ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ II – 9 ГЛАВА

9. ВИДЕНИЕТО С ПРЕСВЯТОТО МЯСТО В ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Историята на този свят върви към своя край. Тя е като навита пружина на часовник, който скоро ще спре. И тогава стрелките му няма никога повече да отброяват нито секунди, нито минути, нито часове.
Защото свършекът ще дойде!
Но аз имам една прекрасна новина за теб. Новината, че ако и часовникът на тоя свят да спре, ударите на едно Сърце няма никога да спрат. Защото всеки удар от това Сърце ще продължава да бъде взрив от Небесна Любов, фонтан на Благодатта, тържество на Вечния Живот!
Сърцето на Господ Исус Христос!
Най-святата, най-нежната, най-дълбоката и най-благодатната изява на Бога!
В слугуване към това Сърце преминаха годините на младостта ми!
В следването на неговото туптене, и в докосването до неговите извори, аз преживях уникални и неповторими видения. Видения, в които Исус ми даде да проумея, разбера и изява широчината и дължината, височината и дълбочината на Неговата божественост и на тайнствената Му Премъдрост.
Да кажа, че не съм бил наситен, ще сбъркам. Защото Исус нахрани мнозина и им даде Благодат, водителство и присъствие, за каквото и не са мечтали. Да кажа, че не съм бил благословен, ще сбъркам. Защото Господ ми даде дар от приятелство и Лично общение, които не бих заменил за всичките банки и за всичкото злато на света. Да кажа, че не съм изявил пълнотата Му, ще сбъркам. Защото в минали години и векове, с многократно по-малко откровения, видения и Небесни дарове, Църквата Му е съумявала да държи на верния Път и да не изгуби прицелната точка. Но тук и сега искам да ти кажа, че върховното щастие на един слуга настъпва тогава, когато той гледа как Господарят му използва всичкия труд на младостта му, за да съгради Храма Си, да постави в него Името Си и да го изпълни с Духа Си.
А какво биха били всичките откровения от един Храм, ако сърцата не се докоснат до Пресвятото място? И какво биха били всичките духовни благословения от познаването на Тялото Му и Образа Му, ако не докоснем с вяра Сърцето Му? Но ето затова и видението с Пресвятото място е последното от виденията на Хълма Мория и в Господния Храм. Затова нека сега отново да ти предам Личните думи, с които Исус ме въведе в Храма Си. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Ти наистина стигна до предела в общението си с Мене. Аз многократно казвах на братята и сестрите Си, че ще дойде миг, когато пророкът Ми вече ще е дал всичко, което съм искал да предаде на Църквата Ми.
И този миг е днес и сега!
Днес и сега, когато Храмът Ми заблестява на Хълма Мория!
Днес и сега, когато дадох на всичките Си братя и сестри да познават частите на Моето Тяло и Небесните черти на Главата Ми!
Днес и сега, когато ще протегна Ръцете Си и ще извикам с Устните Си по целия свят. За да събера при Мене и в Мене всичките чеда, които Отец Ми е приготвил за съграждане в Храма Ми.
Затова ти казвам да Ме последваш. Защото сега ще те заведа до Пресвятото място в Моя Храм. Там, където Човешкият Син е поставил Сърцето Си. Там, където Аз ще утвърдя всичкото Си Царско Свещенство! Там, където е най-голямото благоволение, давано от Моя Бог и Отец!”
След последните Си думи Исус влезе в Храма, а аз Го последвах. И ето, че когато и двамата влязохме, аз усетих как всички скъпоценни камъни в Храма бяха притихнали от присъствието на Господа. И в тоя миг на тишина аз чух Сърцето на Исус! То туптеше отсред Пресвятото място и ударите му сякаш правеха целият Храм да тупти и пулсира. Докле слушах, Господ ме докосна с ръка, като ми казваше:
“Простри ръка и докосни Сърцето Ми! И нека ударите на Моето Сърце станат удари и на твоето!”
Думите на Спасителя бяха прекомерно благодатни за мен. И аз, като паднах на колене пред Него, тихо казах:
“О, Исусе! Докосни ме още веднъж с ръката Си и ми дай всичкото опрощение, от което се нуждая, за да се намеря достоен да докосна Сърцето Ти. Ти знаеш, Господи, че не съм съвършен! Ти знаеш, че без преголямата Ти Благост и Милост аз не бих направил и стъпка към Твоя Хълм и в Твоя Свят Храм! Както Отец ме е избрал, не по заслуги, но според вечната Си Промисъл, така сега и Ти дай потвърждение на слугата Си, че му даваш най-святата привилегия да докосне Сърцето Ти…”
В отговор на думите ми Исус погали с ръка главата ми. А след това, с преизпълнен от нежност и Любов Глас, отново ми каза:
“Зная, че не си съвършен. Но също така виждам, че ревностно гониш изподир, та дано би уловил… Зная, че това плътско тяло, което имаш, не е наследник на Моите обещания. Но също така виждам, че много години уморяваш тялото си и го поробваш на Волята Ми, за да явиш Святите Ми думи на чедата Ми.
