2. ХЪЛМЪТ ГЕВАЛ ИЛИ ЗА БОЖИИТЕ ДУХОВНИ ПРОКЛЯТИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да знаеш, че през помислите на сърцето ми и през писането на ръцете ми преминаха много прекрасни и живителни видения от Небето. Видения, които аз бях длъжен пред моя Господ и Цар да напиша и раздам даром на всичките човеци.
Едни от тях похулиха тези видения като проява на помрачение:
“Този автор е превъртял! Твърди, че Господ му говори!”
Други завидяха на Божието благоволение върху сърцето ми и със змийска ярост изсъскаха против мене:
“Този на най-святият ли ще се прави? Защо се възвишава над човеците, когато Господ се изявява във всички ни и чрез всички ни?”
Трети, досущ като в притчата на Иотам, решиха, че на Божият осел подобава един здрав религиозен оглавник:
“От коя църква е този Главчев? Как да го приемем, след като си няма пастир?”
Четвърти, отново като в притчата на Иотам, ми написаха затрогващи от наивност писма, в които ми казваха:
“Господ те подари на нашия град! Ти си отговор на нашите молитви! Скоро да идваш, за да ни станеш пастир!”
Зад всички тези духовни съпротивления на людете стоеше дяволът. Достатъчно скрит, за да не бъде видян. Достатъчно лукав, за да не бъде разпознат. Достатъчно изобретателен, та да притуря скръб в оковите ми за Исус.
Но ето, че аз останах на Хълма Гаризин!
Готов да умра за Исус, но никога да не се покоря на друг цар, освен Него! Готов да страдам в самота и религиозна изолация, но никога да не предам, нито да продам призванието си и избирането ми от Бога. А моята позиция направи така, че преживях напускане и намразване, не от един или десет, но от стотици и хиляди човеци. И тази човешка съблазън ще продължава до самия свършек. Не само в моя живот, но в живота на всичките Божии помазаници и угодници. Видели, че няма да ги свалят от Хълма Гаризин, за да ги направят земни царе на земни царства, човеците ще ги заплюят, а след това ще обърнат погледа на сърцата си към другия хълм, за който ще говоря сега. Защото това е хълмът Гевал. Хълмът на Божието проклятие, което настига всички, които си търсят царе според страстите на сърцата си, като намразват и похулват Небесния Цар. Затова сега нека отново да ти предам думите, които Господ Исус проговори на сърцето ми, миг преди да ми покаже хълма Гевал. Ето какво ми каза Той:
“Искам да предадеш на всичките Ми братя и сестри, че от многото съдбоносни думи в човешкото битие най-съдбоносна е думата “избор”. Защото тази дума е съдбоносното определяне, което човек прави за Вечността. Именно “избор”, момчето Ми! Именно изява на свободната воля, с която приемаш или отхвърляш нещата, които ти се предлагат.
В Своята безпределна Любов към вас Отец Ми ви даде Своите духовни благословения в Небесните места. Духовни благословения, които ви обличат със светлия и чист висон на благовестието, за да не се намерите голи, но още повече да бъдете облечени с дрехите на Царството. За съжаление, в проявлението на своя избор, не всички човеци ще поискат Божиите духовни благословения. Не всички човеци ще мислят за онова, което е горе. Не всички човеци ще платят цената, за да бъдат изпълнени и употребявани от Святия Дух. Защото на земята има дявол и Сатана. Има дух на Антихрист, който е мотивиран да събира личната жетва на Сатана и да прибавя стотици хиляди и милиони души в житницата му.
Ето за тези човеци сега ще ти се даде видението с хълма Гевал. Видение, което напълно ще обясни думите, изречени от Иотам:
“Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас. А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри…” (Съдии 9:14-15)
Както виждаш от самата притча, след като не успяват да съблазнят Маслината, Смокинята и Лозата с царски постове на земята, всичките дървета отиват при Тръна. А този Трън си има хълм, на който е пуснал корените си, и тъмна шатра, в която е разпрострял клоните си. Затова гледай сега на видението, което ще се открие пред очите ти…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми наистина се разкри видение. Аз виждах хълма Гевал, който се издигаше като гигантски тъмен нокът, готов сякаш да се забие в Небето. Самата грозота и предизвикателство на хълма, ме накара да извърна поглед към Исус и да Го запитам:
“О, Господи мой! Защо имам чувството, че целта на този хълм е да бъде като нокът, който се опитва да издраска и нарани Небето?”
