ГЕТСИМАНИЯ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО В БОЖИЕТО СВЕТИЛИЩЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има трагедия, която ще се окаже твърде жестока и разрушителна за съдбата на света, то тази трагедия е в пълното разминаване между очакванията на земните и на Небесните човеци. Сякаш бяха малко стотиците и хиляди светски начини за успех, просперитет и лично щастие, щото към тях да се прибави и вярата в Бога. За последните сто години стотици милиони човеци бяха измамени, че с вяра в Исус могат да спечелят целия свят. Забележи – да спечелят света, а не да си събират съкровища на небесата!
Конституции, общества и народи се съградиха върху най-изродената представа за сетнината на вярата в Бога. Представа, с която измамените решиха, че Бог е силно ангажиран да благославя земята, понеже отдолу така искали “в Името на Исус”. И същите тези земни човеци, зачеркнали от библиите си всички пророчески предупреждения за умноженото беззаконие на последното време, решиха в сърцата си, че докле чакат да дойде време за Рая на небесата, то могат спокойно да си направят и рай на земята. Но ето именно тук настъпи същинската трагедия. Защото Святият Бог на небесата отказа да създава друг Рай, освен единственият, който е горе. А дяволът, като изпълзя от ада, разпери тъмната си мантия, като казваше на всичката земна човешка амбиция:
“Рай ли искате, чеда мои? Нямате проблеми! Който иска рай – нека да падне пред нозете ми и да ми се поклони! Тогава аз непременно ще му дам всичко!”
“Какво по-добро за човеците от рай на земята?” – рекоха си късогледите теолози и седнаха да скалъпят нужните лъжливи доктрини и лукави трактовки. И никой от тия демонизирани сребролюбци и користолюбци не можа никак да чуе съдбоносния и страшен Глас на Господа. Глас, с който Той някога стъписа ученика Си Петър, но за който църковните величия бяха глухи:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23)
И ето така, братко мой, трагедията се задълбочи още повече. Защото тия, които мислиха за човешките неща, а не за Божиите, се умножиха и преумножиха. Тъй щото разминаването между надеждите на земните и Небесните човеци стана тотално. Земните човеци си направиха земни църкви, в които земни царе да им говорят за човешките неща, а не за Божиите!
Не е ли твърде силно това твърдение? Разбира се, че не е! Защото земният просперитет, земното образование и земната кариера, станали основи на тщеславните църкви, са човешки неща, които отговарят на човешките желания. В тях няма скръб, но има интереси и пари. В тях няма гонение, но има привилегии, почести, постове, титли, ръкопляскане, слава. В тях няма горчиви чаши, пълни с Христова Скръб, но кристални чаши, пълни с пенливо шампанско. В тях няма бедни Лазаровци, покрити с рани и струпеи, но религиозни височества, светейшества, превъзходителства и високи преосвещенства. И в крайна сметка:
В модела на човешко-демоничната християнска религия не е тясно, но е твърде широко. (Виж отново графиката в началото на книгата!) Толкова широко, колкото е широка Триумфалната арка в Париж, построена за преминаването на Наполеоновата армия след многото й световни кръвопролития. Но аз нека да ти кажа, братко мой, един малко известен факт. И той е такъв, че тоя Наполеон, като решил да се уподоби на древния пълководец Александър Македонски, с един военен поход завладял Сирия и Египет в края на осемнадесети век. И като влязъл в Кайро на бял кон, погледнал с възхищение към пирамидите в пустинята. Така император Бонапарт посетил най-величествената от тях, Хеопсовата, и се затворил сам в покоите на Фараон. А половин час по-късно излязъл от покоите блед като платно. И когато подчинените му го попитали какво е видял, че да е толкова уплашен, той тихичко им казал:
“Дори и да ви кажа, няма никак да повярвате!”
Какво ли е видял Наполеон в покоите на Фараон? Не е ли видял самият Сатана, който му е обещал, че докато е толкова жесток и кръвопролитен, ще прави света широк под нозете му? И не затова ли няколко години след подвизите си в Египет войнолюбивият император заповядал да се построи за армията му широка Триумфална арка в Париж, която да подобава на възхищението му от пирамидата? Всъщност – в крайна сметка широкото за Наполеон скоро започнало да става тясно в битката при Лайпциг, още по-тясно в битката при Ватерло, и най-тясно – в заточението на остров Света Елена, където императорът умрял в мъки, грижливо тровен с цианкалий от британците. Сега разбираш ли, че всичките широки пътища на света са предадени на проклетия от Бога, понеже отиват в теснината на ада? И проумяваш ли най-сетне с колко съдба са заредени Святите думи на Исус:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Но какво значи да влезеш през тясната порта? Не е ли това – да приемеш с вяра в сърцето си, че този свят не е твоят дом, а в него ти си само пътник? Не е ли това – да изповядаш прекрасната Истина, че имаш на Небето дом неръкотворен и вечен? Не е ли това – да заявиш на света, че не е достоен за тебе, както и светът не намери Исус като достоен за него? Но ето, че отново стигам до страшната трагедия в разминаването между земните и Небесните човеци.
