ПЪТЯТ ХРИСТОС И ДРУГИТЕ ПЪТИЩА – II ГЛАВА

2. ИСТИНИТЕ ЗА БЛАЖЕНСТВАТА И БЛАГОСЛОВЕНИЯТА

Братко мой, аз сега моля моя Господ Исус Христос да дари сърцето ти с Благодатното присъствие на Святия Дух, за да започнеш да виждаш и разделяш нещата, които се различават. От видението, което получих от Исус, аз започнах да виждам в благословенията опасна хлъзгавина, която може смъртоносно да измести прицела на вярата ни. Затова с огромно желание се обърнах към Исус и Го помолих да направи внимателно сърцето ми, сиреч, способно да разбере и приеме всичко, което му се дава. Няма да скрия от тебе, че въпреки многото години, през които съм чел Словото на Бога, аз съм оставал сляп в разбирането на блаженствата и благословенията. И това продължи до момента, в който разбрах, че не аз трябва да чета Словото, но Словото да чете в мен. Повярвай ми, че когато Исус започне да чете в теб, тогава Той изважда наяве всичките ти тайни и помисли и отделя Неговото от твоето. В това отделяне, което Господ прави, има един период на болка, защото чувстваш как се изпразваш, как целият ти вътрешен свят преживява революция и необратима промяна. Нещо повече – започваш да разбираш, че ако има съвършен залог за спасението на душата ти, то този залог се състои в това:
Да имаш постоянно общение с Исус!
Казвам “общение с Исус” и ще те моля да запомниш това. Моят Господ ми разкри една Своя съвършена нужда. Нуждата Му да общува с всяко сърце и да се разкрие лично пред всеки. Колкото и разговори да имаш с братя и сестри, колкото и дискусии и полемики да провеждаш, знай, че всички те избледняват, когато дойде Той. Понеже Той ти задава въпроси, но едновременно със самото задаване към сърцето ти пътува и Неговият отговор. Става така, че Бог говори Сам със Себе Си, като използва теб, за да можеш да се почувстваш участник в едно съвършено преобразяване на ума и сърцето ти. Ето такова преобразяване започна и с мен.
Господ дойде при мен и ме накара да Го последвам в един невидим прочит на Евангелието. Прочит не от мен, но от Него. А в Неговите прочити винаги има чудесна божествена среда и атмосфера, която съвършено спомага да бъдеш отворен и да разбираш онова, което ти дава Той. А сега си представи как Господ Исус хваща ръката ти, за да те заведе на онзи хълм, на онова място на планината, откъдето Той прогласи блаженствата. Ето така се чувствах аз. Бях седнал до Него и Той започна да говори:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство…” (Матея 5:3)
Тогава се обърна към мен и ми каза:
“Виждаш ли първото блаженство, което обещах за всички, които вярват в Името Ми?”
Отговорих:
“Да, Господи мой! Това е блаженството за нищите по дух…”
А Исус продължи:
“Какво разбираш от това, че някой е нищ по дух? И забелязваш ли, че такива са блажени, защото е тяхно не някое земно царство, но Небесното Царство?”
Замислих се над думите на Исус. Уж ги бях прочитал толкова пъти, но ето, че Той ми задаваше въпрос, а аз бях като онемял. Колкото до втория Му въпрос имах някакъв отговор, но за първия нямах нищо. Тогава Му казах:
“Господи Исусе! Аз не зная защо точно нищите по дух са блажени, но със сигурност забелязвам, че блаженството включва в себе си не благата, които са тук долу, но онези, които са горе. Това ме кара да мисля, че нещата на този свят нямат никаква вечна стойност. Те са само средство, но не и цел…”
Слушащ отговора ми, Исус добави:
“Колкото до това, че блаженството касае нещата, които са горе, то наистина добре си уловил отговора на Духа Ми. Но ти помисли върху нищите духом. Понеже какво ще те ползва знанието за блаженството, ако не участваш в него? Затова нека ти помогна в разбирането с въпроса:
Ако трябва да избираш между блаженство и благословение, кое би избрал? Дали блаженството горе или благословението долу?”
