8. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗНАМЕТО НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
С дълбоко и прекрасно удовлетворение в сърцето си аз продължавам да следвам моя Господ в последния Му Храм на Хълма Мория. И нито яростта на дявола, нито болезнените стрели от моите неприятели не могат да потъмнят светлостта на сърцето ми, дошла от изобилното докосване на Спасителя Исус.
Аз искам да знаеш, че това докосване не е толкова свидетелство за мен, колкото за всичките ми братя и сестри, които вярно и неотклонно следваха Господа по Пътя Му към Хълма. Защото каквото направи Той за мен, като Негов слуга и пророк, това ще направи и за всяко сърце, което Му уповава. Понеже едва ли има по-голямо духовно благословение за Божиите чеда от това – да познават съвършено всяка част на Христовото Тяло и всичките Небесни черти на Христовия Образ.
Но самото познание, сиреч, преобразяването на нашите умове и души, остава като един божествен отпечатък, който Божието Слово разкрива като Дрехата на Исус. Да, братко мой! Като онази бяла ленена Дреха, с която Исус ходеше по пътищата на древна Галилея, за да проповядва Небесното Царство. Като онази Дреха, която на върха на високата планина стана толкова Свята и бяла, каквато никой белач на земята не може така да избели. Ето заради тази бяла Дреха Господ ми даде всичките Си Святи видения в тази последна пророческа книга. И заради този светъл и чист висон Той продължи да говори на сърцето ми и да стои реален пред мен на Хълма Мория. Затова нека сега да ти предам Личните Му думи, с които Исус отново ме призова да вляза в Храма Му. Ето какво ми каза Той:
“Влез след Мене! Защото сега ще ти дам да видиш не Главата или Тялото Ми, но Дрехата, която Ме покрива. Защото ако е вярно, че Тялото Ми и Главата Ми стават последен Храм на Моя Хълм, то още по-вярно е, че на Храмът ще се появи и отличителния белег на Божията Слава и Святост. А този белег е Моята Дреха! Затова сега Ме последвай и запиши всичко, което ще ти бъде разкрито…”
След последните Си думи Исус влезе в Храма Си, а аз Го последвах. И ето, че когато и двамата бяхме вътре, аз забелязах как Дрехата на моя Господ заблестя като Слънцето в силата си. Нейните лъчи започнаха да докосват всеки от скъпоценните камъни в Господния Храм. И от самите камъни произлязоха славословия, благословения и прекрасно Небесно хваление. Целият Храм пееше на Исус и се прекланяше пред Неговата Святост и божественост. Всичката възможна Любов, благодарение и благоговение се събираха като Ореол на Съвършено величие върху осанката на Господа. И аз, като гледах на това пречудно видение, паднах на коленете си и също започнах да хваля и славя моя Господ.
Но ето, че Той се приближи до мен. И като посочи с ръце бялата Си Дреха, повеляваше ми с Гласа Си, като казваше:
“Слуго Господен! Простри ръцете си и докосни Дрехата Ми! И нека Святият Ми Дух ти разкрие знамението, което ще се случи при твоето докосване!”
С треперещи от вълнение ръце аз ги прострях към Дрехата на Исус и вече докосвах нежните й гънки. А тогава настъпи чудо. Защото вятър изпод мене и изпод нозете на Господ започна да ни издига нагоре. Той ни издигаше с такава сила, сякаш че бяхме хвърчила на полето, пуснати от ръцете на малки дечица. А издигането продължаваше дотам, щото се възкачихме и над Покрива на Храма и продължихме нагоре – към най-високата от кулите му. Едва тогава вятърът спря и аз видях моя Господ, хванал с ръце върха на кулата. А Собствената Му Дреха вече не беше дреха, но Знаме, от което блестяха Небесни лъчи към всички посоки на земята. Това ме накара с възторг да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Виждам, че бялата Ти Дреха се е превърнала в Знаме! И самото Знаме блести като Слънце, тъй щото лъчите му докосват краищата на земята. Как да разбирам чудото Ти, Исусе?”
