1. ХЪЛМЪТ ГАРИЗИН ИЛИ ЗА БОЖИИТЕ ДУХОВНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искрено вярвам, че сега ще говоря и пояснявам за духовни неща, които трябва да бъдат разбрани от духовните човеци. Именно от духовните човеци, понеже плътските няма да понесат виденията в тази книга. Казвам това, понеже за плътския човек понятието “благословение” няма духовен еквивалент и винаги е равносилно на много пари, много имот и много користи. Тази плътска вяра, заляла като потоп всичките тщеславни църкви на последното време, направи така, че от летящи гълъбици много църкви се превърнаха в ровещи къртици. И тези ровещи къртици, като намериха проповедници по интереса си, започнаха с неспирни ръкопляскания да приветстват всяко слово, което им говори за благата на този свят, а не за блаженствата на бъдещия. Сложили пред очите си лещите на сатанинската измама, плътските човеци вече не можеха дори и собствените си библии да четат и проумяват. За да видят как Апостол Павел в началото на своето послание към Ефесяните, благославя Небесния Отец с думите:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места…” (Ефесяни 1:3)
Сам виждаш и прочиташ, че става дума за “духовно благословение в небесни места…”. Не за лъскав автомобил, нова къща или банкова сметка, но за онова пречудно благоволение от Отца, когато Той те слага да седнеш в подножието Му, както невръстен син сяда в скута на баща си. И като отвори сърцето ти – да го напълни със Свято и прекрасно познание за Себе Си. Ето поради такива благословения Павел е благославял Отца! И понеже сърцето му се е намерило благодарно и покорно, то и затова Отец го е утвърдил като стълп на Църквата и като пример за сърдечно подражание:
“Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа…” (1 Коринтяни 11:1)
и още:
“Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас…” (Филипяни 3:17)
У колцина обаче остана примерът на Павел? У колцина остана вярата всичко да счетат за измет, но само и само Христос да придобият?
Ако този Павлов пример и тази Павлова вяра бяха наистина сто процентово утвърдени в църквите на последното време, то тогава всички биха видели Хълма Гаризин, който е мястото на Божиите духовни благословения. Но понеже тази вяра и този пример чезнат, то и затова човеците заместиха духовното с материално и измамно решиха в сърцата си, че Бог на Небето няма нищо напротив. Всъщност – с тази нечестива позиция те избраха пътя към другия хълм Гевал, за който ще говоря по-нататък в тази книга.
А сега, след тези първоначални размисли, нека пристъпя към видението с Хълма Гаризин, което Господ Исус разкри пред сърцето ми… Държейки ме все така здраво с едната Си ръка, Спасителят вдигна другата и посочи към самата земя, като ми казваше:
“Гледай, Стефане! Гледай Хълма Гаризин, който е мястото на Божиите духовни благословения!”
Послушал Гласа Му, аз погледнах. А тогава очите ми видяха високо издигнат Хълм, който беше съвършено осветен от лъчите на Божия Свят Дух. Те покриваха цялото протежение на Хълма, но тяхната най-голяма сила беше на самия му връх. Сякаш, че върхът беше огледален, понеже разпръскваше Божията Светлина подобно на прожектор. И докато аз гледах, Господ отново ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли колко бляскав и светъл е върхът на Хълма Гаризин?”
“О, Исусе! Аз дори не бих казал, че виждам каквото и да е от върха на Хълма, понеже той заслепява очите ми. Но наистина виждам и проумявам, че Гаризин е място на Съвършено благословение от Отца…”
“И повече ще видиш, момчето Ми. Много повече. Понеже сега ще те заведа на самия връх на Хълма…”
След тези думи Исус започна да ме приближава към Хълма, тъй че очите ми започнаха да забелязват подробности. И оня прожектор от светлина започна да се разтроява, тъй че вече виждах три сияния, които приемаха Светлината си от Небето, а след това я излъчваха встрани и надолу от Хълма. Всъщност, именно сиянията бяха силни да озарят целия хълм. А колкото повече Господ ме приближаваше до Хълма, толкова повече сиянията започваха да се различават. И съвсем скоро аз ги разпознах като шатри.
