5. ВИДЕНИЕТО СЪС СТЪЛПОВЕТЕ НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Някога, преди шестнадесет години, аз предадох живота и сърцето си на Господ Исус Христос. Предадох ги с онази плаха вяра на младенец, който гледа с надежда към Кръста на Голгота и приема, че там остават приковани греховете му и всичкия му стар живот в света на лукавия.
И до днес си спомням как сълзите премрежваха погледа ми, докато сърцето ми беше докосвано от прободените Ръце на Исуса. И до днес не мога да забравя как Святият Дух ми проговори, като казваше:
“От този миг нататък Ръцете на Исус стават твои ръце, и Нозете Му – твои нозе! Ти ще протягаш Неговите Ръце, за да вършиш Неговите дела и ще стъпваш с Неговите Нозе, за да ходиш в Неговия Път!”
Не зная как израснаха другите край мен и доколко Ръцете и Нозете на Исуса им станаха печат за Вечността, но лично за себе си ще кажа, че Спасителят започна видимо да оживява в сърцето ми. И Неговото оживяване ставаше толкова по-чудесно и превъзходно, колкото повече вършех делата на Ръцете Му и вървях по Пътя на Нозете Му.
Неговите дела ме направиха да Го позная в пълнота, каквато дори и не съм си представял. Неговият Път ме направи да се възкача на Хълма Мория и на този Хълм Той лично да запечата съдбата ми, като на Господен слуга, призован и посочен да извърши всичката Му Воля. Казвам ти всичко това, понеже видението, което Исус щеше да открие пред сърцето ми, беше видение със Стълповете на Храма Му. Стълпове, които отговарят именно на Ръцете и Нозете на Господа. Затова нека сега да ти предам Личните думи на Исуса, когато Той отново ме постави пред Храма Си на Хълма Мория. Ето какво ми каза моят Господ:
“Слуго Господен! Сега отново ще влезеш с Мен в Храма Ми. И очите ти ще видят и сърцето ти ще познае Стълповете, които въздигат Храма и го правят да се извисява в Божията Слава. Влез тогава след Мене, за да видиш самите Стълпове!”
Ето, че Господ тръгна към вратите на Храма Си, а аз Го последвах. А когато влязохме вътре, Исус вдигна ръката Си и посочи напред, като ми казваше:
“Виж Стълповете Ми! И забележи, че те са съградени на две места. Първото е до самия вход на Храма, а второто – до Пресвятото място в Храма Ми!”
Погледнах с възхищение към Стълповете. И тогава забелязах, че две рубинени колони се въздигаха до самия вход, а други две рубинени колони бяха съградени до Пресвятото място в Господния Храм. Това ме накара с почуда и благоволение да кажа на Исуса:
“О, Господи мой! Как да разбирам този кървавочервен рубин, от който са направени Стълповете Ти? Та всеки от тях е като най-голяма и неизмерима скъпоценност в Храма Ти!”
Исус се усмихна на думите ми. А след това се приближи до Стълповете, които бяха до самия вход на Храма. И като ми даде знак с ръка, каза ми:
“Приближи се до Господаря си, слуго Мой! И като коленичиш в подножието Ми, протегни ръцете си и докосни Нозете Ми!”
С вълнение слушах Гласа на Господ, а след това се завтекох към Него и коленичих в подножието Му. Така, протягайки ръцете си, аз вече докосвах Нозете Му. А тогава стана чудо. Защото Исус започна да расте или по-скоро аз започнах да се смалявам. Така Нозете на Господа ставаха все по-големи и по-големи, докато накрая заприличаха на Стълпове. И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Знаеш ли защо Нозете Ми станаха толкова големи?”
“О, Господи мой! Това има своето духовно обяснение. Защото с Твоите Нозе Ти извървя Твоя Път. И ако Ти се изяви на Църквата Си с думите:
“Аз съм Пътят, и Истината и Животът!”
