ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ II – 7 ГЛАВА

7. ВИДЕНИЕТО С ПРОЗОРЦИТЕ НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има част от Лицето на Исус, в която да съм влюбен повече от всичко, то това са Очите на Господа. Това са тези прекрасни зеници, които аз наричам “съвършени сфери на Божието присъствие и Светлина”. Всъщност, най-великата привилегия и най-сладката радост за сърцето ми всякога е била тая:
Да гледам през Очите на Исуса!
Защото ето това ще рече да преживееш видение от Него. Понеже видението се вижда с очи, ако и да се разказва с уста и да се преживява със сърце.
Беше време в живота ми, когато аз бях като слепия Вартимей. Хванал дървената тояжка на детската си вяра, аз я размахвах пред себе си и тропах с края й по пътя, на който вървях. В оня миг дори не знаех, че съм сляп. Нещо повече – смятах, че тояжката ми върши достатъчна работа, за да имам самочувствие на зрящ. Но знаеш ли, братко мой, че всичко това продължи само до мига, в който чух Личния Глас на Исус? Понеже чух Глас, а Образ не видях. И като не видях Образа, възридах пред Господа с думите на Вартимея, като Му казвах:
“Исусе, Сине Давидов! Смили се над мене!”
А Исус, чул риданието ми, се приближи до сърцето ми, като ме попита:
“Какво искаш да ти сторя?”
“Искам да прогледна, Господи!” – извиках аз. А тогава Спасителят отново ме попита:
“А ще понесеш ли онова, което би видял? И ще свидетелстваш ли за Мене относно всичко, което ще ти дам да видиш, когато прогледнеш?”
“О, Исусе! Готов съм да понеса всичко, що видя! И като го видя, готов съм да свидетелствам за Тебе, каквото и да ми коства това!”
В оня миг от живота ми, Господ простря ръцете Си към слепите ми очи. И в мига на благодатния допир, Той отново ми каза:
“Ти вече направи избора си! И затова ще понесеш всичките последствия от това да бъдеш зрящ! Но сега ти казвам, че ако и ти да Ме извика, пак Отец Ми пръв те извика към Мене. Тъй щото съдбата ти няма да е само съдба на един който вижда. Но по-скоро ти ще имаш съдба да отваряш очите на слепите. Защото Аз те призовавам и помазвам за Мой пророк…”
От оня миг на моето призвание и избиране от Господа вече са минали много години. И днес аз вече наистина зная с колко съдба бяха заредени думите на Исус към сърцето ми. Защото очите ми видяха онова, което не исках да видя, а трябваше.
Защо ти разказвам за това преди видението в Господния Храм?
Преди всичко – за да знаеш, че виждането е не само благословение, но и отговорност. Не само прекрасен дар на Святия Дух, но и страшно гонение от дявола.
А сега нека да продължа и със самото видение, което Исус ми показа в Храма Си. В мига, когато Той ме въведе през вратите на Храма Си, аз забелязах, че Храмът изглеждаше необикновено просветен и блестящ. Всеки негов камък се къпеше в Божията Светлина. Всичките му стени сияеха от Небесни лъчи, тъй щото за посетителя на такова място да не остане нищо друго, освен да благоговее и възклицава пред Славата Господна. Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Толкова светъл и изящен е Храмът Ти! Светлината Ти изпълва всяко място в него. И лъчите на Святия Дух танцуват всред всичките стени. Толкова е красиво! Толкова е прекрасно, щото нямам думи да изразя възторга си…”
В отговор на думите ми Исус ме погледна, а от Очите Му заблестяха хиляди искри. И ето, че Той ми проговори с развълнуван Глас, като ми казваше:
“И не може да е другояче! Защото сега ти ще познаеш какво са Очите Господни! Ето, повелявам ти:
Простри ръцете си към Очите Ми и ги докосни! И нека Святият Ми Дух истинно да свидетелства за тях!”
Никога в моя живот аз не бях получавал по-благодатна, по-свята и по-съкровена заповед от тази:
Да докосна Очите на Исуса! Да докосна Небесните извори на Тоя, който е Началото и Краят, Първият и Последният, Алфата и Омегата!
“О, Господи Исусе! Защо даваш толкова Свята привилегия на слугата Си? С какво заслужих или как спечелих Съвършеното Ти благоволение, за да докосвам Очите Ти?”