Да, братко мой! Три разпънати шатри блестяха като слънца на Хълма Гаризин. Самият плат, от който бяха разпънати, беше висон. Толкова бял, ефирен и прекрасен, че възхищението ми нарастваше с всяка изминала секунда. А когато двамата с Исус застанахме на върха на Хълма, то тогава към заслепяващата Светлина се прибави и Небесно благоухание, което се излъчваше от самите шатри. И аз, незнаейки що да река на Господ, сложих ръка на устата си и чаках Той да ми проговори. Но ето че със стаен от вълнение Глас Исус вече ми казваше:
“Виж тези три шатри! Защото ти казвам, че те са пълната изява на Отеческото духовно благословение, което се дава на всичките човеци, които са угодни на Божието Сърце. И колкото по-свят и благоугоден живот имате вие за Отца Ми, толкова повече се изкачвате на Хълма Гаризин, докато стигнете до тези три шатри и влезете в тях. А ония, които влязат в шатрите, в Дух и Истина, и в дело и действителност разбират думите на Човешкия Син:
“Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10)
Как мислиш тогава? В какво се състои изобилието на Живота, който ви дава Човешкият Син?”
“О, Исусе! При тази бляскава Светлина на шатрите и при това сладко благоухание, което се носи от тях, аз си мисля, че изобилието на Живота е в плодовете на Святия Дух. И сега Ти казвам, Господи, че повече от всичко сърцето ми копнее да влезе в тези шатри и да се насити на всичко, що има в тях…”
Исус се усмихна загадъчно на думите ми, а очите Му заблестяха от искри на съкровена и пречиста Любов. Но ето, че Той отново ми проговори, като казваше:
“Аз наистина ще ти дам да влезеш във всяка от шатрите на Хълма Гаризин. Но ти сега помисли и Ми кажи:
Защо точно три са шатрите на Господния Хълм? Защо не са пет или десет, но са именно три?”
“О, Господи! И до сега в сърцето ми стои Твоето видение от високата планина, където настъпи Твоето Преображение. И ако там във високото ученикът Ти Петър поиска да направи три шатри – една за Теб и още две за Моисея и Илия, които се разговаряха с Тебе, то си мисля, че нищо от оня миг на Преображението Ти не се е променило, понеже Святият Дух е Вечен Дух, а Ти Си Същият – вчера, днес и довека. И като гледам сега, че самите шатри са от бляскав и нежен висон, то си мисля, че именно той отговаря на самото Ти Преображение. Понеже на високата планина дрехите Ти станаха бляскави и твърде бели. Толкова бляскави и бели, колкото е сега и висонът на тези шатри…”
“Точно така е, момчето Ми. Ти наистина Ми отговори съвършено точно. И сега казвам на теб и на всички Мои, че на Хълма Гаризин Отец е положил Вечното благословение от Сион.
Благословението, което е в Духа и Силата на Моисея и Илия, и в Святия Дух на Сина!
И ако някой люби в сърцето си Духа и Силата на Моисея и Илия, и копнее да получи техните Небесни благословения, то такъв ще влезе и в шатрите им. И ако някой люби в сърцето си Святия Дух на Сина и копнее да получи благословението на Човешкия Син, то той ще влезе в шатрата Му.
Как мислиш тогава?
