1. ВИДЕНИЕТО СЪС СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК НА ХЪЛМА СИОН

“Затова, така казва Господ Йеова: Ето, полагам в Сион Камък за основа, Камък отбран, Скъпоценен, Краеъгълен, за твърда основа; който вярва в Него не ще прибърза да бяга…” (Исайя 28:16)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-важното в книгите, които Господ ми даде да напиша през последните тринадесет години, беше и остава това, че те ще извършат съдба за човеците, които ги четат. Било, че ги повярват, за да живеят според написаното в тях, или било, че ги похулят, за да си спестят гонението и яростта на дявола.
Преди да ти разкрия прекрасното видение от Хълма Сион, аз искам наистина да бъдеш убеден каква е съдбата, която Святият Дух твори в сърцето ти, когато приемеш виденията и думите на Господ Исус Христос. Както виждаш – в началото на тази глава аз съм поставил един цитат от “Книгата на пророк Исайя”. В този стих Бог Отец казва на всички ни, че полага в Сион един Скъпоценен и Крайъгълен Камък, Който ще послужи за твърда Основа на Храма, който Святият Дух ще изгради в Небето. Както и да прочетеш този стих, ти разбираш, че Камъкът е Исус Христос. А онези, които повярват в Него, също ще бъдат преобразени като камъни. И точно тук идва мигът, в който искам да ти дам нужното насърчение и увереност.
Виждаш ли, братко мой, изграждането ни като камъни за Господа е без алтернатива. Защото да бъдеш камък ще рече да изградиш духовна твърдост, основана на пълноценно познаване на Исус като твой Спасител, Изкупител и Защитник. Сам Исус ни е предупредил за твърдостта, като е казал в “Евангелието от Лука”:
“Чрез твърдостта си ще придобиете душите си…” (Лука 21:19)
А Апостолът Му Яков в посланието си е заявил на всички ни:
“А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък…” (Яков 1:4)
Нека тогава си представим съдбоносен вариант, в който ние не сме станали камъни на Господ Исус Христос, нито сме били новородени и изпълнени от Святия Дух, за да бъдем нови Небесни създания. Когато не си станал ново творение, то тогава просто си останал старо творение, сиреч, потомък на първия човек Адам. За тази разлика между новите и старите творения Апостол Павел написа много важни думи. Нека ги прочетем:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” (1 Коринтяни 15:47-49)
Ако първият човек е от земята и е пръстен, както ни убеждават Апостолските стихове, то тогава той просто би бил глина, понеже смислово именно така се превежда името Адам – “червеникав”, направен от един вид червена глина. А сега си представи как дяволът, който е тъмният камък на съблазънта, се приближи с някоя от стените си до такава глина и я притисне с всичката си нечестива сила. Представи си също как върху дяволската стена е поставен изпъкналият печат на някоя от сатанинските съблазни. Без значение дали тя ще е корона или пръстен, чаша или рог. Както и сам можеш да се досетиш, върху глината непременно ще остане вдлъбнато копие от печата на дявола. Тя ще бъде белязана и подпечатана. Тя ще бъде орисана да носи дяволското клеймо до края на дните си. И не просто да си носи клеймото, но самото клеймо да се превърне в матрицата на нейното мислене, говорене и поведение. Така, най-накратко, разбираш защо целият свят се управлява от Сатана и лежи в лукавия. Много просто – хората биват клеймосани с печатите на сатанинската съблазън, с всякакви ереси, заблуди и измами. Защото няма нищо по-лесно за един камък от това – да остави отпечатъка си върху всяка глина, с която би се сблъскал. Но точно тук идва благовестието, изречено от Бог Отец чрез пророка Му Исайя. Точно тук идва Святият Дух, Който е силен да ни превърне в Небесни камъни и да ни съгради върху Камъка от Сион. “Който вярва в Него, не ще прибърза да бяга…” – ни казва нашият Небесен Баща. И наистина – кой е оня, който ще поиска да се върне на стария живот, за да бъде глина, мачкана и формирана от всички демонични съблазни, когато може да бъде Небесен камък.
