ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ I – 4 ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО СЪС СТЕНИТЕ НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли с колко превъзходна мъдрост Творецът е запечатал творенията Си? И в ден и час, когато Божията Мъдрост е искала да ни се открие, ние сме стояли слепи за нея. В ден и час, когато Святият Дух е желаел да ни изпълни с превъзходната вяра, че сме едновременно Тяло и Храм на Исус, ние сме се възхищавали на човешки хвалби и нищо незначещи земни свидетелства. Но тук, преди самото видение със Стените на Храма, аз искам да ти кажа, че от многото проявления на Божията Любов, едно сякаш трябва най-много да ни възрадва и насърчи. Защото в него прозират лъчите на Божията Мъдрост.
Прегръщал ли си деца, братко мой? Вдигал ли си на ръце невръстни младенци, за да целунеш личицата им или да погалиш косите им. Лично за себе си ще ти кажа, че съм го правил хиляди пъти, понеже Исус ми даде дарът на едно земно бащинство и аз имам четири чудесни дечица, които обичам с всичката любов на сърцето си.
Помисли тогава, че когато прегръщаш едно невръстно дете и го държиш в ръцете си, ти му ставаш не само радост, но и закрила. Защото то пребъдва на гърдите ти и има чудесната защита на гърба ти. Тъй щото докле го прегръщаш и пазиш, то да бъде съвършено защитено.
И ако за децата на плътта ни нещата са толкова ясни и категорични, то как стоят нещата с дечицата в Духа? Има ли и там някой, посочен от Бога, който да ги прегръща и пази? Има ли и там Божии угодници, които да им стават заслон от вятъра и прибежище от бурята?
Истината е, че в следващото видение от Господа ще се разкрият именно лъчите на Божията Мъдрост. Затова нека и аз да премина към него.
Господ отново стоеше пред Храма Си на Хълма Мория. И като се усмихна и го посочи с ръката Си, ми проговори, казвайки:
“Нека отново да те въведа в Храма Си. Защото сега искам да ти покажа и самите Стени на Храма. Тия, които ще го направят да остане здрав и непоклатим до самия свършек…”
След последните Си думи Господ вече влизаше през вратите на Храма, а аз Го последвах. Така, влязъл след Него, аз Го чух да ми казва:
“А сега погледни Стените на Храма Ми, слуго Господен! И като се приближиш досами тях, кажи Ми какво ще видиш!”
Послушал думите на Исуса, аз се приближих до самите Стени на Храма Му. И тогава видях, че това бяха Стени от могъщ гранит. Гранит, колкото гладък, толкова здрав и твърд. Това ме накара да кажа на Спасителя:
“О, Господи мой! Стените на Твоя Храм са от гранит. И аз, като го гледам, вече зная, че никой не може да го поклати, нито да го разруши…”
Думите ми накараха Исус да се усмихне, а след това да ми каже:
“Да, така е! Тия Стени на Храма Ми наистина са твърде здрави. Но Аз сега ще се приближа към една от Стените и ще те призова към Мен. За да разбереш на коя част от Тялото Ми отговарят тези Стени…”
След последните Си думи Исус се приближи до една от Стените на Храма Си. И като опря на нея Гърба Си, простря ръце към мен, като ми казваше:
“Слуго Господен! Ела в прегръдките на Господаря си!”
По-чудесна и блажена заповед едва ли можех да чуя от устните на Господа. Ето защо с огромно вълнение се приближих до Него, докле накрая Той ме обгърна с ръцете Си…
Братко мой! Аз съм бил свидетел на Христовия Мир и на голяма част от Христовата пълнота, които съм описал в минали пророчески книги. Но сега в пълна степен проумях, че Исус ми дава не частица от Мира Си, но всичкия Си Мир. Едва сега в пълна степен усещах, че Той ме дарява не с малко от пълнотата Си, но с всичката пълнота на Божеството. Това ме накара да притихна в Лоното Му и да не смея да отроня и дума. Така аз стоях в прегръдката Му и моето блаженство беше преизобилно. Но ето, че накрая Господ отпусна ръцете Си, като ме питаше:
“Какво усети, докле те прегръщах?”
“О, Исусе! Усетих всичкия Ти Мир, всичката Ти пълнота и всичкото блаженство, което не съм и мечтал да получа от Тебе…”
“А защо Мирът Ми беше толкова изобилен в сърцето ти? Защо ти усети цялата Ми пълнота в Лоното Ми?”
“О, прекрасни мой Господи! Та какво друго да усеща едно създание, когато е скрито в мощната закрила на Твореца си? Аз се чувствах съвършено защитен в прегръдките Ти!”
“А защо се чувстваше съвършено защитен в прегръдките Ми? Не е ли по причина на това, че Гърбът Ми те пази? Не е ли по причина на това, че Гърбът Ми е станал твоя защита? Но ти виж сега знамението, което ще сторя пред очите ти…”
След последните Си думи Господ видимо се съедини със Стената на Храма, тъй щото гранитът просветля от Славата Му. И в следващия миг аз усещах, че просто докосвам с ръце гранита, в който Исус се беше вселил. Това ме накара да извикам:
“О, Господи мой! Твоят Гръб стана самата Стена на Храма Ти! И именно от тая защита, която ми даваш, аз почувствах всичкото изобилие на Мира Ти и всичкото блаженство на пълнотата Ти…”
В следващия миг самият гранит проговори на сърцето ми с Гласа на Господа, като ми казваше:
“А искаш ли и ти да бъдеш от защитниците на Храма Ми? Искаш ли Божиите чеда да се насищат на изобилен мир и пълнота, докле ги пазиш с Гърба на Господа?”
