3. ВИДЕНИЕТО С ХОДАТАЙСТВЕНАТА СКРЪБ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз искам наистина да проумееш каква книга държиш в ръцете си и какво послание стига до сърцето ти. Защото, най-вероятно, за това послание не ти е говорил никой. Истината е, че днес е времето, когато много християни искат да вървят с Господа, но някак си на дистанция от Него. Те се дистанцират от Исус във времето, когато Той ни призовава да станем участници в Неговото Страдание. Те искат да влязат в Небесното Царство по възможно най-лесния начин. Без нито една рана, без нито един трън в слепоочията си, без нито една драскотина дори. На такива човеци устата трудно може да бъде затворена, когато стане въпрос за хвалба или славословия. Те викат “Амин” и “Алелуя” по-гръмогласно от всички в църковното събрание. Но когато дойде злият ден и водите на нечестието се надигнат, за да отвърнат човеците от Господния Път, тези дистанцирали се от Исус човеци си плюят на петите и бягат от Новия Завет като атлети на олимпиада.
Нека преди видението с първата Скръб, да ти припомня една случка в Евангелието. В нея една амбицирана майка реши да скъси дистанцията си с Господа. И не просто да я скъси, но да направи предложение на Исус за двамата си сина. Ето – прочети сам думите на тази жена:
“Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него. А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство. А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам? Казват Му: Можем…” (Матея 20:20-22)
Виждаш ли, братко мой, ето такава дързост днес е необходима на всички ни! Дързост – с която да поискаме да бъдем отляво и отдясно на Господ Исус в Неговото Царство и да Му кажем, че можем да пием Чашата Му. И при все, че нашата дързост няма да наруши Отеческия Извечен Избор (защото седналите свидетели отляво и отдясно на Исус са отдавна известни) пак ще чуем от устните на Благодатния Неговото Съвършено обещание:
“Моята чаша наистина ще пиете, и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите…” (Матея 20:23) 
Отново ти казвам, за да запомниш, че днес е времето на абсолютното дистанциране от Господ Исус. И самата дистанция, наречена “един хвърлей Камък”, ще се окаже съдбоносна за много човеци. Защото Сам Бог ще им даде един ден да видят, че не са поискали да следват Сина Му докрай, нито дори да изпият капчица от Скръбта Му. Но на тези, които Святият Дух ще изпълни с копнеж да последват Исус в Гетсимания, аз ще напомня твърде великите стихове, записани в “Посланието към Евреите”:
“Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:9-10)
Ако Начинателят Исус се усъвършенства чрез страдания, то с какво друго да се усъвършенстваме ние, ако не чрез същите страдания? И ако Той изпи всичките глътки от Чашата Си в Гетсимания, то няма ли и ние да ги изпием? Ето, казвам ти братко мой, че времето е много кратко. Толкова кратко, щото като погледнем нагоре и видим с вяра, че в Небето около Господа са духовете на усъвършенстваните праведници, то и ние да се подвизаваме в краткото ни време, за да станем като тях. Защото тези праведници около Спасителя Христос не са се усъвършенствали да грабят или насилват, нито да се образоват и титулуват, нито да печелят и мамят.
Не! Те са се усъвършенствали в Гетсиманската градина! В дъното на Господната Чаша, където Отец им е дал да бъдат съучастници на Христовите страдания. Защото един от тези усъвършенствани праведници написа в посланието си за всички ни:
“Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. Но, ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние…” (2 Коринтяни 1:5-6)
И ако след всичко казано и написано дотук ти наистина искаш да последваш Господ в Гетсимания, то се приготви да прочетеш всичките редове и изречения на тази пророческа книга.