Откъде сърцето ти получи всичките видения, всичката мъдрост и всичкият разум, за да напишеш пророческите книги, които друг не е написал? Отгде у немощния ти ум се родиха всичките думи на Вечен Живот, които да дадеш на ближните си? Не от този ли Хълм, на който водих сърцето ти? И не от тези ли шатри, в които влизаше и взимаше с пълни шепи, за да раздаваш даром на Църквата Ми? Казвам ти, че само малцина са слугите, на които Отец е давал толкова изобилен достъп, колкото беше даден на теб. Защото с духа и сърцето си ти неведнъж си влизал в трите шатри на Божиите благословения, макар и да не си знаел за тях. И сега отново ще влезеш в шатрите на Хълма. Но този път като един, когото Отец Ми е направил съвършен изявител на Божиите духовни благословения. А сега виж и първата от шатрите, в които ти давам да влезеш. Понеже това е шатрата на Моисея…”
След тези Свои думи Исус протегна ръката Си напред и посочи входа на шатрата, като ми даваше знак да вляза след Него. И ето, че с разтуптяно сърце и прекомерно вълнение аз Го последвах и влязох…
Братко мой! Верни ми приятелю! Едва ли имам нужният речник от думи, с които да ти предам цялото чудно възхищение, което заля сърцето ми, когато надникнах в шатрата на Божия пророк. Понеже едва пристъпил след Господ, аз видях една плодородна Маслина, чиито клони бяха отрупани от плод. По самия ствол и по всичките клони на Маслината се стичаше Божий Елей. И едно прекрасно благоухание влезе през ноздрите ми – с този Живот и с тази Сила, с която Отец някога е вдъхнал Живота Си в ноздрите на Адам. Това беше Съвършеното изобилие от Божие Свято Миро. Миро, при чието докосване духът и сърцето се изпълваха с Огън от могъщество, благоговение и безпределно посвещение. Всеки, който би се докоснал до Святото Миро на тази Маслина, скоро би направил устните си като Божии устни, ръцете си като Божиите ръце, и сърцето си – като Божието Сърце.
Самата Маслина, която грееше и благоухаеше с лъчите на Духа, ме накара да падна на коленете си и да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Моля Те! Скоро ме изведи от тази шатра, понеже не съм достоен да се докосна и до най-малката капчица от Божия Елей. Та аз едва сега проумявам, че пророкът, който познаваше Отца лице в лице, е влизал и пребъдвал на това Свято място. И като гледам на тази Маслина, мисля си и вярвам, че клоните й пият Светлина и Любов от самото Божие Сърце…”
“Не Ми казвай да те изведа оттук! Защото при все, че съдбата ти повече е свързана с Духа и Силата на Илия, пак Отец Ми ти даде да бъдеш духовен пътеводител на людете Му и да имаш изобилен дял от тлъстия корен на Маслината. Но Аз не те доведох тук заради самия теб. Аз те доведох заради всички други духовни водачи, които трябва да чуят Гласа Ми и да се възкачат на Хълма Гаризин, за да влязат в шатрата на Моисея. Защото днес е последното възможно време и последния останал миг, когато Божиите люде трябва да напуснат Египет. А те не биха го напуснали без водачи в Духа и Силата на Моисея. Защото днес е последното възможно време и последния останал миг, когато Червеното море на Антихрист трябва да отдръпне силните си води и вълни пред Вярата на Църквата. А то не би отдръпнало водите си, ако Божиите водачи не прострат против него жезлите на Божието огнено смъмряне. Защото днес е последното възможно време и последният останал миг, когато Божиите люде трябва да превъзмогнат в битката против Амалик, който е дух на грабителството. А те не биха превъзмогнали, ако нямат поне един водач, който да се възкачи на Хълма и да държи Божието Знаме, докато Бог даде победа в битката.
Ето заради всичко това стои тази шатра на Хълма Гаризин. И влезлите в нея непременно ще участват в тлъстия корен на Маслината. И като закрепят всичките присадени маслинени клонки, за да не отпаднат, скоро ще освежат и утвърдят с Божието Свято Миро цялата Ми Църква. Защото твоят Небесен Отец има нужда от Своите посветени водачи. Сиреч – от тези, които са Негови устни, Негови ръце, Негов Жезъл и Негово Сърце всред народа Му.
А сега Ме последвай във втората от шатрите на Хълма Гаризин. Понеже е шатрата на пророк Илия…”
След тези Свои думи Господ ме възправи с ръката Си и ме изведе от първата шатра, като ми посочи втората и тръгна към нея. Блаженството и радостта на сърцето ми растяха при всяка изминала крачка, с която следвах Спасителя. И ето, че Той вече влизаше през входа на втората шатра, когато и аз пристъпих след Него…
Братко мой! Верни ми приятелю! Има мигове в живота, когато разбираш, че няма по-прекрасна и по-чудесна привилегия от привилегията да си покорен от Бога.
Не ти да покоряваш, но Той да те покори!