Отговорих:
“Господи, бих избрал блаженството горе!”
Тогава Той каза:
“Ето затова трябва да си нищ духом. Защото нищите духом нямат сила да се възпротивяват на Господа, но Той бързо и категорично надвива над тях и те придобиват Образа Му. А Небесното Царство е създадено от Отец Ми само за човеци, имащи Моя Образ. Спомни си кой в това отношение цяла нощ се бори с твоя Господ, за да си спечели името “борец с Бога”? Не беше ли това Яков? И ако сега твоят Господ цяла нощ тръгне да се бори с тебе, за да те покори на Волята Си, Той ли ще надвие или ще надвиеш ти?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Искам Ти да надвиеш! Аз не искам да бъда “борец с Бога”, но в действителност желая да бъда покорен на Бога…”
А Исус допълни:
“Ако Яков действително беше знаел кой в онази нощ се бори с него, той би премалял, но той премаля на сутринта, когато разбра истината. Затова и потомството от чреслата му винаги е било потомство на богоборци. Но именно затова Отец Ми избра Яков, за да го покори на Себе Си. Ето тук е силата на вярата! Силата на онази вяра, с която да се оставиш и да бъдеш преборен от Духа на Господа. А Господ преборва съвършено нищите духом. Сега разбра ли какво ще рече да си нищ по дух?”
Нямах никакво съмнение в отговора си. И затова казах:
“Господи Исусе, нищите по дух са ония, които са се отрекли от себе си. Защото силата на човешкия дух е в “аз-а”, а когато тоя “аз” е умрял, тогава и силата на духа си е отишла, за да го погълне съвършено Твоята Сила…”
“Точно така, момчето Ми. И ето това е първото блаженство – да Ми дадеш себе си, да се отречеш от себе си, да умреш за себе си, за да може Господ твоят Бог да се пребори с теб и да те покори. Това е първото проглеждане в Моя Път и първата истина, която ти дава поглед към Небето. Нека ти я кажа с едно изречение:
Нищите по дух са блажени, защото Аз, Който живея в тях, търся благата, които са горе, а не благата, които са долу!
Аз съм от онези, които са горе и блажени са всички, които се отрекат от себе си, за да Ми позволят да натрупам благата Си в Небесното Царство…”
Слушах Исус и сърцето ми постепенно се отваряше за една нова и непозната реалност. Реалността на блаженствата. Тогава Исус продължи проповедта Си на планината, като казваше:
“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат…” (Матея 5:4)
Едва изговорил думите Си, Исус пак ме погледна и каза:
“Искаш ли скръбта, която ражда утеха? Искаш ли скръбта, която ще отвори съвършено Пътят на Святия Дух вътре в теб? Тогава се приготви да страдаш поради Името Ми, защото духът на света ще се опита да те отхвърли като чуждо тяло от себе си. Но преди да те отхвърли ще направи нещо, което малцина разпознават. Преди да те отхвърли, той ще се опита да размени скръбта ти с радост. И чак тогава, ако не успее, ще наложи гонение и скръб върху сърцето ти. Ти знаеш ли кога духът на света се опитва да изиграе ролята на Святия Дух?”
