5. ВИДЕНИЕТО СЪС СКРЪБТА НА ЖЕРТВАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
При все, че чувствам сърцето си като къща, опустошена от ураганен вятър и от поройни дъждове, аз все още имам в духа си сила да издържа. И тази сила не е толкова в моето естество, което е като всяко друго човешко естество, колкото в Камъкът Христос, на Който се уповавам, и на Който съм подпрял всичката си вяра, надежда и любов. Казвам ти това, понеже Чашата на Исус не е като никоя друга чаша. Това е Небесна Чаша, вън от нашите разбирания и представи за нея. Това е Чаша, която подобава за изпитание само на божественото естество, което Святият Дух е изградил вътре в нас.
Помисли само колко сме слаби ние като човеци! Сълзите ни рукват още при първите белези на личното ни злощастие или изпитание. И с проливането на тези сълзи ние всъщност пазим вратите към сърцата си, пазим чисти зениците на очите си, за да не потъмнеят от Злото, което е дошло към тях. Но само солени сълзи ли може да пролива човек? Само солени сълзи ли свидетелстват за съпротивата против Злото?
Истината е, че в живота си за Бога човек открива на три пъти, че може да бъде сол за Господа.
Първият път е в проливането на потта, сиреч, свидетелството на Усърдието и Иждивяването.
Вторият път е в проливането на сълзите, сиреч, свидетелството на Страданието и Скръбта.
Третият път е в проливането на кръвта, сиреч, свидетелството на Разпятието и Смъртта.
Аз се учудвам, но е факт, че много християни игнорират Чашата на Исус в Гетсиманската градина. Те гледат на станалото след Гетсимания, а именно – на Голготския Кръст. Но нека да разсъдим – би ли имало Голгота, ако преди нея не беше се появила Гетсимания? Би ли имало кръстна смърт за Исус, ако преди това Той не беше заявил ясно на Отца, че е готов да я приеме и претърпи? И най-сетне – би ли имало Разпятие и Смърт за Христовото Тяло, ако преди това не беше имало Разпятие и Смърт за Христовата Душа? Та нали Сам Господ каза на учениците си в Гетсимания:
“Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене…” (Матея 26:38)
И едва след като Душата на Господа беше прескръбна до смърт, дойде времето и Тялото Му да усети Скръбта от бичуването, трънения венец и гвоздеите. Ето затова имай съвършеното разбиране, че Гетсимания е мястото, където бе разпната Христовата Душа, а Голгота – мястото, където бе разпнато Тялото на Господа. Възможно е някой да попита:
“Какво толкова е станало в Гетсимания? Та там нямаше римски войници, които да бичуват и прободат Исус? Той просто е отишъл в Гетсимания да се помоли!”
Така ли мислиш и ти, братко мой? Само за да се помоли ли Исус отиде в Гетсимания? И каква ще да е била тази молитва, щото да е записано за нея:
“И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята…” (Лука 22:44)
И ако в Гетсимания наистина нямаше римски войници, нито поругаване и бичуване върху Христовата плът, то не стоеше ли в тази градина самият дявол и Сатана? Не изплю ли той всичката си възможна отрова в Чашата на Христос, за да помрачи ако е възможно Сърцето Му и да Го отвърне от Святата Саможертва? И не затова ли Христовият Апостол е записал за всички ни в посланието си:
“Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха…” (Евреи 12:3-4)
Но какво значи да се съпротивиш до кръв в борбата срещу греха?
Ето какво: Да последваш Господ в Неговата градина, да изпиеш Неговата Чаша и да станеш участник в Неговите изпитания. Защото съпротивата до кръв е характерна само за онези, които се превръщат в Жертви Господни, в юнци пред Божия Олтар, които кървят, докато Господ върши Спасение на земята.
Ето затова аз ще продължа с последното видение в тази пророческа книга. Видението със Скръбта на жертвите. Видението, в което дяволът става свидетел на собствения си провал, на собственото си безсилие и на собственото си поражение.