Не ти да владееш, но Той да владее над тебе!
Не ти да Го намериш, но Той да те намери!
Ето такъв – покорен, завладян и намерен – се почувствах и аз, когато влязох в шатрата на пророк Илия. Защото там пред очите ми се извисяваше едно прекрасно смокиново дърво, чиито клони бяха отрупани с плод. Самият сладък сок на смокините се стичаше по ствола и по всичките клони на дървото. А самите му клони, омекнали и натежали досами земята, ме накараха да падна на коленете си и тихо да кажа на Исус:
“Каква е тази благост и сладост, които ми даваш, Исусе? С какво изобщо съм ги заслужил?”
В отговор Господ протегна ръка и откъсна една смокиня, като ми даде да я вкуся, а след това ми каза:
“Виждаш ли, Стефане! Сладостта и благостта на този плод е Божият отговор за всичката горчилка на човешкото битие. И понеже Отец Ми знае колко много горчивина събират Неговите люде, то и затова Той им изпраща слугите Си в Духа и Силата на Илия, за да вкусят от сладостите Му. Както и говори за това стихът от псалома:
“Ще се напояват от най-доброто на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият…” (Псалом 36:8)
Не изпрати ли Отец Ми така и теб?”
“О, Исусе! Но защо само малцина усетиха сладостта на смокините, а на повечето те се сториха горчиви?”
Слушайки думите ми, Господ проговори:
“Горко на ония, които наричат сладкото горчиво, а горчивото – сладко. Но ти помисли и Ми кажи: В какъв Дух и Сила предидеше Йоан Кръстител, когато дойде от пустинята при река Йордан?”
“Господи мой! Той се движеше в Духа и Силата на Илия?”
“Можеш ли тогава да видиш как Йоан протягаше същите тези смокини в ръцете си и ги даваше на фарисеите и садукеите, като им казваше:
“Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:7-10)
Какви им се сториха тогава Йоановите плодове на фарисеите и садукеите? Сладки или горчиви?”
“О, Исусе! Плодовете им се сториха горчиви, понеже те не искаха да преживеят спасително покаяние. А на такива и Ти Сам казваше:
“Горко вам!”
Тъй щото, като внимаваме на думите Ти, да разберем, че онова, което е горчиво за злите, сладко е за добрите…”
“Точно така е, момчето Ми. Но ти си спомни сега думите, които Ми рече Натанаил, когато му заявих, че е истински израилтянин, у когото няма лукавщина? Каква беше реакцията му на Моите думи?”
“О, Исусе! Натанаил се учуди и дори Те попита:
“Отгде ме познаваш?” (Йоан 1:48)
“А как му отговорих Аз? Не му ли казах:
“Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата…” (Йоан 1:48)
Под коя Смоковница беше Натанаил, та да яде плодовете й? Коя беше първата Смоковница, на която Отец даде да свидетелства и проповядва за Сина Му?”
“О, Господи! Тази Смоковница беше Йоан Кръстител. Той дойде, за да направи прави пътеките за Тебе и да Те проповядва като Божий Син. И ето затова и Натанаил Те изповяда като Божий Син и като Израилев цар…”
“А какво отговорих Аз на Натанаил? Не му ли казах:
“Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш…” (Йоан 1:50)
Сега разбираш ли, най-сетне, че Смокинята отговаря на Духа и Силата на Илия? И не затова ли предупредих цялата Си Църква да научи притчата от Смоковницата?
