ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ II – 6 ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С ТРАПЕЗАТА В ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Без всякакво съмнение, но със съвършена увереност ще ти заявя, че днес Господ ми дава най-чудното и най-прекрасното посвещение в живота ми. Посвещението – да гледам Небесните черти на Лицето Му и да ги откривам като Свят Дух в Неговия Храм.
Лишени от подобно посвещение, човеците от долните хълмове и бърда винаги са търсели да компенсират присъствието и водителството на Исус. И тогава едни са хванали четките и палитрите, за да Го нарисуват според собственото си въображение – било по икони, било по стенописи. А други, като са били хипнотизирани от човешките авторитети, измамно са ги припознали като носители на Образа Господен.
Но оня, който се възкачи с вяра на Господния Хълм, непременно би разбрал, че тайнството на Преображението е да бъде изпълнен от Святия Дух. И самото свидетелство на Духа да го потвърди на цялото Божие домочадие като един, който духовно се е съградил в Храма с всичките Святи черти на Христовия Образ. Ето защо вълнението ми и благоговението ми пред Исуса нараснаха още повече. Понеже ми предстоеше да протегна ръцете си и да докосна Устните Му. Тия Устни, с които през годините Господ говореше на сърцето ми. Тия Устни, които можеха както да шепнат, така и да викат, както да плачат, така и да се смеят.
Но нека сега да ти разкрия и самото видение в Господния Храм. Аз отново стоях с моя Господ на Хълма, когато Той простря ръката Си, като ми казваше:
“Последвай Ме в Моя Храм! Защото сега ще ти дам да докоснеш Устните Ми…”
Ето, че Исус вече влизаше в Храма, а аз Го последвах. И когато и двамата бяхме вътре, Той се обърна към мен, като ми казваше:
“Аз съм Словото на Отца, Словото на Живия Бог, Което Той даде за Спасението на света! И именно чрез Моите Устни това Слово влиза в Храма Ми! Протегни ръцете си и докосни Устните Ми, слуго Господен! И нека първом сърцето ти познае що върши Огънят на Моето Слово!”
Повелението на Спасителя ме накара да протегна ръката си и да докосна Устните Му. А тогава през дланите ми премина Огън от Дъха на Исус. И тоя Огън, като издирваше и събираше в пламъците си всичките думи на Вечен Живот, които Господ би говорил на Църквата Си, започна да ги превръща в Хляб. А самият Хляб, като приемаше формата на скъпоценен камък, заставаше в Нозете на Господа. Така, след първия камък, Огънят на Исуса създаде втори, трети, четвърти, пети. И докле гледах с почуда и възхищение, пространството пред Спасителя се напълни с камъни, които пламтяха с Огъня Му и бяха дъхави Хлябове в присъствието Му. Но ето, че в един момент Господ вдигна ръката Си и посочи към родените от Огъня Хлябове, като ме попита:
“Как мислиш? Не е ли Храмът Господен мястото, където Аз бих заповядал на камъните Си да станат на Хляб и на Хляба – да стане камъни?”
“О, Исусе! Именно Храмът Ти е мястото за такова чудо. Защото някога дяволът Ти посочи неговите си камъни и поиска Ти да ги направиш на Хляб. Но никой от неговите камъни не искаше да живее чрез Словото на Отца. А ето, че всичките тия камъни, родени от Огъня на Устните Ти, са Твоето Слово и Твоят Хляб в Храма Ти!”
“Да, така е! Тук Истина си изрекъл пред твоя Господ! Но ти разбираш ли сега, че ако някой иска да бъде Моите Устни, то такъв непременно става Мой Хляб? Защото именно роденото от Устните на Господа служи на устните на Неговото домочадие. А какво да искат устните на всичките Божии чеда?”
“О, Исусе! Устните искат да ядат Хляб! Твоя Хляб, Господи! Хлябът, който слиза от Небето, за да ни даде Вечен Живот!”