В този миг Спасителят се усмихна на въпроса ми, а след това ми отговори, като казваше:
“Разбирай чудото Ми така, щото да знаеш, че този е начинът на всеки от Моите да привлече човеците от земята на Господния Хълм и в Господния Храм. Всъщност – ти спомняш ли си онези Святи видения, в които се разкрих на сърцето ти като Йеова-Нисий? Какво ти говорих тогава? Запомнил ли си думите Ми?”
“О, Исусе! Ти тогава ми каза, че Знамето е Твоят Личен Пример! И Твоите устни ме насърчиха да не преставам да показвам Примера Ти, докато Ти вършиш Святото Си дело в сърцата на всичките Божии човеци…”
“А къде подобава да стои Примерът? Не трябва ли той да е поставен на толкова високо място, щото всички да го видят? Не трябва ли всички да се възхитят от него? И като се възхитят – да го пожелаят. И като го пожелаят – да се утвърдят в него…”
“О, Господи мой! Твоят Пример е Знаме! И за това, че то ще бъде издигнато на Господния Хълм, пророкът Ти Исайя записа:
“Всички вие жители на света, и вие обитатели на земята, гледайте, когато се издигне знаме на планините, и слушайте, когато засвири тръбата…” (Исайя 18:3)
Тук Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Биха ли гледали жителите на света към Хълма Мория и към Храма Господен, ако не се издигне Знамето, което да заплени умовете им и да обърне сърцата им? Биха ли разбрали земните жители, че има едно място, където биха намерили Свята Любов и истинско братолюбие, ако Моето Знаме не се развява високо, за да се вижда надалеч? Ето, истина ти казвам:
Както Дрехата върху Моето Тяло общува в съвършена близост с всичките Ми части – с Ръцете и Нозете Мои, с Корема и Гърба Ми, с Ребрата и Сърцето Ми, така и Знамето на Моя Храм общува с всичките Ми скъпоценни камъни. Тъй щото всеки от камъните във всеки миг на служението си пред Бога да се въздига от Святия Ми Дух и да бъде Знаме Господно, когато трябва да бъде показан Примера Ми!
Защото ще ви ползва ли да бъдете Корем Господен, ако не обърнете със слугуването си мнозина? Ще ви ползва ли да бъдете Гръб Господен, ако няма младенци, които да защитавате? Ще ви ползва ли да бъдете Ръце и Нозе Господни, ако хората не се влюбят в Дрехата, с която Ръцете вършат делата си и Нозете вървят по Пътя си? Ще ви ползва ли да бъдете всяка част от Тялото Господно и всяка черта от Образа Ми, ако в крайна сметка останете голи?
Не помните ли сериозното Ми предупреждение:
“(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му)…” (Откровение 16:15)
Всички Святи видения, които ви дадох чрез пророка Си за Моя последен Храм на Хълма Мория никак не биха ви ползвали, ако не преобразите умовете и душите си за да бъдете Съвършени изпълнители на Божията Воля.
И ето това е да преобразите умовете и душите си:
ДА СЕ ВЛЮБИТЕ В ДРЕХАТА ГОСПОДНА И ДА СЕ ОБЛЕЧЕТЕ С НЕЯ! ЗА ДА БЪДЕТЕ ВСЯКОГА ЗНАМЕ НА ХРАМА МИ И СВЯТ ПРИМЕР В ДУХА МИ!
Защото Господ вашият Бог вършеше делата Си на земята със Своето Тяло, но Той никога не застана гол пред човеците! Понеже имаше Дрехата на Своята Святост и Знамето на Своя Пример!
Ето, Господ ви говори от най-святата и благословена книга, дадена на пророка Му! Последвайте Ме в последното видение от Моя Храм. Видението с Пресвятото място, където ще дам на всички ви да докоснете Сърцето Ми!”
След последните думи на Исус вятърът на Святия Дух отново ни свали всред Господния Храм. А аз, задържал в дланите си Освещението от Дрехата Господна, днес го давам чрез помазанието на Святия Дух и на твоето сърце, и в твоите ръце. И като се моля на Божия Син с всичката си сила, казвам Му:
“Господи мой! Облечи с Дрехата Си всяко от чедата Си!
Вдъхнови с Примера Си всеки от скъпоценните Си камъни!
За да бъдем наистина последното Свято поколение от Сион!
Последният Ти Храм, който ще предхожда в Слава първия!
Амин и Амин!”