“Няма как да бъдат други чувствата ти!” – ми отговори Исус и продължи:
“Защото ти сега виждаш хълм, на който е събрана всичката сатанинска амбиция против Небето и Небесния Цар. Но Аз сега ще те приближа на самия връх на хълма Гевал. За да видиш тъмната шатра на хълма и самия Трън, който расте в нея. Затова гледай и укрепи сърцето си, без никак да се уплашиш, понеже Аз съм с тебе да те пазя и закрилям…”
След тази утеха, Господ започна да ме приближава към самия хълм. И колкото повече го приближавахме, толкова повече се убеждавах, че това наистина беше мястото на най-страшното проклятие от Бога и Отца. По самите склонове на този хълм пълзяха хиляди змии и той беше обрасъл от неизброимо количество плевели. А колкото повече се приближавахме към върха на Гевал, толкова повече ставаха пълзящите гадини и плевелите. Така дойде миг, когато видях и самата шатра на хълма. Тя беше черна и сплъстена от гъста смола, която капеше страшно от самия й плат. Това ме ужаси, тъй щото попитах Господ:
“Каква е тази смола, Господи мой? Защо такава погнуса и непоносимо отвращение изпълниха сърцето ми, докато я гледах?”
В отговор Господ ми каза:
“Тази смола е бесовската мъдрост на дявола, която се дава на всички, които живеят по склоновете на Гевал и в самата шатра на върха на хълма. Но ти продължи да гледаш, защото сега ще те въведа в самата шатра на хълма Гевал. За да видиш Тръна от съвсем близо и да го изявиш на цялата Ми Църква…”
Така Господ хвана здраво ръката ми и пристъпи към самата шатра на хълма. И аз Му благодаря за Съвършената защита, понеже както Неговите нозе, така и моите никак не се докосваха до земята на хълма, но ние стъпвахме някак във въздуха. Така Исус опазваше нозете ми от хилядите влечуги, които пълзяха сред плевелите и съскаха застрашително.
Но ето, че накрая Господ отвори входа на шатрата и ме въведе в самото присъствие на Тръна…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако аз ти казах, че от многото духовни въплъщения на моя Господ, най-съвършеното и Святото, в което Го видях, беше Небесната Лоза, то от многото духовни въплъщения на дявола, които са ми били показвани от Небето, най-уродливото и проклетото беше тозиТрън, който наблюдаваха очите ми. Той беше твърде висок и разпрострян на почвата си. От самите му разклонения се показваха хиляди шипове, остри като отровния зъб на змия и извити, за да се забиват, но да не могат да се извадят. По самия ствол и по всички разклонения на Тръна се стичаше отрова, която капеше подобно на провиснали лиги от самите му шипове. Всъщност, виждах грозно и уродливо чудовище, чиито корени черпеха отровата си от самото сърце на Сатана. И ето, че Исус посочи с ръката Си Тръна, като ми каза:
“Виж го, Стефане! И знай от твоя Господ, че ето така изглежда Сатана във всичкото си царуване на земята. Той е най-нечестивият измежду тръните и отровата на шиповете му е безмилостна и смъртоносна, когато някой я пусне в сърцето си.
А сега виж и самото продължение на думите, изречени от Иотам. Защото при този Трън ще дойдат човеците, които не успяха да помръднат Маслината, Смокинята и Лозата от мястото им…”
Докато Господ ми говореше откъм входа на шатрата се появиха човеци, чиито очи бяха плувнали от съблазън, а нозете им бяха с дълбоки дупки, от които влизаха и излизаха змии. И ето, че човеците се приближиха до Тръна и му се поклониха, като му казваха:
“Молим те, боже! Дойди, та царувай над нас!”