И така, братко мой, в духа и сърцето си аз продължавах да пребъдвам с Исус на мястото, наречено Гетсимания. Прострял ръцете си и прегърнал Белия Камък, на Който се беше уподобил моят Господ, аз с вълнение и трепет очаквах в Чашата да се излее отровната река на третата Скръб. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Да се не смущава сърцето ти, нито да се бои! Защото за последните глътки от Моята Чаша Аз съм говорил на Апостолите Си и на всичките Си последователи. Говорил съм и на теб с чудесни видения и разпечатани пророчества. Но сега, за свидетелство на Моята Църква, отново ще напомня думите Си:
“И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват…” (Марк 16:17-18)
Как мислиш, слуго Господен? Има ли нещо по-смъртоносно на земята от отровата на старовременната змия, която е дявол и Сатана?”
“О, Исусе! В сърцето ми още стоят живи всичките видения от осъждането и връзването на дявола със златните брънки на Отеческата верига. И нима мога да забравя, че всеки път, когато някоя от брънките притиснеше сърцето му, дяволът плюеше отрова върху кристалния поднос на Божията Правда. Той е отровна змия, която погубва битието на човеците. И както максималното в една обикновена змия е да забие отровния си зъб в плътта на човека, та да го погуби с отровата си, така и максимумът, на който е способен Сатана, е абсолютно същият. Но ето, че Твоите думи стоят до века, Господи! И Сатана и царството му ще преминат, но Твоите думи няма да преминат. И ако Ти се обеща, че ако и да изпием нещо смъртоносно, то няма никак да ни повреди, то нека думите Ти да се счетат за твърде Святи и Истинни…”
“Да, така е! Думите Ми наистина са пропити от Истина и Святост. А там, гдето Истина и Святост се съюзят помежду си, блести Светлината. И Светлината свети в мрака, а мракът не може да я схване. И ако мракът никак не може да схване Светлината, то би ли могла дяволската отрова да погуби свидетели на Отца, Сина и Святия Дух?”
“Не, Исусе! Това не е възможно. Но защо тогава Ти се молеше на Отец, ако е възможно да Те отмине тази Чаша, след като Сам знаеше, че ще превъзмогнеш отровата на дявола?”
На последните ми думи Исус отговори, като казваше:
“Има едно извисено състояние в Святия Дух, което се нарича достолепие. Сам Отец иска да възпитавате това състояние в сърцата си, като не се допирате до нечисто. Знай тогава, че поради достолепието на Сърцето Си Аз не исках да се докосвам до отровата на дявола. Защото той е гнусен и отвратителен. Ти не си ли изпитвал погнуса, когато трябва да докосваш нечисти неща? Колко повече е бил погнусен Човешкият Син, когато е трябвало да претърпи и превъзмогне не капчица или храчка, но всичката възможна отрова на дявола. Но ето в това изпитание непременно заблестява всичкото превъзходство на Светлината над тъмнината, и на Божието Естество над естеството на падналия и извратения. Затова отново ти казвам изцяло да Ми довериш сърцето си и да се уповаваш на Мене. Защото в този миг отровата на дявола вече започва да тече в Чашата Ми…”
Докато Камъкът Христос ми проговаряше последните Си думи, Небето над очите ми почерня. И тихо блещукащите звезди започнаха една след една да се скриват, понеже през отвора на Чашата започнаха да текат всичките отровни зловония на нечестивия. И колкото повече те слизаха към земята, толкова повече ръцете ми се простираха като притискаха Камъка на всичката ми вяра, надежда и любов. И ето, че първите вълни от сатанинска отрова блъснаха главата ми и разлюляха сърцето ми. А тогава черни и лъжливи видения се стовариха над всичката ми душа. С тези лъжливи видения дяволът се опитваше да оспори призванието ми, виденията ми, водителството ми и всичкото ми помазание от Бога:
“Какъв си ти бе? Кой те излъга, че ти говори Бог, когато всичко, което си писал и давал на вярващите, е лъжа, родена в собственото ти сърце? Не са ли всичките ти диалози с Исус една измама на раздвоения ти ум? Не е ли всяко писане на книга, като манипулация на собствения ти ум, който се опитва да излъже сърцето ти, че вижда нещо, когато не вижда нищо?”
