ГЕТСИМАНИЯ – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ПРОРОЧЕСКАТА СКРЪБ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Не зная какво чудо е сътворил Господ в сърцето ми, та всякога да усещам Неговите Собствени мисли и вълнения. Не зная как Той ме е свързал със Святия Си Дух, нито колко дълбоко ми е дал да пребъдвам в Него. Но онова, което със сигурност зная, е неопровержимата истина, че когато Господ страда, страдам и аз. Когато той ревнува, ревнувам и аз. Когато Той скърби – скърбя и аз. Не зная дали това свидетелство на моята вяра ще ми бъде достатъчно, за да бъда спокоен, че Господ вече ме е записал в Книгата на Живота и ме е запечатал като един от Неговите. В крайна сметка – колкото християни – толкова и свидетелства.
Но тук и сега искам да ти кажа, че от многото печати, с които Господ може да те потвърди като Негов, най-убедителен и най-истинен е печатът на Скръбта. Този печат, който пророк Исайя ясно записа като печат на Исус Христос:
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме…” (Исаия 53:3)
Когато Исус ти даде да станеш “човек на скърби и навикнал на печал”, то тогава ти наистина пиеш Чашата Му. Защото в тази чаша има скърби. Първо – скръбта на човеците. Второ – скръбта на Божието Сърце. Трето – скръбта поради отровата на дявола.
Аз зная, че мнозина ще попитат:
“Какъв е смисълът да се скърби? И изобщо – кого ползва тази скръб?”
На тия въпроси ще отговоря като кажа, че Скръбта на Господа не е самоцел. Не е Скръб заради самата Скръб. Но е Скръб, с която се плаща цена и се изкупват човеците от рова на погибелта. Някога преди две хиляди години, когато Огнището на Исус, разпалено от Самия Него, се беше превърнало в първата Му Църква на земята, едно благовестие кънтеше по всичките кътчета на Израил, Гърция, Мала Азия и Рим. А за това благовестие в “Деянията на Апостолите” беше записано:
“…и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство…” (Деяния 14:22)
Аз наистина облажавам Ранната Христова Църква, понеже в нея всичко беше чисто и Свято. Чист и Свят първообраз, положен от Свещеника на Бога и Отца, утвърдил Своите лични Апостоли и Небесни пратеници. Тези Апостоли, сами преминали през Гетсимания и пили Чашата Господна, положиха живота си, за да научат Божиите чеда как да приемат Христовата Скръб в сърцата си.
Но ето, че времето се промени, понеже първото Огнище угасна и беше подменено от религиозна интерпретация, идоли, първенствуване и сребролюбие. А днес, двадесет века по-късно, една последна амбицирана блудница, имаща претенции да не е вдовица, но да седи като царица, изцяло зачеркна Скръбта на Господа и Неговата Чаша в Гетсимания. Тъй щото Страданието на Исус се превърна в една затрогваща картина, рисувана в стотици художествени интерпретации. Достатъчно е да си сложиш една такава картина на стената в къщи и… Спасението вече ти е в кърпа вързано. И когато невръстните ти чеда те попитат:
“Каква е тази картина? Кой е коленичил на белия камък и се моли, като гледа с глава нагоре към Небето?”
То тогава с възторг да им кажеш:
“О, това е Исус в Гетсиманската градина! Той там пие горчивата Чаша за нашето Спасение!”
Но нека ти кажа, братко мой, че докато тази картина от стената не стане Свят Дух в живота ти и съдба от Отец за сърцето ти, то напусто е да я гледаш и да й се възхищаваш. Защото в днешните църковни събрания няма скръб. В тях има “свят смях”.
“Ха-ха-ха, хо-хо-хо, хи-хи-хи! Падай по гръб и отвори устата си да се кикотиш! Преживей докосването!”
Но на какво се кикотите, вие тщеславни безумци? Дали се кикотите, че Отеческото Сърце е прободено с хиляди ножове и стъпкано от хиляди крака? Дали се кикотите, че всичко Свято, Благовонно и Благоуханно вече е полепнало по подметките на обувките ви? Дали се кикотите, че сергиите на търговците ви са претъпкани от стока, която вие всякога купувате заради пълния възторг на демоните, от които сте обладани?
