СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА – II ГЛАВА

2. ПЪТЯТ НА ПРАВЕДНИТЕ

Нека ти кажа, скъпи ми братко, че самото видение, в което ме постави Господ, бе особено. Времето беше сумрачно, може би някакви си минути или час преди разсъмване. Ние с Господ стояхме над гориста местност и Исус беше вдигнал ръката Си, като ми сочеше един тесен път. Миг след това аз видях как по него се появиха човеци и тръгнаха напред. Тогава Господ ми каза:
“Искам внимателно да наблюдаваш това видение. Защото всички трябва да Ме познаят като Слънцето на Правдата…”
След думите Си Исус ме приближи още повече до човеците, които ние наблюдавахме. Така забелязах, че техните дрехи бяха омърсени и окъсани. Но те, въпреки вида на дрехите си, все така вървяха. И ето, че започна да се развиделява. Небето над изток почервеня и ставаше огнено червено. Само след миг, аз видях да се показва мъничката дъга на слънчевия диск, която също бе огнено червена. Тя мигом простря лъчите си и те докоснаха ходещите човеци. И там стана чудо. Дрипавите дрехи на ходещите паднаха от тях и само след миг светлината от лъчите ги облече с бели дрехи. А Господ ме попита:
“Как ти изглеждаше изгряващото слънце?”
Отговорих:
“Господи, то беше огнено червено. То обагри в червено целия хоризонт на изток…”
“А как ти Ме позна в живота си? Не дойдох ли и при теб като огнено червено слънце? Не те ли докоснаха и теб огнените червени лъчи, за да паднат старите дрипи на душата ти и да се облечеш в новия човек, създаден по Божия Образ? На какво тогава отговаря това червено слънце при разсъмване? Защо не е толкова бяло и ярко, колкото когато свети в цялата си сила?”
Знаех отговора в сърцето си и затова казах:
“Господи, ако при разсъмване Ти се откриеш на човеците в цялата Си Светлина и Сила, те не биха могли да Те понесат. Затова вярвам, че утрото е време на Милостта Божия. Време на проляната при Завета Кръв. И това червено слънце е Божията Благодат, дошла чрез Кръвта Ти. Само така мога да си обясня, че още щом лъчите на изгряващото слънце близнаха дрехите на човеците, то дрехите паднаха, и Светлината мигом ги облече…”
А Исус каза:
“Точно така е! И ето така ти разбираш пълната реализация на стиха, който гласи:
“Но пътят на праведните е като виделото при разсъмване, което се развиделява, докато стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Не можеш да искаш съвършения ден, ако не си Ме видял като видело при разсъмване и ако Кръвта Ми не е отнела греховете на старата ти душа. Но нека сега ти покажа продължението на този стих от “Притчи”, защото там е скрита най-голямата тайна. Спомни си, не казва ли “Еклесиаст”, че:
“Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, и бърза да отива към мястото, гдето трябва да изгрява…” (Еклесиаст 1:5)
Ако погледнеш на този стих като земен човек, ще можеш ли да го разбереш? Залязва ли някога слънцето за цялата земя? Не се ли върти земята, така че слънцето винаги да осветява една част от нея? Защо тогава Словото ти казва, че слънцето захожда и бърза да отива на мястото, гдето трябва да изгрява? Нима Творецът не знае, че Неговото слънце никога не залязва, но че залезите и изгревите са човешкото наблюдение от земята?”
“Да, Господи Исусе! Наистина е странно, че е писано за залязването на слънцето, при все, че то не залязва…”
“Да, Стефане! То не залязва, но само за онези, които живеят с Мене в небесните места. Колкото за земните човеци или за онези осветени от Мене, които не желаят да се издигнат нагоре, то и за тях ще важи абсолютно същото наблюдение на мъдреца. Защото помисли, че има много човеци, които тръгват с Мен, но не устояват докрай и отпадат. Тогава Слънцето бавно започва да залязва от живота им, докато напълно се скрие. И не казва ли Словото Ми за Гнева на Отца Ми над Вавилон, който е религиозното царство на дявола:
“Светлина от светило няма вече да свети в тебе и глас от младоженец и невяста няма вече да се чува в тебе, защото твоите търговци станаха големците на земята…” (Откровение 18:23)
Виждаш ли писаното? Виждаш ли, че светлината на светилото и Гласът на Младоженеца са били не къде да е, но… всред Вавилон – “светлина от светило няма вече да свети в тебе…”. Знаеш ли колко голяма е Милостта на Отца Ми? Знаеш ли колко дълго Той е търпял и търпи онези, които са отпаднали от Съвършените Му планове и са се отклонили в поклони към света и дявола? Помисли тогава. Какво става, когато слънцето залязва? Как изглежда залязващото слънце? Как изглеждам Аз, когато залязвам от живота на отделни Мои служители?”
Пред очите ми отново изплува споменът от видението с изгряващото слънце, а откровението просто удари със сила сърцето ми. Затова казах на моя Господ:
“Господи, и при изгрев и при залез слънцето е все червено. Това иде да покаже, че Милостта на Отца за неспасените сутрин е толкова голяма, колкото е и за отпадналите вечер…”
Исус се усмихна и ме погали. А после каза:
“Сега разбираш ли стиха от Еклесиаст? Разбираш ли защо слънцето изгрява и слънцето захожда и бърза да отиде на мястото, където трябва да изгрее? Няма ли онези отпаднали от Мен, които се покаят, отново да преживеят Божията Сила и възстановяване?
Виж Апостола Ми Петър! Понеже Аз се явих като Слънце в живота му, което го огря, докато настъпи съвършен ден. Но след това Слънцето започна да залязва, докато напълно залезе, понеже Петър се отрече от Мене три пъти. Но освен, че залязох, Аз бързах отново да изгрея в живота му, защото Петър улови червените лъчи на залеза. Как стана това? Къде е записано всичко това?”
Отговорих:
“Господи, в “Евангелието от Лука” е писано:
“И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господ, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И излезе вън, та плака горко…” (Лука 22:61-62)
Тогава Исус с тих Глас допълни:
“Може ли Църквата да Ме види като Слънце? Може ли да разбере колко много я обичам? Може ли да проумее, че днес, миг преди края, Христос залязва за земята и лъчите Му отново са червени, понеже Бог не иска да загинат някои, но всички да дойдат на покаяние? А няма ли тогава Аз непременно да бързам отново да изгрея, за да доведа под съвършените съдби на Отца Ми всичките Си чеда? Но как да Ме послушат тези, които не знаят и не познават съвършените съдби на Отца Ми? Как да познаят такива Слънцето на Правдата, след като още не познават Зорницата на Вярата?”
Последният въпрос на Исус ми се стори странен и аз Го попитах:
“Какво искаш да кажеш, Господи, с тази Зорница?”
Исус се усмихна на въпроса ми и каза:
“След малко ще разбереш всичко това…”
Така видението от Господ приключи и аз усетих прилив на огромна сила от Святия Дух към сърцето ми. Сила, с която Господ ме подготвяше да разбера още по-дълбокото Му откровение – откровението за Зорницата.