Не бях подготвен за такъв въпрос на Исус. Той ми се струваше странен и дори невъзможен. Но Господ съвсем точно ми заявяваше, че светският дух се опитва да изиграе ролята на Святия Дух. Тогава се досетих за плъзгавата плоскост на благословенията. Затова казах:
“Господи Исусе! Ако светският дух би се опитал да изиграе ролята на Святия Дух, той би направил това, за да ме лиши от блаженството горе. Ето защо вярвам, че когато дяволът иска да откаже едно сърце от мисълта по благата горе, просто му предлага благата долу. И ако такова сърце приеме благата долу, то просто престава да скърби, защото погледът му вече не е Небесен, но земен. Тогава то приема една друга утеха, която не е утехата на Святия Дух…”
А Исус продължи:
“Прибави към Истината, която ти дава Святия Дух и думите Ми към утешените от княза на този свят:
“Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си. Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете. Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците…” (Лука 6:24-26)
Става ли ти вече ясно от думите Ми, че ако някой в пълна степен се опитва да имитира Святия Дух и да лъже и мами сърцата, то това е духът на Антихриста, който е лъжепророкът? Ето този дух кара мнозина да презрат блаженствата и да бъдат хипнотизирани от благословенията. Тогава в такива сърца изчезва всяка скръб по Бога и заради Бога. Такива биват наситени със земното, но сърцата им умират от глад за Небесния Хляб. Такива биват завладявани от душевен комфорт, който ги кара гръмко да се смеят. Такива биват похвалявани от човеците, защото от сърцата им вече наднича богът на лицемерието и плътския стомах. Затова запомни втората Истина от Пътя към блаженството:
Скръбта е това плащане на цена, с което вярващият продължава да се стреми към благата горе и не разделя сърцето си с никакви компромиси по благата долу!”
Слушах Господа, а в сърцето ми стоеше някаква неяснота, която исках да преодолея. Тогава Му казах:
“Господи Исусе! Ти Си Господ на целия ми живот, а не само на една част от него. Как тогава да разбирам благата, които Ти ми даваш за земята и тялото? Не са ли те връзка за мен? Няма ли и от тях сърцето ми да натегне от мисли по земното?”
Исус отговори:
“Непременно трябваше да Ми зададеш този въпрос. Без неговия отговор ти не би имал сила да преследваш Небесното блаженство. Спомни си от видението в ада, че онзи наемник получи много блага на земята. Той вярваше, че ще ги получи и ги получи. Той търсеше и намери. Той искаше и му се даде. Но той забрави да мисли за цената. Отец Ми винаги е разделял нуждите от желанията. Когато в твоя път стои нуждата, тя ще бъде посрещната от снабдяващата сила на Небето. Но когато към нуждата дойде желанието, дяволът изкористява това желание в пожелание, а сърцето се обръща към благата долу и забравя за благата горе.
Има два принципа, които трябва да спазваш, за да не изгубиш прицела на вярата и блаженствата горе. Първият принцип е този, че когато ти отидеш да живееш в Моя Живот, тогава Аз идвам да живея в твоя живот! Аз най-добре зная колко е достатъчното в твоя живот и ще снабдявам нуждите ти така, че да не загубиш Небесното. А ти никога няма да го загубиш, ако спазваш и втория принцип:
Благата от Небето идват в живота ти като благословения, които ти отново трябва да превърнеш в блаженства!
Бог ти дава благата Си, за да ги върнеш отново там, откъдето са дошли, за да може след това отново същите блага да се върнат в живота ти и ти отново да ги върнеш на Бога. Това е Небесна циркулация, в която истински повярвалите в Мен знаят как да събират съкровища, които крадец не подкопава и не краде, нито молци и ръжда ги пояждат. А в това отношение има един почерк на блаженството, който винаги ще те държи в Съвършената Воля на Отца Ми. Нека ти помогна в разбирането му с думите, които ви казвах:
“Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните…” (Лука 14:13-14)
Виждаш ли как ти казах, че ще бъдеш блажен?
Не благословен, но блажен! Защото блаженството стои толкова по-високо от благословението, колкото Небето по-високо от земята и Съвършеното – по-високо от Доброто и Злото. Защото и човеците, които са зли или добри, знаят да дават блага на чедата си. Но когато искаш да държиш благата си горе, то тогава трябва да даваш, без желание да получиш. Защото по-блажено е човекът да дава, нежели да получава. Затова запомни:
Да бъдеш блажен – това значи да сееш с онази вяра, с която ще поискаш да пожънеш във Възкресението на праведните! Не по-рано, Стефане! Нито ден по-рано, нито час и минута по-рано!