Нямаше ли кой да ви отрезви и да ви каже, че умноженото беззаконие не може да ражда смях и кикотене в сърцата на Божиите чеда, но непременно ражда преумножена скръб? Нямаше ли кой да ви предупреди, че колкото по-широки са станали пътищата към ада, толкова по-тесен е станал Пътят към Спасението и Вечния Живот? Няма ли, в контрапункт на вашето кикотене, един събуден да стане в събранието ви и да извика думите на Христос в Евангелието:
“…защото през ония дни ще има скръб небивала до сега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава. И ако Господ не съкратеше ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, които Той избра, съкратил е дните. Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните…” (Марк 13:19-22)
Знаеш ли какво е измамното знамение във време на голяма скръб, братко мой? Запомни от Господния пророк, че това е големият и шумен смях! Защото във време, когато цялата земя трябва да се потопи в сълзи и човеците да молят Господ за Милост и Спасение, една тщеславна блудница съблазнително се разголва и кикоти. За нея Гетсимания не съществува. За нея Чашата на Христовото Страдание е древен евангелски реквизит, който вече е остарял и безполезен. Защото блудницата държи една друга чаша, пълна с нечистотиите от блудството й с дявола. Но аз благодаря на моя Господ, че “заради избраните онези дни ще се съкратят”. И ако ти би ме попитал кои са тези избрани или за какво Отец ги е избрал, то аз ще ти отговоря така:
Във времето на блудния смях и възторженото кикотене, Бог Си избра люде, които да пият Чашата на Сина Му в Гетсимания! Във времето на скръб, “небивала от началото на създанието”, Отец избра човеци, в чиито сърца да положи сълзите на Собственото Си Сърце! Във времето на лъжехристи и лъжепророци, които усилват екстаза на блудницата и удължават оргазма на лукавия, Бог Си избра и утвърди пророци, които да плачат с Плача на Еремия. Защото с тяхното ридание, молитви и страдание, Отец за последно ще премине със Святия Си Дух по лицето на земята.
За да утеши натъжените! За да избърше сълзите на страдащите!
За да премахне укора от людете Си!
Не можех с други думи или по друг начин да започна това второ видение от Гетсимания. Защото в него Господ щеше да даде на сърцето ми да пие от сълзите на Отеческата Скръб. Затова и аз, стоейки до белия Камък и обгърнал Го с ръцете си, извиках към Исус, като Му казвах:
“О, Господи мой! Да очаквам ли втората река на Отеческата Скръб? И ще има ли у мен сила, за да пия от сълзите на Отца?”
В отговор на думите ми, Камъкът проговори с Гласа на Господа, като ми казваше:
“Не, бой се, слуго Мой! Толкова години ти пиеш от Скръбта на Отца Ми, щото сега сълзите няма да дойдат върху тебе като изненада. Не! Те ще бъдат пълното потвърждение за сърцето ти, че то наистина е било посочено за съд на Божията Скръб. Но ето, сълзите на Отец Ми вече валят в Чашата Ми! Затова не преставай да се молиш и отвори сърцето си за всичката Скръб на Моя Баща!”
Докле Камъкът изговаряше последните Си думи, аз вдигнах поглед нагоре, за да гледам на Чашата. А тогава от Небето върху нея започнаха да текат бисерни сълзи, които блестяха като звездите край тях. И ето, че сълзите скоро се превърнаха в река, която набра сила и слизаше все по-надолу и по-надолу. Така дойде миг, когато всичката Отеческа Скръб обгърна сърцето ми със сълзите на Бога. И всяка от сълзите започна да влиза в сърцето ми, тъй щото яз я пиех и усещах нейния духовен заряд…
О, Боже мой! Колко горчиви бяха сълзите Ти! Първите от тях родиха видения, в които виждах Исус, блъскан и мачкан от хора с черни лачени обувки. Те стъпваха със злоба върху Главата на моя Господ, като оставяха отпечатъци от грайфери върху Лицето Му. А след това с ехидни гласове Му казваха:
“Да не Си посмял да смущаваш бизнеса ни с Твоите души! Ти може да царуваш само горе! Тук, долу, царете сме ние! И каквото кажем – това става!”