Ето, братко мой! Давам ти свидетелството на собствения си живот. Аз не съм се родил като камък, но съм бил грешна езическа глина, подобно на всичките останали човеци. Живял съм в заблуда, и съм вършил всичките мерзости на погиващия свят. Бил съм съблазняван, смазван и убиван от всякакви заблуди и безумия. Пил съм от водите на окултизма и източен вятър е пълнил сърцето ми. Затъвал съм в калта на религията и греховете са свидетелствали против сърцето ми. Участвал съм в греховете на тщеславните църкви и съм давал парите си на търговци и престъпници.
Да, но дойде миг в живота ми, когато при мен дойде Камъкът от Сион. Дойде с всичката Си ослепителна Любов и изцеляваща Благодат. Дойде с огромното Си дълготърпение и Съвършено доверие. Дойде и ме измъкна от света, като ме изми от всички поражения и ме роди със Святия Си Дух за Нов Живот и Нова Надежда. Така аз се превърнах в камък. Отначало – в малко камъче, което трябваше дълго да престоява в живите води на Духа, за да се изгладят всичките му неравности. А години по-късно – в камък, който влезе в съкрушителен сблъсък с всичките фалшиви учения и религии на дявола. Така, в последната преминала година Господ ме хвана с ръката Си и ме постави на места, свързани с върховно изпитание на твърдостта ми. Постави ме в тъмницата на света, за да видя четирите кодранта на Спасението и людете Закхей. Постави ме в Гетсимания, за да се уповавам на Него като Камък и така да пия от Неговата Чаша и да участвам в Неговата Скръб. Постави ме на Хълма Галилея, за да се завържа с въжетата на Неговото Възнасяне. И най-сетне – даде на сърцето ми да преживее най-съкрушителните видения против старовременната змия, която е дявол и Сатана. Защото там, в тези видения, Исус беше Камъкът от Сион. Камък, Който пръсна стените на дяволското нечестие. Камък, Който превърна на прах сатанинския трон. Камък, Който отвори дълбоки пробойни в стените на дяволската съблазън.
Разбираш ли сега колко скъпоценна и велика надежда ще изпълни сърцето ти, когато прочетеш виденията в тази книга? Разбираш ли, че повече от всичко друго Господ иска да Го познаваме като Камъкът на нашата вяра и като Канарата на нашето Спасение? Защото Исус не е обикновен камък, за да махнем с ръка и да решим, че можем без Него! Не! Той е изящен Самороден Диамант с идеално гладки стени. Гладък – за гладките, които ще се съградят в Него. И остър – за да разруши и превърне на прах всичките нечестиви амбиции на Сатана.
Аз още помня онази нежна книжка с Дух на Съвършена Благодат. Книгата “С Крилата на Белия Гълъб” в която Исус ми даде да говоря за двете поколения на Божията Святост. Аз още се наслаждавам на мига от видението, когато черният гарван, уплашен от Камъка Исус, изкряска на демоните си:
“Това тук е личен почерк на Сина на Йеова. А срещу Него ние сме безсилни. Покрийте се бързо и напуснете това място, докато отмине най-страшното от древните Му знамения…”
Аз още помня благодатните думи на Божиите пратеници, които казаха на Христовите последователи:
“Въздайте Богу Слава! Защото Силата Му у вас е превъзходна. Понеже дойдохте на Пътя на Святостта с Отбрания и Скъпоценен Камък от Сион. И като се съградихте в Него, превъзмогнахте над притеснителя…”
Аз няма да престана да проповядвам и свидетелствам за Святите думи на моя Господ и Цар, Който заяви на свидетелите Си:
“Ето истински израилтяни, в които няма лукавщина! Казвам ви: Отсега нататък ще имате Крилата на Белия Гълъб и ще виждате Небето отворено. А Божиите ангели ще възлизат и слизат при Този Камък, върху Когото се съградихте с вяра. И въпреки, че мястото на вашия праотец Яков всякога е страшно, то е и славно. Защото е Божий Дом, Врата Небесна, Път на Святост, Стълба на Вечността. Затова нека твърдостта Ми да извърши съвършено делото си у вас, докато дойда и ви прибера при Себе Си…”
Можел ли съм да зная, че години по-късно Същият Този Камък ще ми говори с Дух на Съвършено посвещение и откровение? Можел ли съм да зная, че ми предстои да се докосна до най-святото от Святостта, най-твърдото от Твърдостта, и най-благодатното от Благодатта на моя Господ? Разбира се, че не съм знаел. Защото Вярата е Път, който се извървява и за който се плаща цена. А когато вървиш по този Път, Исус непременно ще ти дава да пребъдваш с Него от Слава в Слава, и от Сила в Сила.