Имайте ревност за богатствата горе и използвайте всеки миг на живота си, когато случаят ви дава тази възможност, за да събирате горе, защото Отец Ми повече от всичко ви иска блажени. Нека благословените отново станат блажени, като дадат благата си на онези, които нямат, за да им бъде отплатено в последния ден, защото върху всички, които закоравяват сърцата си със земните блага, ще дойде миг да ги посоча и кажа:
Вие получихте благата си приживе и всичко, което бе записано под имената ви в Книгата на Живота, отдавна слезе в спестовните ви книжки…
Сега разбираш ли, момчето Ми, къде да събираш спестяванията си, за да бъдеш блажен?”
Нямах никакво съмнение и затова отговорих:
“Разбирам, Господи Исусе! И нека ме опази Духът Ти от всякаква корист и желание за земното! Нека ме опази от всички благословения, дошли от Отца, които бих задържал за себе си и не бих върнал на Отца. Но как тогава да разбирам онези, които днес от амвоните си демонстрират земното си благословение и увличат подир себе си мнозина?”
Тук Исус ми отговори:
“Спомняш ли си писаното за Отец Ми в псалома? Спомняш ли си как е казано, че правда и съд са основа на Престола Му? Ето така, момчето Ми, днес човеците вярват в Словото Божие, както за правда, така и за съд. Едни вярват за правда, а други вярват за съд. Едни ще бъдат оправдани поради правдата си, а други ще бъдат осъдени поради беззаконието си. Спомни си сега думите на апостола Ми, който за Отец Ми записа:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места…” (Ефесяни 1:3)
Знаеш ли коя е вярата, превръщаща духовното благословение в плътско? Коя е вярата, която обръща благословението за сърцето в благословение за стомаха? Това е точно тази вяра, която използва амвоните за да се обогати с онова, което Отец Ми е дал не на Църквата, а на света. Защото някога служителят Господен, когато се молеше на Отца за избавление на душата си, каза и това:
“…с меча Си избави душата ми от нечестивия, от човеци, Господи, с ръката Си, от светските човеци, чийто дял е в този живот, и чийто корем пълниш със съкровищата Си; които са наситени с чеда, и останалия си имот оставят на внуците си…” (Псалом 17:13-14)
Аз не ви давам, както светът дава! Отец Ми не дава на вярващите това, което дава на светските човеци. Защото става въпрос за дял, за съдба, в която всеки прибира дела си. И ако светът непременно прибира дела на земното, то не са ли блажени онези, на които е даден делът от Небесното? Каква е тази вяра, която ще смесва двата дяла? Кой е онзи, който смесва тъмнина и светлина, правда и беззаконие, горното и долното, мръсното и чистото? И кои са неговите служители, ако не лъжеучителите и лъжепророците, лъжепастирите и лъжеапостолите? Впрочем, виж какво се случва с онези, които употребяват амвоните за вяра в земното богатство…”
Господният пръст вече беше посочил в сърцето ми онази напълно показателна притча, изговорена от Исус в “Евангелието от Лука”. Затова нека, братко мой, сега ти прочета тази притча:
“Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си? И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога…” (12:16-21)
Едва прочел притчата Исус ме попита:
“Забелязваш ли реакцията на богатия? Забелязваш ли как той казва:
“Душо, имаш много блага, натрупани за много години…”
Това благословения ли са, момчето Ми?”
“Да, Господи! Това са благословения, натрупани за много години!”
“А нощес, когато бъде изискана душата на този богаташ, той къде ще отиде? При Мене в Рая ли? Съкровището му горе ли е или долу?”
“Долу е, Господи!”
