ПРИТЧА ЗА НОЙ!

Живял някога в древните времена един Божий праведник. През целия си живот той се боял от Бога и се стремял делата му винаги да са благоугодни на Създателя. За зла участ праведникът живеел сред твърде зли и нечестиви хора. Техните ужасни дела били причина за постоянното преогорчение в душата му. Сълзите руквали от очите му при всяка следваща проява на злотворците, но гледката на един просълзен праведник въобще не трогвал чедата на дявола.
Една вечер Божият човек застанал на молитва пред Всевишния. И като коленичил с приведена глава, с ридание в гласа си призовал Бога, като Му казвал:
„Боже мой! Кога ще изтриеш сълзите на очите ми? Кога ще утешиш нараненото ми сърце? Кога ще въздадеш справедливост на земята поради страшните неправди, които злите вършат по нея?“
А тогава Всевишният проговорил в сърцето на човека, като му казал:
„Понеже се сгъсти скръбта ти, Аз ще сгъстя сълзите ти, докато се превърнат в лепкава смола! И когато ти спреш да плачеш, събрал достатъчно смола от очите си, Аз ще заплача вместо тебе! А ти продължи сега да оплакваш това нечестиво поколение, защото то е приготвено за червей, който никога не умира, и за огън, който никога не угасва!
За всеки нечестив, който от днес нататък не се трогне от сълзите ти, по едно дърво да отсичаш! И за всеки злотворец, който не се покая за злите си дела, по една жива твар да задържаш в дома си! И когато станат твърде много отсечените дървета – за ковчег да ги събереш, и със смолата от сгъстените си сълзи да ги залепиш. А там – в ковчега – живите твари да приютиш. Та когато Аз погледна от Небето – да видя как скръбта на един Мой праведник е послужила за последен възбудител на Свещения Ми Гняв. Защото отсечените дървета, що нямат душа, за по-праведни намерих всред това зло поколение, и животните, що нямат разум, за по-мъдри в битието си…”
Послушал праведникът Божия Глас и продължил да пролива сълзите си. А те, според Божието обещание, започнали да се сгъстяват като смолата на бор. А Божият човек започнал да отсича дървета според броя на нечестивите, които вместо да се покаят от сълзите му, още толкова се закоравили в сърцата си. И към отсечените дървета започнал да задържа и живи твари в дома си, като напомнители на Създателя, че човеците отдавна са станали по-зли и от най-свирепите зверове.
А накрая дошъл ден, когато сълзите на Божия праведник напълно пресъхнали, защото и последната капчица смола се търкулнала в шепите на скърбящия. А с нея той залепил и последното дърво, с което бил сковал заповядания от Бога ковчег. Чак тогава Бог му проговорил, казвайки:
„Понеже ти плака и чрезмерно скърбя поради злините на коравосърдечните, а те се присмяха на скръбта ти, то от днес нататък ще ти дам да се утешиш в Моя Мир, като влезеш в ковчега с домочадието си, а Аз ще започна да проливам Моите сълзи. А когато нечестивите забележат сълзите Ми, Аз ще затворя Сърцето Си за техните викове и стенания, както и те затвориха сърцата си за твоята скръб, Верни Ми праведнико…“
Така се отворили изворите на голямата бездна, а Божиите сълзи започнали да се изливат на земята, докато не останало сухо място по нея, а потопът на Божията Скръб издавил целия стар свят – с всичките му убийци и лъжци, насилници и присмиватели, политици и войнолюбци, лицемери и блудници, царе и поклонници.
Днес сълзите на Божиите Избрани отново се сгъстяват като борова смола. И умрелите за света и всичко що е в света, бързат да влязат в Ковчега на Вечния Ной! А Божиите сълзи валят от Небето, така проляти, че само разумните да ги забележат. Останалите ще продължат да живеят от прогноза до прогноза, от грях до грях, от зло до зло, от беззаконие до беззаконие. За да допълнят мярката на бащите си от онова древно и далечно време.
Не се страхувайте да плачете, приятели! Защото Бог е обещал да изтрие всяка сълза от очите ни! А когато сълзите на скръбта ви се сгъстят – Сам Бог ще ги превърне в благоухание от Смирна и Касия, в Незлобието, с което ще устоим над насилието и злобата на дяволските чеда. Защото:
„…както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…“ (Матея 24:37-39)
Амин и Амин!