Тази малка книжка е за всички, които имат в сърцето си дълбок копнеж по обиталищата на Бога. Нашият Творец е Съвършен. Всичко в Неговата Воля е изпитано и здраво. Всичко действа в пълна ненарушимост. Ето защо изпитани, здрави и непогрешими ще станат всички, които се стремят да участват в Неговата Воля. Псаломът казва:
“Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, и аз ще го пазя докрай. Вразуми ме и ще държа закона Ти. Да! Ще го пазя от все сърце…” (Псалом 119:33-34)
В областта на Святия Дух действат много чудесни проявления на Божиите закони, но онова, за което искам да ти говоря тук, е проявлението на един основен закон на Светлината, законът на отражението. Ти трябва да отвориш сърцето си за този закон. Да доведеш Волята на Бога до дълбочините на сърцето си и да започнеш да изпълняваш духовно законът на отражението, защото тогава наистина ще бъдеш не законослушател, но законоизпълнител.
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани…” (Римляни 2:13)
И така – в какво се състои законът на отражението?
За да отговориш на този въпрос трябва да положиш най-дълбокото и чисто знание от Бог – знанието, че Той е Светлина. Законът на отражението е създаден, за да отговори на Божието очакване, на очакването на Неговата Светлина.
Като начало ще те помоля да погледнеш през прозореца и да насочиш погледа си към небето. Какво виждаш там? Несъмнено – слънце, което изобилно пръска лъчите си и осветява земята.
Това е прекрасно, нали?
Разбира се, че е така!
Но коя е причината, за да можеш да се наслаждаваш на слънчевата светлина? Коя е причината да има ден?
Несъмнено – причината е скрита в закона на отражението. Бог е направил така, че материалният свят поглъща слънчевата светлина и я отразява. Именно това поглъщане и отразяване е причина денят да е светъл и нещата, които те заобикалят, да са видими за очите ти.
Искам да запомниш това! Най-важното за духовния човек в Господ Исус Христос е да стане духовно видим за Бога!
А духовно видими са хората, които не само поглъщат Светлината, но също така я отразяват. Да бъдеш духовно видим – това значи да светиш, понеже ако не светиш, то стоиш в тъмнината, а ако си на тъмно никой няма да те види. Тогава просто си влязъл във властта и съдбите на дявола. Ти не искаш да отразяваш Божията Светлина, понеже не искаш да я пуснеш в себе си. Първо е пускането на Светлината, а след това – отразяването й.
Но ако не си пуснал Светлината – как ще светиш?
Помниш ли думите на Исус за осъждението:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…” (Йоан 3:19-21)
Истината – ето Божията Светлина!
Ето първата стъпка към нашия лъчезарен и пречист Създател!
Искам да знаеш, че в общението с Истината човек претърпява дълбоки промени. Духовното естество постепенно се научава да приема Божията Светлина и тя върши определена работа дълбоко в сърцето. За Бог е важно да бъде осветено мисленето ти и в самото ти сърце да се появи светило, което да излъчва Светлина. Святият Дух изработва това светило в теб, за да бъдеш верен и съизмерим с Божиите стандарти за новите създания в Исус. Създания, на които Апостол Павел каза:
“…за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чеда всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота…” (Филипяни 2:15-16)
Словото на Живот – ето следващата стъпка на Божията Истина!
За Бог не е просто важно да приемаш Истината Му, тоест Словото на Живота. За Бог е важно да започнеш да живееш тази Истина, понеже за това тя е наречена Слово на Живот, тоест, Слово, което се живее с вяра в Истината и Светлината на Бога!
Да явиш Словото на Живота! – ето призванието за всички Божии чеда. Аз искам сега да разшириш ума си за пълнотата на разбирането, което ще получиш, понеже то иде от Бога, за да те направи силен и благословен в живота ти за Исус.