“Е, тогава където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Защото, за да казва Отец Ми, че такъв е глупец, то го прави за предупреждение на всички да внимават какво търсят на този свят. Защото тази Моя притча касаеше не отделен богат човек, но цялата светска богаташка църква. Защото посреднощ онези девици станаха и приготвиха светилниците си, но едните бяха разумни, а другите – като глупеца, който покрай благословенията си и сребролюбието си вече е изгубил присъствието на Святия Дух. Защото всеки който търси, намира и всеки, който иска, получава!
Сега разбираш ли в пълна степен, че освен Моя Път в Църквата има и много други пътища? И най-голямата заблуда, която лукавият инжектира в много сърца, бе заблудата да търсите благословенията на Авраам, без да сте платили цената, която той плати. Ти знаеш ли кога Отец Ми постави изпита за благословенията пред Авраам?”
Отговорих:
“Господи, това стана, когато той принесе сина си Исаак на хълма Мория!”
Тогава Исус каза:
“Не е това и не бързай да Ми отговаряш по заучени цитати. На хълма Мория Авраам издържа изпита за блаженството, но много преди това той имаше изпит за благословенията. Защото Отец Ми, когато го извеждаше от Харан, му каза:
“Ще те направя голям народ, ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение…” (Битие 12:2)

Сега забележи, че Отец Ми има приоритети. Първото в Небесните приоритети на Отца не бяха благословенията Му, но да направи Авраам голям народ. Чак след това дойде ред на благословенията. И имаше миг, когато Авраам трябваше да избира дали да получи благословения, които не са по Волята на Отца Ми. Понеже, когато той освободи братанеца си Лот, самият содомски цар му каза:
“Дай ми човеците, а имота задръж за себе си!” (Битие 14:21)
Как отговори Авраам на Содомския цар? Подскочи ли от радост, че случаят му дава да стане баснословно богат? Или каза думите:
“Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври – те нека вземат дела си…” (Битие 14:22-24)
Виждаш ли сега в какво беше мъдра позицията на Авраам? Именно в това, че имаше вярата и разума да проумее, че няма дял в този свят, защото Господ Всемогъщият е неговият дял. Какво ли тогава ще се случи с онези пастири и проповедници, които днес са се обогатили със земното, когато са дали пълномощия на дявола да излезе пред Отца Ми и да Му каже:
“Аз обогатих тези хора, защото всичко, което Ти им даде, вече веднъж е било предадено на мене и те са се поклонили с вярата си на парите, за да получат земното и да изгубят Небесното…”
Няма ли такива пълномощия в пълна степен да изискат сърцата на сребролюбците? Не изиска ли така дяволът и сърцето на Юда? Най-после, погледни духовно, че съвършеният план на Отец Ми за живота на Авраам беше не да го благослови, но да го направи за благословение.
“…и ще бъдеш за благословение…” (Битие 12:2)
Можеш ли да разделиш пътя на онези, които търсят благословение от Пътя на тези, които са благословение? Тогава несъмнено си разделил другите пътища от Пътят Христос…”
Слушах думите на Господ и за първи път в пълна степен разбирах колко различни са Божиите пътища от човешките такива. Исус видя изненадата ми, а след това отново продължи да ми говори, като казваше:
“Когато намериш в Словото Ми всичките стихове, говорещи за блаженството, ти ще видиш, че навсякъде това блаженство стои в Небесните места и не е дадено на човека да го вкуси в пълнота на земята, но просто да го изработва с трепет за мига на своето преселване във вечността. Ти няма да видиш и стих, който да казва: “Благославяй себе си!” Защото всички стихове за блаженството са обърнати към вярващите, а всичките стихове за благословенията – към Господ вашия Бог и към враговете на вярата ви. Как мислиш тогава? Защо толкова трудно вярващият изработва блаженството?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Много е трудно да се постигне съгласие между сърцето и ума, и между духа и плътта. Затова аз мисля, че нещата на Духа трябва да превземат ума на всеки човек и той да се влюби в онова, което е горе, така щото онова, което е долу, да избледнее и да няма сила върху сърцето му. Защото плътта вижда земното, а сърцето се докосва с вяра до Небесното. Само Ти можеш да ми дадеш Сила, с която да преодолея гравитацията…”