То самата Ти изповед иде да покаже на всички ни, че Нозете Ти ще бъдат Стълпове на Твоя Храм! Най-голям Пример на Църквата Ти и най-голяма Слава за Царството Ти! Тъй щото всеки, който люби Нозете Ти, да намери Пътя към Хълма! И като се възкачи на Хълма – да влезе в Храма! И като влезе в Храма – да се съгради в Нозете Ти! А именно това обяснява защо тези рубинени Стълпове стоят въздигнати до самия вход на Храма Ти…”
Слушайки ме, Исус отново проговори, като казваше:
“Виж тогава как Нозете Ми ще се съединят с рубинените Стълпове в Моя Храм!”
В следващия миг Нозете на Господа видимо се сляха със Стълповете. А при самото сливане, отсред скъпоценния рубин започнаха да текат струи от Христовата Кръв. И тази Кръв, като блестеше от Небесна Светлина, се превръщаше отново в рубин. Това ме накара да извикам от силно вълнение и да кажа на Господа:
“О, Святи мой Спасителю! Ето, кръвта Ти тече по Стълповете Ти, и самата тя се превръща в скъпоценен рубин!”
А тогава Исус отговори отсред самите рубинени Стълпове:
“А искаш ли и ти да бъдеш рубин за Господа? Искаш ли и твоите нозе да бъдат съградени и изявени на Църквата като Мои Нозе?”
“О, какво друго да искам Господи? И какъв друг копнеж да пламти в сърцето ми, освен този – да показвам на чедата Ти Пътя, Който Си Ти?”
След последните ми думи Господ протегна ръцете Си към мен. И като ме въздигна, съгради ме в единия от рубинените Си Стълпове, които бяха Святите Му Нозе. А тогава една остра и страшна болка нападна собствените ми нозе, тъй щото усетих как гвоздеите на всичката дяволска и човешка омраза се забиваха в тях. Това ме накара да възридая пред Господа и да Му кажа:
“О, Исусе! Дай Ми Силата Си, за да издържа! Понеже усещам как нечестивите пробождат нозете ми с гвоздеи!”
А тогава Исус отново ми проговори, като казваше:
“Ако наистина искаш да бъдеш рубин за Господа и да се съградиш в Нозете Му, ти трябва да победиш примера на нечестивите с Примера на Моя Път, с Примера на Моите Собствени Нозе. Претърпи гвоздеите! И нека така да ги претърпят всички, които са станали Мои Нозе! Защото едва тогава Господ ще изпълни в живота на всички ви думите, с които се е обещал:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълп в Храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име…” (Откровение 3:10-12)
Защото ето това – да се съразпнете с Мене – ще рече да станете Мои рубинени Стълпове! Нозе от Нозете Ми, с които да сочите на всичките човеци Пътя към Небето! Нозе от Нозете Ми, с които да опазите всичките Божии чеда от всичките измамни пътища на беззаконието! Нозе от Нозете Ми, които ще бъдат прободени както Моите, за да свидетелства на вас Собствената Ми Кръв, която е силна да ви утвърди като рубини в Стълповете на Моя Храм. И ако Нозете на вашия Господ са силни, за да покажат Пътя до Хълма и до самия Храм, то колко по-силни ще се окажат Ръцете Му?
Ето, Стефане! Сега ще те извадя отсред Стълпа на Моите Нозе, за да те съградя в Стълпа, който са Моите Ръце!”
След последните Си думи Господ ме извади отсред Стълпа на Нозете Си. И тогава, като се погледнах, видях върху собствените си нозе кръстните рани на моя Господ. И докато понечих да проговоря на Исус, Той ме изпревари като казваше:
“Да, момчето Ми! Ти имаш кръстните рани на Нозете Ми, понеже посвети целия си живот, за да изявяваш Пътя Ми. А подобен пример Вавилон няма как да понесе или премълчи. И ето затова нозете ти бяха прободени заради Мене. Но Аз сега нека да ти покажа и другите рубинени Стълпове, които са Господните Ръце в Господния Храм. Защото тези Стълпове са поставени до Пресвятото място…”
Ето, че Господ ме заведе и при Стълповете, които бяха Неговите Ръце. И тогава Той протегна Ръцете Си към самите Стълпове, като ми казваше:
“Виж как Ръцете Ми ще се съединят с вторите рубинени Стълпове в Моя Храм!”