Останал с духа и сърцето си до Исус и гледайки на Чашата Му от стаята в Божието Светилище, аз знаех, че ми предстои най-славната от всичките привилегии на живота ми за Бога. Привилегията да пристъпя с Него и да преживея със сърцето си всичко, което е преживял и Той. И ето, че Господ ме погледна с твърде проникновени зеници. А след това започна да ми говори, като казваше:
“Нека сега двамата с теб да се спуснем до дъното на Моята Чаша. Защото това е най-съдбоносният от всичките изпити, които Отец Ми е поставял пред сърцето ти. А сега Ме последвай…”
След последните Си думи Исус ме хвана здраво със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него започнахме да се спускаме в самата Чаша. Не зная колко дълго продължи спускането, но в един момент очите ми забелязаха дърветата на маслинова горичка, от чиито клони се носеше чудно благоухание. Така, стъпили на самата земя, ние вече бяхме на мястото, наречено Гетсимания. И докато аз гледах встрани, Господ вдигна ръка и посочи към Небето, като ми казваше:
“Не гледай встрани, но нагоре. Защото сега ти давам да видиш колко голяма е Чашата на Човешкия Син…”
С вълнение повдигнах главата си към Небето, осеяно с милиони блещукащи звезди. И тогава отново видях Чашата на Господа, но този път – от самото й дъно нагоре. А това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Нима сега всички онези сълзи от първата река на Скръбта ще потекат от Небето надолу?”
“Да, Стефане! Точно това ще видиш след малко. Но както ти обещах в твоята молитва към Мене, Аз ще бъда твоят Камък. Камъкът, на Който ще положиш ръцете си. Камъкът, Който ще те държи, за да не потънеш в земята от чрезмерната Скръб, в която Отец Ми ще те потопи. Затова сега ти казвам: Не преставай да се молиш, докато пиеш глътките на първата Скръб! И не преставай да слушаш думите, с които Камъкът ще докосва сърцето ти!”
Ето, че моят Господ мигновено се уподоби на бял Камък, а аз коленичих до Него и прострях ръцете си, за да Го обгърна. А тогава от Небето се плиснаха всичките сълзи от реката на първата Скръб, която е Скръбта на Божиите ходатаи. Така, следвайки очертанията на Чашата, Скръбта прииждаше все по-бързо и по-бързо. Докато накрая цялото ми същество беше потопено от неизброимите сълзи на всичката човешка скръб по земята. И един Небесен Глас премина през сълзите на реката, като казваше на сърцето ми:
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме. Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога, и наскърбен…” (Исаия 53:3-4)
Докато слушах Святите пророчески стихове, Скръбта започна да поглъща цялото ми сърце. И милиони сълзи се вляха в духа ми, раждайки страшни видения пред очите ми. А аз, вкопчил се за Камъка Исус, възридах в Скръбта, като Му казвах:
“О, Господи мой! Страшен глад виждам по земята! Недохранени майки скубят треви, за да ги сложат в изпръхналите устни на дечицата си! Кой ще нахрани тези гладни, Боже? Кой ще засити телата им, които са толкова слаби, щото ребрата им изпъкват като на живи трупове?”
В отговор на риданието ми, Камъкът проговори на сърцето ми, като казваше:
“Скърби, слуго Мой! Викай към Отец на небесата, за да нахрани гладните! Скърби за всичкия глад на човеците! Защото в този час Вавилон се весели поради преяждането си!”
Докато Камъкът говореше на сърцето ми, сълзите от реката нахлуха с нова сила в духа ми. И нови, още по-страшни и ужасяващи видения разлюляха цялото ми същество. Понеже виждах мизерия и бедност, несъизмерими с всякаква човешка представа. От умиращи хора в кашони по улиците на градовете, до страдалци в мръсни гета, подлези и мостове. Очите на тези човеци се блъскаха в моите очи, като крещяха в печалта си:
“Къде е Бог, за да ни види? Къде е Христос, за да ни докосне? Къде е Благодатният, за да ни благослови?”
Ужасът на виденията ме накара силно да притисна Камъка и да Му кажа:
“Ах, Скъпоценни мой Исусе! Защо ръката Ти не достига до тези сиромаси? Защо очите им са пълни с толкова печал, която крещи и задава въпроси без отговор?”