Първо: Небесните човеци живеят на тясно и тяхната вяра и надежда е за широчината на Небесното Царство, в което един ден Бог ще ги въведе като победители с Христовата Вяра.
Второ: Земните човеци живеят нашироко и тяхната измама е, че сетнина за поклоните им пред дявола няма.
Трето: Както е вярно, че Небето е по-широко от земята, и затова светът е тесен за Божиите чеда, така също е вярно, че адът е по-тесен от земята, и затова светът е широк за чедата на лукавия.
Давам ти всички тези Святи размисли, които Духът сега ражда в сърцето ми. Понеже искам посланието на тази пророческа книга да бъде разбрано от всичките Божии чеда. От онези, които днес са на дъното на чашата и тясното им става съдба, свързана с всички думи, произлизащи или свързани с понятието “тесен”. Думи като “утеснение”, “притеснение”, “лишение”, “притискане”, “затвор”, “угнетение” и “тъмница”. Защото един Христов апостол написа някога в посланието си:
“И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…” (2 Коринтяни 12:9-10)
След това кратко встъпление аз вече ще премина към самото видение, което Господ Исус разкри на сърцето ми. Защото Той отново беше до мен и ме въздигна нагоре със силните Си ръце, като ми казваше:
“Нека сега да те извадя от тясното на Чашата, за да поставя сърцето ти в широчината на Небето. Защото Отец Ми, Всемогъщият, има да даде на сърцето ти знания за Моята Чаша и за върховното Страдание на Човешкия Син…”
След тези думи аз полетях, носен от ръцете на Исус, тъй щото пред очите ми се разкри широчината на Небесния Ерусалим. И ето, че аз и Господ вече вървяхме по улиците на Небесния град, когато се приближихме до Двореца на Божията Святост, сиреч, до Светилището на Отца. А тогава, пристъпил напред, Господ вече отваряше вратите на Светилището, като ми казваше:
“Пристъпи и влез след Мене в Святото присъствие на Отца Ми. Защото по Неговата изрична Воля сега те въвеждам в Неговото Светилище…”
Думите на Господ се разтвориха в сърцето ми като вълните на голяма река. Толкова силно беше вълнението ми и благоговението ми от мястото, на което пристъпвах. И ето, че вратите на Светилището се разтвориха и Исус пристъпи напред, като вдигна ръцете Си и казваше на Отца:
“Небесни Мой Боже! Слугата Ни вече е готов да отиде в дъното на Чашата! В Гетсимания – където Ти Си заповядал да престояват и превъзмогват всичките Верни и Истинни свидетели на Твоя Син!
Говори на сърцето на слугата Си, Небесни Боже! Защото той стои в Присъствието Ти и Те слуша!”
Докато Исус говореше на Отца, Святият Дух изпълни всичките ми вътрешности, тъй щото паднах на коленете си и притиснах с ръце главата си поради преголямата Слава на Божието Светилище. А чул думите на Сина Си, Отец простря към мен огнените Си ръце и докосна главата ми, като ми казваше:
“Сине човешки, когото съм посочил, призовал и утвърдил да бъде пророкът на Сион! Повдигни очите си и гледай на трите Скърби на Сърцето Ми! Защото тия три Скърби на Моето Сърце, вече стават Скърби и на твоето сърце!”
Докато слушах Святите думи на Отца, самата Му огнена ръка повдигна главата ми, за да гледам в Светилището. И ето, че очите ми видяха река от Скръб, която течеше към Престола на Отца и водите й се вдигаха по полите на Отеческата мантия, като влизаха в Сърцето на Всемогъщия. А тогава Отец проговори, като ми казваше:
“Тази река от сълзи, която виждаш, е първата Скръб, която пие Сърцето Ми! Това е Скръбта на човеците, които не Ме познават, и по тази причина животът им е пълен с нещастия и злини. Всеки от слугите Ми, който Ми се посвети, за да познава Съвършената Ми Воля, трябва да пие от сълзите на тази река и така духовно да съучаства в страданията на човеците! Когато пиеш сълзите на тази река, ти ставаш един от Моите ходатаи! Сиреч – слуга, който в Пролома се застъпва за човеците, които не Ме познават, тъй щото Аз да им покажа Милост и да свържа съдбите им със Спасението и Вечния Живот, които им давам в Името на Исус! Но ти сега гледай отново на втората Скръб, която ще покажа пред очите ти…”
Едва чул последните думи на Отца, аз видях втора река в Божието Светилище. За разлика от първата, която течеше към Престола и се възкачваше по полите на Отеческата мантия, за да влезе в Сърцето на Отца, тази втора река извираше от Божието Сърце и тръгваше по гънките на Святата Му мантия, за да се излее в самото Светилище и да тръгне натам, накъдето Духът би й посочил.