“Точно така е! Става дума именно за гравитация, именно за нещата, които те теглят. Ти знаеш ли какво теглеше Моето сърце, за да издържи? Защото това, което теглеше Мене, днес може да изтегли и вас в Небесните места. Разбери какво е то, защото само с това въже ще запазиш порива си към блаженствата…”
Още докато Исус ми казваше да разбера какво Го е теглило, в ума ми вече беше изплувал стихът от “Евреи”, който сега ще ти прочета:
“Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол…” (Евреи 12:1-2)
Виждаш ли, скъпи ми братко, как Словото ти открива да гледаме на Исус, на Начинателя и Усъвършителя на вярата ни? Какво ни пречи да Го последваме? Какво ни пречи да се завържем с Неговото въже? С онази “предстояща радост”, която в пълна степен ще бъде свидетелка на блаженствата? Спомни си как Апостол Павел ни говореше за един по-превъзходен път. Спомни си всичко от живота на този апостол и ти ще видиш, че нито за миг Павел не се отказа от копнежа по блаженствата. Той презря земните наслади и богатства. Той се отказа от заплатата на апостол, за да направи благовестието безплатно! Той никога не пожела златото и среброто на когото и да било, защото имаше здрав Небесен принцип:
“Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог. Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо…” (I Коринтяни 6:9-12)
Всичко ти е позволено, братко мой! Търси и ще намериш! Искай и ще ти се даде! Хлопай и ще ти се отвори! Но внимавай да не бъдеш обладан от нещо. Защото мнозина търсят друг дух, друг Исус и друго благовестие и непременно ги намират. Мнозина искат всяка корист и благословение и ги получават. Мнозина хлопат на вратата на дявола и той бързо им отваря, за да обладае сърцата им. Те никога не са разбрали колко опасно е търсенето на благословения, просто защото никой не им е казал, че там, където са благословенията, там идва да бди и проклетията. Нека с разясняването на този дълбок въпрос Исус да приключи и съдържанието на тази книга. Ето какво ми каза Той, когато трябваше да разбера какво е благословението и как то бива намерено по Божия начин:
“Стефане, нека те върна назад, във времето, когато пророк Моисей изявяваше на Израил съдбите на Всевишния. Тогава Моисей заяви най-съдбоносните думи за живота на всеки човек. Той каза:
“Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти; избери да любиш Господа твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти)…” (Второзаконие 30:19-20)
Забелязваш ли от думите на пророка какво трябва да избереш?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Трябва да избера Живота!”
А Исус добави:
“Аз съм Пътят, Истината и Животът! Но ти не можеш да избереш Живота, ако не си влязъл в Пътя и не си познал Истината. Сега разбираш ли защо те вдъхнових за тази книга? Защото мнозина искат Живота, без да са влезли в Пътя и да са познали Истината. Но ти отново виж как стои въпроса с благословенията. Казва ли някъде Моисей да избереш благословенията си?”
“Не, Господи! Моисей се ограничава само с това да изберем Живота! Но същевременно той казва, че е положил пред човеците благословенията и проклятията…”
Тогава Исус отново каза:
“А не са ли твърде близо благословенията до проклятията? И не затова ли пророкът набляга на това да избереш Живота, а не да се вторачваш в благословения? Защото там, където са благословенията, непременно идва да бди проклятието. Ето затова човек трябва да скрие благословенията си от проклятието, да не би проклятието да ги омърси и така да те убие. Защото ако една торба злато и скъпоценни камъни е благословение, то би ли показал на всички какво имаш?”
“Не, Господи! Бих имал страх, че е възможно някой да ги открадне!”
Исус се усмихна, а после отново каза:
“Както сам се убеди, благословението е достатъчно силно, за да извика страх от проклятие. Богатството е достатъчно силен дразнител за всички черни страсти и то като магнит ги извиква към себе си.
