ГЕТСИМАНИЯ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНАТА ЧАША

Братко мой! Верни ми приятелю!
Когато стане въпрос за Господната Чаша, в мнозинството християни изниква една единствена представа, която е свързана с Господната Пасха. Тъй щото да пият от Господната Чаша вярващите го разбират именно така – да вземат Господна вечеря, сиреч, Хлябът и Виното, с които Господ уподоби Своята Плът и Своята Кръв.
Но едно е да пиеш от Господната Чаша, когато участваш в Пасхата, а съвсем друго – да приемеш да пиеш от една друга Чаша, за която Сам Исус се помоли на Отца, като Му казваше:
“Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш…” (Матея 26:39)
Вярвам, сам се убеждаваш, че тази Чаша, за която Исус молеше Отец ако е възможно да Го отмине, не беше Чашата за Неговата Пасха. Защото за Пасхата Си Исус каза нещо друго:
“Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас преди да пострадам…” (Лука 22:15)
Виждаш ли, че на Пасхата Господ употребява израза “преди да пострадам”? Е, знай тогава, че Чашата, за която Исус ще ти говори с пророческите видения в тази книга, е именно Неговото Страдание, Неговата Свята и божествена Скръб, която Отец Му наложи след Пасхата. Защото Исус отиде на едно място в Гетсимания, за да изпие Сам трите Скърби на Отеческото Сърце.
Нека, преди да ти разкрия виденията от моя Господ, отново да ти напомня вече казаното. А именно – че Чаша има там, където Божият последовател бъде поставен от широко на тясно. Тъй щото, пребъдвайки в тясното дъно на Чашата, да изпие всичкото злострадание, на което е бил предаден по Волята на Отца. И понеже става дума именно за злострадание, то нека ти напомня едни думи на Апостол Яков, понеже те се вписват съвършено в темата за Чашата. Ето тези думи:
“Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив…” (Яков 5:10-11)
Какъв беше Божият слуга Йов, братко?
Не беше ли той първоначално “най-големият от всичките жители на изток”, тъй щото никой не можеше да се съизмерва с неговите благословения и с всичкото благоденствие, дадено му от Бога? Но ето, че Отец решава нещо в Сърцето Си. А именно – да премести слугата Си Йов от единия триъгълник в другия. И тогава в живота на Йов дойде скръбта. Дойдоха разоренията, злощастията и болестите. Всъщност – широкото се смени с тясно и Божият слуга Йов беше поставен в дъното на Чашата на Страданието. Но както ни показва “Книгата Йов”, търпението на Божия слуга, сълзите му и вътрешният му стоицизъм го направиха да превъзмогне над тясното. И не просто да го превъзмогне, но послушал пратеника Елиу и смирил сърцето си – да намери изходния път, даден от Бога и свързан с благословение, широчина и простор.
Давам ти този Свят библейски пример, за да насърча сърцето ти. Защото е много лесно да говориш за Бога, ходейки по широкото с нозете си. Много е лесно да славиш Бога, когато всичко в живота ти е подредено, нямаш гонение и те съпътстват успехи и радости. (Кой ли бог обичаш тогава?) Но както е вярно, че се наричаме християни, понеже следваме Христос и Му подражаваме, така е вярно, че там където ходи Той – ще ходим и ние. Там, където пребъдва Той – ще пребъдваме и ние. Чашата, която пие Той – ще пием и ние. Кръщението, с което се кръщава Той – ще се кръстим и ние.
Тази книга ще говори за мястото в Евангелието, където никой не би искал да отиде. А ако някой все пак отиде, без да е бил утвърден и подготвен от Бога, (както отидоха и учениците на Господа, които все още не бяха изпълнени със Святия Дух) – да проспи времето, което Господ е заповядал за бдение, пребъдване и превъзмогване.
И така, братко мой, нека вече започна духовното пътуване с моя Господ. Защото сърцето ми все така оставаше с Него в Божието Светилище, запалено от последните Святи думи, изречени от Отца. А моят Господ, като се приближи до мен и Кръвта Му все още се стичаше по челото Му, започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Сега ти ще последваш твоя Господ до най-скръбното и мъчително място в Живота Му. Затова нека първом да ти покажа къде Отец Ми излива трите Скръбни реки от Светилището. Защото ти непременно трябва да видиш Чашата…”
След тези Свои думи Господ тръгна напред, като излезе от Божието Светилище, а аз Го последвах. Така Той вървя известно време, заобикаляйки Божия Дворец на Святостта. А накрая влезе през една странична врата, която вероятно се намираше някъде зад Трона на Отца. И когато пристъпих след Исус, сърцето ми примря от изумление. Аз виждах един огромен духовен отвор във вид на кръг. Границите на този отвор бяха от сгъстено присъствие на Святия Дух, подобно на стъкло. И колкото повече този отвор слизаше надолу от Небето, толкова повече той се стесняваше и стесняваше, а самият му край стигаше до точно определено място на земята. А докле гледах, изумен от мащабите на отвора, Господ го посочи с ръка, като ми казваше:
“Ето я Чашата Ми! Горните й разширени граници стигат до Божието Светилище, а долният й стеснен край докосва Гетсимания. Всяка от трите реки на Скръбта, която тече в Светилището, се излива в Чашата Ми, тъй щото всеки от Моите Истински свидетели и последователи, които Отец Ми е поставил в Гетсимания, да я пият така, както я пиеше Човешкият Син…”
Слушах думите на Исус и погледът ми се взираше надолу, към Гетсимания. А тогава, забелязал нещо чудно, аз попитах моя Господ:
“О, Исусе! Едва сега сърцето ми приема в твърде голяма пълнота Твоята Чаша. Но аз недоумявам за нещо, Господи! А именно – как се влиза в Твоята Чаша? Защото границите на Чашата стигат до Божието Светилище, а надолу стените й я ограничават и стесняват. Трябва ли човек да се качи до Светилището на Отца, за да влезе в Чашата и да слезе до дъното й?”
