ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ II – 3 ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО СЪС ЗАВЕСИТЕ НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз все така стоях пред моя Господ, когато ръцете ми се протегнаха, за да погалят Косите Му, а след това и Брадата Му. И ето, че от самото погалване през пръстите ми преминаха божествени светкавици. И самите светкавици се събраха над Исусовата Глава в един единствен лъч, който се стрелна над стените на Господния Храм. И тоя лъч, като застана над Пресвятото Място, мигновено образува спускащи се Завеси отляво и отдясно. Те се разстлаха като ефирна коприна, която падаше на вълни и докосваше белия мрамор на Основата. Това ме изненада, тъй щото извиках от прекомерен възторг. И като погледнах на моя Господ, попитах Го:
“Какво ми стори, Исусе? Защо след като погалих Косите Ти и Брадата Ти, отсред пръстите ми излязоха светкавици? И защо тия светкавици се събраха в лъч, който образува ефирни копринени Завеси отляво и отдясно на Пресвятото място? Как да проумея знамението с Косите Ти и Брадата Ти? И как да разбирам тия Завеси, Господи?”
Исус се усмихна, а след това ми отговори, като казваше:
“Разбирай знамението с Косите и Брадата Ми като Съвършено свидетелство от Дух и Истина. Защото сега сърцето ти стана свидетел как се утвърждават Завесите на Моя Храм.
Ето, Стефане! Именно копринените Завеси, които падат отляво и отдясно на Пресвятото място, са Косите Ми и Брадата Ми. Всеки, който протегне ръцете си, за да докосне Завесите, ще получи истинското потвърждение от Отца Ми за красотата на Господа. Но ти сега иди и виж Завесите от съвсем близо. Защото сърцето ти наистина ще бъде изненадано…”
Гледах светлокафявите Коси на Исус, които се спускаха на вълни край Главата Му. Гледах и Брадата Му, падаща на нежни къдрици пред шията Му. А след това извърнах очи и към самите Завеси отляво и отдясно на Пресвятото място, които бяха приели цвета на Косите и Брадата на Господ. И като стоях замаян и сепнат, чух Исус отново да ми казва:
“Иди, иди при Завесите! И като протегнеш ръцете си – докосни ги! За да дадеш свидетелството от Отца Ми на всичките Ми братя и сестри!”
С дълбоко благоговение и с всичкото преклонение на душата си, аз се приближих до Завесите на Храма. И като погледнах отново към Господа, протегнах ръката си, за да докосна Завесата, която беше отляво. А тогава през пръстите на ръката ми отново преминаха светкавици. И самата Завеса ми проговори с Гласа на Исус, като ми казваше:
“Аз съм чистият Разум Господен! Който докосне мен – той докосва Главата на Исуса! А който докосва Главата на Исуса, той се изпълва с мислите на Исуса, които са Косите Му! Докосвай ме, слуго на Живия Бог! И нека умът ти се просвети и преобрази като ум Христов! За да издирваш мислите на Бога и да познаваш Съвършената Му Воля!”
Думите на Завесата бяха заредени с такава Светлина, и светкавиците през пръстите на ръцете ми бяха толкова мощни, щото паднах на коленете си пред самата Завеса и побързах да покрия главата си с нея, като извиках:
“Господи мой! Ти, Който изпълваш с Духа Си Своя Свят Храм! Дай ми, моля Те, Разума Си! Направи върху главата ми да се задържи поне едно косъмче от Косата Ти!”
В тоя миг на молитвата ми от Пресвятото място се появи огнена ръка. Тая ръка се простря над главата ми и тогава сърцето ми чу Отец от самите небеса да казва:
“Чиято глава погаля с ръката Си, върху нея остава благоволението Ми довека! Бъди разумен, сине човешки! Понеже възлюби Косата на Исуса, която е Завесата на Разума!”