Запомни думите на твоя Господ и ги напиши на книга:
Земното благословение е магнит за земното проклятие!
Затова човеците държат богатствата си на сигурно място, нали?”
“Да, Господи! Заключват богатствата си в сейфове, държат ги в трезори на банката и всеки трепери над благословението си!”
“А нима е благословение онова, над което трепериш? Не е ли то по-скоро наказание? Не казва ли стиха от “Еклесиаст”, че:
“Когато се умножават благата, умножават се и ония, които ги ядат; и каква полза има на притежателите им освен да ги гледат с очите си?” (5:11)
И не допълва ли мъдрецът малко по-долу, че:
“Има тежко зло, което видях под слънцето, именно, богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда; и онова богатство се изгубва чрез зъл случай, и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил…” (5:13-14)
Сега разбираш ли, че в действителност земното благословение никак не ползва, ако човекът, който го има, го е превърнал от средство в цел. Тогава той извиква против себе си проклетията, защото е забравил Господа на Спасението си. Защото е забравил, че Онзи, Който дава, Той и прибира всичко, което е дал.
Нека тук ти дойде на ум и живота на Йов!
И да трепериш ли ти над благословенията си, когато можеш да се радваш на блаженствата си? Да събираш ли съкровища в земни места, когато можеш да ги дадеш на Господ за Делото Му и Той да ги запише в Небесните места? Спомни си думите Ми! Защото това бяха, са и завинаги ще останат думи, с които разумните скриват в Мен благословенията си, за да ги превърнат в блаженства. Това бяха, са и ще останат думи, с които да стоите в Мен, далече по-горе от всяка проклетия:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на Небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)
Ако земните ви съкровища, несъмнено са благословения, то непременно ще ги постигне писаното, защото проклетията дебне благословението, точно така, както Злото дебне Доброто. Но ако съкровищата ви са на Небето, там проклетията няма достъп. Там непременно правите Господ вашия Отец да ви бъде длъжник, а Той Си е насрочил точен Ден, в който ще се разплати с всичките Си заемодатели…”
Казаното от Исус в първият момент ме разсмя, но после, само след миг, когато вникнах в дълбочината на думите Му, разбрах, че никога от устата на моя Спасител няма да излезе нито една празна дума. Самото Му Слово, простичко, но същевременно мъдро и превъзвишено, ме накара да проумея в пълна степен, че желая да бъда човек, радващ се и блажен поради онова, което събира в Небето. Защото наистина всеки, който дава, без да иска да получи в този свят, прави Всемогъщия Бог свой длъжник. Нека думите на притчата те убедят в това, скъпи читателю:
“Който показва милост към сиромаха, заема Господу, и Той ще му въздаде за благодеянието му…” (19:17)
Нека и думите на Исус допълнят това в сърцето ти:
“Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост…” (Матея 5:7)
Разбираш ли, братко мой, колко превъзходно и чисто е учението на Исус? Това е учение за блаженството, а не формула на просперитета. Затова аз ще се радвам, ако намираш постоянни поводи в живота си да правиш Господ свой длъжник и Той да записва дълговете Си към сърцето ти в Книгата на Живота. Защото непременно идва Денят, когато в преславна радост и тържество ще видим Помазаника, Божият Син, Исус Христос от Назарет.
Моля те, не пренебрегвай Неговият Съвършен зов към сърцето ти! Моля те, не отклонявай от Неговия Съвършен Път нозете си! Защото Пътят Христос е Един и Той е Път към блаженството, докато хилядите пътища на света са много, но в тях дебне проклетията! Вярвам, че тази малка книжка ще остави в сърцето ти онзи поглед към Пътя, който никога няма да напуснеш, но ще извървиш докрай! Амин и Амин!
Ще бъде радост за сърцето ми да дадеш тази книжка за прочит и от други мои братя и сестри в Господа! Авторът