Отровата вече пълзеше във всичките ми помисли, когато Светлина от Камъка Исус блесна като светкавица в мен и ми казваше:
“Изпий отровните лъжи на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моята Истина!”
Ето, че наистина започнах да превъзмогвам. Понеже се намираха думи на Свята молитва в сърцето ми. Думи, с които казвах на моя Господ:
“О, Исусе! Аз отхвърлям лъжите на дявола! Отхвърлям евтините му аргументи. И с радост, че понасям Скръб за Тебе, му казвам:
“Лъжеш, дяволе! Ти си поразен така, както никой не те е поразявал в последното време! Ти си развенчан, оголен, съсипан, смазан и побъркан! Ако наистина говорих лъжа, то излиза, че от тебе съм говорил! Понеже ти си бащата на лъжата! Защо тогава не ме позлати, както умееш да позлатяваш лъжците си? Защо не ме издигна в света, както умееш да издигаш шарлатаните си? Нямаше ли моите лъжи да са твърде успешни в желанието ти да извратиш света? Защо ме нападаше с чародейни стрели и камъни на човешко отрицание? Не затова ли, понеже Истината боде като Меч сърцето ти? Не затова ли, понеже Истинският, Свят и Реален Господ идваше реално към сърцето ми, за да се превърнат думите Му в най-големия кошмар за змийското ти сърце? Не, дяволе! Отровата ти няма сила над мене, нито ще ме отмести и на йота от Камъка Исус.
Опитай с друго, враже Господен! Опитай с друга вълна от отрова!”
Едвам успял да изговоря последните си думи срещу дявола, аз усетих нова и страшна вълна от отрова, която се впи като ужасен обръч около сърцето ми. И ето, че отровните внушения на Сатана отново се опитваха да ме прекършат. Понеже с думи на лукавство той ми казваше:
“Какво направи твоят Бог за тебе? Издигна ли те така, както подобава на служител, който десет години не склопя очи, за да си почине? Наложи ли те като духовен авторитет в църквите? Получи ли поне една покана за конференция? Извика ли те поне един пастир, за да говориш на паството му от амвона му? Къде си тръгнал тогава, нищожна черепко от земните черепки? Какво си тръгнал да побеждаваш, когато си толкова нисък и толкова жалък?”
Стиснала сърцето ми, отровата на дявола искаше да го прободе, да го смачка, да го потопи в отчаяние и печал. Но тогава, стиснал с всичката си сила Камъка Христос, аз Го чух да ми казва:
“Изпий отровната гордост и превъзнасяне на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моето Смирение и с Моята Мъдрост!”
Думите на Исус мобилизираха всичките ми вътрешни устои. И ето, че огнени думи се намериха в устните ми. Думи, с които казвах на Сатана:
“О, дяволе! Нима мислиш, че гордостта и превъзнасянето ти ще ме прекършат? Нима мислиш, че лъжите ти ще ме отвърнат от Исус? Нима си въобразяваш, че не зная какво е направил моят Господ за мен, като Негов слуга? И ако ти издигаш твоите лъжци високо в света, то не издигна ли Исус пророка Си високо в Духа? Не се ли качвах с Благодатта на моя Господ там, където ти не можеш да се качиш? Не ме ли направи Той да пребъдвам в светкавичния облак на Неговите свидетели? Не даде ли Той на сърцето ми да видя осъдени висшите ти демони? Не даде ли Той на десницата ми излъскан Меч на Правда и Святост, с който да пронижа седемте червея на твоето лукавство? Какво повече да искам от моя Бог, змийо проклета, когато Той ми е дал всичко, потребно за Живота и за Благочестието с познаването на Неговия Син Исус? Нима мислиш, че ме блазнят постове, кариера и връзки, каквито имат твоите нищожества? Нима мислиш, че не помня къде съм събирал богатствата си в последните десет години, та да ги разменя за евтин поклон пред тебе и пред твоя запустяващ свят? И ако нито един пастир не ми даде амвона, за да говоря на паството му, то не ми ли даде Пастирят Исус Небесния Си Амвон, за да говоря на Небесното Му Паство? Ето, аз наистина отхвърлям твоята гордост и превъзнасяне, понеже сърцето ми възлюби Смирението и Мъдростта на Исус!”