В следващия миг Ръцете на Господа видимо се сляха със Стълповете. А тогава по самите Стълпове отново започнаха да се стичат струи от Христовата Кръв. И тази Кръв, като светеше с Небесна Светлина, отново се превърна в искрящ рубин. А това ме накара да извикам към Исус с всичката любов в сърцето си:
“О, Святи мой Исусе! Дай ми сладката привилегия и неземна радост да бъда свидетел на Ръцете Ти!”
В отговор Господ проговори отсред самите Стълпове, като ме попита:
“Наистина ли искаш да бъдеш като Моите Ръце? И готов ли си да претърпиш цената, както я претърпях и Аз?”
“А за какво друго да живея, Господи? Какво друго да има смисъл или какво друго да си струва сетнината? Какво друго да искам да сторя в този преходен свят, който скоро ще премине и няма никога да се върне?
Дай ми да бъда Твоите Ръце, Исусе! Защото само така мога да застана до Пресвятото място в Храма Ти и да спечеля Божието Съвършено благоволение…”
След последните ми думи Господ отново ме хвана с Ръцете Си. И като ме съгради в единия от рубинените Си Стълпове, каза ми:
“Давай, слуго Господен! Защото Ръцете Господни са Ръце на даване! Ръцете на Отца дадоха Сина! Ръцете на Сина дадоха Духа! Ръцете на Духа дадоха и от Отца и от Сина за Спасението на света!”
В следващия миг усетих как Божията Любов започна да изтича като Небесни лъчи от ръцете ми. И докато тя се изливаше към всичките човеци, били те зли или добри, към собствените ми китки се простряха остриетата на страшни гвоздеи. Те се впиха и забиха в ръцете ми. И гласове на ярост и злоба започнаха да крещят против сърцето ми, казвайки:
“Няма да отговорим на даването ти с даване! Няма да последваме примера ти! Няма да се откажем от търговиите си! Бич за твоя съблазняващ пример! И гвоздеи за твоите ръце!”
Братко мой! Болката беше толкова чудовищна и пронизваща, щото от дълбините на сърцето ми се изтръгна вик, с който възридах пред Исуса, казвайки Му:
“О, Господи мой! Мнозина не обичат Ръцете Ти! Мнозина мразят Примера Ти! Мнозина проклинат даването Ти! И как аз да продължа да давам, когато по долните хълмове и бърда купуват и продават? Как да остана в рубинения Ти Стълп, когато отговорът от мнозината е ярост, злоба и закоравяване?”
В този миг на страшното ми страдание Исус ми проговори, като казваше:
“Стой всякога в рубинения Ми Стълп и върши нещата заради Отца, Сина и Святия Дух, а не заради отговор или плод от човеците! Защото ето това е Вярата за всичките Ми даващи слуги!
Само с тази Вяра сърцата им няма да отпаднат! Само с тази Вяра ще се закрепите като Стълпове в Храма на Моя Бог и Отец! Защото Синът днес е далече по-горе! И ако Синът е по-горе, по-горе са и Нозете Му и Ръцете Му!
Ето, говоря на всичките Си чеда от Хълма Мория и от Святия Храм, в който пребъдва Тялото Ми!
Бъдете Мои Нозе и Мои Ръце всред погиващия свят!
Бъдете Мои рубинени Стълпове, които блестят с всичката Слава на Небето и на Небесния Бог! Защото Аз завинаги ще ви съградя в Себе Си, тъй щото няма никога да излезете вън от Храма Ми, но ще бъдете Вечен Пример и Вечни свидетели на Моя Свят Дух!
Укрепете сърцата си, защото Аз скоро ще посветя пророка Си относно останалите Святи неща в Моя Храм! Предайте устните си на молитва, сърцата си на смирение и ръцете си на щедрост, докато Господ извърши Святото Си дело във вас, та и вие да извършите Святите си дела в Господа!
Аз, Архитектът и Строителят на последния Ми Храм, все още говоря и не млъквам!”