КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз не зная дали в този миг на Небето Апостол Петър си спомня колко риба е уловил на Галилейското езеро или колко пъти е прощавал на ближните си, когато му съгрешат – дали седем пъти или седемдесет пъти по седем. Но съм съвършено убеден, че и до днес сърцето на Божия слуга пази спомена от Христовото Преображение. Споменът от онази висока планина, където Исус го заведе насаме заедно с Яков и Йоан. Защото там дрехите на Спасителя станаха бляскави и твърде бели, а от Облака на Божията Слава излязоха пророк Моисей и пророк Илия, за да разговарят с Божия Син.
Така и в моето сърце остана твърде живо и реално видението от предишната пророческа книга, свързано с жилищата и шатрите. И ако ти кажа, че самата мисъл за Празника на Шатроразпъването изпълни до краен предел сърцето ми, то думите ми ще са слаби. Защото след толкова години в служба на моя Бог и Цар аз разбрах, че делото на Божия Пророчески Дух е било не просто пламенно и Свято, но неизразимо Съвършено. Защото самата мисъл, че Господ ти е гласувал доверието Си да направиш шатри за Него и свидетелите Му, а след това да напълниш самите шатри с духовни благословения, е твърде прекрасна и пречудна. Тази мисъл започна да удържа очите ми в неспане, тъй щото почувствах, че докато Господ е говорил на сърцето ми с виденията на предишната книга, Той вече Си е оставил повод и за следващата. Това ме накара да падна на колене и да Му се моля, за да проумея откъде у мен толкова силно вълнение и раздвижване на Духа дори при самата помисъл за Шатроразпъването. А и този път, Верен на обещанието Си да ме послуша, когато Го призова, Исус се яви пред сърцето ми, като ми казваше:
“Виждаш ли колко е голямо вълнението ти при мисълта за Шатроразпъването? И усещаш ли как Святият Дух изпълва и раздвижва сърцето ти?”
“О, Исусе! Няколко дни стоя неспокоен в най-чудесния смисъл на тази дума. А пред очите ми стои високата планина и трите шатри, разпънати на самото й било. Все затова мисля и все това видение стои в сърцето ми.
Как да си го обясня, Господи мой? И не затова ли Ти Си го оставил там – за да дойдеш при мен, когато Те призова и да Ме водиш във всичката Си Слава и Мъдрост?”
Исус се усмихна на думите ми, а очите Му заблестяха радостно. И тогава Той погали с ръка главата ми, като ми казваше:
“Нима мислиш, че от устата Ми може да излезе Небесно откровение, което да си остане самотно и да не призове Духа на Отца Ми? Понеже на кой друг да дам продължението върху думите Ми за Шатроразпъването, ако не на този, който показа необикновено усърдие и наистина направи шатри за Мен, Моисея и Илия?
Да, момчето Ми!
Ти може да не виждаш делото, което извърши, но Аз го виждам прекрасно. Виждам сърцата, които Ме познават и хвалят. Виждам човеците, които любят Моя Пример и примера на Моисей и Илия. И най-сетне – виждам шатрите и Хълма, на който ти се труди през годините на младостта си. Но сега ти казвам, че сърцето ти стои пред прага на ново божествено откровение. Откровение, което до днес не ти е било давано от Отца Ми. Защото Сам Той те посочи от Небето, като Ми каза:
“Извиси го горе, при Моето Светилище. За да говоря на сърцето му така, както говорих на слугата Си Моисея, и както свидетелствах чрез слугата Си Илия…”
Въздигни се с Мене! За да чуеш думите, които Сам Отец Ми ще ти каже…”
След последните Си думи Господ ме хвана с ръцете Си, като ме въздигна нагоре. И ето, че сърцето ми отново зърна Небесното великолепие на Божия Град и светлините на Сион. А тогава, като се приближаваше до вратите на Божието Светилище, Исус отново ми проговори, казвайки:
“Отец Ми те възлюби като жертвен юнец. Понеже пострада за Него и не се отмести от мястото си на слуга, нито изкриви Правдата Му. Затова бъди радостен да чуеш думите Му, а чрез тебе да ги чуе и цялата Ми Църква…”
Докато слушах последните думи на Исус, Той отвори вратите на Божието Светилище, тъй че аз паднах на колене, а сърцето ми мигновено беше залято от Огъня и лъчите на безпределната Отеческа Любов. И ето, че Господ пристъпи напред в Светилището, като казваше на Отца:
“Всемогъщи Мой Боже! Ти, Който правиш слугите Си като Огнен Пламък, Ми даде заръката Си да въведа пророка Ти в Присъствието Ти! Говори на слугата Си, Отче! Понеже той сам усети в сърцето си колко близък е Празникът на Шатроразпъването…”
След последните думи на Исус, огнените ръце на Отца се протегнаха от Светилището. И Той, като ме обгърна с дланите Си, започна да говори на сърцето ми, като казваше:
“Сине човешки!