Думите от устните ми бяха заредени с такъв огън, щото отровата мигом се дръпна назад, неочакваща подобен отпор от сърцето ми. Но в следващия миг нова вълна от отрова блъсна главата ми, тъй щото хиляди болезнени спомени се надигнаха като желязна гилотина, която се готвеше да се спусне над шията ми и да отсече главата ми. И ето, че от острото на гилотината започнаха да капят отровни капки, удрящи клепачите на очите ми. И с ударите на капките дяволът ми казваше:
“Много служители съм виждал на земята, но по-жалък и по-незачитан от теб не съм виждал. Не напечата ли ти хиляди книги за делото Господно? Не напои ли хиляди с виденията си? Къде е тогава благодарението, което заслужаваше? Къде е почитта, на която трябваше да се радваш? Къде е жетвата ти поради хилядите семена, които пося, без да пожънеш нищо? Ти скоро съвсем ще изсъхнеш, понеже само малцина човеци поливат дървото, от което са получили плод…”
Този път болката от думите на дявола беше страшна, твърде страшна. Той си служеше с истински аргументи по лукав начин. И онази гилотина от болезнени спомени започна да се спуска над мен, а отровните капки върху очите ми зачестиха като дъжд. Но точно тогава Камъкът Исус проговори на сърцето ми, като казваше:
“Претърпи противоречието от грешните, както го претърпях и Аз! Изпий отровната неблагодарност и отровната непочтителност на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моето Благодарение и с Моята Почтителност!”
С огромно усилие отворих устните си, а думите на Господ сякаш не искаха да излязат от сърцето ми. Но ето, че в един миг те рукнаха като бистра вода, която излезе като фонтан от устата ми, измивайки очите ми от дяволската отрова. И тогава се чух да казвам на дявола:
“О, дяволе на всяко човешко нечестие! Болезнени са думите ти, но отново са лъжливи! Защото за един слуга Господен е важно да върши нещата заради Господаря си, а не заради почит и благодарение от човеците! Защо да очаквам плод от човеците, когато моят Господ ме е предупредил, че живея във време на умножено беззаконие? Или защо да очаквам благодарение от човешки устни, когато за мен одобрението от Исусовите устни е по-ценно?
Ето, макар да съм лишен от човешка почит на земята, аз никак не съм лишен от Почитта на Отца и от Благодарението на Неговия жив остатък! И ако ти, старовременна змийо, някога бе херувим, отрупан със скъпоценни камъни, то защо днес си заложил на чакъл и пясък? Не струва ли Благодарението и Почитта само на един от скъпоценните камъни, подарени ми от Бога, много повече от неблагодарността и непочтителността на всичкия ти пясък и чакъл? Забрави ли блясъка на диамантите, Веелзевуле? Да, наистина си го забравил, понеже цялото ти тъмно битие е обградено с чакъл, който ти служи да павираш широкия път към ада…”
Слушайки всичките Святи думи, родени от Светлината на Камъка, гилотината над мен не издържа, но се килна встрани и падна, без да може никак да ме повреди. Но това никак не направи вълните на дяволската отрова да намалеят. Напротив – те отново се плиснаха върху цялото ми същество. И тогава яростния глас на дявола пронизително запищя в ушите ми:
“Ще те предам на хули и подигравки! Ще те предам като предмет за потъпкване от всичките непокаяни човеци по земята. Ще чуеш остри и страшни думи против себе си, от които сърцето ти съвсем ще отпадне! Ще се наситиш на хилене и на религиозни отмъщения! Ще се наситиш на слухове, с които ще бъдеш очернен толкова, щото само името ти като чуят човеците, ще го свързват с най-отвратителните и най-опозоряващите човека дела. Ще направя името ти да се кълне, а сърцето ти – да се прокобява. Махни се от това място и дръпни ръцете си от Този Камък!”