Защото когато клоните на Смоковницата омекнат и развият листа, то е дошло времето на плодовете. И ето с тези плодове на Смоковницата Аз те изпратих към Църквата Си! За да й дадеш благостите и сладостите Господни и да кажеш на последните Ми люде Натанаил, че и повече от това ще видят. Но ето, че на мнозина сладкото наистина им се стори горчиво. И те, като презряха сладостта на Смокинята, обрекоха сърцата си повече от това да не видят. А повече наистина има! И това повече е в третата и последна шатра на Хълма Гаризин. Защото там, където растат Маслината и Смокинята, непременно ще пусне корени и Самата Лоза. Затова сега Ме последвай в третата и последна шатра на Хълма…”
След тези Свои думи Господ ме изведе от шатрата на пророк Илия и тръгна към входа на третата шатра. Но миг, преди да влезе, Той се обърна и ми каза:
“Влез в последната шатра сам! А Аз ще стоя отвън и ще те чакам докато излезеш…”
Думите на Исус ме учудиха, но настоятелния Му Глас ме накара да се покоря и да пристъпя към входа на шатрата, тъй щото вече влизах…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Съществуват много и прекрасни изяви на Исус. Един ще Го види като Пастир, друг – като Божий Агнец. Но онова, което сърцето ми видя в третата шатра, надминаваше всичкото ми въображение и очакване. Защото очите ми видяха Небесна Лоза, разпростряла нежните Си зелени клони, които тежаха от едри гроздове. От самия ствол на Лозата течеше гъсто и червено Вино, а Духът на Бога и Отца изпълваше пространството на шатрата с опияняваща радост и тържество. И аз, знаейки, че стоя пред най-съвършеното и най-святото въплъщение на Божия Син, паднах по лицето си и прострях ръцете си към браздите от гъсто Вино, което се стичаше по ствола й, като й казвах:
“Святи Божий Сине! Ти Си Истинската Лоза и Отец Ти е Земеделецът! Дай ми, Господи мой, неземната радост да пия от Виното Ти и великата привилегия да пострадам за Името Ти! Защото сега стоя пред Тебе, Лозата на Отца! Най-плодородното от дърветата, и най-достойното за Любовта на Бога и човеците!”
В отговор на думите ми, Лозата се надвеси над мен с натежалите Си от грозде клони, като ми казваше с Дъха и Гласа на Исус:
“В това се прославя Отец Ми – да принасяш много Плод!
Защото само така ще бъдеш Мой ученик! Радвай се, когато раждаш гроздовете на Божието Съвършено благословение! Радвай се, когато те гонят, мразят и тъпчат заради Мене! Защото оня, който Ме люби, предал се е на Мене, за да бъде пръчка от клоните Ми и да се намери с пълна чаша в Царството на Отца Ми! Утвърди се, слуго Господен! И нека Плодът на Лозата всякога се ражда от сърцето ти! Защото ако Маслината те прави помазан, а Смокинята – сладък и благ, то Лозата те прави съобразен с Образа на Бога! Приел да пострадаш за Него така, както и Той е пострадал за тебе!
Защото гроздето на Лозата е Любовта на Сина, а Виното на Лозата е Кръвта на Сина!
Пий, слуго Господен! И нека сърцето ти намери причина да тупти, докато ражда Плод, и да кърви – докато ражда Спасение!”
Братко мой! Не зная колко дълго стоях в шатрата на Лозата, но ето, че накрая усетих как ръцете на Исус ме повдигнаха. И Господ с огромна нежност и Благост в Гласа Си отново започна да ми говори, като казваше:
“Тези са трите дървета на Божиите Съвършени благословения – Маслината, Смокинята и Лозата!
С плодовете на Маслината Отец Ми ви прави помазани, сиреч, потвърдени от Сърцето Му като духовни наставници и водачи на Паството Му!
С плодовете на Смокинята Отец Ми ви прави благи, сладки и изобилни, сиреч, потвърдени от Сърцето Му, като Негови свидетели и пратеници, носещи даровете Му на Господната Невяста!
С плодовете на Лозата Отец Ми ви прави страдащи и слугуващи, сиреч, потвърдени от Сърцето Му, като Негови чеда, съобразни с Образа на Сина Му. За да прославяте Името Му, като вършите всяко добро и съвършено дело!
И ето тези са духовните благословения от Хълма Гаризин, където са разпънати шатрите на Моисея, Илия и Сина!
Но устояването на Моите в шатрите на този Хълм няма да бъде успешно, ако не им дам да видят как дяволът се противи и беснее против превъзходството на Божиите благословения.
