1. ВИДЕНИЕТО С АРКИТЕ В ХРАМА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
По Съвършената Воля на Исус аз отново бях издигнат от Него на Хълма Мория, за да гледам и да опиша всички прекрасни видения, свързани с Неговия последен Храм. Затова нека сега да ти предам думите, които Господ проговори на сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Господен! Умът ти ще бъде удивен и сърцето ти – докоснато както никога. Защото за всичките Звани, Избрани и Верни, които слушаха Гласа Ми и приемаха с вяра Моите видения, дойде мигът да се намерят съвършено съединени с Мене.
Като живи и скъпоценни камъни в Моя Храм. Като благословено и просветено поколение на Сион, което се докосва до всичката Слава и Величие на Господа. Затова ти сега отново Ме последвай в Моя Храм. За да ти покажа нещата, които никога не си виждал в такава пълнота и съвършенство…”
След последните Си думи Исус вече отваряше вратите на Храма и влизаше в него, а аз Го последвах. Така сърцето ми отново беше запленено от всичките предишни видения. Понеже виждах Основата, Стените и рубинените Стълпове на Храма. Но ето, че Господ влезе навътре в Храма, като се приближаваше до Пресвятото място. И тогава, като вдигна ръцете Си нагоре, посочи към Арките, които обикаляха в кръг около Пресвятото място, като ми казваше:
“Виждаш ли тези Арки? Виждаш ли тяхното изящество и всичката им красота?”
Погледнах на самите Арки и тогава усетих как към сърцето ми дойде могъща Божия Сила отсред тях. А това ме накара да се приближа до Исус и с възхищение да Го попитам:
“Но какво представляват самите Арки, Господи? Какво е тяхното значение в Твоя Храм?”
В отговор на думите ми Спасителят се усмихна. А след това, като разтвори мантията Си, посочи с ръце Ребрата Си, като ми казваше:
“Както някога рекох на Тома, така сега и на тебе казвам:
Дай си пръста тука и тури го в Ребрата Ми! И не бъди невярващ, но вярващ!”
С огромно вълнение протегнах ръката си, за да положа показалеца си в Исусовите Ребра. И ето, че когато ги докоснах, една Небесна Светлина започна да струи отсред Арките в Храма. А самото Сърце на Спасителя, туптящо зад Ребрата Му, проговори на моето сърце, като ми казваше:
“Пази ме и ме закриляй! Не ме наскърбявай и не преставай да мислиш за мен! Защото аз туптя за тебе ден и нощ. И от мене е кръвта, която ти дава Спасението и Вечния Живот!”
Думите на Исусовото Сърце ме накараха да падна на колене пред Господ. И като продължавах да докосвам с пръст Ребрата Му, аз тихо Го попитах:
“Какво са Ребрата Ти, Исусе? Не са ли те защитници на Сърцето Ти? И не затова ли в Твоя Храм те са оприличени на Арки, които обикалят в кръг около Пресвятото място?”
В отговор на думите ми Исус ме хвана с ръцете Си и ме въздигна до височината на самите Арки. А след това ми каза с твърде съкровен Глас:
“Бъди една от Моите Арки, едно от Моите Ребра, които пазят Сърцето Ми!”
Докато Господ ми говореше, самата Небесна Светлина ме привлече към Арките, тъй щото се почувствах съединен с тях. А тогава очите ми вече наблюдаваха Пресвятото място…
Едно Свято Сърце, блестящо като Слънцето, туптеше и изливаше Христовата Кръв за Спасението на целия свят. И тази Кръв, като тръгваше от Хълма Господен, скоро започваше да тече по всичките долини и низини, за да търси и намира човеците, които да докосне и спаси. Но ето, че светът не искаше да пусне човеците от себе си. А неговите зли слуги, оприличени на Римски войници, се прицелваха в Господния Храм на Хълма. И като запокитваха копията си с всичката си сила, казваха с ярост на Господа:
“Престани да ограбваш наследството ни! Престани да ни лишаваш от чедата, които сме поробили и завладели! Престани да изливаш Този Свят Дух от Хълма! Дано Сърцето Ти се пръсне от железните остриета на нашите копия! Дано Благодатната Ти Кръв спре да тече и да спасява!”
