5. ТЪМНО МНОЗИНСТВО ИЛИ СВЕТЛО МАЛЦИНСТВО?

Знаеш ли каква е разликата между Божият ум и човешкият ум? Разликата е тази, че човешкият ум се впечатлява от големите неща, докато Божият ум – от малките. Години наред аз трябваше да стоя пред Бога и да се опитвам да Го разбера. Години наред Той трябваше да ме изобличава и порязва, както и веднъж завинаги да ме откаже от убеждението, че Неговите мисли са като моите. Знаеш ли кога настъпи промяната в мен? Именно тогава, когато се отказах да наблюдавам големите неща. Тогава с учудване забелязах колко велик, колко реален и превъзходно силен е моят Господ в малките неща. Аз започнах да Го забелязвам навсякъде в малкото. Той оживя за мен. Оживя за ума и сърцето ми и много стихове от Библията ми станаха прекрасни камъни за стъпване и обновяване на ума. Нека ти загатна един от тях, понеже днес е времето, когато Всевишният Бог ще го превърне във вечна реалност.
“Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството…” (Лука 12:32)
Днес има такива огромни стада, щото за мнозина тези думи на Исус са едва ли не безпочвени и лишени от истинност. Всъщност – безпочвени ще останат тези, които смениха почвата на Евангелието с висона на богаташа от историята с бедния Лазар. Аз исках да разбера напълно Христовите думи, свързани с малкото стадо и с онова светло малцинство, което е последният Му жив остатък. Тогава Исус ми даде поглед и светлина върху едни Негови думи, с които се разпечата цялата трагедия на днешната картина. Ето думите на Господ от Евангелието:
“И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша…” (Матея 13:40-43)
Имаш ли уши да слушаш, братко мой? Слушай тогава и нека светлината на това слово се всели дълбоко в сърцето ти, да го завладее и направи покорно на Бога. В мига, когато разсъждавах над всички тези думи, Исус ме докосна и попита:
“Забелязваш ли къде се намират онези, които съблазняват? Забелязваш ли откъде ще ги съберат ангелите на Човешкия Син?”
“Господи, писано е, че ангелите ще съберат от Царството Ти всичко, що съблазнява…”
“Значи, както сам се убеждаваш, онези, които съблазняват, и до този момент се намират в Царството. Именно тази е причината да бъдат събрани и хвърлени в огнената пещ. А ти сега помисли. Не съблазняват ли днес малкото Ми стадо търговци, кариеристи, теолози, хулители, чародеи, наемници и връзкари? Не се ли наричат всички тези съблазнители “християни” само и само да се вмъкват като вълци грабители сред Моите братя сиромаси? Кажи Ми тогава от какво се съблазнява едно сърце? От малките или големите неща?”
“Разбира се, че от големите неща, Господи! Защото сиромахът, който едва изкарва за прехраната си, не може да преглътне, че някой забогатява от десятъците му и кара автомобил за десетки хиляди долари…”
“Помисли тогава какво става с победените от съблазните. Не губят ли Слънцето в живота си? Не стават ли упорито и непокорно поколение, което няма непоколебим дух за Бога, но търчи подир съблазните на светския дух? И да се съблазнява ли растението на Правдата, че плевелът до него извисил ръст, понеже се поклонил на дявола? Да забравя ли растението на Правдата, че и то и плевелът са оставени до време на жетва, когато всеки ще пожъне своите си? Виж най-сетне какви ви видя Апостол Павел. Понеже този Мой смирен слуга всякога оставяше Слънцето да свети вместо него…”
Господния пръст вече светеше върху стиховете, които четях. Те гласяха:
“Вършете всичко без роптание и без препиране, за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно…” (Филипяни 2:14-16)
Едва прочел стиховете, Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Помисли тогава какво ще рече да светиш всред опако и извратено поколение? Какво е опакото? Ако Павел ви каза да се облечете с Господа Исуса Христа и да не промишлявате за страстите на плътта, то няма ли всеки, който иска да покаже опакото, да направи обратното, а именно – да покаже страстите на плътта си, като презре и похули Светлината на Слънцето, с която Духът Ми го е облякъл?
Когато си облечен с Мен, тогава Аз съм твоята Светлина, Аз съм Светилото на живота ти, Аз съм Зорницата на сърцето ти. Но опакото и извратено поколение на тщеславния дух реши да покаже собствената си праведност, собствените си разбирания и собствения си бунт и грях. Затова те нямат никакво наследство с Мене. Опаките и извратените ще отидат при опакия и извратения. Защото те Ме познаха като Бог, но никога не Ме прославиха като Бог, нито Ми благодариха, но извратиха се в мислите си, а пък сърцата им се помрачиха. Те изгубиха Светлината на Слънцето и намериха пълно изобилие от лъжите на онзи, който преправя себе си на светъл ангел. За такива няма зазоряване. За такива няма Спасение. За такива има едно страшно очакване на Съд и именно върху тях иде огненото негодувание от Отца Ми. Затова заповядвам на всички, които искат да Ме познаят като Слънцето на Правдата:
Бъдете Моето светло малцинство! Бъдете светила всред опакото и извратено поколение на тщеславния дух! Бъдете Моите зорници на земята! Ето, Аз ида скоро! Блажени всички, които Ме любят! Блажени всички, за които Светлината на Сион струва повече от богатствата на целия свят! Блажени онези, които Ме познават като Слънцето на Правдата! Аз го изговорих, Аз го изрекох!”