Няма нищо по-страшно и ужасно за човеците от това – да им бъде отнета Светлината, която озарява живота им. А в сгъстяващия се мрак да летят прилепи, да пълзят къртици и да дебнат бухали и кукумявки. Нека никой не мисли, че въображението ми рисува холивудски трилър, създаден за изкуствена реклама на Злото. Защото има един реален и настоящ трилър, който става все по-арогантен, противен и насилнически. За разлика от филма по телевизията, който можем да спрем с едно натискане на дистанционното, този трилър не може лесно да бъде игнориран. Той започва със сутрешните новини по радиото, телевизията и Интернет, преминава с обедните новини и приключва с вечерните. Основните две послания са страхът и ужасът. Те от своя страна търсят ефект върху съзнанието на човека – за да го потопят в депресия и несигурност. И ако да би поискал човек да избяга от мрака, търсейки светлината на някоя пътеводна звезда, то от всички медии ще го облъчат с цяла плеяда от самодоволни “звезди”. Гнусни, перверзни, развратни, суетни. Кой с коя или коя с кого – кога, къде и защо… С подобни звезди битието не просто заприличва на свърталище на мерзостта, но на непрекъснато състезание по смрад и зловоние. До онзи момент на невъзвратимост, когато сетивата са толкова омерзени и притъпени, че обикновеният човек започва морално да вегетира – до пълното си оскотяване. Да блъска мислите си в един отвратителен калъп от чалга и кич, безверие и безбожие, мамейки се в неговата самодостатъчност.
Какво тогава остава за полета на човешкия дух? Или как мечтателите да излекуват прекършените си крила, за да превъзмогнат лепкавите връзки на гнусния материализъм?
Лично за мен – оцелявам само с бягство на вяра в двете посоки на времето. Веднъж – при древния Спасител Исус, двадесет века назад, за да Го следвам духом по прашните пътеки на Юдея. И втори път – при бъдещия Спасител Исус – само една шепа години напред, за да Му се възхищавам по златните улици на Небесния Ерусалим.
Това е начинът да задържа Слънцето в живота си, приятели мои!
И не само Него, Истинската Светлина, но и звездите Му – Моисей и Илия, Яков и Петър, Павел и Йоан…
Колкото и светът да би искал да ви измами с други светила – не му се връзвайте и не се впечатлявайте от тях! Защото по Провидението и по Предузнанието на Бога сме се родили да живеем във времената на най-изключителните крайности на битието, между които има не просто пропаст, но бездна от несъвместимости. Всеки ден, когато изляза из града, аз наблюдавам тази бездна. Виждам мрака в човешкото неверие, който се опитва да убеди пленниците си, че са живи и щастливи. Виждам веригите и килиите на пленниците, които се самозалъгват, че са стигнали до предела на свободата си. Виждам едно цяло изгубено поколение от млади хора, сраснали умовете и сърцата си с идолопоклонничество и консуматорска страст. Виждам българи, които изобщо не знаят, че са египтяни под сянката на окултизма. Виждам политици, които дори представа си нямат, че са преторианска гвардия на един римски император, който не е от плът и кръв. Виждам вавилонски величия, които са лъх и пепел, евтини и долнопробни копия на царска корона, които не могат да заспят, ако поне веднъж на ден не регистрират, че са родени от бащата на лъжата. Виждам една политическа вакханалия в коментарната война на храчките и отрицанията в електронните медии, удобно наречена плурализъм или обществено мнение. И като виждам всички тези мерзости – отричам ги и ослепявам за тях, за да рикошират навън от погледа ми и да не ги допусна в сърцето си. Защото всяка мерзост води само до омерзение, и всяка нечистота – до погнуса.
Ослепейте и вие за тъмнината на този зъл свят, приятели! Защото нито звездите му са звезди, нито посланията му достойни за приемане. Докато Господ не се възцари в сърцето на човека – нито очите се напълват с гледане, нито ушите със слушане, нито устата с говорене, нито сърцата с утеха и мир. Съхранете душите си светли и чисти в Святото Присъствие на Божия Син – в един пашкул Небесна Светлина, от който много скоро ще разперят крила пеперудите на Вечния Живот. Амин и Амин!