Първото, което искам да знаеш е това, че законът на отражението започва първо да действа в живота ти и едва тогава – в думите на твоите уста. Не вярвай на хора, които ти говорят Слово на Живот, когато не показват с живота си, че това Слово е в тях. Божията Светлина идва от сърцето на Отец:
“Защото у Тебе е Изворът на Живота, в Твоята Светлина ще видим Светлина…” (Псалом 36:9)
И виждаш ли, че се казва – в Божията Светлина ще видиш Светлина. Това означава, че Божията Светлина трябва да те обгърне и покори отвсякъде. Истината на Бога трябва да се изяви във всяко място на твоя живот, понеже ако имаш места, които не са покорени на Бога, то ти не си в Светлината на Бога и Неговото Слово не работи в теб.
Как да стане това покоряване?
В крайна сметка – всеки от нас е човек, а не Бог.
Как тогава от нас да се излъчва Божието, а не човешкото?
Знаеш ли колко хора си задават този въпрос?
Те искат наистина да явяват Словото на Живота, но в повечето случаи се оказва, че явяват човешкото слово на човешкия си живот, хуманизмът на собствената си доброта, удоволствието на собствената си праведност.
Как да разбереш кой е в сърцето ти?
Как да разбереш коя истина движи живота ти?
Ето как – като се научиш да изпълняваш закона на отражението, който е наистина Съвършен.
Две неща има в него, върху които ще спра вниманието ти.
Първо: Светлината винаги има източник, от когото произхожда.
Второ: Светлината винаги има приемник, който я поглъща и излъчва.
Действа ли този закон във физичния свят?
Да, разбира се!
Но какво да кажеш за неговото действие в духовните реалности?
Бог е Светлина и това е чудесно. Ние поглъщаме Светлината Му и това също е чудесно. Но не всички излъчват и това вече е проблем…
Виждаш ли, има хора, които са натрупали такъв “стаж” в Църквата, че би трябвало да очакваш от тях мощни съживителни служения. Но нещо се случва в живота на тези хора. Те приемат Светлината, клатят одобрително глави:
“Да, да! Амин! Амин! Така е, Бог говори чрез тебе! Алелуя!”
Но тази Светлина сякаш потъва в някаква бездна, скрита в сърцата им и с нищо тези хора не показват, че са приели Светлината на Бога. Те просто не участват в закона на отражението. Те просто не са разбрали, че не е достатъчно да приемаш Бога. Ти трябва и да Го отразиш. Но затова ти е нужен отразител.
Моля те да разбереш това!
Някои хора са просто “черни дупки”, в които изчезва всяка Светлина, а не се излъчва даже искрица. Те категорично свидетелстват, че нямат отразител или просто не искат да платят цената, за да го притежават. За да ме разбереш ще си послужа с един пример от моя живот. Преди години, когато живеех в София, жилището ми се намираше на осмия етаж в един блок, който гледаше към друг висок блок. Един ден гледах през прозореца си към отсрещния блок към някакъв прозорец с дръпнати завеси. Само един малък отрязък от този прозорец не беше скрит от завесите. И тогава Бог ме попита:
“Стефане, можеш ли да доведеш слънцето в мрачното жилище на този човек?”
“О, Господи – казах аз – нищо не мога да направя, защото човекът си е дръпнал завесите, а и слънцето е на небосвода и аз не мога да го променя от мястото му…”
“Все пак помисли, защото има начин!” – ми каза Бог и продължи:
“Аз също съм на Небето, но ето, че Моите люде успяват да Ме уловят и доведат до сърцата на хората…”
В този миг в сърцето ми проблесна отговорът:
Отразител!
Нужен е отразител на слънчевата светлина и тогава тя безпроблемно ще влезе в мрачното жилище на човека. Отидох веднага до банята, взех огледалото и насочих уловените слънчеви лъчи към жилището на човека. И в един момент слънчевото зайче проблесна вътре и човекът реагира… От този момент Святият Дух започна да изпълва ума ми с едно дълбоко просветление. Просветлението, че можем да бъдем ефективни изпълнители на закона на отражението, само, ако имаме отражатели.