След последните ми думи Исус се усмихна сърдечно. А след това, като вдигаше със силните Си ръце всичките скъпоценни камъни, станали живи Хлябове чрез Огъня на Устните Му, съграждаше ги всред Храма Си, тъй щото един топъл и желателен мирис на току що отворена хлебарница изпълни целия Храм. И тогава Господ отново се приближи до мен, като ми казваше:
“Всеки, който приеме не само Словото на Устните Ми, но и Огънят на Любовта Ми, който пламти в думите Ми, непременно ще се оприличи на Хляб, който става камък, и на камък, който се превръща в Хляб. Но това не е всичко от Устните Ми! Защото едни Устни не са създадени само да ядат. Те са създадени и да пият. И в Устните на твоя Господ има не само Слово и Огън, но също така в тях има Страдание и чрезмерна Скръб. Тъй щото Моите не само да вкусват Хляба на Живота Ми, но и да пият Виното на Смъртта Ми. Затова ти отново протегни ръцете си и докосни Устните Ми!”
Послушал Исус, аз протегнах ръката си и повторно докоснах Устните Му. И ето, че в тоя миг Очите Му се просълзиха. И Неговите сълзи, като едри бисери започнаха да се търкалят по Лицето Му и да намокрят Устните Му. А тогава Господ проговори с всичката Си Скръб, като ми казваше:
“Плача за тия, които не Ме познават! Сълзи проливам за тия, които Ме пробождат! Страдам за тия, които Ме разпъват! О, земен Ерусалиме, отишъл под робство с чедата си! Докога няма да се покаеш? Докога ще отхвърляш пророците Ми и с камъни ще гониш пратените до тебе? Докога първенците ти ще дишат прахта на земята и свещениците ти ще заблуждават лъжливо? Докога няма да разбереш, че си станал Агар, която ражда чеда за робство?
Ето, Вино се излива от Устните Ми! Вино на Скръб, с която раждащата Сара ще роди! Вино на страдание, с което утробата й ще съхрани Младенеца! Защото Устните Господни оплакват изгубените и Скръбта Ми отново се излива, за да издири разпръснатите!”
Докле Господ говореше в Скръбта Си, сълзите на Очите Му се превърнаха във Вино! И всичката Скръб се изливаше в дланта ми, като падаше в Нозете Му. Но там, докоснало белия мрамор, Виното скоро се превръщаше в бели и плачещи камъни, чиито сълзи бяха кървавочервени. И колкото повече Исус изливаше Скръбта на Устните Си, с толкова повече плачещи камъни се изпълваше Храма Му. Така дойде миг Исус да погледне в подножието Си. А тогава Той вдигна плачещите камъни със силните Си ръце и направи с тях вътрешна стена в Храма Си, като ми казваше:
“Ето, слуго Господен! Сега сърцето ти вижда другите камъни, които се родиха от Устните Ми. Защото това са камъните на Моето Вино! Човеците, които Сам Господ е натоварил със Страданието и Скръбта на Своята Смърт. Човеците, които до мига на Моето пришествие, ще бъдат стена от плачещи камъни в Моя Храм. Човеците, които ще намерят смисъла и призванието си на камъни в думите на Божия пророк:
“Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти. Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които примират от глад край всичките улици…” (Плачът на Еремия 2:18-19)
И ето, Господ говори отсред Храма Си на Хълма, като казва на всичките Си люде:
Имайте Устните Ми, чеда Божии! Имайте Живота Ми, но имайте и Смъртта Ми! Тия, които имат Живота Ми, ще бъдат всякога присъствени Хлябове в Храма Ми! Хора с Огъня и Словото Ми, които хранят всички с Хляба на Живота! Тия, които имат Смъртта Ми, ще бъдат всякога присъствено Вино в Храма Ми! Хора със Скръбта, Страданието и Сълзите на Човешкия Син, които просят Милостта на Отца за изгубените и с молитвено ридание издирват разпръснатите! А оня, който яде Хляба Ми и пие Виното Ми, ще се нарече служител на Истинското Свято Причастие и участник в Святата Господна Трапеза! Трапезата в Храма, която е Хлябът и Виното, Животът и Смъртта на Човешкия Син!”
Братко мой! Верни ми приятелю!
В тоя миг, когато гледам Устните на моя Бог и Цар, аз имам искрена молитва за сърцето ти. Молитва, с която казвам на Исус:
“Огнен мой Господи! Нека Устните Ти родят Хляб за моя брат! За да съживиш сърцето му и да го въздигнеш в Храма Си! Плачещ мой Господи! Нека Устните Ти излеят Вино за моя брат! За да удостоиш сърцето му с онази привременна скръб, чиято сетнина е възкресение в Небето! Амин и Амин!”