Никога не бях слушал толкова страшна и ужасна заплаха против името си и живота си. Сатана беше не просто категоричен, но подивял в решителността си да ми стори зло. Но тогава Камъкът Исус придаде твърдост на сърцето ми и Божият Глас категорично ми заповяда:
“Изпий отровните хули, подигравки и насилие на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моето Незлобие, с Моето Прощение и с Моето Великодушие!”
Ето, че аз наистина изпих всичката отрова на дяволското заплашване. И въпреки, че всяка от капките беше като нож, който ме разрязваше, Господ ме направи да превъзмогна и да му кажа:
“О, дяволе! Не си ли ти от века и до века твар, която е обречена да върши Волята на Бога? И не съдейства ли за добро всичкото гонение, с което се противиш на Божиите човеци? Ти ме заплашваш, че ще ме направиш като предмет на потъпкване!…
О, Алелуя! А аз това чакам! Защото сърцето ми е пълно със стотици гроздове на Божията Благодат, които моят Бог копнее да се превърнат във Вино! За да отида на Сватбата Му с пълна чаша и да не се срамувам от страданията си за Него! Ти със злоба ще ме тъпчеш – а аз с Незлобие ще отдавам благодарение на Бога, че ми е дал привилегията да пострадам за Исус! Ти с хули ще искаш да очерняш името ми – а аз с Прощение ще развързвам себе си от греховете на човеците! Ти с насилие ще искаш да ме отвърнеш от Камъка Христос, а аз с Великодушие ще предам сърцето си на Скръб и душата си на бичуване! Тъй щото ти наистина оставаш твар, която е обречена да извърши всичко, което Бог й заповяда!”
И този път отровата на дявола се отдръпна от сърцето ми, без никак да ме помрачи, нито да ме убие. Но тогава нова вълна от дяволска отрова буквално ме притисна върху Белия Камък, тъй щото усетих до ушите си собствения дъх на Сатана, който ми казваше:
“Ти имаш петнадесет години опит в духовните неща, а моят опит е хилядолетен! Не заставай против мене, сине човешки, понеже ще те отстраня с коварство! Не дразни очите ми, понеже ще те смачкам с подлост! Не разрушавай делата ми, понеже ще те потопя в чрезмерна скръб от човешки предателства! Ще можеш ли тогава да ми надделееш? Няма ли всеки, до който се опреш, да е лъх и паяжина, та да не можеш да устоиш? С кого ще вършиш делото си, враже мой? И кого изобщо ще възкачиш на противния на очите ми Хълм?”
В този миг отровата на дявола блъсна страшно гърба ми. И ето, че стотици ножове на човешки коварства, подлости и предателства започнаха да се въртят и да разкъсват цялото ми духовно естество. Това беше страшна, непоносима и остра болка. Тя се впиваше до самото ми сърце, карайки го да избухва в ридания. И когато си мислех, че едва ли ще издържа на тази атака на сатанинската отрова, Белият Камък отново ме подпря и ме укрепи със Силата Си. И Сам Божият Агнец проговори на сърцето ми, казвайки:
“Изпий отровното коварство, отровната подлост и отровното предателство на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моята Искреност и с Моето дълготърпение!”
А тогава Божии думи – светли и истински – изпълниха устните ми, тъй щото проговорих на дявола, казвайки му:
“Какви други заплахи да очаквам от тебе, змийо проклета, след като Господ Сам те върза във видения, които даде на слугата Си? Или в какво друго ти да си бил силен, ако не в това – да обръщаш брат срещу брата, баща срещу син, и син срещу баща му?
Но ето, Белият Камък подпира сърцето ми, и Неговата Светлина изпълва устните ми. И с Неговите думи ти казвам, че ти можеш да манипулираш само тези, които са ти предадени.
Да, Сатано! Ти си звяр, вързан със синджир, който стига само дотам, до където му стига синджирът! И защо за сетен път вършиш тази суета – да лъжеш собственото си сърце, че имаш власт над Божиите избрани?
