ВЕЧНИЯТ ДЯЛ ОТ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С КОРЕНА НА ДЪРВОТО

Братко мой! Верни ми приятелю! Готов ли си да отвориш сърцето си за всички Небесни откровения на тази книга? Готов ли си да оставиш всичко земно и преходно, за да полетиш с Вярата на Духа до Божиите обиталища? Ето, казвам ти, че днес там има едно Дърво на Живот, което е готово да приеме последното поколение на Сион и така Стволът Му да стане още по-величествен, а клоните – още по-плодоносни.
За оня, който е посветил живота си на Бога, не е трудно да си представи, че той самият става дърво на Божията Светлина и Благодат. Защото къде другаде да бъдат корените на вярата ни, ако не в Евангелието на Господ Исус Христос? Ако Живото Слово на Спасителя е станало почвата на нашия дух, то непременно ще живеем с Дух от Духа и с Живот от Живота на Бога. Видението, което Господ Исус показа на сърцето ми, за сетен път ме убеди колко неизчерпаема и неизследима е Небесната Мъдрост. Защото аз отново стоях до Него, а Той посочи към водите на Реката на Живота, водещи към Дървото, като ми казваше:
“Тръгни след Мене! Защото сега ще ти покажа Коренът на Дървото на Живота. Корен, Който всички вие трябва да познавате прекрасно…”
След тези Свои думи Спасителят пристъпи с нозете Си във водите на Реката, а аз Го последвах. Така, в съприкосновение с кристалната Благодат на Духа, сърцето ми усети как започна да се изгубва във всичката пълнота от щастие и блаженство. И ето, че накрая аз виждах Дървото на Живота съвсем отблизо, понеже пристъпих след Исус на Хълма, където растеше то. А тогава Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Наведи се до Мене. Защото Аз сега ще ти дам да разбереш що ще рече пръстта на тоя Хълм, в който Дървото спуща Корена си…”
С вълнение се наведох до Господа, а Той вече загребваше от пръстта на Хълма в ръката Си. И като протегна ръката Си към мене, каза ми:
“Вземи пръстта от Хълма. И нека Духът на Святия да я потвърди истинно за сърцето ти…”
Отворил събраните си шепи, аз вече гледах пръстта от Хълма върху дланите си. А силата на тази пръст беше толкова голяма, щото тя притегли не просто погледа ми, но сърцето ми. И стихове, стотици и хиляди стихове от Вечното Слово на Бога, започнаха да запленяват цялото ми същество. Това ме накара да наведа още повече очите си към шепите си, тъй че в един миг видях лъч от собственото си сърце, който търсеше своя ниша сред Вечното Слово на Бога. Така дойде миг да кажа на Исус:
“Господи мой! Колкото повече държа Този Свят Дух на Словото Ти в дланите си, толкова повече сърцето ми се вкоренява в Него…”
“И не би могло да бъде другояче, момчето Ми!” – отговори Исус и продължи:
“Затова гледай сега на Мене и виж чудото, което ще сторя пред очите ти…”
В следващия миг Господ коленичи на самия Хълм. И като протегна двете Си ръце към пръстта на Хълма, направи така, че прегърна със Светлината Си всичката възможна пръст. А след това, за моето пълно изумление и възхищение, започна да се съединява с Вечното Слово на Бога. Самата снага на Спасителя се изменяше по чуден начин, понеже нозете Му слизаха надолу в пръстта на Хълма, а с тях и цялото Му тяло. Исус все повече и повече ставаше като част от Дървото на Живота. Той съединяваше Себе Си с него и постепенно се скриваше от очите ми. Така дойде миг, когато аз вече не Го виждах и това ме накара да извикам:
“Къде Си, Господи! Говори на сърцето ми и ми дай да разбера чудото на Преображението Ти при тоя Хълм!”
В отговор на викането ми, водите на Реката се раздвижиха. И Самият Свят Дух прошепна на сърцето ми, като ми казваше:
“Влез във водите Ми! Защото Аз ще те приближа до Исус, Който е Вечният Корен на Вярата…”
Останал без дъх, аз нагазих в кристалните води и усетих, че започвам да потъвам. Така водите ме покриха, а Духът обърна погледа на сърцето ми към основата на Хълма в дъното на Реката.
Там бе моят Господ Исус Христос! Бял и пречист Корен, Който изпиваше в Себе Си всичката Благодат, Светлина и Живот на Бога! Бял и пречист Корен, Който бе готов да дари с Небесно блаженство и щастие всяко сърце, което би уповало на Него! Бял и пречист Корен, Който изпращаше към ствола на Дървото всичката Сила на Своята могъща и Свята Любов! Бял и пречист Корен, Който провеждаше през Себе Си потоци от божествена Мъдрост и Разум, а пръстта около Него мигновено се просветляваше и изпълваше с Небесно плодородие и щедрост. Не знаещ що да кажа, аз заплувах към основата на Корена, сиреч, към нозете на моя Господ. И като ги прегърнах всред самите води на Духа, едвам успях да кажа:
“Святи Корене на Бога и Отца! Вкорени и мене в тая най-чудесна и плодоносна почва! Направи ме да пребъдвам в нея, като Тебе! Направи ме да дарявам Любов и Светлина като Тебе! Направи ме пълен с Мъдрост и Разум като Тебе!”
