стените ми, смазано нищожество! Ти цитираш писаното, че Бог е възлюбил света. Но Той не го възлюби заради тебе, за да ми крещиш толкова! Той го възлюби заради човеците, които убиваш и които Неговата Свята Кръв може да спаси! Ти цитираш писаното, така ли? Ами нека тогава кръстосаме мечове с цитиране! Защото е писано още:
“Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?” (Яков 4:4-5)
Махни се от мене, Сатано! Дръпни ръцете си от Пръстена на Исус! Защото не друго, но Ревност за Господа изпълва устните ми! И Огънят на тази Ревност нека сега въздаде на лукавството ти!”
След последните ми думи, Божият Дух се появи зад гърба ми. И като простря Святата Си и Пламенна ръка и докосна Пръстена, направи Огън като хиляди въртящи се мечове да лумне в лицето на дявола. Това накара Сатана да изреве болезнено, държейки с ръце опърленото си лице, а след това да побегне надалеч. А тогава Божият Дух ми проговори, казвайки:
“Отново Христос ме извика от сърцето ти, слуго Господен! Отново Той Ме призова за превъзходната защита на Своята Чистота! Защото, ето, Ревността е защитничка на Чистотата и тя пази вътрешните стени на Златния Пръстен! И сега какво друго да ти кажа, освен чрез теб да призова Божиите светии към Благочестие и Ревност, с които да пазят Непорочността и Чистотата!
Пазете ги, Божии Светии! Пазете Златния Пръстен на Исус, с когото сте обвързани и запечатани за Сватбената вечеря на Агнето!”
След тези огнени думи, Божият Дух ме въздигна до петата сфера, и в самата Зала на Скъпоценния Камък. А тогава, просълзен от вълнение, Господ Исус се приближи към мен, като ми казваше:
“Аз живея в сърцето ти! И Аз съм, Който докрай ще опазя Златния Си Пръстен! А на всички Мои сега казвам:
Имаше един Йосиф в древността, когото хвърлиха в ямата и в чиято Непорочност се съблазниха древните патриарси! Но той опази Непорочността си с Благочестие! Бъдете като него, люде Мои! Имаше един Йосиф в древността, на когото жената на Петефрий рече “Легни с мен” и посегна на Чистотата на сърцето му. Но той опази Чистотата си с Ревност! Бъдете като него, люде Мои! Имаше, най-сетне, един Апостол Павел в Новия Ми Завет, който написа на всички ви:
“Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! Потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа…” (2 Коринтяни 11:1-2)
Дано всички бихте претърпели безумието на слугата Ми! Да, претърпете го! Защото чрез него ви дадох Златния Пръстен на Моята Сватба! И чрез неговото свидетелство днес ви обвързвам със Себе Си! Със Стената на Златния Ми Пръстен! С Надеждата, че вие сте Моята Невяста, и Аз съм вашият Младоженец!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, все още говоря и не млъквам!”