Едва усетил погалването от Отца, аз бях заслепен от Светлина, която нахлу към всичките ми помисли и превзе цялото ми сърце. А тогава Отец отново проговори от небесата, като ми казваше:
“Когато гледаш пред себе си, Светлината Ми ще гледа преди тебе! Когато мислиш и разсъждаваш в сърцето си, Светлината Ми ще мисли и разсъждава преди тебе! И така довека ще останеш погален от ръката Ми и благословен с Разума на Исуса, Чиято Глава си възлюбил!”
Думите на Всевишния бяха толкова тежки и помазани, щото аз не можех да се изправя от мястото си. Но ето, че Исус се приближи до мен и ми подаде ръката Си, като ми казваше:
“Както докосна лявата Завеса, така сега простри ръката си, за да докоснеш и дясната!”
Послушал Исус, аз повторно протегнах ръката си, за да докосна дясната Завеса. И ето, че и този път през пръстите ми преминаха светкавици, а Завесата просия твърде силно. И тогава тя също ми проговори с Гласа на Исуса, като ми казваше:
“Аз съм Мъдростта Господна! Който докосва мен, той докосва Брадата на Исуса! А който докосва Брадата на Исуса, той е готов да говори и с устните на Исуса! Докосвай ме, слуго на Живия Бог! И нека устните ти бъдат помазани като устни Христови! За да говориш превъзходно и сърцето ти да прелива от неизказани тайни и Божии откровения!”
Думите на Завесата бяха заредени с такава Любов, и с толкова Свято помазание, щото аз отново паднах на колене пред нея. И като хванах копринените й гънки и докоснах с тях бузите и устните си, извиках:
“Господи мой! Ти, Който изпълваш с Духа Си Своя Храм! Дай ми Мъдростта Си! Направи върху бузите ми и под устните ми да се задържи само едно косъмче от Брадата Ти!”
В тоя миг на молитвата ми отсред Пресвятото място се появиха огнените устни на Отец. И тогава тия огнени устни проговориха на сърцето ми, като казваха:
“Чиито бузи и устни целуна с устните Си, върху тях остава Моето благоволение довека! Бъди мъдър, сине човешки! Понеже възлюби Брадата на Исуса, която е Завесата на Мъдростта!”
Едва усетил целувката на Отца, аз бях изпълнен от Огъня на едно Свято Миро, което подпали бузите и устните ми. А тогава огнените устни на Отца отново ми проговориха, като казваха:
“Когато решиш да отвориш устните си, Святото Ми Миро ще ги отвори преди тебе! И когато говориш с неприятелите пред портите, Огънят на целувката Ми ще говори преди тебе. За да съкрушиш ония, които се мислят за мъдри и знаещи. И да вържеш силата на онази змия, която е силна да погубва с мъдрост земна, животинска и бесовска. Бъди целунат от Мене довека, сине човешки! Защото Мирото върху устните ти няма да свърши, и Огънят на езика ти няма да се угаси!”
Гледах на Завесата, а сърцето ми беше примряло от неизразимо щастие и блаженство. И като не знаех що да сторя, обърнах погледа си към Исуса. А Той, с прекрасна Небесна усмивка ми проговори, като казваше:
“Иди и дай това най-свято видение на всичките Ми братя и сестри! Иди и насърчи всичките Божии люде да се стремят към Разума и Мъдростта на Човешкия Син. Защото Разум ще рече главите ви да бъдат погалени от ръката на Отца Ми! И Мъдрост ще рече устните ви да бъдат целунати от Неговите устни! За да имате Светлината на Косата Ми и Мирото от Брадата Ми! За да влизате през Моите Завеси до Пресвятото място, където Аз ви чакам като свещеници на Святия Дух!”
Косите и Брадата на Исуса, братко мой! Разумът и Мъдростта, които са най-пречудните украшения на Господния Храм! Потърси ги с цялото си сърце! И нека главата ти бъде погалена, а устните ти – целунати от Отца на висините! Амин и Амин!