В отговор на думите ми Исус протегна ръцете Си и ме погали, като ми казваше:
“Аз съм Коренът и Потомъкът Давидов! И ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще бликнат из утробата му, за да се вкорени в Духа и Словото Божие така, както се вкоренявам Аз. Но ти сега Ми кажи защо извика към Мене, когато стоеше на Хълма? Какво се случи, та да се наложи да Ме извикаш?”
“О, Исусе! Ти протегна ръцете Си и прегърна пръстта на Хълма. А след това нозете Ти и цялото Ти тяло започнаха да потъват през самия Хълм и да стават съединени с Дървото на Живота. Тъй че аз Те изгубих от погледа си и пожелах отново да Те намеря…”
“А как Ме намери и къде Ме намери?”
“Господи мой! Послушал Гласа от водите на Духа, аз нагазих в Реката на Живота. А когато водите ме покриха и потънах, то тогава Те видях като Корен…”
Исус се усмихна нежно на отговора ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Искам да предадеш на всичките Ми братя и сестри, че измежду тях има посочени от Мене и Отца Ми, които ще имат съдбата да бъдат корени. А силата на един корен става явна тогава, когато той не се вижда, понеже е дълбоко скрит в Словото и водите на Святия Дух. Затова Аз повелявам с божествена ревност на всичките Си слуги:
Станете корени, за да ви виждат не човеците, но Коренът Давидов! Защото ето това, да потънете дълбоко в Духа, ще рече да приемете Моето Смирение в сърцата си. Смирение, с което ще отдавате всичката Слава на Небесния Отец, и ще дадете Живот и Светлина на мнозина. Понеже няма корен на плодоносно дърво, който да иска да виждат него, когато трябва да виждат резултата от делата му. А колко от вас са способни на това? Колко от вас ще Ме послушат, за да потънат с Мене? Колко от вас ще се скрият от всичкото човешко ласкателство, както и от всяко себевеличаене и ръкопляскане? Ето, казвам ви, че служителите, станали корени, са най-великите в Небесното Царство! Защото не би имало Дърво на Живот, ако Го няма Коренът Давидов! И на земята не би имало дървета Господни, ако Отец Ми не им даваше живителните сокове и влага чрез Своите смирени корени. Но ти сега виж следващото знамение, което ще разкрия на сърцето ти…”
След последните Си думи Исус протегна ръката Си всред водите на Духа, сякаш че призоваваше нещо или пък някого. А тогава водите мигновено се развълнуваха, тъй че блясък от Светлина мина през тях. А до мен и Исус се приближи остра и лъскава сребърна брадва. И ето, че Господ протегна ръцете Си и хвана брадвата, като ми казваше:
“Как мислиш момчето Ми? Всякакви корени ли ще пребъдват до Корена Давидов?”
“Не, Исусе! До Тебе ще пребъдват само онези корени, които са били насадени и вкоренени по намерението на Небесния Отец…”
“А не казах ли Аз, че:
“Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени…” (Матея 15:13)
И не предупреди ли Йоан Кръстител, казвайки:
“А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:10)
Ето, Аз съм Коренът на дърветата! И острата и Свята брадва на Моя Отец е в ръцете Ми! Аз ще отсека с нея всички корени на съблазън и нечестие, лицемерие и търговия. За да останат с Мене и в Мене само тези, които принасят плодове и прославят Отец Ми, Който е на небесата! Затова ти предупреди всичките Ми чеда да внимават и да изпитват словото и делата на човеците, които им говорят в Моето Име! Човек, който говори Моето Слово, но не върши Моите дела, няма Моя Корен и брадвата Ми непременно ще отсече такъв! А какви са делата Ми, Църкво Моя? Какви са плодовете, които Човешкият Син остави като пример на Невястата Си? Бях ли Аз наемник, за да ръкопляскате на наемници? Бях ли Аз търговец, за да обогатявате търговци? Бях ли Аз грабител, за да се покорявате на грабители? Бях ли Аз книжник на буквата или законник на религията, за да търпите теолозите и доктринерите?
Не, люде Мои! Аз бях Коренът, Който дава Живот на Дървото! Живот на Моята Маслина! Живот на Моята Смоковница! Живот на Моята лоза! Живот на Моята Палма! И ако вие искате да познаете този Живот и да се посветите на него, то станете скрити и невидими, за да стане Бог открит и видим! Станете корени, скрити в Духа, за да се явят един ден делата ви пред Бога! Корен, който не е скрит, не е от Моите корени, нито пребъдва в дълбочините на Духа Ми! Такъв корен няма да нахрани, но ще убие! Такъв корен няма да даде Живот, но ще погуби със смърт!”
Колкото повече Исус говореше на сърцето ми, толкова по-излъскана и Свята ставаше брадвата в ръцете Му. А аз, пленен за сетен път от всичкото Му обаяние и Светлина, отново паднах в нозете Му, като казвах:
“Боже мой! Даже до старост и бели коси не ми позволявай да бъда нищо друго, освен корен до Корена. Нека остана скрит! Нека остана невидим за света, докато с Твоето Слово и Пример възрастяват всички Господни дървета! Тази нека да бъде съдбата ми от Тебе и този нека да бъде Кръстът на всичкото ми слугуване! Аз искам Твоето иго върху себе си и Твоето бреме за живот на сърцето си! Защото Твоето иго е благо и бремето Ти – леко!”