В отговор на думите ми, Камъкът отново шепнеше думи на сърцето ми, казвайки:
“Скърби, слуго Мой! Скърби за всичката мизерия на човеците! Скърби поради челюстите на всичката сиромашия, които смилат вярата и надеждата на хиляди по хиляди! Скърби и ридай за всичките бедни, защото в този час Вавилон позлатява големците си по земята! Но пак ти казвам, че за последният бедняк от последното гето и от последния кашон на улицата има повече надежда в Небето. Защото такъв, подобно на Лазар, получава злините си приживе, както и Вавилон благата си…”
Докато Камъкът ми отговаряше, нови и страшни видения се раждаха от сълзите в духа ми. Понеже виждах болници, претъпкани с охкащи и умиращи страдалци. Едни от тях – убивани от бактериални и вирусни инфекции, други – от ракови заболявания, трети – от инфаркт. Четвърти – от страшни психически разстройства в мозъка… Толкова много бяха болните, а очите им – запечатани с такава безнадеждност, щото едвам намерих сила да отворя устните си и да кажа на Камъка:
“О, Исусе! Сърцето ми едва ли ще понесе по-страшна трагедия от тази, която виждам. Моля Ти се, Господи! Простри над този погиващ свят Собствените Си прободени ръце! И нека Кръв – Свята и пречиста – да капе, да капе, да капе! Да докосва раните на болните, да измива вътрешностите им, да убие всеки вирус и всяка бактерия, и да изгони всеки демон, който атакува живота на тези страдалци!”
В отговор на плача ми, Камъкът отново докосна със Светлина сърцето ми, тъй щото Господ ми говореше, казвайки:
“Скърби, слуго Мой! Скърби за всичките болести на човеците! Скърби за това, че никой не иска да плати за лекарствата им, нито иска да положи ръце за изцелението им! Скърби за това, че днес здравите нехаят за болните и злото им никак не ги засяга! Скърби за това, че всички вече са забравили, че са братя, родени от Единия Баща! Скърби за страшната несправедливост, защото в този час людете на Вавилон изглеждат по-здрави от всякога! И докато гледат на болните отвън, те никак не видяха, че са неизцелимо болни отвътре!”
Камъкът продължаваше да ми говори, когато нови и страшни видения от прелялата Скръб пронизваха цялата ми душа. И тогава видях стотици хиляди млади хора, погубени от ужас и прекършени като стръкчета млада трева. Това бяха наркомани с дълбоки торбички под потъмнелите си очи, които крещяха за поредната доза хероин и се гърчеха от спазмите на наркотичния глад. Други край тях, зомбирани от дима на марихуаната, гледаха с безизразни погледи в нищото. Млади хора с прегорени мозъци, които не искаха нищо друго, освен да избягат от страшната действителност на света. За да витаят в небитието на синтетичната лъжа и инжектирания рай.
Ужас, който не исках да понеса! Скръб, която не исках да приема! Мъка, заради която със сетната си сила прегърнах Камъка Исус, като Му казвах:
“О, Господи мой! Твърде страшни са тези гледки за сърцето ми! Млади хора, погубени в утрото на живота си! Излъгани от безпътицата и пожелали да избягат от реалността! Млади тела, които биха имали живец да променят света, се оставят да потънат в мрака на безнадеждността и в безсмислието на измамата! Ако те търсят друга реалност – дай им я, Господи! Намери тези млади души и им дай да познаят Твоето Небе, Твоето Царство, Твоята пречудна реалност! Защото те бягат от света, за да намерят ада! А биха могли да бягат от света, за да намерят Теб!”
