4. ВИДЕНИЕТО С БЛАГОУХАНИЕТО В ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Подобно на археолог, който е копал в земната твърдина и е открил скъпоценно съкровище, аз сега се радвам прекомерно. Защото днес Господ дава на сърцето ми най-голямото от всичките Небесни богатства. Богатството да пребъдвам в Храма Му на Хълма и да величая Името Му с всички Небесни видения, които Той ми дава да опиша.
Казвам ти, братко, че тези богатства са по-реални от всичката реалност на измамливия свят. Те са нашата Вечност, нашата надежда да се съградим в Святия Дух, нашата наслада – да преживеем със сърцата си стиховете на псалома:
“А в Храма Му всеки възгласява: Слава!” (29:9)
Виждал ли си ти Славата на Господа? Заблестявало ли е пред сърцето ти всичкото Небесно величие на Исуса? И проумял ли си колко сладка, пречудна и блажена е онази награда, с която Исус се обеща, казвайки:
“Който победи, ще го направя стълп в Храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:12)
И ето тази надежда – да не излезеш вече вън от Храма, но да останеш в него довека, Исус ми разкри с видението, за което сега ще ти разкажа.
Аз стоях до моя Спасител, а сърцето ми тръпнеше от мисълта, че отново ще докосна с ръце Небесните черти на Главата Му. А Исус, видял копнението ми, застана пред мен, като ми казваше:
“Протегни сега ръцете си и докосни Ноздрите Ми! За да дадеш Съвършеното свидетелство на Святия Дух на всичките Ми братя и сестри!”
С премрежени от Христовата Слава очи аз прострях ръцете си към Лицето на Господ и вече докосвах Ноздрите Му. А тогава от самите Ноздри се разнесе едно чудесно Благоухание, което изпълни целия Му Храм…
Никога не бях вдишвал такъв прекрасен аромат. В него имаше толкова много пролет, толкова много свежест, толкова съвършени и чудни нюанси, щото Господната омая превзе и разлюля цялото ми същество. И в този миг аз се чудех дали не съм птица, кацнала до разцъфналия цвят на някое дърво, дали не съм пърхаща пеперуда, намерила почивка в чашката на някое цвете, дали не съм пчелица, пиеща с наслада от нектарите на Мъдростта. Но каквото и да бях, то се дължеше на Благоуханието, което се въздигна от Ноздрите на Исуса. Благоухание, което изтръгна един единствен въпрос от сърцето ми:
“Какъв е този Небесен аромат, Исусе?”
А тогава Господ протегна напред ръката Си. И като посочи едно определено място в Храма Си, каза ми:
“Последвай Ме! Защото сега ще ти дам да видиш на кои човеци се дължи Благоуханието в Моя Храм. Защото те са, които всякога се стремят към Ноздрите на Господа…”
Тръгнах замаян след Исуса. А когато Той се спря и посочи с ръка към скъпоценните камъни в Храма Си, аз ги погледнах и сърцето ми преля от възторг…
Това бяха камъни от нежен планински кристал, в които стояха като запечатани различни цветя. Имаше теменуги и кремове, минзухари и синчец, макове и рози. Сякаш че пред очите Ми Исус беше отворил една Небесна Книга, която беше като съвършен хербарий за всичките възможни благоуханни цветя. И всяка страница от тази Книга беше скъпоценен камък, от който се разливаше чудесен аромат в Господния Храм. Това ме накара да попитам Исуса с развълнуван глас:
“О, Господи мой! Как Святият Дух е съградил тези камъни в Храма Ти? И как всеки камък е дошъл с ароматното си цвете при Тебе?”
В отговор Спасителят ми проговори, като казваше:
“Тези са, за които казах, че няма никога да излязат вън от Храма Ми, но всякога ще останат в него. Тези са, от които Отец Ми най-много се удоволства. Защото Сам Той вдишва сладкото им Благоухание. А искаш ли ти да разбереш тайната на тяхното пребъдване в Храма?”
“Да, Исусе! Искам това!” – отговорих аз. А тогава Господ вдигна ръцете Си нагоре, като ми казваше:
“Който се стреми към Ноздрите на Човешкия Син, той се стреми и към жизненото дихание, с което Отец даде Живот на Последния Адам! Коленичи в нозете Ми, слуго Господен! И нека жизненото дихание от Отца Ми, дошло в Моите Ноздри, да стане жизнено дихание и на твоите ноздри!”
Послушал Исус, аз коленичих в нозете Му и също вдигнах ръцете си към Бога и Отца. А тогава от самите Ноздри на Исус излезе Божия Светлина, която влезе и в моите ноздри. И Святият Божий Дух проговори на сърцето ми, като казваше:
“Оня, който иска Живота на Последния Адам, първо отива в Смъртта Му! Тъй щото, ако и да умре, да живее! Такова е жизненото дихание на Отца в Ноздрите на Сина Му! Искаш ли да умреш за Исуса? Искаш ли всичко твое да умре, тъй щото всичко Негово да живее?”
“Искам, Святи Душе!” – извиках аз с всичкия копнеж на сърцето си. И ето, че Духът ме грабна и понесе, тъй щото съвсем скоро очите ми видяха Господния Гроб. А Святият Дух, като извади отсред мен всичко, което трябваше да умре, положи го като семе в градината на Господния Гроб, където имаше хиляди разцъфнали цветя. И ето, че моето семе наистина умря. Но там, при Гроба Господен, се отрони камък от Скалата, а в самата градина, изникна полски крем. И Исус, явил се като Възкресението и Живота при самия Си Гроб, откъсна полския крем и го положи в отронилия се камък, като казваше:
“Ето, Стефане! Сега си не само камък от Скалата, в която беше положен Гробът Ми! Сега си и цвете от градината при Господния Гроб! И делото ти благоухае в Ноздрите Ми! Затова ще вдигна оттук камъка ти и ще го поставя при Моите скъпоценни камъни в Храма Ми! За да не излезеш никога вече вън, понеже умря за света и светът умря за тебе, но оживя за Мене и Аз оживях за тебе!
Когато гледам камъка ти, ще виждам цветето в него!
Когато гледам цветето ти, ще виждам камъка в него!
Защото ето това е примерът, който давам на всичките Ми братя и сестри! Примерът – да пожелаете Ноздрите Господни и да се явите като Христово Благоухание пред Лицето на Отца Ми. За да се сбъдне писаното от Апостола Ми за всички вас:
“Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа, и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?” (2 Коринтяни 2:14-16)
Ето, показах ви кой е способен! И блажени всички, които протегнат ръце към Ноздрите Ми, за да получат жизненото дихание на Последния Адам! Защото те ще се нарекат Цветята на Йеова и Благоуханието на Сион!”
Братко мой!
Думите в устата ми не стигат, за да ти кажа колко обичам Исус!
Защото Той стана за всички ни Мъдрост Божия!
Освещение и Изкупление за сърцата ни!
И какво друго да сторим ние за Господа, освен да се приближим до Неговия Гроб и до Неговата градина? Защото именно тогава всички, които са били вън от Него, влизат вътре! В Смъртта на Исуса, за да намерят и Живота на Исуса! В диханието на Отца, за да станат скъпоценни камъни и благоуханни цветя в Последния Свят Храм на Господа! Отгдето няма вече да излязат вън… Амин и Амин!