И така, братко мой!
Приготви се за съдбоносната раздяла с глината на стария човек, тлеещ по измамителните страсти, за да се влюбиш в Светлината и Твърдостта на Диаманта от Сион. За да се съградиш в Небесния Храм на Исус, Чийто Архитект и Строител е Бог Отец. Амин и Амин!
Ето думите, с които Господ започна да ми говори, преди да ме въведе в Небесното видение от Хълма Сион:
“Слуго Господен! Нека сърцето ти се радва и душата ти величае Спасението, което върша по земята! Защото в това Спасение твоето слугуване се превърна в остър връх на Меча Ми, и примерът, който ти заповядах да следваш, стана Моето могъщо обвинение против Вавилон, и Моята Свята Благодат сред Божието домочадие!
Ето, Стефане! Господ твоят Бог ще те въздигне с десницата Си, за да те постави сред свидетелите Му на Хълма Сион. Като един от Божиите пророци, който не обичаше живота си дотолкоз, че да бяга от смърт. И като един от слугите, който стана жертвен агнец пред Престола на Отца Ми! И понеже ти тича много повече от други преди тебе, то нека тази пророческа книга и втората, която ще последва след нея, да се превърнат в Наградата, която ти давам, и с която те запечатвам за Вечността.
Защото твоята Награда е Камъкът от Хълма Сион! Височината и дълбочината, широчината и дължината на Моята пълнота, с която ще обдаря сърцето ти и ще благословя изобилно последното поколение на Божия Пророчески Дух. За да бъде най-просветеното, най-благословеното и най-утвърденото поколение довека! А сега Ме последвай! За да види сърцето ти виденията, които живите преди теб не са виждали. Които на ум не са дохождали, нито се е плащала цената, за да бъдат изявени и разказани на земята!”
След последните Си думи Господ ме въздигна нагоре към Хълма Сион. И ето, че сърцето ми отново видя светлините на Небесния Ерусалим, които грееха меко и изящно. Така, стигнали до Небесния Град, ние тръгнахме към Хълма на Бога и Отца, извисен над самия град. Не знам колко дълго вървяхме по златните улици, но накрая те се смениха с пътека от нежен планински кристал, която продължаваше все по-нагоре. Така, в един момент, Господ се спря и ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Аз сега ще ти покажа къде да седнеш и ще се отделя от теб, за да отида в Лоното на Моя Бог и Отец, откъдето излязох като Светлина и Спасение на света. А тогава нека Святият Дух ти каже къде и какво да гледаш. Защото пред очите ти непременно ще се яви видение от Вечността. Видение с полагането на Скъпоценния и Крайъгълния Камък на Хълма Сион, като твърда Основа за построяването на Небесния Ерусалим…”
След тези съкровени думи, Исус ми посочи гладък камък от бял мрамор, който беше издължен по протежението си, тъй щото на него биха могли спокойно да седят стотици наблюдатели. И като ми даде приятелски знак с ръка, за да седна, отдалечи се от мен, като продължи да се възкачва на Хълма Сион, докато напълно се изгуби от погледа ми. Така аз седнах на мраморния камък и зачаках…
Не бяха изминали и няколко минути, когато от Хълма Сион се надигна бяло сияние, подобно на ефирен облак. То започна да се приближава към мен, а аз различих в сиянието Бял Гълъб, Който плавно размахваше Крилата Си и продължаваше да се приближава към мен. А накрая, свил Крилата Си на белия мраморен камък, Гълъбът ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Простри ръце към крилата Ми и вземи първото перце, което се намери в шепите ти. А след това погали с перцето очите си, за да станеш зрящ за това, което Исус ще ти даде да видиш…”