А тогава Всемогъщият отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Сине човешки! Тази втора река от сълзи, която виждаш, е втората Скръб, която се ражда в дълбочините на Сърцето Ми! Това е Скръбта Ми за човеците, които Ме познаха като Бог, но подмамени от дявола се отвърнаха от Моите пътища и от Моите повеления! Така те повторно прободоха Сина Ми и направиха Сърцето Ми твърде много да страда и да скърби! Всеки от слугите Ми, който Ми се посвети, за да познава Съвършената Ми Воля, трябва да пие от сълзите на тази река и така духовно да съучаства в Моята Лична Скръб!
Когато пиеш от Моите сълзи, ти ставаш един от Моите пророци! Сиреч – слуга, на когото давам да излее всичката Ми Скръб в думи и видения, които да даде на поколението, което Ме остави и което Ми обърна гръб! Сълзите в тази Моя река са горчиви като пелин! Горчиви като водите на Мера! И всеки, който ги пие, непременно ще се вгорчи в Господната Скръб, за да пророкува и рикае за горкото, което ще сполети всичките Божии отстъпници!
Но ти виж и третата река от Скръб! Защото тя е най-страшната, която може да се намери! И само човеци, изцяло изпълнени от Святия Дух, могат да я понесат и превъзмогнат!”
След тези думи на Отца, аз видях и третата река в Божието Светилище. Оприличена на черна и гъста сатанинска отрова, тя течеше към Престола на Отца, а тъмните й води вече се готвеха да осквернят полите на Отеческата мантия. Но ето, че там, пред полите на Отец, коленичи Господ Исус. И като простря в ръцете си Собственото Си Сърце, оприличено на чаша, започна да събира в нея всичката отрова от реката, тъй щото дори капчица от нея не можеше да оскверни Отца. Така Божият Син изпиваше отровата вътре в Себе Си, а Собствената Му Кръв се преборваше с отровата, докато накрая реката пресъхна и отровата се свърши. И когато погледнах на моя Господ, аз видях, че по челото Му беше избила Собствената Му кръв. Това ме накара да възридая и да извикам:
“О, Отче мой! Какво Си дал да гледа слугата Ти? Мъка ме тресе, Святи Татко! Ужас се опитва да ме обземе!”
А Отец, като усили Огъня в ръката Си, изпълни ме докрай с Любовта Си, като ми казваше:
“Сине човешки! Тази отровна река е третата Скръб на Сърцето Ми! Скръб, която иде от дявола, който е клеветникът на човеците! Скръб, с която някога допуснах Моя Син да бъде предаден, осъден и разпнат! Скръб, която Синът Ми изпи до последната капка – без да се поклати и без да се отвърне от Мене! Без да пожелае да осъдя човечеството, но да осъдя Самия Него! Без да пожелае проклетия за човешкия род, но да намеря Самия Него, като проклет и причислен към беззаконните! Без да пожелае смърт за грешните, но Сам да вкуси смърт, като осъден за грехове, които не е сторил!
Всеки от слугите Ми, който Ми се посвети, за да познава Съвършената Ми Воля, трябва да пие от дяволската отрова на тази река, да я потуши и превъзмогне в сърцето си, и така духовно да съучаства в Скръбта на Сина Ми!
Когато пиеш отровата на тази река – ти ставаш като една от Господните Жертви! Като един от юнците пред Олтара Ми, който не е обичал живота си дотолкоз, че да бяга от смърт! Защото само така клеветникът на човеците може да бъде свален долу! И едва с изпиването на тази трета Скръб, Аз ще те потвърдя като един, който е изпил цялата Господна Чаша и е съучаствал във всичкото Господно страдание!
Тия са трите Скърби на Сърцето Ми, слуго Мой!
Всеки, когото съм посочил, одобрил и възлюбил, пие Чашата Господна, за да се уподоби във всичко на Моят Син Исус! Защото Моят Син е Ходатаят на ходатаите, Пророкът на пророците и Агнецът, послужил за пример на всичките Ми жертвени юнци! Тръгни след Него, защото Той ще те заведе до Собственото Си място в Гетсимания! И като те постави до Себе Си, ще те направи не просто да останеш буден, но да изпиеш Неговата Чаша и да се кръстиш в Неговото Кръщение!”
Братко мой! Много Святи видения и съкровени думи съм получавал от Святия Отец! Но тези последните, които получих от Него в Светилището Му, бяха най-съвършеното доказателство, че всичко, което съм преживял и написал за Небето, е било само подготовка за най-великото от всичките тайнства на Христовата Вяра. Тайнството да пиеш Неговата Чаша и да съучастваш докрай в Неговото Страдание! Амин и Амин!