Исус се усмихна на въпроса ми, а след това започна да ми говори, като казваше:
“Чашата наистина е много здрава и действа само в живота на посочените от Отец Ми люде. Но ти сега виж какъв е отговорът в Моето Евангелие, където за твоя Господ е записано:
“И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде…” (Лука 22:39-42)
Как мислиш слуго Господен? За какво отделяне на Господ от учениците Му става дума, тъй щото да е написано, че е “един хвърлей камък”? Ще приемеш ли обяснението, че това е разстоянието, което би се получило когато метнеш камък с ръката си?”
“О, Господи мой! Аз винаги съм приемал и прочитал тоя стих от Евангелието с такова разбиране?”
“Приеми тогава Моето разбиране! Защото то не е човешко, но божествено! Понеже “единият хвърлей Камък”, който беше разстоянието между Господ и учениците Му е равносилен на това, че Сам Отец хвърли Камъка Си Исус в дъното на Чашата. И тогава разстоянието между Мене и Моите стана толкова голямо колкото е голяма разликата между спането и бдението, между ужаса и спокойствието, между радостта и скръбта, между Живота и смъртта.
Затова нека цялата Ми Църква да знае, че “единият хвърлей Камък” е разликата между Божието и човешкото благовестие! Защото между тях има страшна пропаст! Пропаст, която човеците няма никак да преминат, ако не останат будни с Мене и не поискат да вкусят от Моята Смърт. Разбираш ли това?”
Можех ли да не разбера моя Господ, след като устните Му блестяха от Съвършена Благодат? Разбира се, че Го разбрах! И тогава, паднал пред нозете Му, аз ги погалих с ръцете си, като Му казвах:
“О, Исусе! Сигурно Си бил твърде наскърбен, когато Твоите ученици заспаха, докле Ти пиеше Чашата Си! Понеже не веднъж, но три пъти Ти се връщаше при тях и все ги намираше заспали! Но точно сега, в края на дните, и преди Твоето Славно явление, аз Те моля с цялото си сърце:
Издири, Святи мой Господи, човеци от всеки народ, от всяко племе и език, които да направиш Свои свидетели от мястото Ти в Гетсимания! Издири, скъпоценни мой Спасителю, люде, които да не обичат живота си дотолкоз, че да бягат от смърт! Защото само с такива човеци ще се сбъдне писаното, че те побеждават дявола със словото на собственото си свидетелстване. Ето, Исусе! Аз не искам да спя, когато Ти пиеш Чашата Си! Аз не искам да стоя далеч от Тебе, “на един хвърлей Камък” от Славната привилегия на Отца! Не, Господи мой! Аз искам Ти да бъдеш Камъкът, на Който да положа ръцете си и да изпия всяка капчица от Твоето Страдание! Говори ми, Господи! Употреби ме още веднъж! Защото има люде на земята, за които Твоите думи са като дълго чакан дъжд, като жадувано слънце, като скъпоценен плод!”
В отговор на молитвата ми, Исус погали нежно главата ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Аз ще зачета молитвата ти, слуго Мой! И наистина ще ти говоря в Дух на Съвършено Посвещение! Но сега ти казвам, за да знаеш, че Скръбта Ми ще бъде като три прелели реки, и болката Ми – като болка от хиляди ножове и стрели! Защото Господната Чаша не се дава да се пие от човеци! Не! Тя се дава за пиене само на Господ, Който се е изобразил и утвърдил в човеците!
Затова сега те предупреждавам:
Не очаквай съчувствие от човеци, които нямат Мене, защото такова няма да получиш! Не очаквай състрадание от днешното спящо християнство, което нехае за Чашата Ми, защото такова няма да получиш!
Очаквай само ангел от Отца Ми, който както укрепяваше Мен, така ще укрепи и тебе! Защото Аз непременно ще бъда Камъкът от Сион, на Който ще подпреш ръцете си, за да издържиш в най-съдбоносната проверка, с която Отец Ми ще те одобри и запечата!
А сега Ме последвай до дъното на Чашата Ми и до мястото на Човешкия Син! За да участваш в Моето Страдание, за което си посочен от Отца Ми!”