ПОСЛЕДНИЯТ ХРАМ НА ХЪЛМА МОРИЯ I – 3 ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ОСНОВАТА НА ХРАМА

Братко мой! Верни ми приятелю!
През всичките години на моята вяра в Исуса, аз усещах един Небесен печат върху духа и сърцето си. Печат, с който Господ искаше да ме потвърди на Църквата Си. Печат, с който Той искаше да засвидетелства колко различни са човешките хълмове и бърда от Неговия Свят Хълм.
А този печат беше слугуването!
Да, братко мой! Аз приех образ на слуга! Приех го във време, когато човеците не искат да слугуват, но да господаруват. Приех го във време, когато дяволът привлече мнозина със съблазните си, за да бъдат поколение на гордост и превъзнасяне, а не на смирение и слугуване. Сам можеш да предположиш, че този Небесен печат върху сърцето ми щеше да срещне съпротивата на мнозина църковни лидери. И те, ужилени в сърцата си, щяха да ми враждуват с непрестанна и нарастваща ярост, за да не намери слугуването ми последователи, нито да бъда приет от човеците, които се наричат християни. Но можел ли съм да зная, че моят Господ просто е поставил един от слугите Си в Основата на Храма Си? Можел ли съм да зная, че Исус в Своята Свята Премъдрост ми е дал да бъда една точно определена част от Тялото Му. Нека сега да ти кажа, че пред сърцето ми отново се появи видението с Господния Храм на Хълма Мория. И ето, че Исус го посочи с развълнувани очи, като ми казваше:
“Ела след Мен и Ме последвай в Моя Свят Храм! Защото сега ще ти дам да видиш каква е Основата Му!”
Послушал благодатните думи на Спасителя, аз Го последвах и тръгнах с Него. И ето, че Исус вече отваряше вратите на Храма и протегна напред десницата Си, казвайки:
“Влез в Храма Ми, слуго Господен! Понеже достатъчно се потруди в годините на младостта си, за да имаш вечен дял с Мене!”
С огромно вълнение последвах Господа в Храма Му. А когато нозете ми стъпиха вътре в самия Храм, аз изпитах вълни от божествено благоговение и възхищение. Понеже Храмът беше удивително прекрасен. Той изглеждаше като излян и цялата му вътрешна архитектура беше направена от мрамор, от гранит и от всякакви скъпоценни планински кристали и диаманти. В него нямаше нито една драскотина, нито какъвто и да било недостатък. Камъните в Храма се вграждаха толкова удивително един в друг, щото погледът не можеше да намери, нито да издири къде свършва границата на един камък, и откъде започва другият. Сякаш, че през всичките камъни, вградени в тоя Храм, бяха преминавали водите от Реката на Живота. За да ги направят съвършено гладки, меки и брилянтни. И докле аз гледах и не можех да откъсна очите си от всичко, което ги теглеше, Господ ми проговори, като казваше:
“Има достатъчно време и видения, с които да ти разкрия всяка подробност от архитектурата на Моя Свят Храм. Но сега съм те довел, за да видиш първата част от Моя Храм, а именно – Основата! Погледни към нозете си! И виж как изглежда Основата на Храма Ми!”
Послушал Господа, аз наведох поглед към нозете си. И тогава очите ми видяха бял и прекрасен мрамор, по който пробягваха нежни розови жилки. Това ме накара да се наведа и да го погаля с ръка…
О, чудо на чудесата! Самият мрамор започна да ме тегли към себе си. И от него излезе собствена воля, която привличаше сърцето ми, за да стана част от него. Това ме накара да погледна към Исуса и да Му кажа:
“Какво става с мене, Господи? Та ето, че мраморът Ти сякаш говори на сърцето ми и ме привлича да стана част от него! Как да разбирам тая воля, която призовава сърцето ми отсред самата Основа?”
В отговор на думите ми Господ каза:
“Сега непременно ще разбереш всичко. Защото Аз ще ти покажа коя част от Тялото Ми отговаря на Основата на Моя Храм. Затова гледай на Мене и на онова, което ще сторя пред очите ти…”
След тия Свои думи Господ коленичи на Основата. А след това просто легна по гръб върху мрамора. И ето, че Той ми даде знак с ръка, като ми казваше:
“Ела и стъпи върху Корема Ми!”
