ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ II – 5 ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ПОКРИВА НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Колкото повече се натрупват виденията в тази пророческа книга, толкова по-тежка става отговорността, която нося пред моя Господ и Бог за всяка страница, всяко изречение и всяка дума от нея. И аз не мога да не си давам сметка, че у мнозина човеци биха се появили съвсем закономерни въпроси. Например, ето такива:
“В крайна сметка в коя част на Храма Си те е поставил Исус? Защото във всяко следващо видение Той те намира като нова част от Тялото Си. А ти не можеш едновременно да си навсякъде в Тялото Му. Къде е мястото ти в Храма Господен, братко?”
Истината е, че откакто Исус ми дава всичките Си видения в тази последна пророческа книга, аз имам същите въпроси в сърцето си. Ето защо, преди видението с Покрива на Храма, аз никак не ги спестих на Спасителя. И в мига, когато Той ме въздигна отново на Хълма Мория, аз Го запитах същото:
“Кажи ми, Господи мой! В коя част от Храма Си Ти Си поставил пророка Си? Защото не е възможно да бъда навсякъде в Храма Ти. Навсякъде Си само Ти със Святия Си Дух…”
Слушайки думите ми, Исус се усмихна. А след това ми отговори, като казваше:
“Когато Господарят е решил да разкрие на слугата Си всичките Небесни чертежи на последния Си Храм, то Той ще го постави по Волята Си на всяко място в Храма Си.
И нека никой да не счита това за някаква Моя божествена прищявка. Защото тази Моя книга непременно ще докосне всичките живи и скъпоценни камъни по целия свят. И всеки камък трябва да се почувства като лично повикан, лично възлюбен, лично пожелан и лично съграден от Святия Ми Дух в Храма Ми.
Как мислиш тогава? Не трябва ли Господарят да утвърди неколцина универсални слуги, които да стоят и да свидетелстват от всяко място в Храма Му? И могат ли Моите да проумеят с колко съдба са заредени думите на Апостола Ми Павел, който за своята длъжност пред Господа написа:
“Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него…” (1 Коринтяни 9:19-23)
И ето това – на всички да стане всичко – днес е Свята длъжност на пророка Ми. Той трябва да се намери като всяка част от Тялото Ми и като всякакъв камък в Храма Ми. Тъй щото чрез свидетелството му Аз да Си придобия всичкия верен остатък, който Ми е приготвен от Отца Ми. А колкото до вечното място на слугата Ми и неговото духовно служение за Небето, то той си остава част от Основата Ми, понеже е слуга. Но това никога няма да му попречи да има съвършен достъп до всяка част от Храма Ми, за да се изявява в нея. И нека този Мой избор не съблазнява никого, но да насърчи всички ви. Понеже пророкът Ми никого от вас не е онеправдал, нито е изместил когото и да било от мястото му в Храма…”
След тези Свои думи Господ ме погледна с ревниви очи, като ми казваше:
“Толкова от Мен за твоето място в Храма Ми. А сега отново Ме последвай. Защото искам да ти покажа Покрива на Храма Си…”
Ето, че Исус отново влезе в Храма на Господния Хълм Мория, а аз Го последвах. Така, влязъл след Него, аз Го чух да ми казва:
“Повдигни главата си и гледай на Моя Покрив. Гледай колко висок е той. И като го гледаш – кажи Ми:
Как би се възкачил на Покрива? Виждаш ли някъде стълба, която да води до него? Виждаш ли някакъв начин да се въздигнеш до него?”
Послушал думите на Исус, аз повдигнах главата си нагоре. И ето, че очите ми вече наблюдаваха Покрива на Храма. Той наистина беше твърде високо и не беше никак възможно да бъде достигнат и изкачен. Но въпреки това очите ми виждаха скъпоценните камъни, които изграждаха Покрива. И щом те бяха там, то наистина съществуваше начин Покривът да бъде достигнат. Това ме накара да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Виждам Покрива на Храма Ти и той наистина е поставен много високо. И въпреки, че не виждам стълба, която да възкачва до него, пак зная, че тази стълба Си Ти. И въпреки, че не виждам начин да се възкача на него, пак зная, че начинът Си Ти…”
Слушайки думите ми, Исус се разсмя. А след това със сериозен Глас отново ми проговори, като казваше:
“Да, така е! Аз съм стълбата за Покрива и Аз съм единственият начин той да бъде достигнат и възкачен. Помисли тогава отново и Ми кажи: Кога в живота си ти си чувствал извисяването в Господа? Кога светът е избледнявал за теб, а Божието Царство е ставало живо и съвършено реално?”