С какво ти ще победиш Божиите избрани? Със скръб и болест ли, или със стрела и нож? Не, дяволе! Имайки Христовата Искреност и Христовото дълготърпение, във всичко ние ставаме повече от победители над тебе! Тъй щото докато стоим в Чашата Господна, да сме Господни в Чашата! Това не е твоята Чаша, дяволе! Твоята я държи блудницата, която обогатяваш и позлатяваш! И дори Отец да ти е дал достъп до Чашата Господна, то е, за да унищожи и съсипе делата ти! Защото тук, в Чашата Господна, свършва всичката ти сила и приключват всичките ти амбиции!”
Думите, които този път устните ми изговориха против дявола, направиха върху мен да се стовари една последна и най-страшна вълна от отрова. И ето, че с милионите капки на тази отрова, Сатана бясно изкрещя против сърцето ми:
“С кого си тръгнал да се подиграваш? Или кого си тръгнал да отстраняваш? Не знаеш ли, че цялата християнска религия на земята е моя? И ако някога извиках угнетителен съд против Христос, то нима ще пропусна да го извикам против свидетелите Му? Няма ли да направя да те мразят и осъдят всичките църкви? Няма ли да направя книгите ти да се горят, а името ти да е черно като на антихрист? Няма ли да покрия с воал на ерес и заблуда всичките видения и думи, които си написал? Кой е тогава оня господар, който ще те спаси от гнева ми?”
Отровата на дявола се сипеше като стрели в сърцето ми и като тръни на страшно осъждение върху главата ми. Но ето, че за сетен път Белият Камък проговори на сърцето ми, като казваше:
“Изпий отровното угнетение и отровното осъждение на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моята Надежда заради предстоящата пред тебе радост! А тази радост наистина идва! Затова погледни нагоре, Стефане! Виж бялото въже на Святия Дух, което се спуска, за да те издигне! Защото именно с него се изпълняват думите, писани за Човешкия Син:
“…като гледаме на Исуса Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол…” (Евреи 12:2)
О, Господи мой! Какво велико и преславно блаженство изпълни всичките ми помисли. И тогава, усмихнат и гледащ нагоре, аз за последен път отговорих на дявола, като му казвах:
“О, Сатано! Ти който две хилядолетия прелистяш Библията и се чудиш как да я извратиш! Не прочете ли сърцето ти, не видяха ли очите ти, и не ти ли напомни никой от лукавите ти духове, че този угнетителен съд, с който искаш да сломиш мен и братята ми, е отдавна обречен? Защото моят Господ е заявил против религията на твоята блудница, против нейния град и против нейния съд, казвайки:
“Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:19-20)
Съди ме колкото си искаш, дяволе! И нека блудницата ти се упражнява във всичкото угнетително нечестие, което е посочена да стори! Но аз от пътя си не ще се откажа, от вярата си не ще се откажа, от Белия Камък не ще се откажа, от Чашата Господна не ще се откажа, и от светлото въже на предстоящата радост не ще се откажа!”
Последните ми думи отблъснаха отровата на Сатана, тъй щото тя повече нямаше никаква власт над сърцето ми. А тогава Белият Камък отново се преобрази. И Господ, пристъпил до мен, ме прегърна с ръцете Си, като ми казваше:
“Слуго Господен! Ти изпи Чашата на Моето Страдание! И ето, Кръвта Ми вече е бликнала на челото ти! Понеже се съпротиви до кръв против Сатана! А какво друго да сторя сега, освен да те въздигна с въжето на предстоящата за тебе радост? И какво друго да стори Отец Ми освен да те потвърди в сърцата на всичките Божии чеда? Ето, призовавам всичките Си братя и сестри да се вдъхновят от виденията в тази Свята пророческа книга! И като прегърнат Белия Камък на своята вяра, надежда и любов, да превъзмогнат така, както превъзмогна и пророкът Ми! За да дойде мигът, когато лично ще посоча всички вас и ще ви кажа:
“А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство…” (Лука 22:28-30)
Блажен всеки, до когото е стигнало пророчеството на тази книга! Блажен всеки, който е пил Господната Чаша в Гетсимания и сам е вкусил от трите Скърби на Отеческото Сърце!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”