Думите на Исус върховно ме изненадаха. И аз, като погледнах със страх към Корема Му, едвам успях да кажа:
“О, Господи мой! Да не бъде! Как така ще искаш от мен да стъпя върху Корема Ти?”
А Спасителят, като ме погледна с твърде остър поглед, каза със строг Глас:
“Ако не стъпиш върху Корема Ми, то значи, че нямаш дял с Мене! А искаш ли ти да нямаш дял с твоя Господ?”
“О, скъпоценни Исусе! Ти Сам знаеш, че повече от всичко друго искам да имам дял с Тебе! Но сега аз не Те разбирам!”
Тук Господ отново каза:
“Не Ме следвай с разбиране, но Ме следвай с вяра! Затова просто се покори на думите Ми и стъпи върху Корема Ми!”
Слушайки последните думи на Исуса, аз направих няколко крачки към Тялото Му и стъпих върху Корема Му. А тогава стана знамение. Защото моят Господ просто потъна в самия мрамор, а аз усетих в нозете си твърде голяма Божия Сила. Тая Сила проговори на духа ми, като казваше:
“Въздай Слава на Исуса! Защото Той стана Основа за тебе и те направи да се съградиш върху Него! И ето, че сега Исус е твой Слуга, Който те въздига в Святия Дух, за да Му бъдеш Божие обиталище!”
Тия думи от Божията Сила бяха толкова прекрасни, щото с всичкия възторг на сърцето си извиках към мрамора:
“О, Исусе! Нима съм стъпил върху Тебе? Нима Ти Си ми станал Слуга, за да ме съградиш в Своя Храм?”
Чул въпросите ми, Исус отново стана видим в мрамора. И като посочи с ръка Корема Си, вече ми казваше:
“Ето, Стефане! Коремът на Моето Тяло е Основата на Моя Храм! И всеки от Моите последователи, който е бил призован от Мене, за да се посвети на слугуването, става част от Корема на Господа! А ти искаш ли да бъдеш тази част? Искаш ли в действителност да разбереш що значи да утвърдиш Основата на Храма?”
Слушах Господа, а сълзите на очите ми закапаха върху белия мрамор с розовите жилки по него. И аз, като се наведох над моя Спасител, казах Му:
“Господи мой! Дай ми да се уподобя като част от Корема Ти! Дай ми неземната радост да бъда слуга, както Ти ми стана Слуга в това видение! Защото повече от всичко искам да бъда част от Основата на Храма Ти!”
След последните ми думи Господ се изправи от мрамора. И като го посочи, каза ми:
“Ако Аз станах твой Слуга в това видение, то е време и ти да станеш Мой слуга! Затова легни и бъди част от Основата на Храма Ми. Защото ще ти дам да изпиташ всичко, което изпитва Коремът Господен…”
С голямо желание аз побързах да легна върху мрамора. И ето, че в един миг Основата на Храма сякаш ме погълна, той щото аз вече виждах извисяващия се над мене Господ. А Той, като ме посочи, каза ми:
“Нека сега Аз да стъпя върху твоя корем, който ти си Ми предал, за да бъде част от Тялото Господно! Защото ще заповядам върху тебе да стъпят всичките Божии чеда, които съм докоснал и утвърдил чрез слугуването ти. А ти, като претърпиш на тежестта, внимавай много на знаменията, които ще се случат докле си част от Основата на Моя Храм…”
Ето, че Господ вече стъпваше върху корема ми, когато почувствах всичката страшна тежест на Тялото Му. Това беше тежест от духовна отговорност, от стотици видения, от Божията болка и скръб, от Божието водителство и помазание, и изобщо от всичко, с което един Господар е възложил Своята работа на слугите Си. Но ето, че Исус протегна десницата Си към вратите на Храма, като извика със силен Глас:
“Елате, чеда Божии! Елате и напълнете Храма Ми! Елате и се съградете като живи камъни в Моя Свят Дух!”