“О, Исусе! Та какво друго да искам в тоя миг, освен да бъда там, където Си Ти? Моля Те, Исусе! Направи ме гръб от Гърба Си, гранит от Гранита Си, и стена от Стените Си!”
След последните ми думи Спасителят отново се появи от Стената на Храма. И като ме хвана с ръцете Си, приближи гърба ми до самия гранит, като ми казваше:
“Бъди гръб от Гърба Ми! Бъди стена от Стените на Храма Ми! И като извършиш повереното ти от Господа дело, претърпи всичко, което ще се стовари върху тебе, докле Аз давам Мира и пълнотата на Моите невръстни чеда…”
Докле Господ говореше, самата Му Стена ме издърпа в себе си, тъй щото станах част от нея. А тогава Исус извика развълнувано в Духа Си:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте, и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:6-7)
А след тия пророчески стихове, Исус отново извика с повелителен Глас:
“Елате в Храма Ми, Божии чеда! И изпълнете сърцата си с всичкия изобилен Мир и с всичката пълнота, с която ви дарявам!”
След тия думи на Исуса, през вратите на Храма започнаха да влизат множества от човеци. А тогава аз усетих как към гърба ми полетяха стрели и копия, камъни и бичове. И за всяко от Божиите чеда, прекрачило вратите на Храма, гърбът ми получаваше нова и жестока порция от дяволска ярост и поругаване. Ставаше така, че докле Стените на Храма поемаха ударите на дявола, Божиите чеда получаваха Мира и пълнотата на Исуса. Това в един миг ме накара да възридая пред Него и да Му кажа:
“Ах, Спасителю мой! Много ярост понесе гърбът ми! Много зло се заби в мене! Моля Те, утеши ме!”
А Исус, като прегръщаше невръстните и им се усмихваше, извърна главата Си към мен, а погледът Му стана видимо строг. И тогава Той ми каза:
“Съпротивявай се на нечестивия, стоейки твърд във Вярата Ми! И като не мислиш за злото, което претърпяваш за Мене отвън, гледай на Святото Ми дело, което върша зад Стените на Храма Си отвътре. Защото, ако би бил невръстен младенец, то да те отделя от Стените Си! Ако би бил неутвърден в Словото Ми, то да те покрия с Лоното Си! Ако би бил един, който е с малка вяра и не Ме познава достатъчно, то да те скрия от врага и отмъстителя.
Но ти си твърд камък, Стефане! Сионски гранит, изработен от Отца Ми, който превъзмогна през годините над всичката ярост на Вавилон, и не се поклати от нито един от ветровете на лукавия! Ето затова гледай на злото, което получаваш в гърба си, като на свидетелство, че Сатана вече не може да преброи, нито да понесе загубите си! Понеже десет години го съкрушавам със слугуването на слугата Си, и той не успя да те отмести нито на йота от призванието, което Отец Ми ти е дал. А всички Мои, които през годините ядоха Хляба Ми, пиха Водата Ми, получиха благата Ми и изпълниха сърцата си с изобилния Ми Мир, днес питам:
Щяхте ли да вкусите всичката Ми Благост, ако нямахте заслона на Стените Ми? Щяхте ли да имате Мирът Ми като река и Любовта Ми като планина, ако не бях утвърдил стражи, които да поставя като Стени на Храма Си, и като гърбове в Гърба Ми? Щяхте ли, най-вече, да имате Моя Живот, ако не бях дал на други да участват в Моята Смърт? Но ето, по причина на това, че Аз съм ви прегърнал и ви пазя с Гърба Си, вие всички ще бъдете поколение на Моя Отец, и живи камъни в Моя Свят Храм! А за делото на стражите Ми, които станаха Стени на Храма Ми, всички ще разберете едва когато Храмът Господен се въздигне в Славата на небесата. И тогава спасените ще проумеят, че всяка Моя дума на Мир отвътре в Храма е била съпроводена с копие на ярост върху Стените отвън.
Всяко Мое видение на пълнотата Ми отвътре в Храма е било съпроводено със стрели на чародейно нечестие отвън! Всяко Мое даване на Небесния Хляб отвътре в Храма е било съпроводено с бичове от търговска злоба върху Стените отвън! Всяко Мое даване на Вино, Мед и благоухания отвътре в Храма, е било съпроводено с непрестанно поругаване, отмъщение и насилие върху Стените отвън! И на това дело кой е способен? Но ето затова призовавам силните Ми, помазаните Ми, посветените Ми и утвърдените Ми да станат Стени на Храма Ми и да го пазят от всичката ярост и злоба, и от всичкото насилие и нечестие! За да бъдете гърбове от Гърба Господен, стени от Стените Му и защитници от Съвършената Му Защита!”
Братко мой! Докле слушах думите на Исус, а към гърба ми летяха всичките възможни отмъщения на дявола, аз се усмихнах дълбоко в духа си. Защото наистина видях, че страданията за Господа се измерват в Слава, която ще се открие към всичките защитници на Храма Му. Не в тоя свят и не в тоя живот, но в идещото Небесно Царство и във Вечния Живот! Амин и Амин!