1. ВИДЕНИЕТО ОТ ИСУС

Нека сега ти кажа какво беше преживяването ми, когато Спасителят се обърна към мен и отговори на зова на сърцето ми. Той дойде при мен и ме попита:
“Стефане, вярваш ли все още в Мен? Вярваш ли, че Аз съм твоят Път?”
Отговорих:
“Господи Исусе! От мига, в който Ти хвана ръката ми, за да ме водиш в Твоята реалност, аз зная, че нямам други пътища. Защото началото на всички други пътища започва от земята и краят им свършва под земята. А Твоят Път идва от Небето и отива в Небето. Ти дойде от Вечността, за да ме заведеш във Вечността. А всички други пътища идват от тлението, за да ме заведат в тлението. Затова аз все още вярвам, че Ти Си Пътят и винаги ще вярвам, че Ти Си Пътят…”
Тогава Исус ми каза:
“Знаеш ли, че много сърца отпадат от Пътя, Който съм Аз? И причината за тяхното отпадане е скрита в това, че те Ме приемат като Началото на Пътя, а нямат никаква представа за Края на Пътя. Те не Ми позволяват да изградя в тях пълната представа за целия Път и затова остават недоизпълнени. А там, където е недоизпълнено, идва лукавият и с всичката измама на своите съблазни успява да отклони много сърца. Те не разбират, че Аз съм не просто Пътят, но и Истината и Животът. Защото след като влезеш в Пътя трябва да намериш Истината, а след като намериш Истината, да влезеш в Живота. Ето защо в началото на Пътя всички вие сте слепи и се осланяте на погледа на Пастиря си. Но когато дойде Истината, тогава и вие проглеждате и имате погледа на Пастиря. А веднъж прогледнали вече се озовавате в онези области на Духа Ми, където не просто Ме следвате и виждате, но съвършено живеете Моя Живот. Ето това искам да Ти дам в тази книга, за да бъдат опазени всичките Ми овце от всички други пътища, които изкусителят би поставил пред сърцата им.
А сега помисли как Словото Ми нарича човеците, в чиито сърца са пътищата към Моя Дом?”
Самият въпрос на Господ бе така зададен, щото без никакво съмнение отворих библията си на прекрасния псалом, който гласеше:
“Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе, в чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила. Всеки от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:5-7)
Тогава Исус добави към прочетеното от мен:
“Виждаш ли как Словото Ми ти казва, че това са блажени човеци? Това са човеци, търсещи Небесното блаженство. Но ти знаеш ли какво е блаженството? Защото много Мои чеда бъркат блаженството с благословението. Но между двете има огромна разлика, която предопределя и пътят на всеки човек. А, както вече ти казах, не е достатъчно да имаш Пътя. Трябва да прибавиш към него и Истината. Понеже ако някой няма Истината, той е сляп. А слепец слепеца ако води, то и двамата ще паднат в ямата. Който искрено следва Пътя, трябва да се стреми да придобие Истината, за да се сбъдне в живота му писаното:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Виждаш ли как виделото се развиделява, за да стане съвършен ден? Ето така се развиделява пътят на всички, които Ме обичат и са се отрекли от себе си, за да Ме следват. Но има и други, които също са стъпили на Пътя Ми, но не желаят да се отрекат от себе си, нито пък да Ме следват. Тогава в живота им този стих от “Притчи” не действа, но идва друг прочит, който гласи:
“Пътят на неправедните е като виделото при залязване, което залязва, догдето настъпи тъмна нощ…”
Виж и следващото от “Притчи”:
“Пътят на нечестивите е като тъмнина; не знаят от що се спъват…” (4:19)
Няма ли тогава такива да са слепи? Няма ли да паднат в ямата, която им е приготвил лукавият? Впрочем, нека ти покажа ямата, за да видиш с колко много души е пълна тя…”
В следващият момент Исус ми даде видение. Аз бях пред портите на ада, хванал ръката на Спасителя. Тогава двамата с Него прекрачихме тези порти и влязохме навътре. Пътят, по който вървяха нозете ми, беше покрит с някаква слуз или по-скоро тиня и само това, че държах ръката на Господ, ми даваше устойчивост. От всякъде ме гледаха мрачни назъбени стени, подобни на челюстите на акула. Но ние продължавахме да вървим все надолу и надолу. И в един момент, под слабата мъждукаща светлина на синкав огън, забелязах множества от човешки души. От онова, което видях, сърцето ми се потресе. Представи си хиляди гласове на мъчещи се души, които крещяха и бяха погълнати от синкавия огън, който гореше вътре в тях. Някакъв демоничен началник стоеше над тях и държеше в ръката си тризъбец, с който набучваше сърцата на душите и от остриетата му се изпразваха нови порции от огън. Когато забелязаха Спасителя, тези души започнаха да крещят към Исус:
“Господи, извади ни оттук! Господи, избави ни от огъня!”
А една душа дори Му извика:
“Затова ли вървях по Пътя Ти, за да стигна до тук? Защо не ме изпиташ и видиш, че зная наизуст Евангелието? Изпитай ме и виж, че Словото Ти е вътре в мен? Защо сега съм наказан, защо, защо?”