Ето, Стефане! Имаш всичкото опрощение от ръката Ми! Искрено го пожела и искрено ти го давам! Ти много пострада и много понесе заради Мене! Много горчилка изпи и много сълзи изплака! А подобна жертва Господарят ти няма и не може никога да забрави!
Затова сега ти казвам: Ти, който стана жертва за Мене, докосни Сърцето Ми, което стана Жертва за греховете на целия свят!”
Думите на Господ бяха толкова мили и пропити с такава Съвършена Любов, щото това ми даде всичката Сила, нужна да протегна ръката си и да докосна Сърцето Му. Ето, че пръстите ми се спуснаха по гърдите на Исуса и самата ми длан докосна Сърцето Му…
Братко мой! Една ослепителна Светлина погълна целия ми дух и освети цялото ми същество. И в тоя миг аз усетих как Святият Дух вдигна мен и Исуса, като ни пренесе в Пресвятото място на Храма. А тогава очите ми видяха три камъка от нежен планински кристал, които бяха пламнали в Огъня на Божията Святост. Първият от камъните беше най-големият и той гореше в основата на Пресвятото място. Върху него беше поставен втория камък, който приемаше пламъците от първия. А върху втория камък беше поставен третият, който приемаше пламъците на втория. И докле аз гледах на трите камъка, Господ проговори на сърцето ми, като казваше:
“Тия три камъка, които виждаш да пламтят, поставени един върху друг, са Пресвятият Олтар, който всякога гори с Божий Огън, за да призовава Сърцето Ми! Който познае Огънят на тия камъни, той е готов да познае Сърцето Ми и да бъде свещеник на Божия Свят Дух! И ти, слуго Господен, както докосна Моето Сърце, така сега докосни и първият от огнените камъни на Пресвятия Олтар! За да разбереш Кой те вика и къде те вика!”
С огромно вълнение аз прострях ръка, за да докосна пламъците на първия от огнените камъни. И ето, че в мига на докосването от небесата изотгоре просия светъл лъч. И лъчът, като погали главата ми, проговори ми с Гласа на Отца:
“Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа…” (Битие 22:2)
О, Господи мой! Тоя първи огнен камък беше самият Авраам! И аз, като извърнах поглед към Исуса, попитах Го:
“Исусе! Не е ли Огънят в тоя камък същинската любов на Авраам, с която той реши да последва Божия Глас и да принесе сина си Исаак във всеизгаряне?”
В тоя миг Господ хвана ръката ми и я приближи към Сърцето Си, като ми казваше:
“А не е ли Огънят в Моето Сърце същинската Любов на Отца, с която Той реши да възлюби целия свят и да даде Сина Си като Свята Жертва за грях? Но ето затова Отец ми се нарече Бог Авраамов. Защото на Хълма, където се изпълни жертвата на Божия човек Авраам, Отец реши да постави и Жертвата на Сина Си Исус! Но ти сега простри ръката си към втория от огнените камъни. Защото Огънят от първия камък гори в него и той ще го предаде на третия над него…”
Отново протегнах ръката си, за да докосна втория от огнените камъни. И ето, че за втори път от небесата изотгоре просия светъл лъч. И лъчът, като погали главата ми, проговори с гласа на Исаак и с Духа на Божията благословия към Яков:
“Бог да ти даде от росата на небето, и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват и народи да ти се покланят; бъди господар на братята си, и да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя…” (Битие 27:28-29)
Думите на Исаак отново ме накараха да се обърна към Господа и да Му кажа:
“Исусе! Не е ли Огънят в тоя камък същата Любов на Отца, с която Той възлюби Якова, тъй щото благословията от Исаак дойде върху възлюбения от Отца?”