“О, Исусе! Винаги когато Ти Си идвал да говориш на сърцето ми, аз съм чувствал извисяване и въздигане от Святия Дух. И винаги, когато съм последвал Гласа Ти с Вяра, светът е избледнявал за мене, а Царството е оживявало…”
“А как идва Вярата? Или от какво идва Вярата?”
“Господи мой! Ще повторя думи на Апостола Ти Павел. Защото те са най-точните, които Си дал в сърцата на всичките Си чеда:
“И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово…” (Римляни 10:17)
След цитираното от мен, Господ протегна ръцете Си и докосна с длани страните на главата ми. А след това ме попита:
“Ако Вярата те издига нагоре и тя самата идва от слушането на Моето Слово, то няма ли усърдното слушане да направи усърдна и Вярата? И няма ли, колкото повече слушаш, толкова повече да вярваш, и колкото повече вярваш, толкова повече и да се издигаш? А кой е органът на тялото, който служи за чуване и за слушане?”
“О, скъпоценни Спасителю! Този орган е ухото…”
“Простри тогава ръцете си към Ушите на Господа. И нека Святият Дух истинно да потвърди на сърцето ти какво става с онези човеци, които Ме слушат така, както и Аз слушам Отца Си. Защото Човешкият Син слуша Отца с Ушите Си. И тия, които вярват в Човешкия Син, трябва също да слушат Отца с Ушите на Сина…”
Докато слушах думите на Исус, ръцете ми вече докосваха Ушите Му. И ето, че само след миг Святият Дух ни въздигна нагоре, а сърцето ми Го виждаше като Бял Гълъб. И самите Крила на Гълъба размахващи се отляво и отдясно на Главата на Исус, бяха Ушите на Господ. Така Духът ни въздигна на самия Покрив на Храма. И тогава видях как той беше съграден от нежни и гладки камъни, бели като сняг, бели като Крилата на Гълъба. А докле аз не можех да отворя устата си от възхищение, Исус погали камъните с ръката Си, като ме попита:
“Разбра ли знамението на Святия Дух? И проумя ли защо Духът на Отца и Сина те въздигна на Покрива на Храма?”
“О, Исусе! Разбрах, че който иска да угоди на Ушите Ти, той иска да упражнява Твоята Вяра в Отца. Вярата, която Ти имаше като Човешки Син на земята. А Твоята Вяра е Вяра на слушане, Вяра на послушание. Тъй щото колкото повече ние се упражняваме в послушанието на Твоята Вяра, толкова повече Твоите Уши стават наши уши. И Святият Дух свидетелства с Крилата Си на тях, тъй щото ни издига нагоре, към Покрива на Храма Ти…”
“А какво е Покривът на Храма Ми? Не е ли той най-съвършеното място за всичките свидетели на Вярата? Не е ли той свидетелството на Духа, че сте били усъвършенствани, за да слушате и да се покорявате на Божия Глас?
И най-сетне – не е ли Покривът на Храма мястото, откъдето да разпространите благовестието по целия свят. Не казах ли Аз на всички ви:
“Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива…” (Матея 10:27)
и още:
“…който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си…” (Матея 24:17)
Разбираш ли сега защо камъните на Покрива са снежнобели? Именно защото в тяхното свидетелство всякога са се размахвали Крилата на Белия Гълъб. Именно защото всички, които са се намерили на Покрива, са отказали вече да слизат и да взимат нещата на душевния човек, сиреч, пожеланията и амбициите на душата. И като са станали съвършени поклонници на Отца Ми в Дух и Истина, закрепили са се на най-високото място в Господния Храм.
И ето затова днес казвам на всички ви:
Станете покорни на Святия Дух и бъдете послушни чеда на Моя Отец! Защото послушанието на Вярата ще ви даде Ушите на Сина! А Ушите на Сина ще ви въздигнат с Крилата на Духа!
За да стоите на Покрива на Храма като най-издигнатото и най-посветеното поколение на Святия Дух! Защото ето това, че слугата Ми ви даде стотици видения от Небето, беше Моето свидетелство в него. Свидетелството, че го утвърдих да слуша Гласа на Отца и Сина и да се издига нагоре с Крилата на Белия Гълъб. Защото ето това – не просто да слушате, но да сте послушни на Божия Глас – ще ви направи като снежнобели камъни, съградени в Покрива на Моя Храм…”
Братко мой! Господ все така говореше на сърцето ми. А аз, запленен от снежната белота на Божиите камъни, се помолих с всичкия възторг на сърцето си:
“Боже, направи ни поколение на съвършено послушание! Дай ни да чуваме, слушаме и следваме Гласа Ти, както го чуваше, слушаше и следваше Исус Христос от Назарет! Амин и Амин!”