Тогава Исус се обърна към мен и ми каза:
“Спомняш ли си думите Ми? Аз никого не съдя. Словото, което изговорих, то ще осъди нечестивите и неправедните. Този тук, който крещи пред Лицето Ми, е имал Словото Ми, но го е приел напразно, за собствената си погибел и вечно наказание. Затова внимавай в нещата, които ще видиш тук, защото те са твърде съдбоносни…”
Тогава Исус се обърна към страдащата от синкавия огън душа и простря ръка към нея, а демоничният началник се наведе и отдели душата от другите души, като я хвана с остри нокти и я постави пред Господ. След това коленичи и коленичейки се отдели на почетно разстояние от Исус. Тогава Господ направи нещо чудно. Той докосна сърцето на страдащата душа и от нея, подобно на облак, изплува видение. Досетих се, че това бяха спомените на самата душа в нейния живот на земята. Вътре, в самото видение, забелязах красива многоетажна къща, луксозен автомобил и един господин, който беше като далечен двойник на страдалеца пред очите ми. Но всъщност това беше същата тази душа, живяла щастливо в тялото си на земята. Видях също как господинът държеше под ръка библията си и заминаваше нанякъде…
Тогава и видението се промени и в следващият момент двамата с Исус гледахме въпросния господин, изправен пред църковен амвон, вдигнал библията си и викащ към огромно множество:
“Вярвайте в просперитета и приемете благословенията си! Искайте благословения и ще получите! Търсете благословения и ще намерите! Нека всеки каже:
Аз съм благословен!
Нека всеки каже:
Аз вярвам в просперитета! Благослови ме, Господи! Направи ме потомък на Авраам!…”
Така цялата зала в това видение повтаряше след господина:
“Аз вярвам в просперитета! Благослови ме, Господи! Направи ме потомък на Авраам!”
Тогава Исус се обърна към душата, от която беше извикал във видение спомените й и каза:
“Послуша ли те Отец Ми? Отговори ли на молитвите ти? Даде ли ти всичко, що пожела в Името на Исус?”
Душата с усилие простена:
“Да, Исусе! Послуша ме и ми отговори!”
А Исус продължи:
“Получи ли ти пожеланото от сърцето ти? Получи ли ти дом, автомобил, банкова сметка, според както беше употребил вярата на сърцето си?”
Душата отново простена:
“Получих, Исусе!”
Тогава Исус с гневен Глас извика така, щото самите скални стени на адовото пространство се разтърсиха от Гласа Му:
“А защо не употреби онова, което получи в Името на Исус, за Името на Исус? Защо презря блаженството горе и обикна богатството долу? Защо не очисти дрехите си от молците и ръждата? Защо сега искаш от Мене благата, които са горе, след като ти цял живот употребяваше вярата си и Словото Ми за благата, които са долу?
Не казах ли Аз, че където са съкровищата ви, там ще бъдат и сърцата ви? Не затлъстя ли сърцето ти от богатствата на земното? Не започна ли да презираш Моите братя сиромаси? И не взе ли Мамон сърцето ти, за да го измами така, щото да похулиш Бога на Спасението си? Защо ти, който имаше себе си за чедо на Авраам, никога не внимаваше в думите му? Защо забрави, че Авраам каза на богатия:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините, но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш…” (Лука 16:25)
След въпросите на Исус душата млъкна и не каза нищо повече. Тя нямаше никакви аргументи, никакви позиции, никакъв повод дори да се обади. Самото Слово Господно, което беше чела на земята, бе собственият й съдник, собствената й верига за вечността. Аз видях тази верига върху нея, както и върху много други души около нея. Тогава това, което Исус ми даде във видението Си, буквално ме уплаши. Обърнах се към Него и Го попитах:
“Господи Исусе, защо ми даде това видение? Няма ли то да уплаши братята ми и сестрите ми?”
А Господ ми каза:
“Кога ти предпочиташ да бъдеш стреснат и наказан? Дали сега, когато можеш да коригираш пътя си, или после, когато ще имаш на разположение цялата вечност, за да си изследваш греховете и беззаконията? Кога да ви възвърна в Пътя Си, ако не сега, когато трябва съвършено да разделите блаженствата от благословенията? Защо само малцина имат ума Ми да разберат, че дяволът може да краде благословенията, но той не може да краде блаженствата? Към какво да се стреми сърцето ти на земята? Към благословенията, с които ще получиш благата приживе или към блаженствата, които никой крадец не може да подкопае и открадне, нито молец да пояде, нито ръжда да поквари? Не разбираш ли, че един е пътят на благословенията, а съвсем друг – Пътят на блаженствата?
Тази душа на пастир-наемник, която видя в ада, беше избрала пътя на благословенията и така беше презряла Мене, Който съм Пътят на Блаженството. Тази душа, след като беше познала Пътя, не поиска да познае Истината, за да влезе в Живота. Така тя остана далеч от Спасението. Затова нека сега те вдъхновя, за да видиш Истината за блаженствата и благословенията…”