В отговор Господ отново хвана ръката ми и я приближи до Сърцето Си, като ми казваше:
“А не е ли Огънят в Моето Сърце същата Любов на Отца, с която Отец възлюби Жертвата на Сина Си, за да Го благослови с благословията на Исаак към Яков? Не Ми ли даде Отец от росата на Небето, и от тлъстината на земята? Не направи ли Той племена да Ми слугуват и народи да Ми се покланят? Не станах ли Небесен Господар над братята Си? И не са ли проклети всички, които Ме кълнат и благословени всички, които Ме благославят? Но ето затова, след като се нарече Бог Авраамов, Отец Ми се нарече и Бог Исааков! Защото в Авраам Той видя Себе Си, като Отец, а в Исаак видя Святият Дух на Своята благословия! Но ти сега се докосни и до камъкът Яков. Защото ако Авраам отговаря на Отца, и Исаак на Духа, то Яков непременно ще бъде Синът!”
За трети път аз прострях ръка, за да докосна камъка Яков. А тогава за трети път от небесата изотгоре просия лъч. И самият лъч проговори на сърцето ми с Гласа на Отец, като ми казваше:
“Сине човешки! Сега ръката ти докосна камъка Яков, който е Ветил! И понеже ти позна със сърцето си Пресвятото място в Храма Господен и камъните, които го изграждат, то и затова стълба от Небето ще се яви пред очите ти! И Моят Син Исус ще слезе при теб от върха на стълбата. За да потвърди чрез Сърцето Си на цялата Си Църква, че Хълмът Мория е мястото на последния Му Храм…”
Ето, че пред сърцето ми наистина се случваше най-прекрасното от всичките Божии чудеса. Защото Небето се отвори над мен. И една стълба, изградена от диаманти и планински кристали, се спусна досами нозете ми. А Господ Исус, заобиколен от Святите Си ангели, слезе по стъпалата на стълбата. И като простря десницата Си към мен, проговори с твърде властен Глас, като ми казваше:
“Аз съм Господ! Бог на Авраам, Исаак и Яков! Хълмът Мория е мястото на Храма Ми и примерът на Авраам, Исаак и Яков – тройният библейски лъч на Сърцето Ми! Както някога казах на Натанаил, така днес казвам на всичките Си братя и сестри, които осветих и изпълних с пророческото благовестие:
Отсега нататък ще виждате Небето отворено! И Божиите ангели ще възлизат и слизат над Човешкия Син! Защото Тялото на Човешкия Син днес е Храмът Му на Хълма Мория! Защото Главата на Човешкия Син днес е Славата, която изпълва Храма Му! Защото Сърцето на Човешкия Син днес е Пресвятото Място в Храма – мястото, до което се простира Небесната стълба на Спасението и Вечния Живот!
По тази Небесна стълба Аз всякога слизах при пророка Си!
За да пълня сърцето му с видения и устните му с откровения!
По тази Небесна стълба Аз всякога въздигах пророка Си в Небесния Ерусалим и на Хълма Сион!
За да го въвеждам в Славата и Святостта на Отца Ми, Който е Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов!
Ако някой е възлюбил Мене, той непременно ще Ме потърси и намери на Хълма Мория! За да се съгради с вяра в Моя Храм, отгдето няма вече да излезе вън!
Ако някой е възлюбил Тялото Ми и Главата Ми, Дрехата Ми и Сърцето Ми, то той ще се нарече свещеник на Бога, изявител на Святостта Му, говорител на Мъдростта Му!
Ето, говоря от Ветил, от Небесната Врата, и от Пролома между Небето и земята! Бягайте от земните хълмове и бърда и побързайте да се възкачите на Хълма Господен! Защото вратите при Хълма скоро ще се затворят и Храмът Господен няма още дълго да стои! Той ще се напълни с мнозина човеци от изток и от запад, които ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното Царство! А над всички други човеци, които измамно залюбиха земни хълмове и земни сгради, земни пастири и земни блага, ще се изпълни неизменимата съдба на Моите пророчески думи:
“Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство; а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 8:11-12)
Ето, дадох ви наистина всичко, което един Господар може да даде чрез слугата Си! И ако някой реши да забрави делото, което съм извършил чрез пророка Си, то горко на такъв, защото той Мене е забравил! И ако друг реши да се поругае с неблагодарност и непочтителност към слугуването на слугата Ми, то горко на такъв, защото той с Мене се е поругал и на Мен не е отдал дължимата на Името Ми почит!
Но на всички верни и щедри, на всички искрени и постоянни, на всички любящи и жертвоготовни, Аз днес казвам:
Дръжте здраво победата, която ви дадох над Вавилон, за да не ви отнеме никой венеца!
Стойте твърди в Храма, в който ви съградих, за да очаквате с радост мига на преселението във Вечността!
Бъдете Моя Авраам, Моя Исаак и Моя Яков – трите библейски камъка на Святата Троица!
Бъдете Моят последен Храм на Хълма Мория!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”