В отговор на треперещия ми от Скръбта глас, Господ ми проговори, като казваше:
“Скърби, слуго Мой! Скърби за всичката безнадеждност на човеците, които посягат към наркотика! И моли се усърдно, та Аз да ги намеря и да им дам Моето битие! Защото в този час, когато трябва да издиря Моите млади, Вавилон се чувства по-трезвен от всякога! Но той не знае, нито проумява, че е пленник на по-страшен наркотик и на по-ужасно омайване. Защото има чаша в ръката на Господа, с която ще бъдат омаяни и дрогирани царе и царедворци, водачи и високопоставени…”
Докто Камъкът говореше на сърцето ми, Скръбта от реката нахлу в мен с нова сила. И тогава очите ми видяха войни и разрушения, взривове и пламъци, картечен огън и прелитащи изтребители. А там, сред взривовете, обезумели майки вдигаха от развалините разкъсаните телца на децата си. И като крещяха неистово, скубеха косите си и биеха главите си в земята, та дано смъртта би ги погълнала. А пред тях, форсиращи двигателите до дупка, преминаваха джипове с надъхани рейнджъри, дъвчещи дъвки, вдигнали дула на автомати и готови да извършат докрай прочистването на района…
“О, Боже! Нима мога да понеса този ужас? Нима мога да преживея тази Скръб? Нима очите ми някога ще забравят или сърцето ми някога ще отхвърли Скръбта, в която ме потопиха сълзите на тези избезумели майки? Ще намериш ли човек на земята, с който да ги утешиш, Господи мой? И ще изтрие ли някой от паметта на тези майки гледката от разкъсаните тела на дечицата им?”
В отговор на риданието ми, Камъкът отново проговори на сърцето ми, като ми казваше:
“Скърби, слуго Мой! Защото все някой трябва да скърби на земята за ужаса на войните, разрушенията и кръвопролитията!
Скърби, слуго Мой! Защото са малцина ходатаите, които да проливат сълзи и да протягат ръцете си към Отца на небесата, за да се прекрати това прекомерно зло! Напротив – едни други зли ходатаи се молят войните да продължават. Едно зло и амбицирано християнство е решило да наложи модела на демокрацията си на всичките друговерни племена и народи. Затова ти казвам:
Скърби за всичките пленници на останалите религии, които водят обречени битки на див тероризъм с тщеславната християнска блудница! Те виждат в нея олицетворението на дявола, но са слепи за факта, че са пленници на същия дявол, който упражнява лукавия принцип “Разделяй и владей!” Но останалите религии няма никак да победят тщеславната блудница, защото Антихрист вече се готви да излезе на света и всички сили на Сатана вече са застанали зад отстъпилата църква! Защото и в този час блудницата води войни с друговерците в “Името на Христос”, решила, че с кръв и смърт ще защити или ще наложи Моето Евангелие!
Скърби, слуго Мой!
Скърби за всичкото злощастие между човеците!
Защото в този час Вавилон е по-щастлив от всякога!
Плачи за всичкото овдовяване и обезчадяване между човеците! Защото в този час Вавилонската блудница мляска съблазнително и тръби на висок глас:
“Седя като царица, не съм вдовица и печал никак няма да видя!”
Скърби за всичката човешка кръв, пролята от насилие, която отива в пръстта и напоява земята! Защото тя вика към Отец на Небето, както някога викаше и кръвта на Авел! И Отец Ми скоро ще й отговори!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Прегърнал Камъка Исус, аз стоях и пиех първите глътки от първата Скръб на Отеческото Сърце. Пиех сълзите на всичките човеци, които не познават Бога. Пиех злощастието на хиляди и милиони. Пиех въздишки, плачове и ридания, които никак не свършваха, но идваха на нови и нови вълни. И тогава разбрах, че има само едно Сърце, което е способно да изпие всичката Скръб на човеците – Сърцето на моя Господ Исус! Защото това Сърце – изпило всичката човешка Скръб от миналото, настоящето и бъдещето – знае как да намери и как да утеши сърцата, които не го познават. Защото моят Господ непременно ще събере ходатаите Си в Гетсимания. И докато Вавилон пие чашата на мерзостта – те ще пият от Чашата на Скръбта. Докато Господ подейства чудесно сред всичките наскърбени и угнетени човеци! Амин и Амин!