С вълнение прострях ръцете си, като усетих, че в шепите ми наистина попадна перце. И аз, като го взех, прекарах го през клепачите на очите си. А тогава Светлина, по-силна и ослепителна от която и да било, премина през очите ми и вече докосваше сърцето ми. И Гълъбът отново проговори, като ми казваше:
“С тази Светлина твоят Господ Исус те връща в Началото на Началата. Във времето, когато Отец Го постави като Крайъгълен и Скъпоценен Камък, върху Когото се построи и утвърди Градът на Светиите. Затова ти сега гледай, слуго Господен! Гледай към Хълма Сион и виж как Отец ще извади Камъка отсред духовната твърд на Лоното Си, за да го изяви на Небесните Си създания…”
След последните думи на Гълъба, аз погледнах към Хълма Сион и сърцето ми примря от безпределно възхищение. Защото Хълмът беше станал прозрачен, като огромна стъклена планина. И там, в дълбочините на духовната твърд, където пулсираше Сърцето на Отца, се бяха скръстили огнените Му ръце. А тогава отсред тази стъклена планина прокънтя Гласът на Отец, Който казваше на всичките Си Небесни създания:
“Гледайте, Мои херувими и серафими! Гледайте, Мои архангели и ангели! Гледайте, всички вие началства, власти и сили на Единородния от Сърцето Ми, Когото въвеждам в Слава и изявявам на Сион, като Крайъгълен и Скъпоценен Камък на Спасението!
Спасение, което Той ще извърши в идещите родове и поколения на човеците. За да бъде Паметно, Преславно и Пресвято Името Му за вечни векове!”
След тези думи на Отец скръстените Му огнени ръце се докоснаха до Сърцето Му и в шепите Му се яви Скъпоценният Камък на Сион!
Около Самия Камък проблясваха светкавици и мълнии, а от границите на Стените Му блеснаха Небесни лъчи, като остри бръсначи. Първият от лъчите блесна нагоре и надолу, пронизвайки цялото мироздание със Светлината Си. Вторият от лъчите блесна наляво и надясно, пронизвайки широчината на Божията Вселена. Третият от лъчите блесна напред и назад, пронизвайки всичката възможна дължина на Творението. А там, където трите лъча се пресичаха, се появи Ъгъл, който заблестя със силата на хиляди слънца. И ето, че Отеческите огнени ръце поставиха Камъка като Основа всред безмълвното възхищение и преклонение на неизброими множества от Небесни създания. А тогава Отец отново проговори, като казваше:
“Моят Единороден Син е Крайъгълният Камък на Спасението и Вечния Живот! Моят Единороден Син е Скъпоценния Камък на Сион, в Когото се събира и от Когото извира всичката пълнота на Божествения Разум и Божествената Сила! Който вярва в Него, не ще прибърза да бяга! Който уповава на Него, няма да се посрами! Който се докосва до стените Му, ще ги възлюби и превърне в основа на живота си!”
След тези Свои думи, поставил Камъка Си за Основа на Небесния Ерусалим, Отец отново издигна огнените Си ръце, като казваше:
“Аз, Оня Който съм, ще обдаря стените на Скъпоценния Си Камък с божествените символи на Моята Премъдрост! Тъй щото гдето и да свети Единородният Ми, да оставя Примера Си и Светлината Си като смисъл и съдба за всяко Мое създание!
Ето, Дърво на Живот расте от двете страни на Реката на Живота! И с Дърво от Дървото ще се запечатат три от Стените на Скъпоценния Ми Камък!”
След тези думи Отец протегна десницата Си към Дървото на Живота и погали клоните му с Огън. А Огънят извлече трите символа от Дървото и те се намериха в шепата на Отца. Така Отец простря десницата Си към Скъпоценния Камък и запечата трите Му стени със символите на Дървото. А тогава Всемогъщият отново проговори, като казваше:
“Ето, самородно и благородно Злато изпълва съкровищницата на Хълма Ми! И със Злато от Златото ще се запечатат другите три стени на Скъпоценния Ми Камък!”