Затова в Дух и Истина ви напомням думите на един мъж от Стария Завет, който се качи на Хълма Гаризин и пророкува против нечестието на дяволските човеци. Защото този мъж е Иотам и той рече на Сихемските мъже следните думи:
“Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на Маслината: Царувай над нас. Но Маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?” (Съдии 9:8-9)
Ето така, според изговореното от Иотам, и днес има мнозина нечестиви човеци, които се опитват да свалят помазаниците Ми от Хълма Гаризин, като им казват:
“Дойдете и царувайте над нас!”
Но да остави ли Маслината тлъстия си корен, чрез който отдава почит на Бога и на Човешкия Син, за да отиде да се развява над дърветата? Да забравят ли Божиите помазаници, че няма друг Цар, освен Небесният, и да отидат да търсят собствената си слава сред човеците? Да напуснат ли Святото място, на което се намират, заради користите, хвалбите и наградите на Вавилон?
Не, не и пак не!
Моите помазаници ще останат горе! Те няма да разменят Божието Свято Миро за тридесет сребърника, нито плодовете на Маслината за църковни постове и титли!
Но вие чуйте какво още гласят следващите думи на Иотам:
“Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас. Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?” (Съдии 9:10-11)
Ето така, според изговореното от Иотам, и днес има мнозина нечестиви човеци, които се опитват да свалят пророците Ми от Хълма Гаризин, като им казват:
“Дойдете и царувайте над нас!”
Но да остави ли Смокинята сладостта си и добрия си Плод, та да иде и да се развява над дърветата? Да се превърнат ли пророците Ми от слуги в Духа и Силата на Илия в платени проповедници, които ходят за пари от събрание на събрание и от конференция на конференция?
Пророкът не е ли затова пророк, понеже всякога стои в посвещение пред Бога и е скрит от лицата на всичките човеци? И когато някога пратениците на цар Охозия извикаха към Илия:
“Божий човече, царят каза: Слез…” (4 Царе 1:9)
…то кой цар послуша Илия в сърцето си? Земния или Небесния? И какво отговори Илия на петдесятника? Не му ли каза:
“Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти войници…” (4 Царе 1:10)
Но ето по това ще разпознаете Моите пророци. Защото те никога няма да слязат от Хълма Гаризин, за да се покоряват на човешки страсти, човешка търговия, човешки амбиции и човешка политика! Защото ако слугата Ми и до днес слуша Гласа Ми и има изобилен достъп в Божието Светилище, то е понеже не пожела да стане цар, но остана всякога слуга. Но вие чуйте и следващите думи на Иотам:
“После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас. Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?” (Съдии 9:12-13)
Кои са тези безумни човеци, които ще казват Господ да слиза при тях, в техните земни страсти и грехове, когато те трябва да се качат при Господ?
Кои са тези черепки от земните черепки, които искат Господ като цар в земните им царства, когато Господ е Цар на Небесното Царство?
Не бях ли Аз на земята слуга? Не приех ли образ на слуга и не смирих ли Себе Си до смърт, даже до смърт на Кръст?
Как тогава нечестиви и неизвисени човеци ще използват Името Исус като Име за царуване, когато в пълна степен на земята то е Име за слугуване?
Ето, казвам ви, че всичките Ми слуги, които са станали клони от Лозата, кръв от Кръвта Ми, скръб от Скръбта Ми и вино от Виното Ми, ще откажат да царуват всред човеците, понеже не са царе, но слуги. Но ако някой иска на земята да царува, а не да слугува, то такъв е роден от блудство, а не от Святия Дух.
Затова казвам на всички ви:
Тези, които слугуват на земята, ще царуват на небесата! Но ако някой царува на земята, то такъв няма дял от Вечен Живот на небесата!
Но вие вижте най-сетне последните думи на Иотам, които гласят:
“Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас. А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри…” (Съдии 9:14-15)
Как мислите, люде Мои?
На Хълма Гаризин ли тези дървета са открили Тръна, за да му предложат покорството си? Не са ли били надъхани и заблудени, та да презрат Маслината, Смокинята и Лозата и така да отпаднат от Божиите духовни благословения и да намерят Божиите вечни проклятия?
Нека следващото видение от хълма Гевал, което ще дам на пророка Си, да бъде Моето последно предупреждение към всички, които не искат над тях да владее Небесният Цар, но си търсят земни царе според нечестивите помисли на сърцата си…”