Виждам вярата ти и любовта ти. Виждам изнуряването ти и ревността ти. Виждам и сетнината на всичко, което постави като Жертва пред Моя Свят Олтар. И днес, когато те призовах при Себе Си, Аз искам да дадеш свидетелството Ми на всичките Ми чеда по земята. Свидетелството на Моя Свят Хълм, от който благославям с Духа Си всяко вярващо сърце. Защото това е Хълмът Гаризин. Хълмът на всичките духовни благословения, с които искам да наситя, осветя и утвърдя поколението на Моя Син. Но освен този Мой Свят Хълм на Отеческите благословения, съществува друг страшен хълм, който е хълмът на Моите проклятия. И това е хълмът Гевал.
Тези два хълма ще растат и ще се издигнат в последното време на земята. А светът ще се напълни с малко люде на Отеческото благословение и с много люде на Отеческото проклятие.
Малкото люде ще бъдат Маслина, Смокиня и Лоза пред очите Ми, а многото люде ще бъдат тръни и репеи на дяволско нечестие!
Малкото ще разпънат шатри, а многото ще разпънат Сина Ми!
Малкото ще бъдат Гаризин, а многото ще бъдат Гевал!
И на тебе, който познаваш Сърцето Ми повече от мнозината човешки чеда, ще дам благоволението Си, за да изявиш двата хълма и да призовеш човеците да направят всеки избора си.
Върви със Сина Ми, сине човешки! И запиши на книга всичко, което Той ще ти разкрие и покаже! Защото Аз няма да спра да съкрушавам враговете на Сион, докато не ги направя като прах по гумното, и като пепел пред вятъра!”
След последните думи на Отца огнените Му ръце ме отпуснаха, а сърцето ми, прогледнало както никога, видя как отсред Трона на Отца ме гледаха и се усмихваха Моисей и Илия. Това ме накара да вдигна ръка и да ги посоча на Исус, а Той като ми подаде ръката Си и ме възправи, вече ми казваше:
“И няма как да не ги видиш! Защото в мига на докосването ти от Отца, сърцето ти прие мощното подновяване в Божия Пророчески Дух. И сега ти казвам да Ме последваш. Защото ще видиш двата духовни хълма на земята.
Хълмът Гаризин и хълмът Гевал.
А заедно с призива към теб, казвам и на всичките Божии чеда:
Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си. Защото в Духа Ми има Съвършени призвания и съдби.
Оня, който Ме послуша и се вдъхнови от Мене, ще се качи на Божия Свят Хълм, за да направи във високото място на Духа Ми лично Шатроразпъване за Господа и Неговата Слава. Защото идва времето да получите сетнината на всичките пророчески видения, с които ви осветявах и утвърждавах…”
След тези Свои съкровени и Святи думи Господ ме прегърна и двамата с Него полетяхме към двата хълма на земята. За да бъде сърцето ми разтърсено както никога и за да преживея чудото на едно твърде високо, твърде прекрасно, но и твърде страшно Божие откровение. Амин и Амин!