Думите им накараха Тръна да се разклати от вълнение, тъй че хиляди капки от отрова мигом паднаха от шиповете му на земята. И тогава с дрезгав и пресъхнал глас Трънът им отговори, като им казваше:
“Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри…” (Съдии 9:15)
Думите на Тръна още повече амбицираха човеците, тъй че те му отговориха, казвайки:
“Искаме тебе за цар! Тебе и никой друг. Затова под сянката ти ще прибегнем и всичко, що искаш от нас, ще извършим…”
След последните думи на човеците, Трънът разклати клоните си и ги събра като своеобразен ореол пред себе си. А тогава отсред шиповете на клоните му излязоха струи тъмнина. И тъмнината, като се раздвижваше, превърна се в образ, който започна да говори на човеците и да им казва:
“Аз съм първият, и последният, и святият. Ида скоро на земята, за да въздам на всички, които не ми се покоряват. Искате ли образа ми, люде мои? Искате ли да царувате, както царувам аз и да бъдете мои ливански кедри до века?”
Самият въпрос на образа беше толкова категорично потвърждение за сърцето ми, че аз извърнах с отвращение главата си, като казах на Господ:
“О, Исусе! Та не е ли това самият Антихрист, който ще дойде на земята? Та ето, той нарича своите поклонници ливански кедри, досущ с думите, с които го е определил пророкът от Отца:
“Ето, асириецът бе кедър в Ливан с хубави клонове, с дебела сянка и с висок ръст; и върхът му бе всред гъсти клончета…” (Езекиил 31:3)
“Точно така е, момчето Ми! Но ти виж самото предупреждение на Тръна. Защото той сам казва, че ако отстъпят от него, то ще излезе огън, който да ги пояде. Тъй щото нищо не съдейства за добро на нечестивите, които търсят поклон пред Сатана.
Ако се откажат от дявола – той ще им отмъсти с огъня си! А ако се закрепят в него – Отец Ми ще им въздаде от Огъня Си!
И сега продължи да гледаш във видението, за да видиш какво ще се случи, когато нечестивите човеци прибягнат под сянката на този тъмен образ…”
Отново гледах с вълнение във видението, когато забелязах как човеците пристъпиха под сянката на Тръна и в самата тъмнина на образа. И ето, че тъмнината влезе в главите и сърцата им. А дрезгавият и пресъхнал глас на Тръна отново им каза:
“Аз обичам покорните и послушните, а мразя непокорството и инакомислещите. Аз обичам всички, които царуват чрез мен, и мразя всички, които не приемат да царувам над тях. Затова вземете сега от смолата ми и я помажете върху всяко чело и десница, които ме приемат. Вземете също от клоните ми и ги набучете върху всяка непокорна глава, която ходи на други хълмове и отказва да ми се поклони. Вие вече сте мои царе, и аз – царят, който царувам в сърцата ви…”
Думите на Тръна накараха човеците да се наведат и да натопят ръцете си в смолата му, а след това да откъснат много клони от разклоненията му. Така, след като му се поклониха, те му казаха:
“Амин! Да бъде, царю наш! Ние ще направим всички да се поклонят на силата ти и да вършат волята ти…”
Ето, че човеците вече излизаха от шатрата на Тръна, когато Господ отново ми проговори, като казваше:
“Нека и ние излезем от това проклето място. Защото сега ще ти дам да видиш какво ще сторят ливанските кедри на всичките Ми свидетели и последователи, които откажат да им се поклонят и да вършат волята на Тръна…”
След тези Свои думи Исус ме изведе от шатрата и съвсем скоро ме премести в долината под хълма Гевал, където вече слизаха обявените за царе от Тръна. Те държаха трънените клони в ръцете си и ги размахваха всред множествата от човеци, като им казваха:
“Поклонете се, поклонете се! Изповядайте нашия цар за бог, за да ви бъде добре на земята!”
Видели страшните тръни в ръцете на дяволските помазаници, много от човеците им се покланяха, като приемаха да бъдат белязани от смолата на Тръна. Но колкото повече пратениците на Тръна напускаха територията на хълма Гевал, толкова по-трудно им ставаше да убеждават хората, че служат на Небесния Цар. Така дойде миг, когато застанаха в подножието на Хълма Гаризин. И, отворили устата си, те повториха заучения си репертоар, като казваха на човеците:
“Поклонете се, поклонете се! Изповядайте нашия цар за бог, за да ви бъде добре на земята!”