След мощното повеление от Исусовите устни, стана така, че през вратите на Храма започнаха да влизат човеци. И те, като стъпваха върху Основата на Храма, накараха ме да почувствам още по-голяма тежест. А тогава, при настъпването на корема ми от което и да е от Божиите чеда, ставаше знамение. Защото розовите жилки на мрамора, се забиваха със сила в собствената ми духовна утроба. И всяка жилка беше пъпна връв на току-що заченат младенец. Тъй щото усетих как утробата ми расте, а с нея и самата тежест на слугуването. Това ме накара да извикам към Исуса:
“Какво ми даваш да претърпя, Господи?”
А Исус ми отговори:
“Аз не ти давам нищо повече от онова, което трябва да претърпи всеки, който е станал Основа на Храма Ми. Защото всяко от Божиите чеда трябва да бъде родено, износено, утвърдено и съградено в Божия Свят Дух. И самото слугуване, с което Господ те направи слуга на всички, цели да те утвърди като част от Моя Корем, като част от Моята Утроба.
Виж тогава розовите жилки в мрамора и знай от Мене, че всяка от тези жилки е Свят Дух на Свято рождение на Святия Младенец! Тия жилки влизат в утробите на слугите, станали Корем Господен. Тия жилки бяха и в утробата на Апостола Ми Павел, който за своето слугуване в Храма Господен записа и такива думи:
“Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас…” (Галатяни 4:19)
Разбират ли сега Моите що ще рекат родилните болки на Павла? Не са ли те тежестта на онова слугуване, при което Божият слуга е станал част от Корема на Господа? Не са ли те онова свидетелство от Дух и Истина, че именно чрез слугуване се раждат чедата и се вграждат камъните в Храма? Защото и за това раждане Павел написа:
“Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието…” (1 Коринтяни 4:15)
Но вие вижте най-вече същината на слугуването, същината на Основата на Моя Храм! Защото тая същина ви учи, че оня, който слугува, всякога стои по-ниско от ония, на които слугува! Така също и на Основата на Храма е дадено да стои по-ниско от всичките камъни, които се съграждат над нея. За да се изпълнят в Дух и Истина Моите думи, които съм ви говорил в Евангелието:
“Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките…” (Марк 10:42-44)
Ето, люде Мои! Говоря ви за славна привилегия, за велика отговорност и за съвършено стоене в Моя Свят Дух! И днес, когато мнозина са станали господари, то колцина са останали слуги?
Помните ли Евангелието Ми?
Зачитате ли духовното свидетелство на апостолите и пророците Ми? Та беше ли някой от тях нещо друго в живота си, ако не слуга Господен? Та нали същото това Мое Слово казва за Моя Храм и за съградените в него:
“…понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за Храм Свят на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище…” (Ефесяни 2:20-22)
И ако до днес сте гледали на тия стихове само като на Логос, и на Основата на апостолите само като на техните послания към църквите, то приемете пълната Истина за Моя Свят Храм.
Истината, че Основата на Храма е слугуването!
Истината, че слугите Господни са Коремът на Моето Тяло и Утробата на Моя Свят Дух! Истината, че някой трябва да положи живота си, заробвайки себе си под мнозината, за да бъдат мнозината издигнати и съградени като живи камъни в Моя Свят Храм!
Ето като такъв утвърдих слугата Си Стефан! И като положих тежък товар върху него за Спасението на людете Ми, въздигнах Моите в общение с Мене! Защото пророкът Ми се съедини с Мене в слугуване, подобно на Моето, и Образ на слуга, какъвто имаше Човешкият Син на земята!”
Братко мой! Господ говореше на людете в Храма Си, а аз, усетил Живота на Духа във всичките розови жилки на белия мрамор, се радвах в Неговата Основа с неизказана и преславна радост.
Радост, че във всяко от Божиите чеда над мене съм видял скъпоценен камък, на когото да слугувам и прислужвам докле съм жив и докле има Дух в сърцето ми и дъх в устата ми. Радост, че родилните болки и страшната тежест не са били напразни, но са станали Основа на Храма.
Моля те, братко мой!
Бъди скъпоценен камък в Божия Храм!
И като помниш, че Господ е поверил Основата на слугите Си, хвали Го с цялата сила на сърцето си! Амин и Амин!