“О, Господи мой!” – извиках през плач аз – “Отец скърби поради поругаването на Образа Ти! Образ, с който Той ни избра, за да бъдем съобразни на Тебе! И как сега да понеса горчивината на Отца? Как да утеша Сърцето Му? Как да Му кажа, че въпреки вълците в Храма, има хора, които Го обичат и няма никога да наскърбят Сърцето Му?”
В отговор на думите ми, Камъкът проговори, като казваше:
“Ридай, слуго Мой! И нека риданието ти да се превърне в думи, а плачът ти – във видения! Защото сега си във водите на Мера и сърцето ти твърде много ще се вгорчи!”
Отново усещах как хиляди Отечески сълзи влизаха в сърцето ми и ме изпълваха със страшни видения. Така отново виждах моя Господ в зала за конференции, където човек с черно сако се готвеше да Му се поругае. И като натисна с крака си Тялото Му, развя сакото си пред възторжената публика и извади от него пачки с долари, като казваше:
“В джобовете на това сако се крие най-великото благоволение от Бога в слугите Му на последното време! О, Алелуя!”
След тия думи, скачайки неколкократно върху Господа, той трошеше ребрата Му и костите Му, като викаше с всичка сила:
“Кажете “Амин”! Искам едно здраво “Амин”!”
Гледайки на страшното поругание върху Исус, аз заплаках. Заплаках така, сякаш всяко счупване и пращене върху Тялото на Господа, беше мое счупване и пращене на моите кости.
“О, Господи мой!” – извиках аз в риданието си – “Отец скърби поради поругаването на Тялото Ти! И тоя сквернен човек, размахващ сакото си в събранието, е строшил всичките духовни устои на човеците! Тъй щото в тоя миг те вече не са Твоето Тяло, което представлява Небето, но едно зловонно тяло на излъгани дяволски поклонници!”
В отговор на риданието ми, Камъкът отново ми казваше:
“Скърби слуго Господен! Проливай Божиите сълзи през очите си! И нека сълзите ти се превърнат в стрели, а ридаещия ти глас – в Меч Господен! За да го развъртиш против тия, които разломиха Тялото на твоя Господ!”
Докато Камъкът ми говореше, Скръбта на Отца разлюля още повече сърцето ми, тъй щото вече плувах в сълзи и се опитвах да държа Исус. А тогава очите ми видяха друго страшно видение. Моят Спасител лежеше повален на земята, а ръцете Му и нозете Му – разпънати встрани. И ето, че там при ръцете Му дойдоха търговци. И като извадиха остри еднометрови гвоздеи, забиваха ги в дланите и в нозете на Исус, като си казваха един на друг:
“Тук е едно хубаво място за бизнес!”
А след това – положили върху четирите забити гвоздея дървена поставка – те я закрепиха и покриха с измамливо бляскав висон. Така, наредили върху висона библии и всякакви християнски свидетелства, придърпаха столове и седнаха да продават. И докле Господ под масата им плачеше и викаше да престанат с беззаконието си, търговците вече бяха събрали тълпа от купувачи. А един от търговците, усетил Гласа на Господ, натисна с подметка устата Му, за да не му пречи, и вдигна библия, като казваше на купувачите:
“Купете си това издание! То е много ценно!”
Не можейки повече да гледам, аз изплаках в сърцето си и вдигнах очи към Небето, като казвах:
“О, Небесни мой Отче! О, Святи Татко на сърцето ми! Какво сториха тия изроди с Твоята Благодат? Защо прободоха Възлюбения на Душата Ти? Защо намразиха най-даващите ръце? Защо презряха най-чистите нозе? Защо затулиха най-благодатните устни? Какво искат тия изроди? Дял от Твоя Светъл Ерусалим ли или ужас в дълбините на пъкъла? Аз не ги разбирам, Боже мой! Аз не искам да ги проумея! Аз се ужасявам от злото, което те вършат на Твоя Син! Аз се гнуся от тоя най-проклет бизнес!”