Но тогава човеците от подножието на Хълма Гаризин им отговориха, казвайки:
“Ние вече сме сторили поклона си и сме избрали Царя си!
Нашият избор е в Маслината, Смокинята и Лозата, които растат на Хълма на Божието Съвършено благословение. Нито щем смолата ви, нито признаваме царя ви…”
Думите на човеците докараха дяволските пратеници до лудост. И те, като размахаха трънените клони в ръцете си, им закрещяха, казвайки:
“Вие ли ще отричате властта на царя ни? Вие ли няма да се покорите? За какви се мислите? Не знаете ли, че наказанието за неподчинение е страшно?”
На тези заплашителни думи човеците с радост отговориха:
“Каква по-голяма привилегия за нас от тази – да претърпим поругание за Царя си? Сторете с нас каквото щете, но пак ви казваме – ние вече избрахме Царя си!”
Чули тези думи, сатанинските помазаници избезумяха. И като хващаха Божиите люде и прекалено насилваха над тях, набучиха тръните в главите им, като им казваха:
“Това е наказанието на нашия цар за всички, които откажат да му бъдат поданици! Така ще ходите и ще се скитате – проклети и отречени от властта на единствения цар…”
След последните думи и скверното дело, сторено от дяволските пратеници на Божиите люде, настъпи знамение. Защото от Небето над Хълма Гаризин се простря огнената ръка на Всемогъщия Отец. И като докосна и утеши окървавените глави на людете Си, претърпели поругание за Исус, Отец със страшен Глас извика против злите човеци, като им казваше:
“Аз поставих Царя Си и свидетелите Си на Хълма Гаризин – Святият Хълм на Моите Съвършени благословения!
Но вие, нечестиви, отказахте да бъдете Маслина, Смокиня и Лоза пред очите Ми!
Аз поставих угодните Си и скъпоценните Си, за да бъдат слуги на всички, които придобиват Моето Спасение! Но вие, нечестиви, отказахте да слугувате и поискахте да царувате!
Ето, пламва огън в сърцата ви, който ще ви изпепели и довърши, както изпепели и довърши някога сихемските мъже, събрани в нечестието на Авимелех!
Аз, Всемогъщият, ви отсичам като ненужни и проклети! Защото потърсихте хълма на проклятието и се закрепихте в измамата на змея, звяра и лъжепророка!”
След тези гневни думи огнената ръка на Отца се сви в юмрук от разпалена ярост. И огънят на Божието проклятие лумна във вътрешностите на нечестивите, като подпалваше всичката смола и всичкото нечестие, на което бяха предали сърцата си. А моят Господ Исус, като погали с ръка главата ми, отново ми проговори, като казваше:
“От днес и до Моето Пришествие всичките Ми люде, възкачени като слуги на Хълма Гаризин, ще бъдат поругани с трънени венци, които ще им бъдат сплетени от царете и поклонниците на Вавилон! От днес и до Моето пришествие едни стихове от Словото Ми ще сочат Хълма Гаризин на Верните, и ще осъдят нечестивите от хълма Гевал. А думите на тези стихове гласят:
“Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори…” (Евреи 6:7-8)
Но вие помнете всякога, че както главата на вашия Небесен Цар беше набучена от тръните на хълма Гевал, така ще бъдат набучени и вашите глави! Защото сте отказали да се поклоните на Ирод – царят от Гевал, и сте направили в сърцата си шатри за Царя от Сион!
Помнете Примера Ми, люде Мои!
Разпознайте навреме слугите от царете! По плодовете им ще ги познаете! Бере ли се грозде от тръни и берат ли се смокини от репеи? И ако до днес сте нямали отговор на тези Мои въпроси, то с виденията в тази Свята пророческа книга Аз вече ви отговорих!
Погледнете към шатрите на Хълма Гаризин и извисете сърцата си при Мене!
Погледнете на Святото Миро на Маслината!
Погледнете на сладостта и Благостта на Смокинята!
И най-вече – погледнете на Виното на Лозата! На Кръвта, която пролях за вас, и на страданието и слугуването, с които ви изкупих от света! Който има и пази в сърцето си тези Мои думи, той ще опази Божиите Съвършени благословения довека!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”