Но кое друго да бъде отражател на Божията Светлина, освен нашето сърце? Не е ли то огледалото на духовния ни човек, което улавя Божията Светлина и я отразява?
Разбира се, че е така, но и в това знание има дълбочини, които трябва да се извадят. Сърцето наистина е отражател на Божията Светлина, но проблемът не е дали то е отражател, а дали отразява. Защото помисли, че ако вземеш едно огледало и го омажеш с кал, то ще изгуби възможността си да отразява. Ето така, знаейки колко опасни стават Божиите светила, дяволът всячески се старае да хвърля кал по огледалата и не просто да я хвърля, но да създава в умовете на хората желание да се съизмерват не с Божията Светлина, а с калта.
Разбираш ли, че ако огледалото е кално и винаги, когато го погледнеш, виждаш кал, то в един момент просто ще си кажеш:
“Аз не съм нищо друго, освен кал. Винаги, когато погледна към огледалото виждам кал. Значи то отразява кал и тази кал съм аз…”
Грехът – това е калта по огледалото! Именно той пречи на огледалото да отрази истински състоянието на нещата и принуждава хората да правят изповеди от калното си отражение, например:
“Човешко е да се греши!”
или:
“Нищо човешко не ми е чуждо!”
Може ли едно такова кално огледало ефективно да послужи на Бог?
Ами помисли, че колкото и да се стремиш да уловиш слънчевата светлина с калното огледало, то това няма да стане. Слънчевият лъч иска, когато се огледа, да познае сам себе си и тогава да се насочи през огледалната повърхност накъдето поискаш. Затова запомни:
Бог иска, когато се огледа в сърцето ти, да познае Сам Себе Си и тогава да се насочи през сърцето ти накъдето пожелае!
Тази е причината в Божието Сърце да е толкова силна Волята Му, изречена чрез посланието на Апостол Павел:
“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя…” (Римляни 8:29)
Какво значи “съобразни”?
Това значи в един Образ!
Това значи огледално еднакви!
Това значи, че когато Бог реши да погледне към огледалото ти, да види там Себе Си. Много хора пропускат тази истина като желаят да светят с цената на компромиса – ако е възможно някак хем да светят, хем да са свои си, хем да си запазят калта в огледалото…
Но Истината е непоклатима. Тя казва, че:
Сърцето на човека отразява онзи, който се оглежда в него!
Помисли, че ако огледалото ти е цялото в кал, то онзи, който се оглежда в огледалната повърхност, е калта. Ето защо е много важно, както вече казах в началото, Божията Светлина да извърши първо определената си работа вътре в нас и чак тогава да се насочи вън от нас. Нека ти дойде наум посланието на Апостол Яков:
“Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели. (”черни дупки”, за които говорих по-горе – б.а.) Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе…” (Яков 1:22-24)
И сега помисли върху този стих. Словото на Бога е Светлината. Исус казва да вярваме в Светлината, за да станем просветени чрез Светлината. Когато Словото на Бог идва към нас, то ни открива собствените ни сърца, тяхното духовно състояние. Бог хваща сърцето на грешника и казва:
“Ето, твоето сърце е пълно с грях и поквара, но в този миг Аз премахвам греха и покварата и настанявам Себе Си в теб! Позволи Ми да те осветя! Позволи Ми да се огледам в твоето огледало!”
Какво правят в този момент мнозина?
Понеже не са били изпълнители на Словото, а само слушатели, те не са станали съучастници в духовния закон на отражението и затова са видели в огледалото не духовния човек, не новото създание в Исус, а стария човек с падналото Адамово естество и природа, естествения човек, който не може да бъде угоден на Бога. Яков казва, че слушателите виждат “естественото си лице” в огледалото, тоест:
Образа на човешкото си естество!