Думите излязоха с такъв трепет от устните ми, щото накараха Исус да се усмихне. А след това отново да ми каже:
“Ти си Мой приятел, Стефане! Приятел, който извърши всичко, което поставих като изпитание и товар върху сърцето му. Ето затова ти казвам да докоснеш Очите Ми. Понеже си спечелил доверието Ми, а то лесно не се спечелва! Затова отново те насърчавам: Простри ръцете си и докосни Очите Ми!”
Като в най-прекрасен сън аз протегнах ръцете си към Лицето на Исуса и пръстите ми преминаха през миглите, клепките и самите зеници на Господа. А тогава стана чудо. Понеже ръцете ми се покриха от искряща Божия Светлина, а в дланите ми се появиха два съвършени диаманта. Това ме накара мигновено да падна на колене пред Господ. И коленичил да протегна шепите си и да Му кажа:
“О, скъпоценни мой Спасителю! Какви са тези диаманти в дланите ми? Не са ли те най-прекрасното от всичките съкровища в Сион?”
А тогава Исус ми отговори, като казваше:
“Те наистина са едни от най-прекрасните скъпоценности на Сион. Но сега ти казвам, че тия диаманти в ръцете ти са Очите Господни. И именно с тях Господ твоят Бог е съградил Прозорците на Храма Си. Затова нека те въздигна до самите Си Прозорци и там да ти говоря в Дух и Истина…”
След тези Свои думи Господ ме възправи на нозете ми. И като ме въздигна до самите Прозорци на Храма Си, посочи с ръка диамантите в шепите ми, като казваше:
“Докосни със самите диаманти Моите Прозорци! И виж знамението, което ще се изпълни пред очите ти!”
С огромно вълнение докоснах диамантите до Прозорците на Господния Храм. А тогава отсред тях излязоха ослепителни лъчи, които погалиха диамантите. И Святият Дух проговори на сърцето ми, като казваше:
“Прозорците на Храма Господен са Очите на Исус, твоят Господ! И всеки, който е бил благословен от Него да държи Небесния Дар на Неговото зрение, става един от пророците Му, един от диамантите Му, един от Прозорците на Храма Му.
Искаш ли да бъдеш Прозорец на Храма Господен? Искаш ли Светлините на Сион да преминават през призмата на сърцето ти и да се отразяват като Небесна дъга в Храма на Исус?”
“О, Святи Душе!” – извиках аз с преляло от щастие сърце – “Ако Исус ме е намерил за верен и достоен, то нека бъда Прозорец от Храма Му! Защото аз не желая нищо друго в живота си, освен да бъда проводник на Светлината Му, и изявител на всичките Му Святи и Небесни думи!”
Докле говорех на Духа, самите ръце на Господа ме хванаха и приближиха към Прозореца, тъй щото диамантеното стъкло от Сион погълна целия ми дух, цялото ми сърце и всичкото ми същество. И тогава, с блестящо от радост Лице, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Светлина ще влиза през тебе и ще осветлява Храма Ми! Слънчеви лъчи ще преминават през Зениците Ми, които положих в тебе, и ще се превръщат на седемцветна дъга, която ще украсява и осветява всичките Ми камъни! Дух на зло и лукавство не ще те помрачи, и всичките стрели ще се счупват в твърдостта на диамантите, с който съм те дарил! Защото Аз осветих сърцето ти и го подготвих да бъде свидетел на Очите Ми.
В пещите на Мъдростта Си те излях, и в горнилото на Скръбта Си те утвърдих! В Светилището на Отца Ми те осветявах и със Светлините на Сион те благослових!
Затова днес казвам на всичките Си братя и сестри:
Какво би бил Храмът без Прозорци и Главата без Очи? Но ето, Очите Ми са Небесни Светила на Тялото Ми и Прозорците – Светила на Храма Ми!
Който почита тях, той почита Светлината Господна! Който ги люби, той люби Дъгата на Отца Ми! Който ги благославя и приема, той ще пребъдва и в наградата им и сетнината им! Но ако някой се опита да потъмни Очите Ми и да стои като чародейката Езавел против Моите Прозорци, то в Името Си се заклех, че непременно ще има скопци в Храма Ми, които ще изхвърлят демоничната жена през Прозорците и сетнината й ще бъде мор в долината под Хълма Господен!
Нищо нечисто и проклето няма вече да влезе в Храма Ми! Понеже Светлина от Божиите Прозорци ще осветява всеки камък и ще осуетява всеки заговор на мрака! А на пророка Си казвам:
Както си станал Зеница Господна и Прозорец на Храма Ми, така сега Ме последвай в най-високото на Храма Ми! Там, където вятърът на Благодатния Дух развява Знамето на Храма Ми!”