А копията, които летяха твърде бързо, приближиха се до Храма Господен и започнаха да се забиват в Ребрата на Исуса. Така едно копие се заби и в мен. И самото му острие започна да крещи против духа ми с всичката ярост и злоба на Сатана:
“Отмести се от мястото си, за да пробода Сърцето, което мразя! Дай ми път, за да вкарам моя свят в Храма на Исуса! Дай ми шанс, за да се прицеля и поразя това Благодатно Сърце! Защото то разрушава моята търговия, моите интереси, моите користи и моят светски дух!”
Ето, че острието на копието се заби с всичката си сила в мен, като крещеше постоянно думите си. Но тогава аз извиках с всичката си ревност и любов към Господа, тъй щото водите на Духа премрежиха в сълзи очите ми, и кръв от Кръвта на Исуса бликна отсред мене:
“Да ти дам ли път до Сърцето на Исуса, та да прободеш моя Господ и всичката Му Свята Любов? Да ти дам ли да влезеш с Римски дух в Храма Му, та нечестието ти да потъмни живите и скъпоценни камъни? Да дам ли на търговията ти и на користите ти място до Благодатта, или на насилието ти и на интересите ти място до Любовта?
Не, дяволе! Не, духо на всяко нечестие! Прободи ме многократно ако щеш, но пътят на желязното ти копие ще спре до мен и острието ти няма да се докосне до Сърцето на моя Господ…”
Докато говорех против острието на копието, то никак не удържа на Водата и Кръвта, тъй щото се оттегли назад и падна в долината под Хълма, сипейки хули и проклятия, които вече не можеха да ме засегнат. А тогава усетих как Святите ръце на Господ ме прегърнаха, тъй щото Той ме извади отсред Арките, които пазеха Пресвятото място. И тогава, с просълзени от вълнение очи, Исус докосна с ръка кървавата рана, която копието беше оставило върху едно от ребрата ми, и ми проговори, като казваше:
“Стефане! Приятелю на Сърцето Ми! Това беше първото от местата, на които Господ те сложи, когато те посочи и помаза да Му бъдеш пророк. Ти стана Арка Господна, Ребро Господно, за да пазиш Сърцето Ми непрободено и ненаскърбено от копията на Римския дух. Ти пръв заяви против всичките търговци в Храма Ми и публично ги изобличи като разбойнически вертеп.
И понеже копията на светския дух бяха раздразнени до ярост от изобличенията Ми, то и затова сърцето ти понесе твърде много омрази, хули и презрения заради Мене!
Но ето затова днес казвам на всичките Си братя и сестри:
Мнозина са станали човеците, които искат Господ да пази сърцата им, но малцина са останали слугите, които искат да пазят Сърцето на Господа! Опазихте ли Сърцето Ми, люде Мои? Докоснахте ли с ръце Ребрата Ми, та да проумеете, че тези са Божиите слуги, които доброволно се предават на всякакво пробождане, бичуване и отмъщение заради Сърцето Ми? И докога мнозина ще бъдете като Тома, за да искате да докоснете раните на Оня, Който е горе, а никак няма да видите раните Му в ония, които Той е поставил като Арки в Храма Си? Ето, Господ на много места в Словото Си ви е говорил, че има мъже и жени по Сърцето Си. И ако до днес вие не сте знаели кои са човеците по Сърцето Му, то знайте, че това са тези, които са най-близо до Сърцето Му!
Ребрата Господни, които пазят ненаскърбен Святия Дух!
Арките Господни, които обикалят в кръг около Пресвятото място!
Силните мъже и жени на вяра, които помнят и знаят, че както от реброто на Адам Отец сътвори първата жена, така и чрез Ребрата на Сина Си Той ще въздигне и утвърди последната Си Църква! За да бъде Църквата Му майка на всичките живи, както и Той е Отец на Живота!”
Братко мой! Господ все така ми говореше, а сълзите от очите Му бликнаха и на моите очи. И аз, гледайки на Арките в Храма Му, обвити в ореол от Светлина и Святост, въздъхнах и тихо рекох в сърцето си:
“Исусе мой! Докато лицемерите и търговците Те разпъват на земята, нека бъда болка от болките Ти, рана от раните Ти, вода от водите Ти и кръв от Кръвта Ти! Всякакво зло нека дойде на мене, но не и на Сърцето Ти! Всякакво копие нека прободе мене, но не и Сърцето Ти! Амин и Амин!”