КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Една страшна умора и едно изтощение до смърт тежат върху сърцето ми. Тежат така, сякаш че огромна невидима скала е притиснала всичките ми жили и кости. И там – под невероятната тежест – сърцето ми се бори за няколко сантиметра място, за да продължи да тупти и аз да продължа да живея.
През какви ли не изпитания преминах през годините? Какви бури и урагани трябваше да претърпя? Колко ужасни стрели на човешка и демонична злоба трябваше да се забият в гърба ми? Колко кал и помия или колко хвърлени камъни трябваше да понесе главата ми?
А през всичкото това време милиони хора край мен живееха демоничния сценарий на живота си, без да осъзнават, че разпиляват нещо, което Бог им дава само веднъж. Потърсили най-малкото съпротивление, те предпочетоха да ходят по широкия път, вместо да се подвизават да влязат в тесния. Без да осъзнават, че сегашното широко има сетнината да стане ужасно тясно, а сегашното ужасно тясно – сетнината на свобода, простор и Вечен Живот.
Да, братко мой!
Точно така виждам нещата след толкова години на изнуряване за моя Господ и Неговото Царство. Защото Небесните ни домове са горе, в широкото, а затворът за нечестивите е стеснен и е по-отдолу. Тъй щото, ако си приготвил сърцето си за широкото на Небето горе – да претърпиш всичкото притеснение на земята долу. Но ако си предпочел широкото на земята долу – да попаднеш в теснината на самия ад. Всичко това, образно казано, напомня на два съдбоносни триъгълника. Разсъждавайки над тези два съдбоносни триъгълника (защото погледнати духовно те наистина са такива) – аз избрах и възлюбих Божият, който е стеснен долу на земята, но се разширява нагоре към Небето, за разлика от дяволския, който е широк долу на земята, но се стеснява много по-надолу. И когато видях сърцето си в самата теснина на Божия триъгълник и погледнах нагоре, от устните ми се изтръгна вик към Господа на небесата:
“О, Исусе! Докога слугата Ти ще стои в самата теснина на съдбоносния Ти триъгълник? Няма ли да дойде друго време, други дни и друга съдба за пророка Ти? Няма ли Ти, Господи, да заповядаш да се издигна нагоре? Няма ли сърцето ми да вкуси сетнината на прекрасните стихове, които гласят:
“В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и ме постави на широко място…” (Псалом 118:5)
В отговор на молитвата ми, на сълзите ми и на всичкия ми плач пред Него, Исус се сниши от широкото горе и дойде при мен, за да отговори на утеснението ми. Така Той бръкна в пазвата на мантията Си и извади издължена конусовидна чаша, като ми казваше:
“Виж тази чаша! Прави ли ти нещо впечатление в нея?”
“Да, Господи! Забелязвам, че тя е широка горе, но е тясна долу…”
“Точно така, както и Аз идвам отгоре, а ти сега си долу!” – ми отговори Исус и продължи, като казваше:
“А не бях ли Аз Човешкият Син, Който отгоре слезе долу, за да спаси човешките чеда? И нямах ли притесненията, на които и ти днес си предаден по Волята на Отца Ми? Разбираш ли тогава, че Оня, Който е най-горе, благоволи именно в тези, които са най-долу?”
“Но защо, Исусе, Ти благоволиш в тези, които са най-долу?” – попитах отново аз. А Господ, като ми се усмихна, простря показалеца Си към дъното на чашата. И като го почука многозначително с пръст, отново започна да ми говори, като казваше:
“Аз ти дадох да притежаваш богатството на Моя ум, на Моята Мъдрост, на Моята Светлина. Как мислиш тогава? Не е ли съдбата на всеки от Моите слуги досущ като тази чаша, която ти показвам? Не тръгвате ли всички от тясното, за да излезете на широко? Не преживявате ли всякакво притеснение заради Мене? И не затова ли, когато Си отивах от света на човеците, Аз казах на учениците Си:
“Моята чаша наистина ще пиете, и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите…” (Матея 20:23)
Как мислиш, слуго Господен? За обикновена чаша ли говорих на Моите ученици? И те като от обикновен човек ли приеха думите на Господа?”
“Не, Исусе! Твоите ученици знаеха, че Ти Си Божият Син, Единородният от Отца, Който слезе на земята, за да даде на света Спасение и Вечен Живот…”
“Разбираш ли тогава, че въпреки многото обикновени чаши, които можеш да напълниш с всякакви течности, Аз говоря за една точно определена Чаша, която Отец дава да се пие от Сина, а Синът дава да я пият само Истинските Му свидетели и последователи? И тази Чаша не е материална, нито е плътска, та да я търсиш така, както рицарите темплиери са търсили Свещения Граал.
Не, Стефане!
Тази Чаша е Страданието на Човешкия Син, което Отец Му наложи от Небето! Тъй щото Синът беше на дъното на Чашата, а в нея Отец допусна да се излее всичката мъка и скръб, всичкото страдание и печал, както и всичката ярост и злоба на дявола!
Сега разбираш ли по-добре защо показалецът Ми докосва дъното на Чашата, която държа?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че Твоят показалец докосва точно определеното място за моето сърце. Защото Твоята Воля е да изпия всичко, което Си пил и Ти в Гетсиманската градина…”
Чул последните ми думи, Исус погали главата ми. А след това с Глас на Свято съкровение Той отново ми каза:
“Укрепи сърцето си, слуго Мой! Защото твоят живот за Мене стигна до мястото, наречено Гетсимания. Място, където Господ ще ти покаже във видения каква е била Чашата, която Той е пил и за която се е обещал, че ще я пият и всичките Му последователи. И сега ти казвам, че искаш или не – ще преминеш през Моята Гетсимания и ще пиеш Моята Чаша. Не само ти, но и всички, до които достигнаха Моите думи и които приеха Моите пророчески видения. Затова се радвай, че си на дъното на Чашата, защото сетнината ти е в Простора на Божието Царство.
А сега Ме последвай в Божието Светилище. При Моя Бог и Отец, Който Сам ще говори на твоето сърце, както в дните на Моята Скръб говореше на Моето Сърце…”