След тези думи Отец протегна Огнената Си левица и я простря към Собствената Си съкровищница. А тогава Огънят от левицата Му извлече трите символа от Златото и те се намериха в шепата Му. Така Отец простря левицата Си към Скъпоценния Камък и запечата другите Му три стени със символите на Златото. А тогава Всемогъщият за трети път проговори, като казваше:
“Ето, Огън на Свята Бащинска Любов към всичките Ми създания изпълва Сърцето Ми! И затова с този Огън и със Злато от съкровищницата Си ще запечатам сърцевината на Скъпоценния Си Камък. За да бъде Синът Ми Светилникът на Сион и Светлината на Небесния Град!”
След тези думи левицата на Отец се приближи към Сърцето Му, а десницата – към съкровищницата Му. И Свят Отечески Огън изпълни лявата Му шепа, а в дясната Му заблестя Светилник от самородно Злато. Така, съединил Огъня и Светилника, Отец ги положи в сърцевината на Камъка. А тогава, за сетен път Всемогъщият извика към всичките Си създания, като казваше:
“Поклонете се на Камъка Ми, Святи войнства! Въздайте Слава на Единородния от Отца! Величайте Святото Име на Скъпоценния!”
След тези Отечески думи величествена симфония от Небесно хваление и поклонение изпълни мястото, където Отец беше положил Камъка Си. И тази симфония, подобно на вълните на океан, плисваше всичката възможна Любов и преклонение на цялото Небе върху стените на Камъка. Тъй щото, обливан от хвалението и преклонението, Камъкът блестеше от всичката Си невероятна и неописуема Слава. А аз, навел очите си пред Крилата на Гълъба, едвам успях да Му кажа:
“О, Святи Душе! Достойно ли е сърцето ми, за да гледа на тази неизразима Слава на Божия Син? Достойни ли са очите ми, та да бъдат врати, през които да влизат всичкото тържество и всичката красота на това Небесно величие?”
А тогава Духът ми проговори, като казваше:
“Ти си дарен от Бога и Отца с велика съдба. И сега ти казвам, че твоят Свят и Премъдър Отец няма нужда от много пророци, за да извърши Спасението на последния Си жив остатък по земята. Той избра и посочи теб. И Скъпоценният и Крайъгълен Камък също избра и посочи теб. И Аз, Святият Дух на Отца и Сина, също избрах и посочих теб! А когато Троицата е избрала и посочила някого, то той непременно ще Я прослави и ще изяви всичката Небесна Воля на всичкото Божие домочадие. Но ти сега недей повече да стоиш като зрител, а стани участник в това видение. И като слезеш с нозете си по кристалната пътека, иди при Скъпоценния Камък, за да видиш отблизо седемте символа, с които Отец Го запечата и изяви на Небесните създания…”
Не можейки да опиша потоците от благоговение и преклонение, които заливаха сърцето ми, аз станах от мраморния камък и се затичах към Скъпоценния Камък от Сион. И колкото повече Го приближавах, толкова повече нозете ми се подкосяваха, за да падна по лицето си и да Го хваля без да спирам. Но онова бяло перце, което държах в ръката си и с което погалих очите си, ме дърпаше все повече и повече към Исуса. Така най-накрая аз Го приближих и с възторг и възхищение забелязах, че това беше най-удивителният и прекрасен Диамант, Който някога бяха виждали очите ми. И ето, че Исус ми проговори отсред Камъка, като ми казваше:
“Гледай на Стените Ми, слуго Господен! Гледай на символите, които Божията тайнствена Премъдрост постави върху Скъпоценния от Сион!”
С премрежени от Славата Господна очи, аз се взрях, за да видя Стените на Камъка. И ето, че наистина започнах да ги различавам. Защото върху долната стена на Камъка имаше Дървен Кръст, а върху горната Му стена – Златна Корона. Продължавайки да гледам аз видях как от лявата стена на Камъка имаше Дървена Чаша, а от дясната Му стена – Дървен Скиптър. Най-накрая видях и предната стена на Камъка, върху която имаше Златна Тръба, и последната Му стена, върху която светеше Златен Пръстен. Но и това не беше всичко. Защото сърцевината на Камъка се съединяваше със Сърцето на Исус и там Златен Светилник разпръскваше сред Стените на Камъка Божия Огън и Божията Светлина. И докато аз не намирах думи в устните си, за да проговоря на Исус, Той отново ми проговори отсред Камъка, като ми казваше:
“Различаваш ли ясно, че върху Стените на Камъка Ми има три символа от Дървото на Живота и три символа от самородното Злато на Божията Съкровищница?”
