СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА – IV ГЛАВА

4. НИЕ ВМЕСТО НЕГО ИЛИ ТОЙ ВМЕСТО НАС?

Приятелю мой! Ние живеем в последното време. Толкова последно, че божественото понятие “миг” твърде скоро ще се изравни с човешкото. Аз не искам да загубя вечността с Господ Исус. Аз искам да гледам красотата на Господ и да Го величая в Святия Му Храм. Аз искам да прегърна Давид, когото един ден ще видя с очите си и ще го питам:
“Кога Господ те научи на такава любов към Него?”
Аз искам живителната сила на Словото Божие непрестанно да се влива в мен, та дано всякак достигна да стоя пред Трона на Исус. Виждаш ли въпроса, с който започвам тази глава? Той е прелюдия към едно от най-мащабните видения, които някога съм получавал от Исус. За тридесет и пет години живот очите ми се нагледаха на много неща и със сигурност все още не съм видял всичко. Но смея да твърдя, че едно от земните събития на живота ми, на което станах свидетел, остави такава следа върху сърцето ми, щото бях сигурен, че в един по-късен момент Исус ще ми го припомни. Кое беше това събитие? Това бе пълното слънчево затъмнение през лятото на 1999 година. Едно странно чувство ме прониза през няколкото минути на грандиозната природна картина. И това беше чувството на нереалност. Нереална беше сянката на тялото ми. Нереален беше цветът на небето. Нереални бяха всички неща около мен. Точно в този миг върху мен дойде страх от Величието на Бог и великите Му съдби. Точно в този миг почувствах колко голям е Той и колко нищожен съм аз. И ето, че година по-късно, когато Исус ми даваше просветленията и виденията по тази книга, споменът за слънчевото затъмнение изплува с нова сила в съзнанието ми. Аз знаех, че това не е случайно. Твърде малко хора познават Исус като Слънце и блажени са онези, които Го познават като такъв. И ето, че Той отново беше до мен и ми говореше, като казваше:
“Видя ли колко категорично изплува споменът от слънчевото затъмнение в ума ти?”
“Да, Господи! Твърде много неща минават и заминават. Но това слънчево затъмнение ще го помня винаги…”
Тогава Исус каза:
“Така и Аз гледам твърде много неща. И те минават и заминават. Но затъмнението, което сега ще ти покажа, Аз също ще запомня завинаги…”
След думите Си Господ направи пред сърцето ми да се появи видение. Аз бях на земята и виждах слънчево затъмнение, подобно на онова от земния ми спомен. Господ ми даваше да наблюдавам мига на затъмнението точно в мига, когато луната скриваше последната малка част от слънцето. Ето, че накрая луната напълно скри слънцето, а тогава стана нещо страшно. Защото всред сумрака плъзнаха хиляди демони, а земята се разтвори и оттам излезе звяр, който удивително приличаше на моя Господ. Този звяр се въздигна и възнесе нагоре, като застана при самата луна. Тогава всички човеци по земята падаха по лицата си и му се покланяха. В този миг Господ хвана духа ми и ме извиси много нагоре, сякаш в самия космос, за да наблюдавам оттам самото знамение. А после ми каза:
“Помниш ли думите Ми в Евангелието? Помниш ли как Аз ви предупредих, че ще станат знамения в слънцето и луната?”
“Да, Господи!” – отговорих аз и продължих:
“В “Евангелието от Лука” е писано именно това:
“И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните…” (Лука 21:25)
Тогава Исус ми каза:
“Гледайки всичко в това видение можеш ли вече да Ми кажеш какви са знаменията в Слънцето и Луната?”
“Да, Господи! Виждам, че Луната е застанала на мястото на Слънцето и това направи земята да се помрачи. Нещо повече – видях как плъзнаха хиляди демони, а от бездната излезе звяр, който застана до самата Луна…”
Тогава Исус каза с много сериозен Глас:
“Днес е времето, когато всичките Ми Верни чеда трябва да се разграничат от това, което прави отстъпилата църква. Защото именно тя е луната, която препречи пътя на Слънцето и реши, че може да върши нещата вместо Него. Днес е времето, когато трябва да се запитате:
Ние ли трябва да вършим нещата вместо Исус или Исус да върши нещата вместо нас?
Ако Слънцето върши нещата вместо Луната, то тогава цялата земя ще се освети от Славата Му. Но ако Луната реши да върши нещата вместо Слънцето, то тогава вместо Мен отстъпилата църква ще си намери жениха, който винаги е търсила. Кажи на Верните Ми да запомнят, че:
Явлението на Антихрист не е против Мен, а вместо Мен!
Това явление е заповядано от Божия Гняв, за да обладае и погуби всички онези, които решиха да проповядват благовестието вместо Мен! Когато вършиш нещата вместо Мен, а не ги върша Аз вместо теб, тогава с целия си живот ти препречваш Силата на Моята Светлина, за да демонстрираш своята си праведност.
Ето такива са знаменията в Слънцето и луната. Защото поради активността на тази отстъпила от учението Ми луна дойде бученето на морето и вълните. Защото тя си вярва, че е пълна, проповядва че е пълна, демонстрира, че е пълна. А както при пълнолуние се покачва нивото на океана, така и при шествието на тщеславния дух светът се надига, за да погълне онези, които живеят по земята, а си вярват, че са в небесните места. Но всичко това е заповядано да стане. То е следствие на умноженото беззаконие. Защото няма по-голямо беззаконие за вярващия от това да върши нещата вместо Бога, когато Бог трябва да ги върши вместо него! Именно тази активност е причина днес да живеете във времето на най-голямото охладняване. Защото, кажи Ми, ще те сгрее ли теб топлината на Слънцето, когато целият свят преживява слънчево затъмнение? Не рикошират ли тогава слънчевите лъчи, носещи светлина и топлина в ледените кратери на луна, която си вярва, че може да свети като Мен? Затова непременно всички вие трябва да се отречете от себе си и в никакъв случай да нямате измамното самочувствие на тази луна, докарала слънчевото затъмнение. Защото Истинската Ми Луна, Истинската Ми Невяста, винаги ще свети с Моята Светлина, но никога няма да реши и върши нещата вместо Мен…”
Господ млъкна и аз усетих в думите Му голяма дълбочина. Тогава разбрах, скъпи ми братко, че докато не извисим сърцата си и не се качим да живеем при Него, всичките ни усилия ще бъдат напразни. Защото Словото Христово казва и това:
“Затова, веселете се небеса и вие, които живеете в тях. Но горко вам земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време…” (Откровение 12:12)
А сега, скъпи приятелю, виж и свидетелствата, които да те убедят, че не попадаш под властта на това нечестиво и извратено поколение, което докара най-голямото охладняване на земята.