Но този образ е противник на Божията Воля. Той не може да участва в Божиите обещания, защото за естествения човек Апостол Павел написа:
“Но естествения човек не побира това, което е от Божия Дух; защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно…” (I Коринтяни 2:14)
Колкото и да обясняваш на естествените човеци Кой се е огледал в сърцето ти, те няма да те разберат. Те ще стоят с калното си огледало пред теб и ще го размахват пред очите ти, като казват:
“Ето огледалото ми! То изобщо не отразява като твоето! Следователно ти говориш глупости!”
Кой говори глупости ще се разбере твърде скоро, когато всички ще застанат пред Божия справедлив Съд, но аз те моля да разсъдиш духовно онова, за което ти говоря. Ти вече разбра, че в духа на всеки човек има по едно огледало и то е собственото му сърце. В това огледало иска да се огледа Святият Дух на Бога и да види вътре Исус.
Сега ще ти разкрия още едно огледало, което ти е дадено от Бога и което служи за твоя духовен растеж. Връзката ти с Бога не е едностранна, тоест, не е само от Бог към теб, но също така е и от теб към Бога. Ето защо Святият Дух е направил нещо чудесно. Той ти е дал Своето Слово, в което има две неща:
Първо: Божието Слово ти открива Образа на Господ Исус Христос.
Второ: Божието Слово е най-доброто огледало, в което можеш да се оглеждаш и изпитваш дали стоиш в Образа на Господ Исус Христос.
Неразбирането и непознаването на тези две истини е причина твърде много хора да имат слаб и негативен духовен живот. Словото казва, че:
“Както водата отражава лице срещу лице, така сърцето – човек срещу човека…” (Притчи 27:19)
Виждаш ли, водата ще отрази лицето ти такова, каквото е. Тя ще бъде безпристрастна в своето отразяване. Така и Святият Дух, Който е Живата Вода, бликаща от духовната ти утроба, е безпристрастен, когато чрез Словото Си ти открива какъв си всъщност. Огледалото не може да покаже друго, освен истинския ти образ. Някои човеци решават, че като счупят огледалото и го хвърлят зад гърба си ще станат по-красиви.
Това е заблуда!
Те ще си останат толкова противни, колкото ги е показало огледалото, ако и да се успокояват, че повече няма да се оглеждат в него. Но истински превъзходното за Божия служител е това, че той може да използва огледалото по Божията Воля, тоест, постоянно да се усъвършенства и изчиства, понеже има верния критерий на Божията Истина. Помисли, че когато си работил някаква прашна работа, ти заставаш пред огледалото и се оглеждаш. После взимаш сапуна, пускаш чешмата и според онова, което си видял в лицето си, действаш. Ако е имало петна – премахваш ги. Така и с оня, който е разбрал значението на Библията като огледало и като Образ на Исус. Ти имаш не просто огледалото, за да оглеждаш себе си.
Ти имаш Образа на Исус, за да го изградиш в общение с Истината!
А Истината на Бога ти говори, че Библията наистина е огледалото, от което най-много се нуждаеш, за да станеш съвършен изпълнител на закона на отражението:
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната Слава, се преобразяваме в същия Образ, от Слава в Слава, както от Духа Господен…” (II Коринтяни 3:18)
Знаеш ли кой стои с открито лице пред Господа?
Само онзи, който не се срамува от лицето си. Само онзи, който има силата, мотивацията и причината да заяви съвършените думи на Господния слуга:
“Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва…” (Римляни 1:16)
Вярвам, че и ти няма да се срамуваш от лицето си!
Вярвам, че ще хванеш Духа на Мъдрост и Откровение от тази малка книжка, за да остане в сърцето ти това усърдие и пламенен копнеж по обиталищата на Всевишния, който в мисъл и дело ще докаже на целия свят, че си пратеник на Вечно Съществуващия и Неизменен наш Господ и Спасител Исус Христос. Амин и Амин!