Докато устните ми плачеха и сърцето ми се разкъсваше да гледа, Камъкът отново ми проговори, като казваше:
“Скърби слуго Господен! И нека гласът ти стане като гласовете на оплаквачите, които спохождат трупа на умрелия, преди да бъде хвърлен и заровен в пръстта. Защото това гнусно и развалено поколение, което похули Божията Благодат, се завежда в плен и сетнината му е червей, който не умира, сред огън, който не угасва!”
Отново, за сетен път сълзите на Отеческата Скръб притиснаха сърцето ми до самата основа на Камъка. И ето, че видях трима човеци, събрани в кръг около моя молещ се Господ. Хванали ръцете си, те ги вдигаха нагоре, като крещяха:
“Просперитет, теология, слава!”
И ето, че в тоя миг ръцете им претърпяха чудовищна трансформация, понеже се покриха с остри демонични израстъци. Но това още повече настърви човеците, тъй щото те започнаха да се приближават един до друг, като крещяха същите думи. А накрая, когато бяха досами Господа, те забиха израстъците от ръцете си в главата Му, тъй щото Исус болезнено изплака. И в следващия миг самият дявол и Сатана разпери крилата си над тях, като им казваше:
“Гдето двама или трима са събрани в моето име, там съм и аз посред тях! Нека ви вдигна, за да бъдете издигнати на земята! Нека ви погаля, за да бъдете моите свидетели довека!”
Така, вдигнал човеците, Сатана извърна поглед към Исус, като Му казваше:
“Това е положението, Небесни Царю! Няма любов към Йеова там, където са похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота! Там е само любовта към мене и към моето царство!”
Гледах на острите шипове, останали върху Главата на Исус и окървавили нежните къдрици на косите Му. И тогава непосилно ридание се изтръгна от устните ми и излетя като лъч нагоре:
“О, Святи мой Отче! Колко ли сълзи е изплакал Апостолът и Пророкът Ти Йоан, когато е писал:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света…” (1 Йоаново 2:15-16)
И какво друго да роди похотта на плътта, освен лъжливо учение за просперитет? Или какво друго да роди пожеланието на очите, освен грима на Езавел? Или какво друго да роди тщеславието на живота, освен една евтина човешка слава и религиозно превъзнасяне?
Аз скърбя за това поколение, което Те остави и не Те обикна, Боже мой! Скърбя за тия, които сплетоха върху Святата Исусова глава трънливия венец на отстъплението и богохулството! Скърбя за тия, които оставиха Тебе, Извора на Живата Вода, и потърсиха щерните на всичката похот, сребролюбие и демонична измама!
Моля Те, Отче мой! Вземи скоро трънливия венец от главата на моя Господ и заповядай да стои върху моята глава! Аз ще го претърпя колкото Ти искаш да търпя! Аз ще го нося, ако трябва и цял живот и до сетен дъх! Но нека върху Главата на Твоя Син да няма нищо друго, освен венец на благодарение, почит и искрена любов довека!
Моля Те, Отче мой! Моля Те…”
Този път плачът ми продължи дълго, твърде дълго. И ето, че накрая Камъкът Исус проговори на сърцето ми, като казваше:
“Велика е Божията Скръб, слуго Мой! И велики в Небесното Царство ще се нарекат човеците, които са участвали в нея! Защото всички те днес носят трънения венец на Господа! Отхвърлени и намразени от всичкото демонизирано християнство, което размени Отца, Сина и Святия Дух за просперитет, теология и човешка слава. Ето, ти вече си вкусил от сълзите на Отеческата Скръб и си пил за втори път от Чашата на Моето Страдание! А сега укрепи сърцето си повече от всякога! Защото третият път в Чашата Ми ще се излее всичката отрова на Сатана! И заради този трети път някога Човешкият Син се помоли, ако е възможно – да Го отмине тая Чаша. Но както тя не отмина Мен, така няма да отмине и теб, нито който и да е от човеците, които приемат тези Мои думи с вяра!
Укрепи сърцето си, слуго Мой! Да, крепи се!”