“О, Исусе! Различавам тези символи, понеже Святият Дух ми даде да гледам как Отец Те възвести и положи като Крайъгълен и Скъпоценен Камък на Хълма Сион…”
“А виждаш ли трите лъча на Божията пълнота, които блестят и сключват Ъгъл, от който се изявява Камъкът на Сион? Кои са тези три лъча, Стефане?”
“О, Исусе! Това са Височината, Широчината и Дължината на всичката пълнота на Божеството!”
“Виж тогава, че в дълбокото на Височината се намира Дървеният Кръст, а във високото – Златната Корона. Виж също, че в единия край на Широчината се намира Дървената Чаша, а в другия край – Дървеният Скиптър. Виж най-сетне, че в единия край на Дължината се намира Златната Тръба, а в другия – Златният Пръстен. Как разбираш това разположение на Божиите символи?”
“О, Исусе! Те със сигурност касаят това, че Ти прие Образ на Човешки Син и дойде в битието на смъртните човеци, като Скъпоценен Камък от Сион.
Ето – Дървеният Кръст е в дълбокото на Височината и той показва, че Ти слезе от високото в дълбокото, за да ни изкупиш чрез Твоята Спасителна саможертва!
Ето – Златната Корона е във високото на Височината. Понеже след Възкресението Ти се възнесе и прие от Отца Вечно Царство, на което да бъдеш Вечен Цар!
Ето – в единия край на Широчината се намира Дървеният Скиптър. Понеже е писано в сто и десети псалом, че Отец ще простре от Сион Скиптъра на Силата Ти, за да владееш всред враговете Си и да смажеш главите на неприятелите по широкия свят.
Ето – в другия край на Широчината се намира Дървената Чаша. Понеже Ти слезе по широчината на земята, за да направиш с нас Своя Завет.
Ето – в единия край на Дължината се намира Златната Тръба. Понеже Божието дълготърпение ще приключи и дългото страдание ще се прекрати. И тогава ще настъпи Грабването при глас на Архангел и при Божия Тръба.
Ето – в другия край на Дължината се намира Златният Пръстен. Понеже след грабването ще настъпи Твоята Сватбена вечеря, на която Ти ще се венчаеш за Твоята Невяста. И най-сетне – в Сърцето Ти, Господи, има Златен Светилник, от който струи Спасителната Светлина на Истината и Огънят на Божията Любов!”
Слушайки думите ми, Исус се усмихна отсред Камъка. А след това ми проговори, като казваше:
“Блажен си, Стефане! Приятелю Мой! Защото Божията Светлина докрай е просветила сърцето ти! И Святият Дух изпълва устните ти, за да свидетелства на Моята Църква, че си пророкът на Сион!
Ето, казвам на всичките Си братя и сестри, че току що устните на пророка Ми изговориха най-святото, най-чистото и най-благословеното откровение, давано някога на слуги на Царството! А това откровение, само по себе си, вече е ключ, с който пророкът Ми ще отключи вратите на Божието Светилище, за да влезе в Залата на Крайъгълния и Скъпоценен Камък от Сион. И като застане пред седемте сфери на Спасението и Вечния Живот – скоро да свидетелства в нова книга заедно със седемте Божии духове за седемте символа на Божията тайнствена Премъдрост.
Погледни ключа в ръцете си, слуго Мой! И като се радваш и пееш в сърцето си, последвай Ме до мястото, което ще отключиш с даденото ти от Отца Ми Съвършено благоволение!”
Докато Господ ми говореше с благия Си Глас, аз с учудване забелязах, че бялото перце, дадено ми от Святия Дух на Хълма Сион, се беше превърнало в златен ключ на Божията тайнствена Премъдрост. Стиснал в ръцете си ключа, аз последвах моя Господ до най-великото и най-прекрасно видение в живота ми.
Видението за Стените на Скъпоценния Камък от Сион.